Решение по дело №163/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Началник отдел „Оперативни дейности“ гр. Пловдив в ЦУ на НАП, чрез пълномощника гл. юрисконсулт С. К., против Решение № 1 от 10.01.2025 год. постановено по а.н.д. № 128 от 2024 год. по описа на Районен съд - Пещера.

С решението е отменено Наказателно постановление (НП) № 784758-F780770/19.08.2024 год. на Началник на отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на „Джъмп дуо“ ЕООД с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление: Област Пловдив, Община Марица, с. Труд, ул. „Генерал Скобелев“ № 14А, на основание чл. 185, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е наложена „имуществена санкция“, в размер на 6 000,00 лева, за извършено нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 год. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба Н- 18/13.12.2006 г. на МФ).

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно поради противоречие със закона. Като аргумент за това касаторът твърди, че районният съд неправилно се е позовал на Решение от 04.05.2023 год. на СЕС по дело С-97/2021, тъй като същото е неотносимо към предмета на спора. Излага подробни съображения в тази насока.

На следващо място, в касационната жалба се твърди, че в горецитираното решение, СЕС не е мотивирал извод за неналагане на принудителна мярка при извършването на административно нарушение, а е посочил, че при налагането й е следвало да се извършва преценка на конкретно установените факти и характера на регулираните обществени отношения, спрямо разпоредбата на член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета на от 28 ноември 2006 година, относно общата система на данъка върху добавената стойност.

В касационната жалба се излагат също и подробни аргументи относно различията между целите, които се преследват с налагането на принудителни административни мерки (ПАМ) и наказателните постановления (НП), когато са налице едни и същи нарушения. Сочи се, че едновременното санкциониране на едно и също юридическо лице с ПАМ и НП е допустимо и не нарушава принципа за пропорционалност, заложен, както в правото на Европейския съюз, съгласно член 4, § 3 и член 5, § 4 от Договора за Европейския съюз, така и в националното право, предвид Тълкувателно решение № 3/10.05.2011 г. постановено по тълк. д. № 7/2010 г. на Върховния административен съд, Постановление № 10/28.09.1973 г. на Пленума на Върховния съд и ТР № 8/16.09.2021г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ВАС.

В срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не е постъпил отговор от ответника по касационната жалба.

В съдебно заседание ответната страна оспорва касационната жалба и моли за отхвърлянето й.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на Районен съд – Пещера е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Административен съд - Пазарджик, след като прецени допустимостта и основателността на подадената касационна жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

За да отмени обжалваното наказателно постановление, Районен съд – Пещера е приел от фактическа страна, че на 27.07.2024 год., в 11:10 ч., на обект - магазин за хранителни стоки, находящ се в Община Брацигово, с. Равногор, местност Летовище (Атолука), стопанисван от „Джъмп Дуо“ ЕООД, с ЕИК: *********, е установено, че търговското дружество, в качеството си на задължено лице по чл. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, е допуснало нарушение на същата, като извършва търговска дейност в обекта без да е монтирано, въведено в експлоатация и използвано, регистрирано в НАП фискално устройство (ФУ) от датата на започване на дейността в обекта - 01.07.2024 г. Направена е контролна покупка от органите по приходите на 1 бр. минерална вода, на стойност 1,20 лв., платени в брой от свидетеля Н. П. и приети от лицето В. Г. - продавач в проверявания обект, за което не е издаден фискален бон или бележка от кочан с ръчно касови бележки. За извършената продажба не е издадена фискална бележка, поради липса на регистрирано и въведено в експлоатация фискално устройство. Установената сума в касата е в размер на 96,00 лв., описана в описа на паричните средства, попълнен от управителя на „Джъмп Дуо“ ЕООД ,с ЕИК: ********* - П. Г..

Представен е договор за наем, видно от който обектът се стопанисва от „Джъмп Дуо“ ЕООД,с ЕИК:*********, от 01.07.2024 год.

По време на проверката е констатирано, че пътят Брацигово - Равногор - местност Летовище (Атолука) е асфалтов и е лесно достъпен. От понеделник до петък има автобусна линия гр. Брацигово - с. Равногор. Отделно от това се установява и че има мобилен оператор, който покрива района и може да осигури интернет връзка.

Към 27.07.2024 год., при проверка в информационните масив на НАП е установено, че „Джъмп Дуо“ ЕООД, с ЕИК: *********, няма регистрирано ФУ за проверявания обект. Дружеството има регистрирано фискално устройство с РБКШ 4409915, за друг обект, а именно - хранителен магазин с адрес - гр. Брацигово, ул. Васил Петлешков № 70. Процесното нарушение е довело до неотразяване на приходи.

Нарушението е извършено на 01.07.2024 г. в Община Брацигово, с. Равногор, местност Летовище (Атолука) и е констатирано при извършена проверка, документирана с ПИП № 0187516/27.07.2024 г.

За констатациите от проверката е съставен Акт за установяване на административно нарушение № F780770/31.07.2024 г., с който нарушението е квалифицирано по чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, а въз основа на него е издадено и обжалваното наказателно постановление, в което е възприета идентична фактическа обстановка, с което на „Джъмп Дуо“ ЕООД, е наложена една имуществена санкция, в размер на 6 000,00 лв.

В случая, за същото нарушение са инициирани две административни производства. Непосредствено след издаването на наказателното постановление е издадена и Заповед за налагане на принудителна административна мярка за налагане на ПАМ №ФК-444-0187516/20.08.2024 г. за запечатване на търговски обект - магазин за хранителни стоки в с. Равногор, местност Летовище Атолука, стопанисван от „Джъмп Дуо“ ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 7 дни.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

За да отмени атакуваното наказателно постановление, районният съд е приел, че санкционирането на дружеството с обжалваното наказателно постановление, е нетърпимо според правото на ЕС. В тази връзка съдът се е позовал на Решение на СЕС (първи състав) от 4 май 2023 година по дело С-97/2021, според което член 273 от Директивата за ДДС и член 50 от Хартата на основните права Европейския съюз (Хартата) трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответстват на тежестта на разглежданото нарушение.

Според първоинстанционния съд, в случаите, когато е наложена ПАМ и същата е изпълнена непосредствено след съставяне на НП, кумулирането на двете производства – по налагане на ПАМ и ангажиране на административнонаказателна отговорност за нарушение на данъчното законодателство води до ограничаване на основното право, гарантирано в чл. 50 от Хартата на основните права на ЕС. Разпоредбите на чл. 185 и чл. 186 от ЗДДС допускат кумулирането на двете мерки автоматично, тъй като в хипотезата на извършване на едно и също нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, данъчният орган е длъжен систематично да прилага и едната, и другата, от тези мерки. Според Решение от 04.05.2023 г. по дело С-97/2021 на съда на ЕС в такива случаи разглежданата национална правна уредба не съдържа необходимата правна рамка, за да се гарантира зачитане на основното съдържание на правото, предвидено в чл. 50 от Хартата (т.55 от решението). След като запечатването на обекта вече е изпълнено, то незаконосъобразно е издадено наказателно постановление, тъй като е нарушено правото, предвидено в чл. 50 от Хартата. По тези съображение и доколкото Решение от 04.05.2023 г. по дело С-97/2021 на съда на ЕС има обвързващ характер, първоинстанционният съд правилно се е съобразил с него и е отменил наказателното постановление, след като е установил, че за същото нарушение вече е била наложена и изпълнена ПАМ №ФК-444-0187516/20.08.2024 г.

Фактическите констатации и правните изводи, формирани от първоинстанционния съд, се споделят напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното преповтаряне.

Направените в касационната жалба възражения за неотносимост на решението на СЕС с предмета на производството се явяват неоснователни. Съгласно чл. 267, ал. 1 от ДФЕС, Съдът на Европейския Съюз може да се произнася и преюдициално, давайки т. нар. „преюдициално заключение“. Важна особеност на решенията на този съд е, че те имат характер на прецедент и при тях важи принципът, че след като е било постановено такова решение по преюдициално заключение по даден въпрос, всички други съдилища трябва да го приемат като задължително по отношение на идентични въпроси, които възникват пред тях и от тази гледна точка следва да се въздържат от отправяне на свои запитвания, които са били предмет на разглеждане.

Настоящият съдебен състав намира, че е налице идентичност между предмета по настоящото дело и този по коментираното преюдициално заключение (Решение от 04.05.2023 г. по дело С-97/21), доколкото и в двете производства се касае за случай, при който за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице е наложена мярка „имуществена санкция“ и мярка „запечатване на търговски обект“, които подлежат на обжалване пред различни съдилища. Ето защо, в случая няма причина, даденото разрешение от Съда на Европейския съюз с Решение от 04.05.2023 г. по дело С-97/21, да не бъде съобразено изцяло в конкретния казус, именно защото то се ползва със сила на тълкуваното нещо по отношение на всички национални юрисдикции в страните – членки на ЕС.

Твърденията, че в горецитираното решение, СЕС не мотивирал извод за неналагане на принудителна мярка при извършването на административно нарушение, а следва при налагането й да се извършва преценка на конкретно установените факти и характера на регулираните обществени отношения, спрямо разпоредбата на член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета на от 28 ноември 2006 година, относно общата система на данъка върху добавената стойност, са извадени от контекста на решението, а не представляват отговора, който съда е дал по въпроса, с който е би сезиран и в този смисъл се явяват неоснователни.

Отговорът на поставения въпрос СЕС е направен в т. 63 от Решение от 04.05.2023 г. по дело С-97/21 и съгласно него член 273 от Директивата за ДДС и член 50 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не се допуска национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка „имуществена санкция“ и мярка „запечатване на търговски обект“, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответстват на тежестта на разглежданото нарушение.

Видно от изложеното, националната ни правна уредба не позволява да се извършва преценка на конкретно установените факти и характера на регулираните обществени отношения, спрямо разпоредбата на член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета на от 28 ноември 2006 година, относно общата система на данъка върху добавената стойност, поради което оплакванията на касатора, в тази насока, са неоснователни.

По отношение на оплакванията в касационната жалба, че националното законодателство допуска налагането за едно и също нарушение, едновременно и на ПАМ, и на НП, следва да се отбележи, че СЕС е посочил, че в тази си част нормативната ни уредба не е съобразена с член 273 от Директивата за ДДС и член 50 от Харта на основните права на Европейския съюз, а съгласно чл. 267, ал. 1 от ДФЕС, Съдът на Европейския Съюз може да се произнася и преюдициално, давайки т. нар. „преюдициално заключение“. Важна особеност на решенията на този съд е, че те имат характер на прецедент и при тях важи принципът, че след като е било постановено такова решение по преюдициално заключение по даден въпрос, всички други съдилища трябва да го приемат като задължително по отношение на идентични въпроси, които възникват пред тях и от тази гледна точка следва да се въздържат от отправяне на свои запитвания, които са били предмет на разглеждане. В този смисъл позоваванията в касационната жалба на тълкувателни постановления и решения, постановени преди Решение от 04.05.2023 г. по дело С-97/21 на СЕС, също се явяват неоснователни и неотносими.

Ето защо, след като запечатването на обекта вече е изпълнено, то незаконосъобразно е издадено наказателно постановление, тъй като е нарушено правото, предвидено в чл. 50 от Харта на основните права на Европейския съюз. По тези съображение и доколкото Решение от 04.05.2023 г. по дело С-97/2021 на съда на ЕС има обвързващ характер, първоинстанционният съд се е съобразил с него и правилно е отменил процесното наказателно постановление.

При извършване на проверка в рамките на приетите за установени от въззивната инстанция факти и обстоятелства, от кръга на подлежащите на доказване, настоящият състав приема, че доводите на касационния жалбоподател не се подкрепят от събраните по делото доказателства и наведените в касационната жалба отменителни основания не са основателни.

По изложените съображения и с оглед извършената служебна проверка по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът не констатира пороци на обжалваното решение, отнасящи се до неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила като правилно.

С оглед изхода на делото и предвид липсата на искане от ответната страна за присъждане на разноски, съдът не следва да се произнася по тях.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, Административен съд – Пазарджик, в настоящия касационен състав,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1 от 10.01.2025 год. постановено по а.н.д. № 128 от 2024 год. по описа на Районен съд - Пещера.

Решението е окончателно.