№ 3715
гр. Варна, 29.09.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Радостин Г. Петров
Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело
№ 20233100501371 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпилa въззивна жалба вх. №
2613/24.04.2023г., подадена от „Технокар“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ No 310, представлявано от Григор
Георгиев Фиданов - управител, срещу Решение № 61/ 22.03.2023г., постановено по гр.д. №
563 /2022 г. на Районен съд – Провадия, 5-ти съдебен състав, В ЧАСТИТЕ, в които са
отхвърлени, предявените от жалбоподателя „Технокар“ ЕООД, ЕИК:*********, срещу
Община Ветрино, БУЛСТАТ:*********, с адрес: гр. Ветрино, обл. Варна, ул. „Г.С.
Раковски“ No 24, представлявана от д-р Димитър Колев Димитров – Кмет, главен иск за
осъждане на ответника да заплати на ищеца компенсаторно обезщетение в размер на
11 195,84 лв. / единадесет хиляди сто деветдесет и пет лева и осемдесет и четири
стотинки/, за претърпени загуби, обхващащи равностойността на 374 бр. кофи от 120 л, с
единична цена 19.76 лева, на обща стойност 7390,24 лева, и 134 бр. кофи от 240 л, с
единична цена 28,40 лева, на обща стойност 3805,60 лева, предоставени от ищеца на
ответника по силата на договор за обществена поръчка № 90/01.08.2016 г. с предмет
„Сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на териториите на за обществено ползване в
Община Ветрино“, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба -
06.06.2022 г. до изплащане на вземането, и евентуален иск за осъждане на ответника да
заплати на ищеца обезщетение в размер на 11 195,84 лв. / единадесет хиляди сто
деветдесет и пет лева и осемдесет и четири стотинки/, с която сума ответникът
неоснователно се обогатява за сметка на ищеца, представляваща пазарната стойност на
предоставените от ищеца на ответника 374 бр. кофи от 120 л, с единична цена 19.76 лева, на
обща стойност 7390,24 лева, и 134 бр. кофи от 240 л, с единична цена 28,40 лева, на обща
стойност 3805,60 лева, на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.
В жалбата се излага, че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено
при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а формираните от
първоинстанционния съд правни изводи били необосновани и в противоречие със събраните
по делото доказателства. Сочи, че е безспорно по делото, че ищецът е предоставил на
ответника съдове за ТБО, марка „Суло" - Германия, а именно: Контейнер тип "Бобър" 1100 л
- 186 бр.; Кофа 120 л- 1935 бр. и Кофа 240 л - 763 бр. Съдовете за ТБО, собственост на
1
ищеца, били предоставени за ползване при и по повод действието и изпълнението на
сключените между страните договори, по възлагане на община Ветрино, която носела
задължение да организира и осъществява дейността по сметосъбиране на отпадъци на
територията на населените места и за осъществяване на която дейност, в случая, чрез
възлагането и на ищеца, с посочените по-горе договори. Община Ветрино събирала такси от
собствениците и ползвателите на недвижими имоти, находящи се на територията й. При
всички случаи, с прекратяването на облигационната връзка между страните, Община
Ветрино нямала право да задържи предоставените за ползване във връзка с прекратения
договор вещи, респ. същите следвало да бъдат върнати на собственика им. От представените
писмени доказателства – протоколи, подписани от кметовете на населените места, се
установявало категорично точният брой на предоставени съдове за населеното място. Видно
от обстойната и подробна кореспонденция, водена между страните, към датата на
прекратяване на процесните договори, Община Ветрино не оспорвала правата на ищеца, а
напротив потвърждавала готовност да върне съдовете. Моли решението на
първоинстанционния съд да бъде отменено в обжалваните части и да бъдат присъдени
разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който се
оспорват доводите изложени във въззивната жалба, като се твърди, че първоинстанционното
решение е правилно. Твърди, че Община Ветрино нямала нито правното задължение, нито
фактическата възможност да върне процесните вещи, защото никога не била получавала
същите. Сочи, че съдовете за ТБО били предоставени от ищеца във фактическата власт на
живеещите и намиращите се на територията на Общината физически и юридически лица,
видно от приложените приемопредавателни протоколи и приетата съдебно-икономическа
експертиза. Община Ветрино не била страна по тези приемо-предавателни протоколи и
следователно този, който следвало да върне съда за ТБО било съответното физическо или
юридическо лице. По евентуалния иск твърди, че доколкото имало облигационна връзка
между страните, то било изключено приложението на чл. 59 от ЗЗД. Моли съда да потвърди
решението.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно легитимирано
лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на
останалите съдържателни изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК.
С определение No 2911 / 26.07.2023г. въззивната инстанция е констатирала, че
исковата молба не отговаря на изискванията за редовност, като съдът е дал надлежни
указания за изпълнение на ищеца. С молба с вх. No 20068 / 16.08.2023г. нередовностите са
отстранени, като ищецът е направил уточнения, че след прекратяване на процесния договор
за ответника възникнало задължение за връщане на съдовете за ТБО, което Община Ветрино
не била изпълнила, вследствие на което се обогатила за сметка на ищеца. Препис от
молбата е връчен на въззиваемата страна, която не е упражнила правото си да изрази
становище в предоставения срок.
Жалбоподателят не се позовава на процесуални нарушения във връзка с доклада по
делото, спорът не е от естество, при което служебното начало да има превес над
диспозитивното и състезателното начало, не е налице хипотеза, в която да се налага
обезпечаване на правилното приложение на материална норма.
Не са направени доказателствени искания от страните.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на основание чл.267,
ал.1 ГПК съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба вх. № 2613/24.04.2023г., подадена от
„Технокар“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик“ No 310, представлявано от Григор Георгиев Фиданов - управител,
срещу Решение № 61/ 22.03.2023г., постановено по гр.д. № 563 /2022 г. на Районен съд –
Провадия, 5-ти съдебен състав, В ЧАСТИТЕ, в които са отхвърлени, предявените от
жалбоподателя „Технокар“ ЕООД, ЕИК:*********, срещу Община Ветрино,
БУЛСТАТ:*********, с адрес: гр. Ветрино, обл. Варна, ул. „Г.С. Раковски“ No 24,
представлявана от д-р Димитър Колев Димитров – Кмет, главен иск за осъждане на
ответника да заплати на ищеца компенсаторно обезщетение в размер на 11 195,84 лв. /
единадесет хиляди сто деветдесет и пет лева и осемдесет и четири стотинки/, за
претърпени загуби, обхващащи равностойността на 374 бр. кофи от 120 л, с единична цена
19.76 лева, на обща стойност 7390,24 лева, и 134 бр. кофи от 240 л, с единична цена 28,40
лева, на обща стойност 3805,60 лева, предоставени от ищеца на ответника по силата на
договор за обществена поръчка № 90/01.08.2016 г. с предмет „Сметосъбиране,
сметоизвозване и поддържане на териториите на за обществено ползване в Община
Ветрино“, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба -06.06.2022 г.
до изплащане на вземането, и евентуален иск за осъждане на ответника да заплати на
ищеца обезщетение в размер на 11 195,84 лв. / единадесет хиляди сто деветдесет и пет
лева и осемдесет и четири стотинки/, с която сума ответникът неоснователно се обогатява
за сметка на ищеца, представляваща пазарната стойност на предоставените от ищеца на
ответника 374 бр. кофи от 120 л, с единична цена 19.76 лева, на обща стойност 7390,24 лева,
и 134 бр. кофи от 240 л, с единична цена 28,40 лева, на обща стойност 3805,60 лева, на
основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.11.2023 г. от
13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да уредят доброволно
отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им
указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца.
НАПЪТВАНЕ КЪМ МЕДИАЦИЯ ИЛИ ДРУГ СПОСОБ ЗА ДОБРОВОЛНО
УРЕЖДАНЕ НА СПОРА
ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като разяснява, че
сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на спора, който има
преимущество пред спорното производство, като при постигане на спогодба заплатената от
ищеца държавна такса се връща в половин размер.
НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за разрешаване на
спорове, на осн.чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за медиацията.
РАЗЯСНЯВА, че медиаторът може да съдейства на страните за доброволното
разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на споразумение, одобрено от
съда. Освен това, чрез медиацията страните могат да разрешат и други свои конфликтни
отношения, извън предмета на съдебния спор и да постигнат и по тях споразумение.
Медиацията може да бъде осъществена в ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ към Окръжен
съд - Варна, адрес гр.Варна ул.„Ангел Кънчев" № 12, ет.4 /сградата, в която се помещава
СИС при ВРС/, без заплащане на такси.
За участие в медиация страните могат да се обърнат към координатора за ВОС:
Нора Великова - ет. 4, стая 410, на тел. 052 62 33 62, както и на e-mail: *********@***.**.
3
За предприемане действия по започване на процедура по медиация или в случай на
постигане на спогодба следва да уведомят съда.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4