РЕШЕНИЕ
№260485
18.03.2021 г., гр. Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Бургас, гражданско
отделение, LVI-ти граждански състав, в открито заседание на първи март две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА АСЕНИКОВА
при секретаря Илияна Гальова, като разгледа докладваното от
съдия Асеникова гражданско дело № 6002 по
описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б,
представлявано от изпълнителния директор К. Г., чрез пълномощника юрисконсулт Т.,
против М.Т. Ч., ЕГН **********,***,
за присъждане на следните суми, с които ответницата неоснователно се е
обогатила по повод топлоснабдяването на магазин № 2, находящ се в гр. С., ******:
550, 41 лева – главница,
представляваща ½ от стойността на незаплатена топлинна енергия за
периода от м. 02.2014 г. до м. 04.2016 г.; 239,
53 лева – лихва за забава за периода от 30.03.2014 г. до 06.08.2019 г.; 14, 25 лева – главница, представляваща
½ от стойността на услугата за дялово разпределение на топлинна енергия
за периода от м. 06.2014 г. до м. 04.2016 г.; 6, 73 лева – лихва за забава за периода от 30.07.2014 г. до
06.08.2019 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба на
12.08.2019 г. до окончателното изплащане. Претендират се и разноски.
В исковата молба са изложени твърдения,
че отношенията по повод продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се
уреждат с писмени договор при общи условия, сключени между топлопреносното
предприятие и небитовите клиенти, но между страните по делото не е подписан
такъв договор въпреки отправената от ищеца покана за това, поради което
ответницата се е обогатила неоснователно за сметка на ищеца. Твърди се, че
ответницата е следвало да заплати дължимите суми в срок до 20-то число на
месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена фактура, но
не го е сторила, поради което е изпаднала в забава, като ищцовото дружество й е
изпратило и покана за доброволно изпълнение. Посочва се, че за сградата в режим
на етажна собственост, в която се намира имотът на ответницата, има сключен
договор за извършване на услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ с
„Витера Енерджи Сървисиз“ ЕООД, което се е вляло в „Техем Сървисис“ ЕООД, на
база реален отчет на уредите, като за имота на ответницата са начислявани
месечни вноски по прогнозни цени и са издавани изравнителни сметки. Отбелязва
се, че претендираните суми представляват действителната стойност на доставената
топлинна енергия.
В срока по чл. 131 ГПК по делото не е
постъпил писмен отговор на исковата молба от ответницата чрез назначения й по
реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адвокат П.Б..
На основание чл. 219, ал. 1 ГПК с
определение на съда „Техем Сървисис“
ЕООД, ЕИК *********, е конституирано като трето лице – помагач на страната на ищеца.
В съдебно заседание ищецът не изпраща
представител. С писмено становище моли за уважаване на исковете.
В съдебно заседание третото лице-помагач
не изпраща представител. С писмена молба заявява, че счита предявените искове
за основателни.
В съдебно заседание ответницата се
представлява от назначения й по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител –
адвокат П.Б., който моли за частично отхвърляне на предявените искове с доводи
за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните суми за топлинна
енергия за периода от м. януари 2014 г. до м. юли 2014 г. и за дялово
разпределение за периода от м. юни 2014 г. до м. юли 2014 г.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, на
основание чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
По делото е представен нотариален акт от 07.09.1995
г., по силата на който срещу учредено право на строеж за изграждане на
пететажна жилищна сграда върху дворно място, представляващо парцел II – 214, 215,
216 в кв. 37 по плана на гр. София, ********, „Интертайм Континентал“ АД се
задължава да построи и да предаде в завършен вид на собствениците-учредители Ю.
Ц. Ч. и съпругата му М. Ч. определени самостоятелни обекти, сред които и магазин
№ 2, находящ се на партерния етаж на сградата, състоящ се от магазинно
помещение и тоалетна, със застроена площ 47, 60 кв. м., при съседи: североизток
– двор, югоизток – магазин № 1 и офис, югозапад – магазин № 3, северозапад –
двор, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата. Видно от
представените удостоверения, жилищната сграда, построена в УПИ II – 214, 215,
216 в кв. 37, местност „Иван Вазов“ по плана на гр. София, е с адрес ул. *****.
От приложените по делото писмени доказателства, както и от служебно извършената
справка, се установява, че пред Софийския районен съд е висящо гражданско дело
№ 27625 по описа за 2013 г., образувано по искова молба на М.Т. Ч. против Ю. Ц.
Ч. за допускане на съдебна делба върху съсобствени на страните недвижими имоти,
сред които е и процесният магазин № 2, представляващ бивша СИО, прекратена с
развод между страните, допуснат по брачно дело № 947 по описа за 2005 г. на
СРС. Въз основа на тези писмени доказателства съдът приема за установено, че за
процесния период ответницата е собственик на ½ идеална част от
самостоятелен обект, представляващ магазин № 2, находящ се в гр. *******
Представени са писмени доказателства, от които се
установява, че в изпълнение на решение на общото събрание на етажните
собственици в сградата, където се намира процесният магазин, представителният
орган на ЕС е сключил договор от 04.11.2002 г. за топлинно счетоводство с „Витера Енерджи
Сървисиз“ ЕООД. Представен е и договор от 29.07.2015 г. при Общи условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, сключен между
ищцовото дружество и „Техем Сървисис“
ЕООД.
По делото е прието заключение на вещото лице по
допуснатата съдебно-техническа експертиза, от което се установява, че за периода
от м. 02.2014 г. до м. 04.2016 г. в процесния магазин е потребена топлинна
енергия за топла вода на стойност 900, 80 лева и за сградна инсталация на
стойност 172, 72 лева, или общо 1073, 52 лева, а като се вземат предвид и
изравнителните сметки, дължимата от ответницата сума възлиза на 550, 41 лева.
Представени са писма, изходящи от ищеца и адресирани
до ответницата, в които е обективирана покана за заплащане на дължими суми за
доставена топлинна енергия и за дялово разпределение. Видно от приложените
известия за доставяне, изпратените писма не са били получени от ответницата.
Разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ предвижда,
че продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори
при общи условия, сключени между топлопреносно предприятие и клиенти на
топлинна енергия за небитови нужди. Доколкото процесният топлоснабден имот
представлява магазин, то ответницата като негов собственик е клиент на топлинна
енергия за небитови нужди по смисъла на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ, поради което
уреждането на правоотношенията по повод продажбата на топлинна енергия следва
да се извърши въз основа на писмен договор. По делото не се твърди и не се
установява страните да са сключили такъв писмен договор – въпреки отправените
от ищеца до ответницата покани за това. Предвид липсата на възникнало валидно
облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия, по силата на което
да бъде ангажирана договорната отговорност на ответницата за заплащане на
претендираните суми, отношенията между страните следва да бъдат уредени на
плоскостта на извъндоговорен източник, а именно неоснователно обогатяване.
Съдът намира, че е сезиран с обективно кумулативно
съединени осъдителни главни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 57, ал. 2 ЗЗД за стойността на
получената от ответницата без основание топлинна енергия и по чл. 59 ЗЗД за стойността на услугата
„дялово разпределение на топлинна енергия“, с която ответницата се е обогатила без
основание за сметка на ищеца, както и акцесорни искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва
върху главниците. За уважаването на предявените искове ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване: 1) че е доставил на ответницата определено количество топлинна
енергия; 2) че ответницата се е обогатила чрез спестяване на разходи в
определен размер за извършване на услугата „дялово разпределение на топлинна
енергия“; че ищецът се е обеднил чрез понасяне на разходи в определен размер за
извършване на услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“; връзката
между обогатяването на ответницата и обедняването на ищеца да изхожда от един
или от няколко общи факта; 3) изпадането на ответницата в забава.
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД който
е получил нещо без основание, е длъжен да го върне. На основание чл. 110, ал. 2
ЗС енергията е приравнена на движима вещ, поради което топлинната енергия
представлява получено нещо по смисъла на чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Съобразно правилото
на чл. 57, ал. 2, изр. 2 ЗЗД ако получателят е изразходвал подлежащата на
връщане вещ преди поканата за връщането й, той дължи само онова, от което се е
възползвал, с изключение на плодовете. Доколкото ответницата е собственик на ½
идеална част от процесния топлоснабден имот, съдът намира, че тя се е
възползвала от доставената от ищцовото дружество топлинна енергия на стойност 550,
41 лева, поради което предявеният за тази сума иск се явява изцяло основателен.
Съдът не разполага с правомощия да се
произнесе по наведените
в съдебно заседание от ответната страна доводи за изтекла
погасителна давност по отношение на претендираните суми за топлинна енергия за периода
от м. януари 2014 г. до м. юли 2014 г., тъй като подобно възражение се явява
преклудирано на основание чл. 133 ГПК, доколкото липсва депозиран писмен
отговор в срока по чл. 131 ГПК, а същевременно не се твърди и не се установява пропускът
да се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
Длъжникът изпада в забава по отношение на задължението
за връщане на полученото без основание след получаването на покана. По делото
обаче не се доказа, че изпратените от ищеца покани са достигнали до ответницата,
поради което не може да се приеме, че тя е изпаднала в забава. Поради това
искът за присъждане мораторна лихва върху присъдената главница се явява
неоснователен.
Чл. 59, ал. 1 ЗЗД гласи, че вън от горните случаи,
всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му
върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Разпоредбата урежда
т. нар. непрестационна кондикция и е приложима във всички случаи на
неоснователно обогатяване, при които не е налице получаване на нещо по смисъла
на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, т. е. когато липсва пряко имуществено разместване между
обеднилия се и обогатилия се, но е налице връзка между обогатяването и
обедняването, която изхожда от един или от няколко общи факта (виж т. 5 от Постановление
№ 1 от 28.05.1979 г., Пленум на ВС). В процесния случай предоставянето на
услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ в сградата, където се
намира магазинът на ответницата, попада именно в приложното поле на чл. 59 ЗЗД,
тъй като се касае за услуга, която не може да се квалифицира като „нещо“ по
смисъла на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, а освен това ищецът не твърди, че именно той е
доставил посочената услуга в полза на ответницата. Същевременно обаче по делото
не се твърди и не се установява наличието на обогатяване на ответницата и
обедняване на ищеца, което да изхожда от един или от няколко общи факта.
Липсват наведени твърдения относно наличието на такива правоотношения между
ищцовото дружество и „Техем Сървисис“ ЕООД, въз основа на които да се
приеме, че с извършването на „дялово разпределение на топлинна енергия“ от „Техем Сървисис“ ЕООД е настъпило обедняване за ищеца „Топлофикация
София“ ЕАД. Съдът не разполага с правомощия да извлича ненаведени в процеса
твърдения, включително от представения по делото договор при Общи условия за извършване
на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, сключен между „Топлофикация София“ ЕАД и „Техем Сървисис“ ЕООД. Обратното би
означавало съдът служебно да прилага договорни клаузи, което би представлявало
недопустимо отклонение от принципа на диспозитивното начало в гражданския
процес. При положение че услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ не е била
доставяна от ищеца и при липса на подкрепени с доказателства твърдения, които
да сочат, че по този начин ответницата се е обогатила за сметка на ищеца,
предявеният иск се явява неоснователен.
Неоснователността
на главния иск по чл. 59 ЗЗД обуславя и отхвърлянето на съединения с него
акцесорен иск по чл. 86 ЗЗД.
При този изход
на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно на уважената част от
исковите претенции ищецът има право на разноски в размер на 284, 50 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р
ЕШ И:
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 57, ал. 2 ЗЗД М.Т. Ч., ЕГН **********,***,
да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ №
23Б, представлявано от изпълнителния директор К. Г., сумата от 550, 41 лева, представляваща стойността на получената от ответницата без
основание топлинна енергия за собствената й ½ идеална част от магазин №
2, находящ се в гр. *****, за периода от м. 02.2014 г. до м. 04.2016 г., ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба на 12.08.2019 г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на сумата от 239, 53 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за
периода от 30.03.2014 г. до 06.08.2019 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Ястребец“ № 23Б, представлявано от изпълнителния директор К. Г., против М.Т. Ч., ЕГН **********,***, искове с
правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за присъждане на сумата от 14, 25 лева,
представляваща ½ от стойността на услугата „дялово разпределение на
топлинна енергия“ за периода от м. 06.2014 г. до м. 04.2016 г., с която
ответницата се е обогатила без основание за сметка на ищеца, и за сумата от 6, 73 лева, представляваща лихва за
забава върху главницата за периода от 30.07.2014 г. до 06.08.2019 г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба на 12.08.2019 г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М.Т. Ч., ЕГН **********,***, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, представлявано от изпълнителния
директор К. Г., сумата от 284, 50 лева, представляваща разноски по делото.
ОБЯВЯВА
на основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК, че присъдените
суми могат да бъдат заплатени по посочената от ищеца банкова сметка *** „Общинска
банка“ АД с IBAN: ***.
Решението е постановено при
участието на „Техем сървисис“ ЕООД, ЕИК *********, като трето лице-помагач на
страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК *********.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с
оригинала:
СА