№ 11426
гр. С. 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20211110140553 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД от Топлофикация София” ЕАД против С. В. К..
Ищецът твърди, че между него и ответника било налице облигационно
отношение, възникнало въз основа договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи обвързвали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Твърди, че е доставял топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в
гр. С. ж.к. „М.“ бл., вх., ет. ап., с аб. № 84890, чиято цена не била заплатена в
предвидения в общите условия срок. Моли да бъде признато за установено, че
ответната страна дължи следните суми: 2360,30 лв., представляваща цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., ведно
със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение – 26.02.2021 г. до окончателното й погасяване, сумата от
338,85 лв. – мораторна лихва за забава за периода от 15.9.2018 г. до 18.12.2021 г.,
сумата от 37,35 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение
за периода от 01.2018 г. до 02.2020 г., ведно със законната лихва от 26.02.2021 г. до
изплащане на вземането, както и 6,72 лв. - мораторна лихва върху начислената сума за
дялово разпределение за периода от 03.03.2018 г. до 18.02.2021 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр.д. №
12062/2021г. по описана СРС, 36 състав. Претендира присъждането на разноски з
исковото и заповедното производство.
Ответникът С. В. К. е депозирала отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който прави
отвод за недопустимост на производството, а по същество поддържа неоснователност
на предявените искове. Оспорва през исковия период да е потребител на ТЕ, при
твърдението, че не е собственик или ползвател (вещен или облигационен) на
1
процесния имот за посочения период. При условията на евентуалност навежда
възражение за погасяване по давност на част или цялото вземане на ищеца. Твърди
нищожност на клаузата от ОУ на ищеца, въз основа на която последният претендира
лихва за забава върху начислените главници, поради портиворечие със ЗЗП. Навежда,
че липсват данни за изпадането на ответницата в забава. Поради изложеното моли за
отхвърляне на исковата претенция. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест
на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответнка, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са
погасили претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2,
изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които
възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените
имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение
с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно
право върху имота – собственост или вещно право на ползване.
От съвкупния анализ на приложените по делото писмени доказателства –
Нотариален акт за собственост на апартамент-жилище по чл. 55 г. от ЗПИНМ № 291,
том 2, дело № 91/1974 г. и Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки с изх. №
РСТ22-ТД26-849, издадено от Столична Община, Р-н Студентски се установява, че
ответникът С. В. К. е собственик единствено на 1/2 идеални части от процесния
топлоснабден имот в качеството на законен наследник на своя починал баща Венелин
Йотов Миленоков, който от своя страна е признат за собственик на процесния имот
находящ се в гр. С. ж.к. „М.“ бл., вх., ет. ап. с Нотариален акт за собственост на
апартамент-жилище по чл. 55 г. от ЗПИНМ № 291, том 2, дело № 91/1974 г. Видно от
представеното удостоверение за родствени връзки е обстоятелството, че ответницата
има брат Асен Велинов Йотов, който също се явява законен наследник на починалия
Венелин Йотов Миленоков. Доколкото ответникът не оспорва това, съдът счита, че по
делото е категорично доказано, че за процесния период ответникът е собственик
единствено на 1/2 част от процесния имот. Останалите идеални части са собственост на
трето неучастващо по делото лице.
Ответникът като собственик на идеална част от имота е потребител на топлинна
енергия в процесния имот за процесния период, респ. между него и ищцовото
2
дружество е налице облигационно отношение. Съдържанието на това правоотношение
е уредено от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от
Комисията за енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На
съда му е служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са
публикувани и са влезли в сила. Общите условия обвързват ответника дори и без да ги
е приел изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се
твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е
упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от
ЗЕ. Следователно се налага извод, че между страните съществува облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за
ищеца „Топлофикация София” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден
обект топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да заплаща нейната цена,
в качеството му на потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката но единствено до установената 3/8
квота в съсобствеността.
Следва да се посочи, че според чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната
енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на
дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация, и топлинната енергия за отопление на общите части при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя като
разлика между топлинната енергия за отопление на сградата и топлинната енергия за
отопление на имотите, след което се разпределя между всички клиенти
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти.
Според заключението на вещото лице инж. Д. Г. С. по допуснатата съдебно-
техническата експертиза, което съдът приема като обективно безпристрастно и
компетентно дадено, през процесния период в имота на ответника не е имало
радиатори, а само щранг лира в банята и 2 бр. водомери за топла вода. Сградата е била
топлоснабдена, което е видно от отчета на общия топломер, който съответства на
одобрения тип. Разпределението е извършвано в съответствие на нормативните
разпоредби и закони. В имота няма монтирани разделители, тъй като сградата няма
техническа възможност да премине към дялово разпределение на топлинна енергия
между потребителите, поради това че отоплителната инсталация е „еднотръбна
систвема“ и съгласно чл. 61, ал. 2, т. 1 от Наредба Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г.
разпределението на топлинна енергия в сграда-етажна собственост се извършва от
топлопреносното дружество на база отопляема кубатура. Индвидуалните водомери за
топла вода са били годни за измерване. Дяловото разпределение през процесния
период е извършвано от „Топлфикация София“ ЕАД Поради това, че всички радиатори
са демонтирани ТЕ за отопление на имота от радиатори не е начислявана. Начислявана
е ТЕ от щранг лира на база 8 м3. В имота се ползва топла вода и има 2 бр. водомери,
по които се отчита разхода.Топлата вода е начислявана по реален отчет. По време на
отчетите са попълнени документи, които са подписани от потребител. Отчетите са
коректно отразени в изравнителните сметки. Сумите за топла вода за процесния
период са определяни на база „реален отчет“ на монтираните водомери. Сумите за
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, са изчислени в съответствие с
разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. и Методиката към нея. Методиката
за дяловото разпределение е приложима до отмяната и с влязъл в сила съдебен акт. От
заключението на съдебно–техническата експертиза, се установява, че стойността на
3
потребената топлинна енергия е в размер на 2311,54 лева за исковия периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2020 г.
Предвид всичко изложено, съдът счита, че предявените искове се явяват
частично основателни спрямо ответника С. В. К. за установената квота, но не повече от
претендираната от ищеца, а именно за сумата 1155,77 лева (1/2 от сумата 2311,54 лева)
– главница за топлинна енергия.
Към посочената по-горе сума следва да се добавят дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение, които съобразно разпоредбите на чл. 22,
ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването
се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от
своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово
разпределение.
Съдът приема за доказан искът за главница за топлинна енергия в размер на
сумата 1155,77 лева (1/2 от сумата 2311,54 лева), като за разликата над тази сума до
пълния предявен размер от 2360,30 лева следва да бъде отхвърлен. Доказан се явява и
искът за главница за дялово разпределение в размер на 18,68 лева (1/2 от 37,35 лева),
като за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 37,35 лева следва да
бъде отхвърлен.
По наведеното възражение за давност: Съгласно задължителните тълкувателни
разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на
ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от
топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се
парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен
давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия
случай е бил прекъснат с подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на 26.02.2021 г. Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди
26.02.2018 г., са погасени по давност.
По отношение на вземанията за периода от м.05.2017 г. до м. 04.2020 г.
приложение намират ОУ, действащи към този момент, като съгласно чл. 33, ал. 1 от
тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят като погасени по давност
се явяват задълженията за периода 01.05.2017 г. до 31.05.2017 г., тъй като както бе
посочено по-горе тригодишният давностен срок за задължението 01.05.2017 г. до
31.01.2018 г. е изтекъл на 15.02.2021 г. – преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение
Съдът определя дължимата цена за топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. –
31.01.2018 г., при условията на чл. 162 ГПК в размер на 252,25 лв. (1/2 от 504,50 лева),
за която сума искът се явява неоснователен поради погасяване на вземането по
давност. Погасена по давност се явява и главницата за услуга дялово разпределение за
периода 01.01.2018 г. до 31.01.2018 г. в размер на 0,66 лева (1/2 от 1,32 лева).
Претенцията за главница следва да се уважи за периода 01.02.2018 г. –
30.04.2020 г. в размер на 903,52 лв. главница за топлинна енергия и 18,03 лв. –
главница за дялово разпределение за периода от 01.02.2018 г. до 28.02.2020 г., а за
разликата до пълните предявени размери и за посочените периоди исковете за главница
за топлинна енергия и дялово разпределение следва да се отхвърят като
неоснователени.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца
е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен
падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ. датата на
4
публикуване на общите фактури, както и отправена и получена от ответника покана за
заплащане на таксата за дялово разпределение.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия са
приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР. С приемането на новите общи условия на топлофикационното
дружество, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, на основание чл.
150, ал. 1 от Закона за енергетиката, е изменен режима на забавата. Съгласно 33, ал. 2
от новоприетите Общи условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а
съгласно ал. 4 ако не платят задълженията си след тази дата дължат обезщетение за
забава в размер на законната лихва. Следователно след приемането на новите общи
условия от 27.06.2016 г. за изпадането на потребителите в забава не е необходимо
фактурите да бъдат публикувани. Ето защо претенцията на ищеца за обезщетение за
забава се явява основателна за периода от 15.09.2018 г. до 18.02.2021 г. върху
уважената част от главницата, чийто размер изчислен от съда по реда на чл. 162 ГПК
възлиза на сумата от 75,30 лв. Следователно искът за обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия се явява основателен до посочения размер, а за
горницата до претендирания размер 338,85 лева претенцията се явява неоснователна и
следва да се отхвърли.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция и в тази част се явява
неоснователна.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него
разноски в двете производства съобразно размера на уважените претенции. Същият е
заплатил държавна такса в заповедното производство в размер на 54,86 лева и
юрисконсултско в размер на 50 лева. В исковото производство е сторил разноски за
държавна такса в размер на 54,86 лева, 300 лева за депозит за СТЕ и е представялван от
юрисконсулт, чието възнаграждение с оглед правната и фактическа сложност на
делото, съдът определя в размер на 100 лева. В тежест на ответника следва да бъдат
присъдени сумите 38,10 лв. – платена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство и в размер на 165,29 лв. – платена
държавна такса, депозит за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на направените от
разноски съобразно отхвърлената част от претенциите.
Пред заповедния съд е предоставена безплатна правна помощ на ответника от
процесуалния й представител адв. К. И.. и предвид изричното искане в тази насока,
съдът следва да присъди адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв. Вр. чл.36, вр.
чл.7, ал.2, т.2, вр. ал. 7 от Наредба 1/2004г. вр. пар.2а, което е в размер на 326 лева.
Съобразно отхвърлената част от исковата претенцията в полза на адв. Б. следва да бъде
присъдена сума в общ размер на 207,54 лева.
Пред исковия съд е предоставена безплатна правна помощ на ответника от
5
процесуалния й представител адв. Н. И. И. и предвид изричното искане в тази насока,
съдът следва да присъди адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв. Вр. чл.36, вр.
чл.7, ал.2, т.2 от Наредба 1/2004г. вр. пар.2а, което е в размер на 874,34 лева. Съобразно
отхвърлената част от исковата претенцията в полза на адв. И. следва да бъде присъдена
сума в общ размер на 268,65 лева. Съдът намира за неоснователно направеното от
ищеца възражение за прекомерност на претендираните от ответната страна разноски.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, че С. В. К., ЕГН**********, с адрес: гр.С. жк. „М. 1”, бл., вх., ет.
аап. ДЪЛЖИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК, със седалище и адрес
на управление: гр. С. ул. „Я.” № сумата от 903,52 лева, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за имот, находящ се в гр. С. ж.к. „М.“ бл.,
вх., ет. ап. за периода от 01.02.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
– 26.02.2021 г. до окончателното й погасяване, сумата от 75,30 лева – лихва за забава
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 18.02.2021 г. и
сумата от 18,03 лв. – главница за дялово разпределение за периода от 01.02.2018 г. до
28.02.2020 г., ведно със законна лихва от 26.02.2021 г. до изплащане на сумите, за
които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
12062/2021 г. по описа на СРС, 36 състав като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за главница
за топлинна енергия за горницата над уважения размер от 903,52 до пълния предявен
размер от 2743,22 лева и за периода от 01.05.2017 г. до 31.01.2018 г., предявения иск за
главница за дялово разпределение за горницата над уважения размер от 18,03 лева до
пълния предявен размер от 37,35 лева, предявения иск за лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия за сумата над уважения размер от 75,30 лева до
пълния предявен размер 338,85 лева и искът с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл.
86 ЗЗД за сумата от 6,72 лв. - мораторна лихва върху начислената сума за дялово
разпределение за периода от 03.03.2018 г. до 18.02.2021 г. КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА С. В. К., ЕГН**********, с адрес: гр.С. жк. „М. 1”, бл., вх., ет. аап.
ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК, със седалище и адрес на
управление гр. С. ул. „Я.” № 23Б на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 38,10 лева –
разноски в заповедното производство и сумата 165,29 лв. – разноски в исковото
производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК, със седалище и адрес на
управление: гр. С. ул. „Я.” № на основание чл.78, ал.3 вр. чл.38, ал.2 ЗАдв. ДА
ЗАПЛАТИ НА на адв. К. И.., САК, сумата в размер на 207,54 лева за адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ответника С. В. К..
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК, със седалище и адрес на
управление: гр. С. ул. „Я.” № на основание чл.78, ал.3 вр. чл.38, ал.2 ЗАдв. ДА
ЗАПЛАТИ НА на адв.Н. И. И., САК, сумата в размер на 268,65 лева за адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ответника С. В. К. в
исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7