РЕШЕНИЕ
№ 2428
гр. София, 23.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 147-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА
СТЕФАНОВА
при участието на секретаря СОНЯ АНД. МЛАДЕНОВА
като разгледа докладваното от ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА СТЕФАНОВА
Административно наказателно дело № 20221110216657 по описа за 2022
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ********************, чрез адв.
************ срещу Наказателно постановление № Р-10-294/09.12.2022г.
издадено от заместник председателя на Комисията за финансов надзор /КФН/,
ръководещ управление „застрахователен надзор“, с което на жалбоподателя
на основание чл. 647, ал. 2 и чл. 644, ал.2, предл.2 вр.ал.1, т.2 от Кодекса за
застраховането /КЗ/ е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 /две
хиляди / лева за извършено административно нарушение по чл. 496, ал. 2 от
КЗ .
С депозираната жалба, ************** оспорва Наказателно
постановление № № Р-10-294/09.12.2022г.. като незаконосъобразно, поради
неправилно тълкуване на материалния закон и издадено при допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон. Счита, че неправилно е била
извършена правната квалификация на твърдяното нарушение. Намира, че в
1
хода на административно-наказателното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в
нарушаване правото на защита на санкционираното лице, доколкото в АУАН
нарушението не е било квалифицирано при условията на повторност, а това е
било установено за пръв път с издаденото НП. Релевира възражения, че
наложеното наказание не съответства на чл. 12 от ЗАНН. Счита, че са налице
предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Моли за отмяна на НП или
в условията на алтернативност за преквалификазия на наложената санкция от
такава по чл. 644, ал. 2от КЗ в такава по чл. 644, ал. 1, т. 1 от КЗ и да бъде
наложена минималната законова санкция.
Въззиваемата страна моли да бъде оставена без уважение жалбата на
***********. Намира, че в хода на административното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и НП е
постановено при наличието на съответните материални предпоставки.
Намира за неоснователни наведените възражения от страна на жалбоподателя
за това, че повторността на нарушението е следвало да се посочи в АУАН.
Навежда твърдения, че нарушението не може да се определи като маловажно
и чл. 28 от ЗАНН не може да намери приложение за конкретния случай.
Претендира юрисконсуктско възнаграждение.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и становищата
на страните, и провери законността и обосноваността на атакуваното
наказателно постановление, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата на ************** срещу Наказателно постановление № № Р-
10-294/09.12.2022г. е подадена в законоустановения седмодневен срок,
предвиден в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, поради което съдът намира същата за
допустима, а разгледана по същество за неоснователна.
От фактическа страна, до делото се установява следното:
Митко Юриев Василев сключил договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ с дружеството ************* за което била съставена
застрахователна полица. Договорът бил с предмет – мотопед с марка
**************************** предявил застрахователна претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение по повод на увреждане на
мотопед с м**************** вследствие на пътнотранспортно
произшествие. На датата на завеждане на претенцията пред застрахователя
били представени писмени доказателства, необходими за установяване на
основанието и размера й, както и данни за банковата сметка, по която да бъде
2
изплатено застрахователното обезщетение. На същата дата бил извършен
оглед на увредения мотопед с въз основа на който бил съставен опис на
настъпилите вреди. С писмо от 31.08.2022г
******************************* че по застрахователната претенция е
налице тотална щета, поради което изискало от последниия удостоверение от
компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на
процесното МПС.
На 15.09.2022г Митко Юриев Василев подал молба до
******************с искане да се посочи фактическата и правна обосновка
на размера на определеното обещетение.
По случая била образувана проверка, като проверяващите служители от
КФН изискали цялата налична документация по образуваната в
******************** щета. В резултат на констатациите направени от свид.
В. Ш. на длъжност "главен експерт” в отдел "Правоприлагане”, дирекция
"Застрахователен надзор” към КФН и в присъствието на двама свидетели, на
22.11.2022г бил съставен АУАН, връчен на представител на жалбоподателя,
за извършено от последния административно нарушение по чл.496, ал. 2 от
КЗ . При връчването на акта не били направени възражения. Въз основа на
така съставения АУАН било издадено процесното наказателно
постановление, с което на жалбоподателя на основание чл. 647, ал. 2 от
Кодекса за застраховането /КЗ/ е наложена имуществена санкция в размер на
2 000 /две хиляди / лева за извършено административно нарушение по чл.496,
ал. 2 от КЗ.
На жалбоподателя********************било съставяно и друго НП /№
Р – 10 – 823 от 03.11.2021г г. / влязло в сила на 15.07.2022г./, на заместник-
председателя на КФН, с което на застрахователното дружество била наложена
имуществена санкция за извършено административно нарушение по чл.
чл.496, ал. 2 от КЗ
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а
именно: показанията на свидетеля В. Ш.; писмена документация във връзка с
образувана застрахователна щета, известие за доставяне и връчване на НП,
АУАН, пълномощно, Заповед № 139 от 10.05.2022г. на заместник-
председателя на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор”, НП
№ Р – 10 – 823 от 03.11.2021г. / влязло в сила на 15.07.2022г
Съдът кредитира събраните гласни доказателства като непротиворечиви
3
и безпристрастни, в които св. В. Ш. излага своите непосредствени
впечатления относнно извършената проверка. Съдът кредитира събраните
приложените писмени доказателства, които са надлежно приобщени към
доказателствената съвкупност и за това съдът основава своите изводи и въз
основа на тях. Обсъждането на доказателствените материали поотделно и в
тяхната съвкупност доведе до еднозначни изводи у съдебния състав.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна:
Жалбата се счита за подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и от
процесуално легитимирано лице срещу обжалваем административно –
наказателен акт, поради което е процесуално допустима. Спазени са
сроковете за издаване на АУАН, визирани от разпоредбата на чл. 34, ал. 1
ЗАНН. АУАН е бил предявен за запознаване и връчен в присъствието на
свидетели по реда на чл. 43, ал 2 от ЗАНН, като в 6 – месечения преклузивен
срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП.
Спазени са предписанията на чл. 42, т. 1 и чл. 57, ал. 1, т.1 от ЗАНН.
АУАН е съставен от компетентен орган- В. Ш., който е определен за
актосъставител Заповед № 139 от 10.05.2022г. на заместник-председателя на
КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор”. НП включително е
било издадено от компетентно длъжностно лице, заместник-председателя на
КФН. Същите лица са подписали актовете, с което е било изпълнено и
изискването на чл. 43, ал. 1 ЗАНН и чл. 57, ал. 2 ЗАНН.
Неоснователно се явява наведеното твърдение от страна на
жалбоподателя за допуснато нарушение на процесуалните правила,
изразяващо се в нарушаване правото на защита на санкционираното лице
поради посочване на нови факти и обстоятелства в НП, които не са били
констатирани от органите при съставяне на АУАН. Следва да се посочи, че
извършването на нарушението при условията на "повторност” касае
определяне размера на наказанието по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 7 ЗАНН,
поради което и не е необходимо това обстоятелство да е посочено в АУАН по
смисъла на разпоредбата на чл. 42 ЗАНН. С оглед на това по никакъв начин с
непосочването на признака "повторност” в АУАН не е било ограничено или
нарушено правото на защита на наказаното лице.
По същество съдът намира следното:
4
От събраната и приобщена по делото доказателствена съвкупност по
безспорен начин се установи, че ****************** не е изпълнило
задължението си по чл. 496, ал. 2 във връзка с ал. 1 от Кодекса за
застраховането, в тримесечен срок от предявяване от
********************на застрахователна претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, окончателно да се произнесе по нея, като
определи и изплати размера на обезщетението, или даде мотивиран отговор
по предявената претенция, когато отказва плащане, или основанието на
претенцията не е било напълно установено, или размерът на вредите не е бил
напълно установен. Нарушена е разпоредбата на чл. 496, ал. 2 във връзка с
връзка с ал. 1 от Кодекса за застраховането , доколкото***********не се е
произнесло по на застрахователна претенция в тримесечвн срок от
предявяване на претенцията-от 03.09.2022г, който срок изтича на 05.09.2022г
/така,както е посочемо в обжалваното НП, доклокото 05.09.2022г е първият
работен ден/. Разпоредбата на чл. 496 от КЗ представлява допълнителна
законова гаранция за правата на потребителите, предявили претенции по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите,
тъй като тя въвежда краен, пределен срок за произнасяне по този вид
претенции, без значение какви доказателства са били изискани, съответно
дали и кога потребителят ги е представил пред застрахователя. Тя е израз на
засилената законодателна закрила по отношение на пострадалите от ПТП
лица. Според изричната разпоредба на чл. 108. ал. 3 от КЗ - тримесечният
срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ се прилага в случаите, когато не са били
представени всички доказателства по чл. 106 от КЗ. С оглед на това в случая
не е допуснато нарушение на процесуалните правила и в частност на
разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН.
По изложените съображения е видно, че процесният АУАН и
издаденото въз основа на него НП са издадени при спазване на всички
императивни изисквания на ЗАНН.
Съгласно приложената санкционна норма - чл. 644, ал. 1, т. 2 от КЗ на
лице, което извърши или допусне извършването на нарушение на
разпоредбите на този кодекс, се налага имуществена санкция от 1000 до 20
000 лв. - за юридическо лице или едноличен търговец. Съгласно ал.2 от
същия член при повторно нарушение наказанието по ал. 1, т. 2 е от 2000 до 40
000 лв.
Разпоредбата на §1, т.51 от ДР на КЗ дава легалната дефиниция на
"повторно нарушение", именно това, което е извършено в едногодишен срок
от влизане в сила на наказателното постановление, с което е наложено
наказание за същия вид нарушение. Повторността се обуславя от вида на
5
нарушението, за което жалбоподателят е бил наказан, а не от възможната
различна правна квалификация поради изменение на цифровото номериране
на разпоредбите. Предвид изложеното и като съобрази, че административната
отговорност на дружеството - жалбоподател е била ангажирана за същото по
вид нарушение - такова по чл. 496, ал. 2 във връзка с ал. 1 от Кодекса за
застраховането,с наказателно постановление № НП № Р – 10 – 823 от
03.11.2021г. и като прецени датата на извършване на процесното нарушение
намира, че последното е извършено в условията на повторност. Макар в
АУАН да не са посочени каквито и да е обстоятелства, вменяващи в
отговорност на нарушителя извършването на нарушението в условията на
повторност, константна е практиката на касационната инстанция, вкл.и
обективирана в Решение № 4274 от 22.06.2015 г. на АдмС - С. по адм. д. №
4832/2015 г.; Решение № 4161 от 16.06.2015 г. на АдмС - С. по адм. д. №
10783/2014 г.; Решение № 4019 от 10.06.2015 г. на АдмС - С. по адм. д. №
292/2015 г., че посоченото не представлява процесуално нарушение,
доколкото обстоятелството дали едно деяние е извършено повторно или не е
релевантно единствено при определяне размера на административното
наказание.
Материалния закон по определяне размера на имуществената санкция е
приложен правилно, като е съобразено цялостното поведение на нарушителя
и обстоятелството, че същият се е произнесъл по предявената претенция
извън законоустановения срок, макар и с минимално закъснение. Според
настоящият състав наложената имуществена санкция към минималния
предвиден в закона размер, а именно 2 000 лева съответства на характера и
тежестта на извършеното нарушение и е съобразена с целите, визирани в
ЗАНН.
Съдът намира за неоснователни изложените съображения от
дружеството-жалбоподател за наличието на маловажен случай на нарушение
по смисъла на чл. 28 ЗАНН. С Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на
ОСНК на ВКС не е направено разграничение относно приложимостта на
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН спрямо формалните или резултатни
административни нарушения, като горепосочената разпоредба се прилага
спрямо двата вида нарушения. В този смисъл, съгласно разпоредбата на чл. 11
ЗАНН, вр. с чл. 93, т. 9 от НК, за да се определи един случай като
"маловажен" се взема предвид липсата или незначителността на настъпилите
6
вредни последици или по-ниската степен на обществена опасност на деянието
в сравнение с обикновените случаи на престъпление (в случая нарушение) от
съответния вид. В конкретиката на настоящия случай, обаче, предвид
обстоятелството, че нарушението по чл. чл. 496, ал. 2 във връзка с ал. 1 от
Кодекса за застраховането е формално такова, на простото извършване, се
явяват ирелевантни съображенията на жалбоподателя за липсата на
настъпили вредни последици, поради факта, че законодателят не е предвидил
в състава на нарушението настъпването на такива.При преценка характера на
извършеното нарушение и неговите обективни проявления съдът не може да
приеме, че в случая се касае за по-ниска степен на обществена опасност на
деянието в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. На
първо място следва да се отчете значимостта на регулираните обществени
отношения в сферата на застраховането и презастраховането. На следващо
място разпоредбата на чл. чл. 496, ал. 2 във връзка с ал. 1 от Кодекса за
застраховането се явява гаранция за защита интересите на потребителите,
чрез осигуряване на своевременното и ефективно произнасяне по
застрахователните претенции, с цел осигуряване защита на интересите на
потребителите на застрахователни услуги и създаване на условия за
развитието на стабилен, прозрачен и ефективен застрахователен пазар.
Съобразно изложеното съдът счита, че с неизпълнението на задължението си
по чл. 496, ал. 2 във връзка с ал. 1 от Кодекса за застраховането
****************** е засегнало в значителна степен обществените
отношения, обект на защита от разпоредбата.
По изложените аргументи съдът приема, че обжалваното наказателно
постановление е законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде
потвърдено, а подадената жалба да се остави без уважение като
неоснователна.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва да се произнесе служебно
по извършените от страните разноски. Предвид изхода на делото,
съобразявайки своевременно релевирането искане от процесуален
представител на въззиваемата страна, оказаната защита на наказващия орган,
неголямата фактическа и правна сложност на делото, съдът намира, че на
основание чл.63д, ал. 3 ЗАНН, жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати в полза на КФН юрисконсултско възнаграждение в минимален
7
размер от 80, 00 лв. /арг. от чл. 37 от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 27е
от Наредбата за изплащането на правната помощ/.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление Р-
10-943/13.12.2017г,. издадено от заместник председателя на Комисията за
финансов надзор /КФН/, ръководещ управление „застрахователен надзор“, с
което на жалбоподателя на основание чл. 647, ал. 2 и чл. 644, ал.2, предл.2
вр.ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането /КЗ/ е наложена имуществена
санкция в размер на 3 000 /три хиляди / лева за извършено административно
нарушение по чл. 108, ал. 1 от КЗ.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 3 във вр. с ал. 1 ЗАНН,
жалбоподателя ************** да заплати на Комисията по финансов надзор,
сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство на въззиваемата страна по
настоящото дело.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от
получаване на съобщението до страните пред Административен Съд – София-
град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8