Решение по дело №10300/2023 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 1 декември 2023 г.
Съдия: Росен Петков Буюклиев
Дело: 20237060710300
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 октомври 2023 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

281

 

гр. Велико Търново, 01.12.2023 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА


Административен съд – Велико Търново, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета година

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЙОРДАНКА МАТЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

МАРИЯ ДАНАИЛОВА

РОСЕН БУЮКЛИЕВ

 

при секретар

М.Н.

и с участието

на прокурора

Весела Кърчева

изслуша докладваното

от съдия

БУЮКЛИЕВ

по касационно наказателно-административен характер дело № 10300 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2023 г.

 

Производството е по реда на чл. 63в  от ЗАНН.

 

Касаторът, Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез представителя си е обжалвал като неправилно решение №311 от 15.06.2023 година, постановено по АНД №479/2023 година по описа на Великотърновския районен съд.

От изложените в касационната жалба оплаквания се установява, че според касатора решението е неправилно, тъй като е постановено при нарушен закон - касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Неправилно съдът е приел според касатора, че липсва състав на нарушение, след като ответникът по касация, като собственик на ППС е платил по-малка тол такса по чл.10,ал.1, т.2 от ЗП предвид това, че представлява триосен влекач, движел се в състав с четириосно ремарке. Моли за отмяна на решението и за потвърждаване на  отменения от съда електронен фиш. 

Ответникът по касация, „Братчеда“ ООД – гр.Трявна, чрез управителя си отрича основателността на жалбата и моли решението на съда да остане в сила.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.

С обжалваното решение въззивният съд е отменил като незаконосъобразен електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата №********** на Агенция „Пътна инфраструктура“ /електронният фиш да лаконичност/, с който на ответника по касация за нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.187а, ал.2, т.3 от ЗДвП във връзка с чл.179, ал.3б от същия закон е наложена имуществена санкция от 2 500 лв.

От фактическа страна съдът е установил, а и това не е спорно, че оспореният електронен фиш е издаден за извършено на 1.09.2022 година нарушение с посочен индекс от системата на касатор, което е извършено с ППС Специален автомобил марка „Волво Ф12“ с рег.№ЕВ 9452 ВА, с технически допустима маса 38 000 кг., брой оси 3, екологична категория 0, в състав с обща допустима максимална маса на състава 0, в община Велико Търново, за движение по път 55 км 5+140, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за това ППС частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, тъй като има тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената. Посочено е в самия фиш с кое устройство е установено нарушението, както и обстоятелството, че това устройство е елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП. По делото не е било спорно, че въпросният специализиран автомобил е собственост на ответника по касация. Посочено е в решението и, че независимо от наложената санкция дружеството дължи такса по чл.106, ал.5 от ЗП в размер на 242 лева, което е отразено в електронния фиш.

При тези безспорни впрочем факти съдът е приел от правна страна, че претендираното нарушение е останало недоказано, респ. няма съставомерно неизпълнение на задължения от страна на настоящия ответник по касация, като тежестта да установи състава на нарушението е изцяло за касатора. Посочено е, че в процесния пред въззивната инстанция фиш е ангажирана отговорността на касатора за частично незаплатена такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, тъй като за собственото му МПС е заплатена за движението по въпросния пътен участък такса във връзка с подадената тол декларация, но за категория, която  различна, респ. таксата е по-малка от дължимата.

Съдът е посочил, че от събраните по делото доказателства се установява, че действително за процесното ППС е заплатена пътна такса, която съответства на броя оси на този специализиран автомобил според характеристиките му по  талон. Според приложения снимков материал/ВДС/, събран по делото, в момента на заснемането на този автомобил от съответното техническо средство, той е изтеглял друг автомобил, който поради повреда е загубил способността си да се придвижва самостоятелно, като за този изтеглян автомобил също е заплатена тол такса за придвижване по въпросния участък от пътя. Съдът е отбелязал, че процесното ППС е специално оборудвано за превоз на повредено или аварирало ППС и превозни средства с трайно монтирано приспособление за повдигане на предния или задния мост на повреденото ППС, позволяващо репатрирането му, като е обозначено като Пътна помощ. Затова неправилно ответникът, според съда, е приел, че към този състав нарушението е извършено от това ППС, придвижващо се в състав с ремарке. Съдът е отхвърлил доводите на настоящият касатор /ответник по жалбата пред въззивната инстанция/, които са били в смисъл, че дружеството  е било длъжно да съобрази обстоятелството, че ще се изтегля друго ППС и да заплати съответната такса по ЗП, посочвайки, че по тази логика за едно и също ППС ще се заплати двойно такса по чл.10, ал.1 от ЗП. 

Решението е правилно.

Според разпоредбата на чл.179, ал.3б от ЗДвП, към която разпоредбата на чл.187а, ал.2 от същия закон отпраща „Собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 2500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500 лв.“.

По делото на районния съд са събрани като доказателства ВДС, представляващи снимков материал /листове 13 и 14 от първоинстанционното дело/ от които е видно, че процесното ППС в качеството си на специален автомобил, извършващ пътна помощ според представеното удостоверение №27-00002/18.12.2020 година, изтегля по съответният пътен участък на пътя аварирал товарен автомобил. При това положение, отразеното в електронният фиш обстоятелство, което сочи, че става въпрос за движещо се ППС, представляващо Специален автомобил „Волво ф12“ в състав с ремарке с общ брой оси 4, е невярно.

Посоченото е достатъчно, за да обоснове несъставомерност на нарушението, доколкото за притежаваното от касатора ППС е заплатена пътна такса за участъка от пътя, посочен в електронния фиш съобразно достоверно декларираното от него по реда на чл.10б, ал.4 от ЗП. 

Правилното решение следва да остане в сила.

На ответника по касация разноски за касационната инстанция не се следватъ, тъ като такива не се претендират и не са направени.

Водим от горното Административният съд – Велико Търново, първи касационен състав, същото

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение №311 от 15.06.2023 година, постановено по АНД №479/2023 година по описа на Великотърновския районен съд.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ :

                                      

         ЧЛЕНОВЕ :     1.

                                                                              

                                                                               2.