РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р Е
Ш Е Н И Е
№ 2493
гр. Пловдив, 21 декември 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ
състав, в публично заседание на двадесет и
трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ПЕТРОВА
при секретаря Б.К. и участието на прокурора ДАНИЕЛА СТОЯНОВА, като разгледа
докладваното от председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА
административно дело № 617 по описа
за 2022 г. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
І. За характера на производството, исковете и становищата на страните:
1. Производството по
делото е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 285,
ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
2. Образувано е по искова молба, предявена от Г.Ф.Н.,
с ЕГН **********,***, понастоящем в Затвора Пловдив, чрез пълномощника си
адвокат В.С., срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”.
Ищецът иска ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетения в общ в
размер на 15956,28 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
завеждане на исковата молба (07.03.2022 г.) до окончателното й изплащане, за
претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, обида, огорчение, възмущение,
внушаване на чувство на малоценност, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода (съответно задържане под стража) в периода от 26.06.2018 г.
до 30.09.2018 г. (97 дни) в Затвора гр. Пловдив, от 01.01.2019 г. до 06.06.2019 г. (157 дни) в Арест Пловдив, и от 02.07.2019 г. до 12.11.2019 г. (164 дни) и от 17.06.2020 г. до 07.03.2022 г. (629 дни) в Затвора гр. Пловдив, или общо 1047 дни (1047 дни х 15,24 лв./ден = 15956,28 лв.), изразяващи се в липса на достатъчно жилищна
площ (пренаселеност на килиите –
„падат се под 3 кв. м. нетна площ на човек“), без постоянно течаща топла и студена вода; лоша
хигиена - наличие на дървеници, хлебарки и гризачи; ищецът се оплаквал от болки
в зъбите, но не бил воден на лекар, не му правили протези; ищецът работил (търкал пластмасови кутии, при което се отделял
прах и вата, които е поглъщал) без предпазна маска и дрехи, без разходка на каре; през м. ноември 2021
г. ищецът счупил коляното на десния си крак, но не го гипсирали и го оставили
да зарасне от само себе си, с което са нарушени правата му по чл. 3 от
Европейската конвенция за защита правата на човека /ЕКЗПЧ/. (вж. Определение № 975 от 17.06.2022 г.
постановено по настоящото дело).
Претендира се
присъждане на разноските по делото.
3. Ответникът -
Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си представител,
оспорва предявените искови претенции по основание и размер. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
4. Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за основателност на исковата молба, но счита, че
претенцията за причинени неимуществени вреди е силно завишена като размер,
поради което моли да бъде постановено решение, с което да се определи
обезщетение в размер, съобразен с доказаните вреди и съдебната практика по
сходни случаи.
ІІ. За фактите:
5. За Арест Пловдив.
Според Справка вх. № 12734/28.06.2022 г. по описа на съда (л. 50), изготвена от Началника на с-р „Арести“ при ОС „ИН“ гр. Пловдив, Г.Ф.Н. не е пребивавал на територията
на Арест Пловдив в периода от 01.01.2019 г. до 06.06.2019 г.
6. За Затвора гр. Пловдив.
По отношение пребиваването
на ищеца в Затвора гр. Пловдив, от постъпилите по делото: Становище от
23.06.2022 г. (л. 52) на Г. А. –
инспектор СДВР, Писмо рег. № 7749/12.07.2022 г. на Началник Сектор „Режимна
дейност“ при ГДИН (л. 115), Писмо рег. № ……/28.06.2022
г. на Началника на Затвора Пловдив (л. 111), Становище от 27.06.2022 г. (л. 70) на В.И.– инспектор ИСДВР, Становище от 23.06.2022 г. (л. 82) на инспектор Е. К. – ИФЗ НС „ФЛКР“,
Докладна записка рег. № 4791/23.06.2022 г., изготвена
от д-р Ц.И.(л. 54) и Становище от 27.06.2022 г. изготвено от Специалист ТРЗ К.В.(л. 74), се установява следното:
6.1. Г.Ф.Н. е изтърпявал
наказание лишаване от свобода в Затвора гр. Пловдив считано от 20.12.2012 г. до
25.06.2018 г., когато е освободен. Отново постъпва в Затвора гр. Пловдив на 13.11.2019
г. (начало на изтърпяване на наказанието 07.06.2019 г., като
в периода от 08.06.2019 г. до 13.11.2019 г. е задържан с МН „ЗС“ и е настанен в
ОЗСА Пловдив) и пребивава там до 07.04.2022 г.,
когато е освободен
Следователно в
периода от 26.06.2018 г. до 30.09.2018 г. (97
дни) и от 02.07.2019 г. до 12.11.2019 г.
(164 дни), Н. не е бил настанен в Затвора гр.
Пловдив.
като е бил
настанен последователно в следните помещение:
6.2. Г.Ф.Н. *** единствено през периода от
17.06.2020 г. до 07.03.2022 г. (629 дни). През този период същият е бил настанен както следва:
- От 17.06.2020
г. до 18.11.2021 г. Н. е бил настанен в спално
помещение № 39, което е с площ от 47,80 кв.м., разполага със
санитарен възел с площ от 2,50 кв.м. и с постоянно течаща студена вода. При настанени 12 човека се падат по 3,9833 кв.м. на човек като разликата от
0,0166 кв.м. до 4 кв.м. според настоящия съдебен състав попада в рамките на техническата
грешка при измерване, поради което разглежданото помещение следва да се приеме,
че е с капацитет за 12 човека. В това спално
помещение в по-голямата част от времето са били настанени между 7 и 12 човека (като 12 човека са били само през 51 дни от посочения период, а през
останалото време са били 7-11 човека). За времето
обаче от 28.08.2020 г. до 02.09.2020 г. вкл. (6 дни), от 06.10.2020 г. до
07.10.2020 г. вкл. (2 дни), от
13.10.2020 г. до 15.10.2020 г. вкл.
(3 дни), от 06.11.2020 г. до 14.11.2020 г. вкл. (8 дни) и от 16.04.2021 г. до 25.04.2021 г. вкл. (10 дни),
или общо през 29 дни (в рамките от 17.06.2020
г. до 18.11.2021 г.), в спално помещение № 39 са били настанени 13-14 лишени
от свобода;
- Считано от 19.11.2021 г. до 07.03.2022 г. (на
07.03.2022 г. Н. е бил освободен), ищецът е
настанен в спално помещение № 36, което е с площ от 15,06 кв.м., т.е.
с капацитет за 3-ма лишени от свобода, разполага
със санитарен възел с площ от 2,52 кв.м. и с постоянно течаща студена вода. В това
спално в помещение са били настанени между 2-ма и 3-ма лишени от свобода, като
само в рамките от 21.01.2022 г. до 23.01.2022 г. вкл. (3 дни) и от 26.01.2022
г. до 13.02.2022 г. вкл. (19 дни), или общо през 22 дни (в рамките от 19.11.2021
г. до 06.03.2022 г.) са били настанени 4 човека;
6.3. От цитираните
по-горе справки и становища се установява, че през периодите на изтърпяване на
наказанието на ищеца в Затвора гр. Пловдив, ГДИН сключва централен договор за
ДДД обработки на всички помещения в затворите, като има утвърден график, по
който се извършва дезинсекция и дератизация на помещенията в затвора, в
потвърждение на което са приложени Договор от 13.11.2018 г. сключен между ГДИН
и „ДДД-1“ ООД, Договор за възлагането на обществена поръчка за услуги № 650/1
от 20.01.2021 г., сключен между ГДИН и ДЗЗД „Фаворит Мениджмънт“ и протоколи от
извършени ДДД обработки, както следва: от 11.07.2020 г., от 04.08.2020 г., от 03.09.2020
г., от 18.09.2020 г., от 08.02.2021 г., от 23.03.2021 г., от 18.05.2021 г., от
15.06.2021 г., от 11.08.2021 г., от 15.09.2021 г., от 10.11.2021 г., от
19.12.2021 г., от 09.02.2022 г., от 16.03.2022 г. и от 11.05.2022 г. (л. 13 - 17, л. 83 и сл.).
6.4. Лишеният от
свобода Г.Ф.Н. е назначен със заповед № Л-520/28.02.2020 г. на работа в
обособено производство към ДП ФЗД ТП Пловдив като ръчник (зачистване на детайли
от термоактивна пластмаса) и е работил до освобождаването му от затвора.
Назначените на работа в обособено производство към ДП ФЗД-ТП Пловдив, спазват
работно време, съгласно Заповед № Л-461/25.02.2020 г. на Началника на Затвора
гр. Пловдив. При започване на работа на лишените от свобода се прави
инструктаж, раздава им се работно облекло /тениски/ и периодично им се дават
ръкавици и маски срещу подпис.
В подкрепа на
последното, по делото са представени Списъци на работещите лишени от свобода,
които са получили работни престилки, цветни тениски (работно облекло) и лични
предпазни средства (маски и ръкавици), сред които е и Н. (общо 7 бр. приложени на л. 75 и сл. по делото).
6.5. Установява се
също така, че на всички лишени от свобода е осигурен достъп до топла вода
съгласно график за разпределение на времето на лишените от свобода от
съответната група, а работещите имат достъп до топла вода всеки работен ден
след приключване на работния процес.
В тази връзка е
представен график за разпределение на времето на лишените от свобода от пост № 3
(л. 73).
6.6. Според Докладна записка рег.
№ 4791/23.06.2022 г., изготвена от д-р Ц.И.(л. 54) на Г.Ф.Н. е осигурявано посещение
при лекар по дентална медицина, който е назначен на работа към затвора, в
стоматологичния кабинет към медицински център. Датите, в които са извършвани
посещения са както следва: 01.10.2020 г., 18.03.2021 г., 19.03.2021 г.,
22.03.2021 г., 23.03.2021 г., 15.04.2021 г., 21.04.2021 г., 16.02.2022 г., за
което към докладната записка е представен амбулаторен дневник (л. 55 и сл.).
7. Като свидетели по делото са
разпитани:
7.1. М.Д.А. – същият заявява, че познава Г.Ф.Н..
Били заедно с него в Затвора Пловдив от 2015 г. През 2015 г. били близо година
заедно в 22-ра килия на трети пост, където били 12 човека. След това, през 2020
г. и 2021 година били заедно в Затвора Пловдив, но не в една килия, а в
различни килии. Г. бил в 36 килия, която била не повече от 10 квадратни метра.
Свидетелят е ходил в неговата килия на гости да пият кафе. Винаги е имало
дървеници и хлебарки в килиите и винаги е било пренаселено. Нямало топла вода в
килиите. Дрехите си преяли и простирали в килиите на импровизирани простори. В
килиите имало влага и мухъл. Имало студена вода стаите. Имало и гризачи в
стаите. В неговата стая А. никога не е виждал да пръскат. От 2015 г. до ден
днешен не е присъствал на такова нещо. М.Л. бил заедно с тях. През 2021 г. били
с него заедно в една килия.
7.2. М. Р.Л. - същият заявява, че доколкото
си спомням с Г.Ф.Н. не са лежали в една стая. Но в един коридор са били с него
доста време и си ходели на гости. Л. е ходил при него на гости. Не си спомня
точно периодите, но мисли, че през 2019 г. и през 2020 г. били заедно. После Г.
излязъл и пак влязъл в Затвора Пловдив. Мисли, че 2021 г. пак били заедно, но
не в една килия. В различни килии били, но в един коридор и пак си ходели на
гости. В стаите нямало топла вода. Студена вода имало. Пълно било с дървеници и
хлебарки. Мишки много нямало, но откакто имало котки. Иначе преди имало и много
мишки. Мисли, че два пъти годишно пръскали, може и повече да било, но и всеки
месец да пръскали нямало абсолютно никакъв ефект. Те били страшно много стаи.
Като площ бил много голям затворът и целият затвор може би за 2 часа всичко
бивали напръсквано, което било некачествено. Също така счита, че препаратите били
некачествени, защото пръскали, но нямало никакъв ефект, нямало нито една умряла
гадина. Г. бил доста време в 39 стая, която била най-голяма, доста голяма. След
това се премести в 36-та, която била доста по-малка. Четири-пет човека
обикновено били вътре на около 15 квадрата. Те хората варирали. В най-голямата
стая били 10, 15, 17 човека. Г. се местил няколко пъти в различни стаи. Но като
цяло действително било пренаселено, през коридорчета се минавало през вишките,
масите. Г. имал здравословни проблем с крака, тъй като свидетелят доста време му
помагал да сменя превръзките. Имал някакви рани на крака, които не му минавали
и не само това. Имал и други здравословни проблеми. Тъй като те били приятели, Г.
често му се оплаквал, че не му осигуряват медицински грижи. Той бил за болница
и в София искал да ходи, защото тук не можели да му осигурят, имали спънки тука
и не искали да го пратят в болница. Той работел. Работели заедно. Точно като
период пак не може да каже, но работели заедно. Г. доста време работел, до
последно преди да излезе. С крака имал проблеми. Имал рани, които доста време,
месеци наред не му зараствали. Имал прясна рана на крака и правел превръзки с
марли. Не е имал счупване, не е бил с гипс. Доколкото разбрал всичко е тръгнало
от малка раничка, която нещо се е възпалила и му станала по-големи рани на
крака. Мисли, че даже го изпратили в София за известен период от време.
Доколкото си спомня нещо май имал язви, някакви проблеми със стомаха, не си
спомням много добре, но имал със сигурност и други здравословни проблеми.
Откакто започнал ковид тогава започнали да им дават маски при работа, но от
тези, които били за еднократна употреба. В смисъл това били много фини частици
прах, които нямало как да се спрат от тази маска. Дори и да можело да се спрат,
това било за известно време. Давали маски от време на време. Еднократни маски,
два пъти примерно в месеца им давали, които се ползват два часа и повече нямат
ефект. Специално работещите в обособено производство нямали престой на открито.
Абсолютно за всички други работещи, както в този затвор, така и в други
затвори, се осигурявал престой на открито, както е по ЗИНЗС минимум 1 час, но
тука не ни осигурявали. Имало възможност, но просто не били нагласили място на
открито. Години наред били без престой на открито специално работещите.
ІІІ. За правото:
8. Според чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява
срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен
акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Според чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 3
от ЗИНЗС, прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за
лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“, която е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на
правосъдието със седалище София, като съответно затворите и областните служби
„Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“.
Това от своя страна определя като
пасивно, материално и процесуално правно легитимирана страна по заявените главни
искови претенции за сочените периоди именно Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, София.
9. Каза се,
главните искови претенции на ищеца се за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразна дейност на
администрацията на Арест Пловдив и Затвора Пловдив към Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“. Дейността по фактическото изпълнение на наложено
наказание лишаване от свобода и марката за неотклонение „задържане под стража“,
обемаща, разбира се, и осигуряване на условията за упражняване на правата от
задържаните лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им
положение и статус, е административна по своето естество.
Тук е мястото да
се посочи, че от наличните по делото доказателства се установява, че Н. не е
пребивавал:
- в Арес Пловдив в
периода от 01.01.2019 г. до 06.06.2019 г., общо 157 дни, за който се претендира обезщетение в размер на 2392,68
лв. (157 дни х 15,24 лв./ден = 2392,68
лв. - вж. Определение № 975 от 17.06.2022 г. постановено по настоящото дело), ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата
молба (07.03.2022 г.) до окончателното й изплащане;
- в Затвора гр. Пловдив в периода от 26.06.2018
г. до 30.09.2018 г., общо 97
дни, за който се претендира обезщетение
в размер на 1478,28 лв. (97 дни х 15,24 лв./ден
= 1478,28 лв. - вж. Определение № 975 от 17.06.2022 г. постановено по
настоящото дело), ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата
молба (07.03.2022 г.) до окончателното й изплащане;
- в Затвора гр.
Пловдив в периода от 02.07.2019 г. до 12.11.2019 г., общо 164 за който се
претендира обезщетение в размер на 2499,36 лв. (164
дни х 15,24 лв./ден = 2499,36 лв. - вж. Определение № 975 от 17.06.2022 г.
постановено по настоящото дело), ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата
молба (07.03.2022 г.) до окончателното й изплащане.
Само това е
достатъчно да се приеме, че така заявени, посочените искови претенции за
присъждане на обезщетение в общ размер на 6370,32 лв. (2392,68
лв. + 1478,28 лв. + 2499,36 лв. =
6370,32 лв.) се явяват изцяло неоснователни.
Както вече бе
казано, от данните по делото се установява, че същият е пребивавал в Затвора
гр. Пловдив само 629 дни, в периода от 17.06.2020 г. до
07.03.2022 г. (когато е освободен), за които се претендира обезщетение в размер на 9585,96
лв. (629 дни х 15,24 лв./ден = 9585,96 лв. - вж. Определение
№ 975 от 17.06.2022 г. постановено по настоящото дело).
При това
положение, възведените в обстоятелствената част твърдения за допуснати
нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при изтърпяване на наказанието лишаване
от свобода, ще бъдат разгледани само за престоя на ищеца в Затвора гр. Пловдив през периода от 17.06.2020 г. до 06.03.2022 г. вкл. (тъй като на 07.03.2022 г.
същият е освободен), доколкото в настоящото исково производство ищецът е този,
който определя предмета на правния спор.
В тази връзка
следва изрично да се посочи, че именно фактическите твърдения на ищеца,
обективирани в обстоятелствената част на исковата молба, определят предмета на
доказване и на произнасяне на съда и е недопустимо, ако не е било предприето
изменение на иска по реда на чл. 214 от ГПК, същият да бъде разгледан на
фактически основания – различни от посочените в исковата молба.
10. На следващо място, следва да бъде съобразено, че според
чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат
подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Като
според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко
място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови
и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за
поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото
достойнство на задържаните лица.
В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е
установено изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки
лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв. м. Доколкото обаче, не съществува
легална дефиниция на понятието „жилищна площ“, то тя следва да се определя по
общоприетите правила, а именно като се измерва по контура на съответните
вертикални конструктивни елементи – стени и колони. А за да е достатъчна тази
жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност лицата да сменят позата си и
да извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане,
обличане, занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на
книги и т.н.
Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС,
количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и
проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът
обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на
закона, като в чл. 20, ал. 2 и 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от
свобода се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено
проветряване, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в
заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел
и течаща вода се осъществява в спалните помещения.
На лишените от свобода се осигуряват
условия за къпане - по възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично
съгласно чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.
11. Съотнасянето на описаните данни в предходния раздел на
решението и цитираните правни норми, налага да се приеме следното:
11.1. Помещенията, в които е пребивавал ищецът през периода от 17.06.2020
г. до 06.03.2022 г. вкл. в Затвора гр. Пловдив са разполагали със санитарен
възел и постоянно течаща студена вода. Този извод се потвърждава и от
показанията на разпитаните по делото свидетели. Изложеното налага да се приеме,
че в случая не се констатира нарушение на чл. 20, ал. 2 и 3 от ППЗИНЗС, доколкото
на Н. са били осигурени постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. Ползването
на баня се осъществява по утвърден график два пъти седмично, което е съобразено
с изискванията на чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, като по този начин на ищеца е
осигурен и достъп до топла вода. Отделно от това, същият като работещ е имал
достъп до баня всеки работен ден.
По отношение на следващото твърдение
на ищеца, а именно, че през целия коментиран период е работил в прахова среда (търкал
пластмасови кутии, при което се отделял прах), без да
му е осигурявана предпазна маска и дрехи и без разходка на каре, е необходимо
да се съобрази следното:
Участието в трудова дейност на
лишените от свобода има изрична регламентация в ЗИНЗС и ППЗИНЗС, като продължителността
на работния ден на лишените от свобода, минималната междудневна и междуседмична
почивка, полагането на извънреден труд, условията за работа, се определят съобразно разпоредбите на трудовото
законодателство (чл. 79, чл. 175 ал. 2 ЗИНЗС, чл. 59-61, чл. 172, чл. 174
ППЗИНЗС). Това налага да се приеме, че дневният режим на работещите лишени от
свобода е различен от този на неработещите. Според чл. 169а, т. 1 от ППЗИНЗС,
по време на работа на лишените от свобода не е разрешено да напускат
определените от администрацията работни места, което изключва възможността им
да присъстват с останалите лишени от свобода (неработещите) на т.нар. в
исковата молба „разходка на каре“ или престой на открито. За сметка на това пък
на работещите лишени от свобода се осигурява почивка през работния ден, същите получават възнаграждение за положения труд, а
последният се зачита за намаляване срока на наказанието, като два работни дни
се считат за три дни лишаване от свобода (чл. 41, ал. 3 НК). При това
положение, не може да се приеме, че с назначаването на работа (от която е можел да се откаже по всяко време), ищецът е бил
поставен в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, още
повече, че започването на работа е по желание на съответния лишен от свобода
(чл. 164, ал. 5 от ППЗИНЗС).
Недоказано остана и следващото
твърдение, че не са му предоставяни предпазни маски и работно облекло. Нещо
повече, както вече бе казано, от страна на ответника по делото са представени Списъци на работещите лишени от
свобода, които са получили срещу подпис работни престилки, цветни тениски (работно облекло) и лични предпазни
средства (маски и ръкавици), сред които е и Н. (общо 7 бр. приложени на л. 75 и сл. по делото).
Неоснователно се явява също и
твърдението, че ищецът имал болки в зъбите, но не бил воден на лекар.
Достатъчно в тази насока е да се посочи, че от страна на ответника се представи цитирания
по-горе амбулаторен дневник, от който се установява, че на Г.Ф.Н. е осигурявано посещение при лекар по дентална медицина (назначен
на работа към затвора), в стоматологичния кабинет към медицинския център на 01.10.2020
г., 18.03.2021 г., 19.03.2021 г., 22.03.2021 г., 23.03.2021 г., 15.04.2021 г.,
21.04.2021 г., 16.02.2022 г.
От данните по делото, включително и
от показанията на разпитаните по делото свидетели, не се установява и
твърдението, че през м. ноември 2021 г. Н. е счупил коляното на десния си крак, но не го
гипсирали и го оставили да зарасне от само себе си. Тук следва да се
констатира, че същият е работил през целия период от м. ноември 2021 г. до
07.03.2022 г. (когато е бил освободен), което изключва възможността да е бил
със счупено коляно, доколкото последното би го поставило в невъзможност да се
движи. До извод в обратната насока не водят представените по делото две писма
от НЗОК и от Заместник министъра на здравеопазването (л.
23 и 24), представляващи отговори по депозирана от Н. жалба срещу
д-р Кацарски, специалист ортопед травматолог при VII ДКЦ гр.
Пловдив, който е изрешил преглед му по време на престоя му в Затвора Пловдив.
Дали прегледа на Н. е извършен компетентно и в съответствие с утвърдените
медицински стандарти е въпрос, който стои извън предмета на делото и за който
не може да бъде ангажирана отговорността на ответника, още повече, че именно
администрацията на Затвора Пловдив е осигурила на ищеца преглед при ортопед
травматолога извън затвора.
Настоящият съдебен състав не приема
за доказани и следващите твърдения на ищеца, а именно за претърпени вреди от наличието
на дървеници, хлебарки и гризачи в обсъжданите периоди в Затвора Пловдив, тъй
като от страна на ответника, както вече бе казано, са ангажирани доказателства
за периодично извършени дезинфекция, дезинсекции и дератизации против хлебарки,
дървеници и гризачи за което са представено множество протоколи за извършени дейности по ДДД в Затвора Пловдив (от 11.07.2020 г., от 04.08.2020 г., от 03.09.2020 г., от 18.09.2020 г., от
08.02.2021 г., от 23.03.2021 г., от 18.05.2021 г., от 15.06.2021 г., от
11.08.2021 г., от 15.09.2021 г., от 10.11.2021 г., от 19.12.2021 г., от
09.02.2022 г., от 16.03.2022 г. и от 11.05.2022 г.), в които протоколи са описани: размерът на третираната площ; препаратът, с
който е третирано и неговото количество; срещу какви вредители; имената на
лицето, извършило описаните в протокола дейности и имената на лицето
заявило/приело обработката. Този извод не се променя и от показанията на разпитаните по
делото свидетели, доколкото от страна на администрацията на ответника са
предприети необходимите действия по ДДД, което изключва незаконосъобразното й бездействие.
Следователно в този случай също не се установява неизпълнение на задължения на
администрацията на Затвора Пловдив, които да съставляват обстоятелство,
обуславящо отговорност за вреди от незаконосъобразно бездействие.
При това положение и доколкото
възведената в закона презумпция в чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС е само за
настъпването на неимуществените вреди, но не и за фактите, обосноваващи
наличието на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС (които подлежат на установяване от
ищеца), следва да се приеме, че условията обсъдени до тук, в които Н. е изтърпявал наказанието лишаване от свобода в
Затвора гр. Пловдив, не могат да се квалифицират като неблагоприятни по смисъла
на чл. 3, ал. 2 от закона, нито могат да се приемат като такива, подлагащи го
на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
11.2. Независимо от изложеното обаче, следва да се констатира,
че през част от разглеждания исков период, а именно от
28.08.2020 г. до 02.09.2020 г. вкл. (6 дни), от 06.10.2020 г. до 07.10.2020 г. вкл. (2 дни), от 13.10.2020 г. до 15.10.2020 г. вкл. (3 дни), от
06.11.2020 г. до 14.11.2020 г. вкл. (8 дни), от 16.04.2021 г. до 25.04.2021 г. вкл. (10 дни), от 21.01.2022 г. до 23.01.2022 г. вкл. (3 дни) и от
26.01.2022 г. до 13.02.2022 г. вкл. (19 дни), или общо през 51 дни, ищецът е пребивавал в Затвора гр. Пловдив, където е
обитавал помещения, в които за всеки от лишените от свобода, не е била
осигурена площ от минимум 4 кв. м.
Тези факти (на обитаване на пренаселени килии) са достатъчни, за да се приеме, че в посочените по-горе периоди от време в
рамките на коментирания исков период (от 17.06.2020 г.
до 07.03.2022 г. или казано по друг начин от 17.06.2020 г. до 06.03.2022 г. вкл.), администрацията
е поставила изтърпяващия наказание Н. в неблагоприятни условия по смисъла на
чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС.
В този смисъл, правилото на чл. 284,
ал. 5 във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС, налага да се приеме, че през обсъдените
по-горе периоди (от 28.08.2020 г.
до 02.09.2020 г. вкл. - 6 дни, от 06.10.2020 г. до 07.10.2020 г. вкл. - 2 дни, от 13.10.2020 г. до 15.10.2020 г. вкл. - 3 дни, от 06.11.2020 г. до 14.11.2020 г. вкл. - 8 дни, от 16.04.2021 г. до 25.04.2021 г. вкл. - 10 дни, от 21.01.2022 г. до 23.01.2022 г.
вкл. - 3 дни и от 26.01.2022 г. до 13.02.2022 г. вкл. - 19 дни, или общо през 51 дни), Н. е
претърпял твърдените от него неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в
исковата молба негативни психически състояния.
12. Конкретният размер на следващото се обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, следва да бъде определен при съблюдаване изискването на
чл. 52 от ЗЗД, приложим в настоящото производството по препращане от § 1 от ДР
на ЗОДОВ.
Според цитираната разпоредба на ЗЗД (чл. 52), размерът
на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по
справедливост. Понятието "справедливост" е морално-етична категория и
включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност, размерът на
обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва
да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето
на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага
и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на
увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно
обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен
критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът
на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с
оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по
който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото
лице.
Отчитайки посочените по-горе обстоятелства, периода на увреждането (посочените по-горе периоди, през които ищецът е
претърпял обсъдените вече неимуществени вреди), характерът и интензитета на породените страдания
и негативни преживявания, на ищеца следва да се присъди обезщетение по
справедливост в размер на 500 лева, който най-точно и съответно ще овъзмезди
претърпените от него неимуществени вреди.
Съответно, спрямо този размер на
главния иск, ще следва да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на
обезщетение за забавено плащане на парично задължение, в размер на законната
лихва върху главницата, считано от 07.03.2022 г. – датата на предявяване на
исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.
13. В останалата
си част, исковата претенция остана недоказана, поради което ще следва да бъдат
отхвърлена.
ІV. За разноските:
14. На основание
чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС, на ищеца ще следва да бъдат присъдени сторените в
производството разноски. Те се констатираха в размер на 10 лв. - заплатената държавна такса.
Така мотивиран, Пловдивският административен съд, ІІ
отделение, ХVІІ състав,
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на Г.Ф.Н., с ЕГН **********,***, да бъде осъдена
Главна дирекция „Изтърпяване на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр.
София, да му заплати сумата от 2392,68 лв. (157 дни х 15,24 лв./ден = 2392,68 лв.), ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 07.03.2022 г. (датата на завеждане на исковата
молба) до окончателното й изплащане за претърпени от него неимуществени вреди, в периода от 01.01.2019 г. до 06.06.2019 г. включително, в резултат на
поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наложената му мярка за
неотклонение „задържане под стража“ в Арест Пловдив през посочения период.
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на Г.Ф.Н., с ЕГН **********,***, да бъде осъдена
Главна дирекция „Изтърпяване на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр.
София, да му заплати сумата от 1478,28 лв. (97
дни х 15,24 лв./ден = 1478,28 лв.), ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 07.03.2022 г. (датата на завеждане на исковата молба) до
окончателното й изплащане за претърпени от него неимуществени вреди, в периода от 26.06.2018 г. до 30.09.2018 г. включително, в резултат на
поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание лишаване от
свобода в Затвор гр. Пловдив през посочения период.
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на Г.Ф.Н., с ЕГН **********,***, да бъде осъдена
Главна дирекция „Изтърпяване на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр.
София, да му заплати сумата от 2499,36 лв. (164 дни х 15,24
лв./ден = 2499,36 лв. - вж. Определение № 975 от 17.06.2022 г. постановено по
настоящото дело), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.03.2022 г. (датата
на завеждане на исковата молба) до окончателното й изплащане за претърпени от
него неимуществени вреди, в
периода от 02.07.2019 г.
до 12.11.2019 г. включително, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказание лишаване от свобода в Затвор гр. Пловдив през посочения период.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министъра на
правосъдието, гр. София, да заплати на Г.Ф.Н., с ЕГН **********,***, сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия от
28.08.2020 г. до 02.09.2020 г. вкл., от 06.10.2020 г. до 07.10.2020 г. вкл., от 13.10.2020 г. до 15.10.2020 г. вкл., от
06.11.2020 г. до 14.11.2020 г. вкл., от 16.04.2021 г. до 25.04.2021 г. вкл., от
21.01.2022 г. до 23.01.2022 г. вкл. и от 26.01.2022 г. до 13.02.2022 г. вкл. (общо
през 51 дни), при изтърпяване на наказание лишаване от свобода в Затвора гр. Пловдив, както и обезщетение за забавено плащане на
това парично задължение, в размер на законната лихва върху главницата, считано
от 30.05.2022 г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на
сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска
до пълния му размер от 9585,96 лв. (629 дни х 15,24 лв./ден
= 9585,96 лв.) и за останалите периоди
в обхвата на претендирания - от 17.06.2020 г. до 07.03.2022 г. вкл.
ОСЪЖДА Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр. София, да
заплати на Г.Ф.Н., с ЕГН **********,***,
сумата от 10 лв., представляваща заплатената
държавна такса.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на
Административен съд – Пловдив в четиринадесетдневен срок от съобщаването на
страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: