Решение по дело №47772/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 11847
Дата: 17 юни 2024 г.
Съдия: Боряна Венциславова Петрова
Дело: 20221110147772
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 септември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 11847
гр. София, 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20221110147772 по описа за 2022 година
Предявени са положителни установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411 КЗ за сумата от 3336,51 лева, представляваща
неизплатена сума по регресно взе....е за изплатено по застраховка „....“
обезщетение по щета № ..... за вреди на лек автомобил „....“, с рег. № .... от
ПТП, настъпило на 01.06.2017 г. в гр. В., по вина на водач на товарен
автомобил „....“, с рег. № ..... със сключена при ответника застраховка „Г.О.“,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
01.09.2022 г. до окончателното изплащане и иск с правно основание чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД за сумата от 1016,79 лева – мораторна лихва за периода от
23.06.2019 г. до 23.06.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 34644/2022 г. по описа на
СРС, 176 състав.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
застраховка „....“ е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка, с което са
причинени щети на застрахованото имущество на стойност 4546,27 лева
(включително 15 лева – ликвидационни разноски). Твърди, че е изплатил
застрахователно обезщетение в посочения размер, включващо
действителните вреди. Твърди, че ответникът е застраховател по застраховка
„Г.О.”, сключена за увреждащия автомобил, спрямо когото възниква взе....е
за платеното обезщетение. Поканил ответника да погаси задължението си, но
последвало само частично погасяване за сумата от 1209,76 лева, като в
настоящото производство претендира остатъка от 3336,51 лева, както и
мораторна лихва.
1
Ответникът оспорва предявените искове. Не оспорва, че е застраховател
по застраховка „Г.О.”, сключена за товарен автомобил „....“, с рег. № .....,
както и това, че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в размер на
4546,27 лева. Оспорва механизма на настъпване на процесното ПТП. Оспорва
изключителната вина на застрахования при него водач, като прави
възражение за съпричиняване. Счита, че изплатеното от ищеца
застрахователно обезщетение е в завишен размер. Оспорва иска за мораторна
лихва. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за
установено следното:
По иска с правно основание чл. 411 от КЗ в тежест на ищеца е да докаже
следните факти: сключен договор за имуществено застраховане, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно
поведение на водач на МПС, чиято Г.О. е застрахована при ответника, да е
настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер до действителните вреди.
При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на
ответника е да докаже, че е заплатил претендираното от ищеца
застрахователно обезщетение, както и възражението си за съпричиняване – че
водачът на застрахования автомобил не е съобразил поведението си спрямо
пътната обстановка, вследствие на което обективно е допринесъл за
настъпване на увреждащия резултат.
Страните не спорят, поради което с доклада по делото са отделени като
безспорни и ненуждаещи се от доказване наличието на валидна към датата на
ПТП застраховка „Г.О.“ на автомобилистите, сключена между ответника и
водача на товарен автомобил „....“, с рег. № ....., както и че ищецът е изплатил
застрахователно обезщетение в размер на 4546,27 лева.
Не е спорно между страните, че на 01.06.2017 г., около 11:50 часа, в гр.
В., в района на ул. “.....” № 6 (срещу затвора), е настъпило ПТП между влекач
“.... ....” с рег. № ....., с прикачено към него полуремарке, и лек автомобил “....”
с рег. № .....
От представена по делото комбинирана застрахователна полица № ......
от 21.12.2016 г. се установява, че при ищеца .... “ФИРМА” АД е сключен
договор за застраховка “....” и “....” за следното МПС – лек автомобил “....” с
рег. № ...., със срок на валидност 1 година – от 22.12.2016 г. до 21.12.2017 г.
При застрахователя .... “ФИРМА” АД е образувана преписка по щета №
......
По делото са представени следните писмени доказателства: протокол за
ПТП № ..../01.06.2017 г., уведомление-декларация за щета по застраховка “....
на МПС” от 01.06.2017 г., опис-заключение по щета ..... от 01.06.2017 г., опис
на щети по претенция № ..... от 09.06.2017 г., опис на щетите по претенция №
2
..... от 04.07.2017 г., експертиза по щета № ..... от 07.04.2018 г., доклад-аванс
за части по щета № ..... от 08.08.2017 г. /плащане № 1/, доклад по щета № .....
/прет. 1 от 25.10.2017 г. /плащане № 02/, проформа-фактура № ...../27.06.2017
г., фактура (оригинал) № ...../20.07.2017 г., приемо-предавателен протокол №
...../11.07.2017 г., приемо-предавателен протокол за върнати части по щета №
..... от 10.10.2017 г. и фактура № ..../12.10.2017 г.
Между страните не се спори, че по образуваната при ищеца преписка по
щета № ..... е определено и изплатено застрахователно обезщетение в размер
на 4546,27 лева, от които 4531,27 лева – обезщетение по щета № ..... и 15,00
лева - ликвидационни разноски за образуваната пред ищеца щета.
Видно от възлагателно писмо от 09.06.2017 г. ищецът е възложил на
лицензиран автосервиз ремонт на ППС с рег. № ...., марка ... /00/, модел .....
08.02. /41/ /V/ /M/, собственост на Н. Х.. В писмото е посочена претенция по
.... № ...... В забележки е посочено, че В. П. е невалидно до внасяне на
дължимата премия, не се отнася за задна броня, основание за отказ т. 16.3 от
О.У. От приетата по делото фактура (оригинал) № ...../20.07.2017 г., издадена
от “ФИРМА” ЕООД, се установява, че по щета ..... стойността на оригинален
... калник заден ляв ...... възлиза на 2 200,00 лв., а стойността на оригинален ...
..... 4D.....Q – 38,60 лв. или общо 2 238,60 лева без и 2 686,32 лв. с включен
ДДС. От фактура № ..../12.10.2017 г., издадена от“ФИРМА” ЕООД, се
установява стойността на ремонта по процесната щета – 1 844,95 лева с
включен ДДС.
С преводно нареждане от 24.08.2017 г. ищецът е заплатил на “ФИРМА”
ЕООД сумата 2 686,32 лева, с основание на превода – ...... С преводно
нареждане от 13.11.2017 г. ищецът е заплатил на “ФИРМА” ЕООД сумата
1 844,95 лева, с основание на превода – Щ ......
С писмо с изх. № ..../24.11.2017 г. ищецът е уведомил ответника за 10
бр. ликвидационни преписки по регресни щети, в това число и сумата
4 546,27 лева - процесното регресно взе....е по щета № ....., включваща
определеното и изплатено застрахователно обезщетение в размер на 4 531,27
лв., ведно с ликвидационни разноски в размер на 15,00 лв.
Спорни по делото са въпросите относно механизма на ПТП, наличието
на изключителна вина на водача, чиято Г.О. е застрахована при ответното
дружество, и размера на вредите.
По делото е приет като писмено доказателство Протокол за ПТП № ....
от 01.06.2017 г., в който е отразено, че на същата дата около 11:50 часа,
влекач “.... ....” с рег. № ....., с прикачено към него полуремарке, се движи по
ул. “.....”, с посока от бул. “.....” към ул. “.....”, и в района на № 6 (срещу
затвора), водачът предприема ....евра за завой наляво, при която със задната
дясна част на полуремаркето реализира ПТП със спрелия от дясната му
страна лек автомобил “....” с рег. № ..... В протокола е отразено, че по влекач
“.... ....” с рег. № ....., с прикачено към него полуремарке, няма видими
увреждания. Установяват се следните видими щети по лек автомобил “....” с
3
рег. № .... – деформирана лява част (броня, калник, врати). Установява се, че е
взето административно отношение, като е съставен акт на участник 1 –
водачът на товарен автомобил „....“, с рег. № .....
Съдът намира, че приложеният по делото протокол за ПТП е съставен,
след като е било извършено посещение от органите на полицията на мястото
на произшествието. Това обстоятелство се установява от бланковата форма на
протокола, където в графа „посетено на място”, при възможни отговора – „да”
или „не”, е указано, че с „х” се зачертава ненужния отговор, като в
конкретния случай е отбелязано, че това е отговор „не”. Доколкото
протоколът за ПТП е изготвен от органите на полицията, след извършен
оглед на местопроизшествието, то същият, в качеството си на официален
свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 ГПК, се ползва с обвързваща
материална доказателствена сила относно удостоверените в него,
непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими към
механизма на ПТП - в този смисъл трайната практика на ВКС, постановена по
реда на чл. 290 ГПК - решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. I ТО,
решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, I ТО и др. В
конкретния случай, удостоверените от длъжностното лице факти, пряко
възприети от него, се отнасят до датата и мястото на инцидента,
местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на
нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на
произшествието и други. При неоспорване на автентичността на протокола и
обстоятелствата, определящи го като официален документ, страната, на която
същият се противопоставя, може да оспори верността на удостоверените в
него факти, но следва да проведе пълно обратно доказване, с оглед
обвързващата материална доказателствена сила на документа (в този смисъл
Решение № 15/25.07.2014 по дело № 1506/2013 на ВКС, ТК, I т.о., Решение №
85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, II ТО, Решение №
24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на ВКС, I ТО, Решение № 73/22.06.2012
г. по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, I ТО и Решение № 98/25.06.2012 г. по т. дело
№ 750/2011 г. на ВКС, II ТО). В настоящия случай съдът намира, че
изложените в протокола констатации не се опровергават, а се потвърждават
от експертното заключение по приетата съдебно-автотехническа експертиза.
За установяване на механизма на процесното ПТП са събрани гласни
доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели, като е изслушана и
съдебно-техническа експертиза.
По делото е разпитан свидетелят И. Н. Р., управлявал влекач “.... ....” с
рег. № ....., с прикачено към него полуремарке, към момента на настъпване на
процесното ПТП. При разпита си свидетелят споделя, че е управлявал
товарен автомобил тип “.....”, като при заход за влизане в затвора в гр. В., със
задницата на управлявания от него товарен автомобил закачил задната част на
лек автомобил /по спомен “.....”/, спрял на втора линия. Твърди, че при захода,
който е предприел, задната част на камиона и задната част на автомобила са
влезли в съприкосновение. Споделя, че ПТП-то е станало при портала на
4
затвора, който не представлява кръстовище. Свидетелят Р. твърди, че
скоростта му на движение е била не повече от 10 км./ч., тъй като е правил
....евра /заход/, за да влезе. Твърди още, че другата кола е била “сляпа зона”,
поради което и не е имал възможност да я види. Свидетелят споделя, че
лентите били две, като той се движел в дясна пътна лента преди да
предприеме ....евра завой наляво. Посочва, че на мястото е имало много
паркирани автомобили, като той закачил един от тях. Разбрал за удара, след
като изправил управлявания от него автомобил, тъй като тогава започнал да
вижда какво се случва в “сляпата зона”. Не твърди наличие на фактори,
ограничаващи видимостта на мястото, на което е настъпило процесното ПТП,
като посочва, че увреденият автомобил е бил паркиран по посока на
движението, в крайна дясна част на пътното платно. Въпреки, че мястото
било много тясно, свидетелят преценил, че ще успее да вземе завоя. Споделя,
че фирмата, в която работел тогава, била пренесла производството си в
затвора, за да могат да работят затворниците. Допълва, че курсовете били
много трудни за изпълнение за шофьорите и почти винаги се получавали
такива инциденти, тъй като мястото било много тясно за товарни автомобили.
Подобни инциденти са се случвали и на негови колеги. Свидетелят
потвърждава, че на посочената дата е бил в процесния район, управлявайки
товарен автомобил с рег. № ...... При предявяване на протокола за ПТП
твърди, че не си спомня да е подписвал протокол. Заявява, че положеният
подпис на “участник 1” не прилича на неговия.
По делото е разпитан по делегация свидетелят Н. А. Х. – водачът на лек
автомобил “....” с рег. № ..... Свидетелят споделя, че процесното ПТП е
настъпило през деня, при ясно време, като посочва, че бил спрял
управлявания от него автомобил на ул. “.....” в гр. В. /в близост до затвора/,
когато камион с ремарке преминал покрай него, предприел завой наляво, в
посока затвора, и тогава с ремаркето си ударил автомобила на свидетеля Х..
Спомня си, че задната лява врата на управлявания от него автомобил била
разпрана, като щети имало и по предната лява врата. Сменил задния ляв
калник с чисто нов, като лявото странично огледало също било повредено.
Споделя, че товарният автомобил се движел по ул. “.....”, след което завил
наляво към затвора. Споделя, че мястото на ПТП-то било посетено от
органите на МВР. Твърди, че управляваният от него автомобил имал
застраховка “....” и щетите били възстановени от посочен от
застрахователното дружество автосервиз. При предявяване свидетелят Х.
потвърждава написаното в уведомление-декларация за щета по застраховка
“.... на МПС” от 01.06.2017 г.
Съдът дава вяра на разпитаните свидетели, тъй като са
непротиворечиви, почиват на преки впечатления и не се опровергават от
останалия доказателствен материал по делото.
От приетото по делото заключение на съдебно-автотехническа
експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено, се установява следният механизъм на настъпване на
5
процесното ПТП: на 01.06.2017 г., около 11:50 часа, влекач “.... ....”, с рег. №
....., с прикачено към него полуремарке, се движи по ул. “.....”, с посока от бул.
“.....” към ул. “.....”, и в района на № 6 (срещу затвора), водачът предприема
....евра за завой наляво, при която със задната дясна част на полуремаркето
реализира ПТП със спрелия от дясната му страна лек автомобил “..... ....” с
рег. № .....
Вещото лице посочва, че в протокола за ПТП са отразени следните
видими щети по превозните средства: за влекач “.... ....”, с рег. № ....., с
прикачено към него полуремарке – няма увреждания; за лек автомобил “.....
....” с рег. № .... – деформирана лява част (броня, калник врати). От
представения механизъм, сравнението на щетите в описа на ищцовото
дружество и отразените в протокола за ПТП видими увреждания, вещото
лице заключава, че щетите по лек автомобил “..... ....” с рег. № .... се намират в
пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на 01.06.2017 г.
произшествие в гр. В.. Изяснява се, че към датата на ПТП-то лек автомобил
“..... ....” с рег. № .... е бил в експлоатация 11 години, 4 месеца и 2 дни, считано
от датата на първоначалната регистрация - 30.01.2006 г. Изяснява се, че
стойността на уврежданията, определена на база средни пазарни цени към
датата на ПТП-то - 01.06.2017 г., възлиза на 2 888,60 лв., като експертът
посочва, че за облицовка задна броня за боядисване е записано, че същата е
имала предходна неотстранена щета, поради което за нея не е изплащано
обезщетение, съответно не е включена в изчисленията. Експертът посочва, че
стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил “..... ....” с рег. №
...., изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП-то, е 4 609,25
лв. с ДДС, като обичайните разноски за ликвидиране на щета по риск .... при
ПТП са в размер на 15,00 лв. и 25,00 лв.
Доказателствата - писмени, гласни и заключението на приетата по
делото, изцяло кредитираната от съда и неоспорена от страните САТЕ,
мотивират извода на съда да приеме за установен посочения от ищеца
механизъм на ПТП. Противоправността на поведението на водача на товарен
автомобил „....“, с рег. № ....., се изразява в несъобразяване с правилото на чл.
5, ал. 1, т. 1 ЗДвП, съгласно която разпоредба с поведението си водачите на
моторни превозни средства не трябва да създават опасности и пречки за
движението, не трябва да поставят в опасност живота и здравето на хората и
да причиняват имуществени вреди. Съдът намира, че от приетото заключение
на съдебно-автотехническата експертиза и свидетелските показания, се
установява и наличието на пряка причинно-следствена връзка между щетите
по лек автомобил “..... ....” с рег. № .... и процесното ПТП, настъпило поради
проявена несъобразителност от водача на товарен автомобил „....“, с рег. №
....., със сключена при ответника застраховка „Г.О.“, който при предприе....е
на неподсигурена ....евра завой наляво, не се е уверил, че няма да създаде
пречки за останалите участници в движението.
Доколкото въз основа на свидетелските показания, приетата съдебно-
автотехническа експертиза и констативния протокол за ПТП е доказан
6
механизмът на ПТП, несъобразителността на водача на застрахования при
ответника лек автомобил, довела до увреждане на лек автомобил “..... ....” с
рег. № .... - настъпване на посочените в описа на застрахователя щети върху
автомобила, както и действителният размер на вредата, който съгласно
заключението на вещото лице съответства на определеното от застрахователя
обезщетение, следва че на основание чл. 411 КЗ, застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу .... “ФИРМА” АД за вредата до размера на
определеното и изплатено обезщетение от 4 546,27 лв. /4 531,27 лв. -
платеното от застрахователя обезщетение за имуществените щети и 15,00 лв.
- ликвидационни разноски за образуваната пред ищеца щета/.
В случая не се доказва при условията на пълно и главно доказване
възражението на ответника за съпричиняване, като не се установи такова
поведение на водача на лек автомобил „....“ с рег. № ...., което да се намира в
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и да е допринесло за
настъпване на вредоносния резултат. По делото не се установи водачът на лек
автомобил „....“ с рег. № .... да е нарушил чл. 98 от ЗДвП и по-конкретно ал. 2,
т. 1 на посочената разпоредба, която забранява паркирането пред входовете
на паркове, театри, кина, предприятия и на други места, където е възможно да
влизат или да излизат пътни превозни средства. Твърденията, че лек
автомобил „....“ с рег. № .... е бил паркиран пред входа на затвора не се
подкрепят от събраните по делото доказателства. От свидетелските
показания, приетата по делото САТЕ и схемата, отразена в протокола за ПТП,
се установява, че увреденият автомобил е бил паркиран по посока на
движението, в крайна дясна част на дясното пътно платно, а порталът към
затвора се намира откъм лявото пътно платно. В тази връзка следва да се
отбележи, че чл. 96, ал. 3 от Правилника за прилагане на ЗДвП предвижда, че
за престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се
спират възможно най-вдясно на платното за движение, по посока на
движението и успоредно на оста на пътя. Самият водач на товарния
амвтомобил, потвърди, че увреденият автомобил е бил паркиран по посока на
движението, в крайна дясна част на пътното платно. Следователно водачът на
лек автомобил „....“, с рег. № .... от ПТП не е нарушил посочената разпоредба.
По делото е представена от община В. извадка от генерален план за
организация на движението на територията на общината – организация на
движението в района на ул. “.....” № 6. От писмо с вх. № 235621/22.05.2023 г.
се установява, че планът е одобрен със заповед от 17.04.2018 г. и отразява
съществуващите знаково стопанство и хоризонтална маркировка на
посоченото място, като дирекция “....” не се ангажира с точна справка, че към
датата на произшествието знаковото стопанство и хоризонталната
маркировка са били същите, като посочените в извадката.
Предвид изложеното, по делото не се доказва спирането и/или
паркирането на избраното от водача на лек автомобил „....“, с рег. № .... място
да е било изрично забранено, като не се установи да е бил налице съответен
знак, който да го забранява. Предвид изложеното съдът намира, че в случая не
7
може да се приеме, че водачът на увредения автомобил не е съобразил
поведението си спрямо пътната обстановка, вследствие на което обективно е
допринесъл за настъпване на увреждащия резултат.
В допълнение, свидетелят Р. – водачът на товарния автомобил споделя,
че в конкретния случай е преценил, че би трябвало да може да вземе завоя, от
което следва, че самият той не е бил убеден, че ще завърши успешно /без да
поставя в опасност живота и здравето на хората, и без да причинява
имуществени вреди/ предприетата ....евра завой наляво. В допълнение,
свидетелят Р. споделя, че мястото било много тясно за товарни автомобили и
подобни инциденти са се случвали и на негови колеги, посочва, че са
липсвали фактори, ограничаващи видимостта на мястото, на което е
настъпило процесното ПТП, и посочва, че увреденият автомобил е бил
паркиран по посока на движението, в крайна дясна част на пътното платно.
Предвид изложеното и отчитайки, че произшествието е настъпило вследствие
причини от субективен характер, причинени от водача на товарния
автомобил, който е предприел ....евра, която е създала опасност за друг
участник в движението, съдът счита, че искът е доказан по основание.
Видно от уведомление вх. № ..../27.03.2018 г., приложение № 1 към
същото, преводно нареждане с рег. № ...../23.03.2018 г. и банково извлечение
/л. 49/, ответникът е извършил частично плащане по щета № ..... в размер на
1 209,76 лв., което следва да се приспадне от размера на определеното и
изплатено обезщетение - 4 546,27 лв. Така неизплатеният остатък от
регресното взе....е за изплатено по застраховка „....“ обезщетение по щета №
..... възлиза на 3 336,51 лв., поради което претенцията на ищеца се явява
основателна и следва да бъде уважена изцяло.
На ищеца следва да се присъди и законната лихва върху главницата,
считано от 01.09.2022 г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до
окончателното изплащане.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже наличието на главен дълг и изпадането на длъжника в забава.
При забава в изпълнението на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение на кредитора в размер на законната лихва върху неизпълненото
задължение от деня на забавата - чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ответникът е бил в забава,
считано от 30.12.2017 г. - датата, на която е изтекъл 30-дневният срок за
плащане по отправената покана /л. 43/. В случая ищецът претендира лихва от
забава, считано от 23.06.2019 г. до 23.06.2022 г. Съдът намира, че размерът на
мораторната лихва за забава за заплащането на установената в
производството главница в размер на 3 336,51 лв., възлиза на 1 016,79 лв. за
заявения с исковата молба период, изчислен от съда по реда на чл. 162 ГПК.
Предвид изложеното акцесорният иск се явява основателен и следва да бъде
уважен изцяло за сумата 1 016,79 лева за периода от 23.06.2019 г. до
23.06.2022 г.
8
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора, право на разноски има единствено ищецът.
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сторените в настоящото производство разноски в
общ размер на 670,00 лв., от които 100 лв. – държавна такса, 400 лв. – депозит
за вещо лице, 70,00 лв. – депозит за свидетел и юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда в размер на 100 лв. съгласно чл. 25, ал. 1
НЗПП.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че ....
“ФИРМА” АД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. С. ....,
ДЪЛЖИ НА “.... ФИРМА” АД, ЕИК ......, със седалище и адрес на
управление: гр. С. ...., на основание чл. 411 КЗ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 3
336,51 лева, представляваща неизплатена сума по регресно взе....е за
изплатено по застраховка „....“ обезщетение по щета № ..... за вреди на лек
автомобил „....“, с рег. № .... от ПТП, настъпило на 01.06.2017 г. в гр. В. по
вина на водач на товарен автомобил „....“, с рег. № ..... със сключена при
ответника застраховка „Г.О.“, ведно със законната лихва, считано от
01.09.2022 г. до окончателното изплащане и сумата 1 016,79 лева – мораторна
лихва за периода от 23.06.2019 г. до 23.06.2022 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
34644/2022 г. по описа на СРС, 176 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК .... “ФИРМА” АД,
ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. С. ...., да заплати на “....
ФИРМА” АД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: гр. С. ...., сумата
670,00 лева – разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9