Решение по дело №566/2017 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 декември 2017 г.
Съдия: Кристиан Божидаров Петров
Дело: 20171700500566
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 октомври 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 363

 

гр. Перник, 11.12.2017 г.

 

В     И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД - Гражданска колегия, в открито заседание на 09.11.2017 г., І-ви въззивен състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Павлова

 ЧЛЕНОВЕ: Радост Бошнакова

Кристиан Петров

 

при секретаря Златка Стоянова като разгледа докладваното от съдия Петров в.гр.дело № 00566 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е след постановено решение № 138/03.10.2017г. по гр. д. № 5037/2016г. по описа на ВКС, с което е отменено решение № 301/15.08.2016 г. на ОС - Перник по в.гр. д. № 420/2016г., с което е потвърдено решение № 229/21.03.2016г. по гр. д. № 06854/2015г. на РС – Перник, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ОС - Перник, със задължителни указания в отменителното решение на ВКС.

Въззивната жалба против решение № 229/21.03.2016г. по гр. д. № 06854/2015г. на РС – Перник е подадена от С.Л. и В. Л.. С обжалваното решение са уважени исковете по чл. 87, ал. 3, вр. чл. 189, ал. 1 и чл. 190, ал. 1 ЗЗД от В.Х.С. и Й.С. срещу жалбоподателите за: 1) частично разваляне за една втора идеална част на покупко-продажба от 29.09.2011г. на апартамент № **, находящ се в ***; 2) заплащане /връщане/ на сумата 21875 лв. – представляваща половината от продажната цена на апартамента, ведно със законната лихва върху сумата 21875 лв. от исковата молба – 13.10.2015г. до окончателното изплащане и 3) заплащане на сумата 5465,13 лв. – направените по сделката разноски. Оплакванията в жалбата се отнасят до неправилност на обжалваното решение, поради съществени процесуални нарушения /първоинстанционният съд не е обсъдил доводите и възраженията на ответниците; не е обсъдил събраните доказателства/ и необоснованост /фактическите констатации на първоинстанционният съд са необосновани/, с искане за неговата отмяна, като въззивният съд постанови друго, с което исковете бъдат изцяло отхвърлени.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемите страни са подали отговор на жалбата, в който излагат съображения за нейната неоснователност и за потвърждаване на обжалваното решение.

Пернишкият окръжен съд, след като обсъди доводите на страните намира следното:

При извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо - в обжалваната му част. Противно на доводите в жалбата, съдът намира, че не е налице пречка за предявяване на иск за частично разваляне на договор по съдебен ред, доколкото на първо място липсва законова пречка за това, а освен това възможността частично да бъде развален договор е уредена и в даденото задължително тълкуване в ТР № 30/17.06.1981 г. на ОСГК, в което се приема, че при поискано частично разваляне съобразно неизпълнената част от задължението не може да бъде отказано частичното разваляне. За допустимост на частичния конститутивен иск с правно осн. чл. 87, ал.3 ЗЗД е постановено и Решение № 704/18.01.2010 г. по гр. дело № 2328/2008 г. на ВКС, І-во г.о., в което е посочено, че искът по чл. 87 ЗЗД за пълно или частично разваляне по съдебен ред на договор, с който се прехвърлят вещни права върху недвижими имоти, е конститутивен по своята правна природа и едва с неговото уважаване и влизане в сила на решение собствеността се връща в патримониума на разпоредилия я собственик.

Въззивният съд преценява, че при постановяването на обжалваното решение не е била нарушена императивна материалноправна норма, поради което не се налага служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на материалния закон по спора.

Съдът при въззивния контрол за правилност на първоинстанционния съдебен акт в рамките, поставени от въззивната жалба, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

От представените писмени доказателства и приложените гр. дела и изп. дела се установява, че в полза на С.М.С. срещу М.Д. Л. са издадени на осн. чл. 237 ГПК (отм.) изпълнителен лист от 01.03.2001 г. по гр. дело № 1145/2000г. по описа на РС – Перник за суми по договор за заем, договорна лихва, законна лихва и разноски, и изп. лист от 15.03.2001г. по гр. д. № 585/2000 г. по описа на РС- Перник за суми по договор за заем, договорна лихва, законна лихва и разноски, въз основа на които са образувани изп. д. № 2162/2001г. по описа на СИС при РС-Перник и изп. д. № 2078/2001г. по описа на СИС при РС-Перник, като впоследствие първото изп. дело е присъединено към второто. По изп. д. № 2078/2001г. са предприети изпълнителни действия, започнали през 2001 г., като на 27.04.2001г. е наложена възбраната върху 1/2 ид. ч. от процесния апартамент № **, находящ се в ***, съсобственост на длъжника М.Д. Л.. По молба на взискателя от 04.09.2001 г. изпълнителното производство е спряно от съдебния изпълнител на 10.09.2001 г. на основание чл. 329, буква "б" от ГПК (отм.) – по искане на взискателя. С постановление от 19.01.2007 г. на осн. § 3 от ПЗР на ЗЧСИ изп. д. № 2078/2001г. е изпратено на ЧСИ Е.Д., образувано под нов № 444/2007 г.

С Нотариален акт № 58, том II, рег. № 6551 дело № 237 от 2008 г. М.Д. Л. и Л.С. Л. са дарили на ответниците С.Л. и В. Л. процесния недвижим имот, вписан в Сл. Вп. на 08.05.2008 г.

По изп. д. № 444/2007 г. е извършена публична продан на процесния недвижим имот, състояла се от 20.10.2008г. до 20.11.2008г., като с Постановление за възлагане на недвижим имот от 25.11.2008г. на ЧСИ Е.Д., 1/2 идеална част от процесния имот /с посочен в постановлението като собственик М.Д. Л. – длъжник по посоченото изпълнително дело/ е възложена на взискателя С.М.С.. Постановлението за възлагане е влязло в сила на 24.03.2009 г., удостоверено от съдебния изпълнител.

С Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 168, том II, рег. № 10151, нот. дело № 343 от 29.09.2011 г., ищците са закупили от ответниците целия процесен имот за сумата от 43 750 лева.

От приложеното гр.дело № 155/2015 г. по описа на РС – Перник се установява, че С.М.С. е предявил иск срещу В.Х.С. и Й.С. за съдебна делба на процесния имот, като ищецът претендира за собствеността върху една втора идеална част от него по силата на постановление за възлагане от 21.11.2008 г. по изпълнително дело № 444/2007 г. Делото е приключило със съдебна спогодба, по силата на която процесният имот е поставен в изключителна собственост на настоящите ищци В.Х.С. и Й.С., срещу което са се задължили да заплатят на С.М.С. 20 000 лв. за неговата една втора идеална част.

Въз основа на гореустановените факти, въззивният съд намира, че първоначалното изп. д. № 2078/2001г. по описа на СИС при РС-Перник следва да се счита за прекратено на осн. чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК по силата на закона след изтичане на две години, през които не са извършени изпълнителни действия /ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, т. 10/. Това е така, тъй като първоначалното изпълнително дело № 2078/2001г. е спряно на 10.09.2001 г. на основание чл. 329, буква "б" от ГПК (отм.), взискателят не е поискал възобновяване на изп. произвдство и повече от две години не са били извършвани същински изпълнителни действия, като срокът по чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК е изтекъл на 11.09.2003 г. като е без правно значение дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение /ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, т. 10/. В случая нормата на чл. 61 от ГПК /редакция преди изм. с ДВ бр.86/2017 г./ е неприложима, защото спирането на изпълнителното производство е по искане на взискателя, т.е. не е настъпило по силата на закона, по разпореждане на съда или поради други обективни причини, поради което следва, че кредиторът има правна възможност да действа и само от него зависи да избере дали да действа (да иска възобновяване и повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска възобновяване и нови изпълнителни способи). Предвид изложеното, молбата на взискателя по чл. 329, б. "б" ГПК (отм.) за спиране на изпълнителното производство /респ. и акта на съдебния изпълнител за спиране на принудителното изпълнение/, не спира течението на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, защото не представлява правна невъзможност за действие, а е избор на кредитора да не предприема изпълнителни способи за удовлетворяването на вземането си. Възприемането на обратното е тълкуване, че преклузивният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не тече докато изп. производство е спряно по искане на взискателя, на практика би означавало изпълнителният процес да не приключи никога, ако кредиторът не посочва изпълнителни способи, респ. срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, с изтичането на който се прекратява изп. производство, да зависи от волята на кредитора, т. е. да се дерогира действието на императивните норми, с които законодателят е определил продължителността на преклузивните срокове, което противоречи на смисъла на закона и логиката и поради това е неприемливо. В изложения смисъл е и Решение № 45 от 30.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 61273/2016 г., IV г. о., ГК.

С прекратяването на изпълнителното дело, поради изтичане на двегодишния преклузивен срок по чл. 433, ал. т. 8 ГПК, на осн. чл. 433, ал. 3 ГПК действието на възбраната върху процесния имот също е отпаднало, независимо от това дали е вдигната или не /ТР № 47 от 1.04.1965 г. по гр. д. № 23/1965 г./, а когато изпълнителното дело е било изпратено през 2007 г. на частния съдебен изпълнител, извършил публичната продан, той не е наложил нова възбрана върху апартамента, а е използвал старата, постановена през 2001 г. Затова не е имало забраната на чл. 453, т. 1 ГПК длъжникът М.Д. Л. да се разпорежда на 8.05.2008 г. с принадлежащата му 1/2 ид.ч. от процесния апартамент и посредством дарението от него и другия съсобственик собствеността върху целия апартамент е преминала върху ответниците, като те съответно са я прехвърлили надлежно в този пълен обем на ищците-купувачи.

Настоящия състав намира, че горните изводи не се променят от извършването на публична продан на процесния недвижим имот и влизането в сила на 24.03.2009 г. на Постановлението за възлагане на процесния недвижим имот от 25.11.2008г. на ЧСИ Е.Д. по изп. д. № № 444/2007 г., тъй като публичната продан не е договор, а едностранен властнически акт на изрично натоварен за това орган, и тя може да прехвърли правото на собственост върху недвижим имот само ако длъжникът е собственик. Затова е деривативен способ за придобиване правото на собственост, поради което стабилитета на публичната продан не важи за продажбата на чужд недвижим имот - чл. 496 ГПК, в който смисъл изрично и ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК и ТР № 5 от 18.05.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2015 г., ОСГК. Купувачът /по публичната продан/ придобива правото на собственост, ако длъжникът е бил собственик на имота, от деня на влизане в сила постановлението за възлагане - чл. 496, ал. 2 ГПК, редакция в сила ДВ. бр. 49 от 29.06.2012 г. В хипотезите когато към момента на проявление на вещно-правния ефект на публичната продан длъжникът не е собственик на недвижимия имот, то и купувачът по проданта не придобива правото му по силата на частното правоприемство и следователно правата на действителния собственик са противопоставими на публичната продан. Ето защо, макар и Постановлението за възлагане на процесния недвижим имот от 25.11.2008г. на ЧСИ Е.Д. по изп. д. № № 444/2007 г. да е влязло в сила на 24.03.2009 г., права по него не са преминали по отношение на приобретателя по публичната продан, тъй като преди публичната продан и при липса на забрана по см. на чл. 453, т. 1 ГПК на 8.05.2008 г. длъжникът М.Д. Л. е извършил противопоставимо на взискателите разпореждане с процесния имот.

Освен всичко гореизложено, трябва също да се отчете, че купувач на публичната продан на една втора идеална част от апартамента не е трето добросъвестно лице, което не знае за евентуалните пороци на принудителното изпълнение, а това е взискателят С.М.С., който е бил страна в изпълнителните производства, а освен това публичната продан е извършена след прекратяването на производството, поради което хипотезата на чл. 433, ал. 4 ГПК (Предишна ал. 3, доп. – ДВ, бр. 86 от 2017 г.) е неприложима към настоящия случай, поради липсата и на двете кумулативно предвидени в нея предпоставки.

Поради несъвпадение между изводите на въззивната инстанция и тези на районния съд, обжалваното решение следва да бъде изцяло отменено, включително и в частта за разноските, като исковете бъдат отхвърлени.

По разноските по производството:

Жалбоподателите – ответници претендират и доказват разноски по първоинстанционното и въззивното производство общо 1949,80 лв., от които 549,80 лв. –държавна такса по въззивната жалба, като липсват доказателства за заплатено адв. възнаграждение във въззивното производство и 1400 лв. – заплатено адв. възнаграждение в първата инстанция (съгласно представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК), които с оглед изхода на спора им се дължат изцяло от ищците съгласно чл. 78, ал.1 ГПК.

С оглед изхода на спора на въззиваемите– ищци не се дължат разноски както по първоинстанционното, така и по въззивното производство.

Предвид изложеното, съдът

 

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ решение № 229/21.03.2016г. по гр. д. № 06854/2015г. по описа на Районен съд – Перник, включително и в частта за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от В.Х.С., ЕГН ********** и Й.Д.С., ЕГН ********** - и двамата със съдебен адрес: *** /чрез адв. Г.В.В./ срещу С.М.Л., ЕГН ********** и В.М.Л., ЕГН ********** ***, искове с правно основание чл. 87, ал. 3, вр. чл. 189, ал. 1 и чл. 190, ал. 1 ЗЗД за: 1) разваляне за една втора идеална част на договор, сключен с нотариален акт № 168, том II, рег. № 10151, нот. дело № 343 от 29.09.2011 г. за покупко – продажба на апартамент № **, находящ се в *** с ид. № 558871.505.491.5.36 по КККР на гр. Перник; 2) заплащане /връщане/ на сумата 21875 лв. – представляваща половината от продажната цена на апартамент № **, находящ се в *** с ид. № 558871.505.491.5.36 по КККР на гр. Перник, ведно със законната лихва върху сумата 21875 лв. от исковата молба – 13.10.2015г. до окончателното изплащане и 3) заплащане на сумата 5465,13 лв. – направените по сключения с нотариален акт № 168, том II, рег. № 10151, нот. дело № 343 от 29.09.2011 г. разноски, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА В.Х.С., ЕГН ********** и Й.Д.С., ЕГН **********, съдебен адрес: *** /чрез адв. Г.В.В./, да заплатят на С.М.Л., ЕГН ********** и В.М.Л., ЕГН ********** ***, сумата 1949,80 лв. – разноски за производството пред РС - Перник и пред ОС - Перник.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, в 1-месечен срок от връчването на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

          2.