Решение по дело №3064/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1441
Дата: 26 април 2022 г.
Съдия: Петя Николова Топалова
Дело: 20221110203064
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1441
гр. София, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Б. ЛЮБЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно
наказателно дело № 20221110203064 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от П.П. ГЕОРГИЕВА срещу електронен фиш за налагане
на глоба серия К №2910485/28.07.2019 г., издаден от СДВР, с който на основание чл.
189 ал.4 вр. с чл. 182 ал.1 т.4 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 400 лв. за
нарушение на чл.21 ал.2 ЗДвП.
В жалбата се прави искане за отмяна на ЕФ като незаконосъобразен, тъй като
същият не е връчен в период от две години от извършване на нарушението. В с.з.
жалбоподателката се явява лично и поддържа жалбата, като предлага на съда да
отмени ЕФ като незаконосъобразен.
Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител. От
процесуалния представител на същата - юрисконсулт Пашунов са постъпили писмени
бележки, в които се излагат доводи за законосъобразност на ЕФ. Предлага на съда да
потвърди същия, претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в
тяхната съвкупност намира, жалбата за ДОПУСТИМА, като подадена в срок от лице,
което има правен интерес от това. Разгледана по същество, същата е
НЕОСНОВАТЕЛНА, като мотивите за това са следните:

По делото е установена следната фактическа обстановка:

1
Обжалваният електронен фиш е издаден за установено нарушение с техническо
средство АТС TFR1-M 505, за това, че на дата 28.07.2019 г. в 13.45 часа, в село Волуяк,
бул. Ломско шосе до №271, с посока от гр.Костинброд към гр.София, при ограничение
от 50 км/ч за населено място установило, че л.а. „Тойота Корола” с рег.№СВ 63 85 МА,
се движи със 87 км/ч, респ. превишена стойност от 37 км/ч.
Видно от база данни КАТ собственик на процесния лек автомобил е именно
жалбоподателката Павлета Георгиева /л.7 от делото/.
На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за
установено, че действително на датата, отразена по електронния фиш, описаният в
него лек автомобил е извършвал движение с превишена скорост. Това обстоятелство е
било установено и надлежно заснето със съответно техническо средство, с издадено
удостоверение за одобрен тип средство за измерване при БИМ, приложено по делото и
валидно към датата на нарушението.
Мястото и времето на нарушението са отразени по надлежния ред и достатъчно
подробно в електронния фиш, за да стане ясно на наказаното лице какво именно
поведение се санкционира.
От приложения снимков материал /л.5 от делото/ се вижда, че е отчетена по-
висока скорост на движение, а именно 90 км/ч. Видно е, че е налице разминаване
между установената съгласно приложения снимков материал и т.нар. наказуема
скорост, която именно е отразена във фиша, както и изчисленото на тази база
превишение, като тук следва да се има предвид, че съгласно данните за конкретния вид
система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, публикувани в Публичния
регистър на одобрените средства за измерване на БИМ, са налице максимално
предвидени грешки при измерване на скорост при преносима система от 3 процента. В
тази връзка и видно и от отразеното върху приложената снимка и електронния фиш, в
същия са изчислени в полза на водача наказуемата скорост и наказуемото превишение,
като действително установената скорост е намалена на 87 км/ч, т.е. е налице
приспадане в полза жалбоподателката на установената скорост.
Обжалваният електронен фиш е издаден по отношение на жалбоподателката
като собственик на вписаното в него МПС към момента на нарушението и което
обстоятелство не се оспорва. Няма данни, жалбоподателката да се е възползвала от
възможността по чл. 189 ал.5 ЗДвП и по чл. 189 ал.6 ЗДвП.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:

Съобразно, правилото на чл. 189 ал. 4 ЗДвП, при нарушение, установено и
заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се
2
издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. Настъпилата законодателна промяна в чл.189 ЗДвП (обн., ДВ, бр.19 от
13.03.2015 г.) и приетата Наредба №8121з-532 за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение
по пътищата (обн., ДВ, бр.36 от 19.05.2015 г.), които изцяло са съобразени с основните
положения на Тълкувателно решение №1/26.02.2014 г. по тълкувателно дело №1/2013
г. на ОС на колегиите на ВАС, налагат извод, че използването на техническа система,
/без значение мобилна или стационарна/, е допустима, като законът и наредбата
изрично сочат на неучастието на контролния орган в нейното функциониране и
възможността за такова нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, да се издава
електронен фиш. Именно с цел гарантиране правата на гражданите и с оглед
установяване на обективната истина при евентуално съдебно обжалване на
електронните фишове, Наредбата предвижда към административната преписка, която
се изпраща в съда, освен доказателствата в подкрепа на обжалвания фиш, да се
предоставя и информация за участъка от пътя, с описание на мястото и координатите,
действащото ограничение на скоростта по чл.21 ЗДвП, посоката на движение на
автомобила, схемата на разположението на автоматизираното техническо средство,
неговия вид, датата на последната метрологична проверка.
Всички посочени данни са приобщени по делото, поради което съдът счита че не
е нарушено правото на защита на жалбоподателката. Електронният фиш съдържа
данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на
доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от
министъра на вътрешните работи.
Съгласно § 1 от ДР на ЗАНН, по смисъла на този закон "електронен фиш" е
електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено
чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени
данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи.
Електронния фиш съдържа предвидените от закона реквизити, като на
констатираното превишение на скоростта е дадена правилната правна квалификация. В
тази насока следва да се посочи, че в нормата на чл. 189 ал. 4 ЗДвП, законодателят е
определил изчерпателно реквизитите, които следва да съдържа електронния фиш, като
по никакъв начин не е предвидено препращане към разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН,
където са предвидени реквизитите на наказателното постановление, поради което не
може да се счита за съществено процесуално нарушение липсата на подробно описание
на нарушението. Посочената норма е специална спрямо нормите в ЗАНН, отнасящи се
3
до реквизитите на наказателното постановление.
В случая е налице нарушение, установено с мобилна радарна система, като в
електронния фиш са описани всички негови съставомерни признаци. Нарушението е
безспорно установено от приложения снимков материал от техническо средство, като в
случая скоростта е била ограничена до 50 км/ч за населено място, видно от
приложената схема, а същата е била превишена от водача.
Техническото средство е годно такова, като по делото са представени писмени
доказателства установяващи това обстоятелство – Протокол за проверка на
техническото средство, установяващи изправността на същото към датата на
нарушението – 28.07.2019 г., характеристики на мобилната видео-радарна система за
наблюдение и регистрация на пътни нарушения АТС TFR1-M 505, както и
удостоверение за одобрен тип на същото, издаден от БИМ. Налице е и изготвен
Протокол за използване на АТСС за съответната дата.
Неоснователни са доводите в жалбата, че е налице незаконосъобразност
на ЕФ с оглед обстоятелството, че същият е връчен на 18.02.2022 г., /видно от
разписка, л.12А на делото/, а нарушението е извършено на 28.07.2019 г., т.е. 2
години и 7 месеца след извършването му. Т.е, в процесния случай ЕФ е
връчен преди изтичане на тригодишния срок и
административнонаказателната отговорност на жалбоподателката не е
погасена по давност. В случая не са изтекли нито регламентираната в чл. 80
ал. 1 т. 5 НК относителна давност за реализиране на
административнонаказателно преследване, нито уредената в чл. 81 ал. 3 НК
абсолютна такава,
С оглед изложеното съдът намира, че обжалваният ЕФ като правилен и
законосъобразен следва да бъде потвърден изцяло.
При този изход на делото основателна е претенцията на въззиваемата страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като същото следва да бъде
определено в посочения размер в чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ, издадена въз основа на законовата делегация по чл. 37 от ЗПП размер на 100
лв.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63 ал. 1 ЗАНН, съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба серия К
№2910485/28.07.2019 г., издаден от СДВР, с който на П.П. ГЕОРГИЕВА, на основание
чл. 189 ал.4 вр. с чл. 182 ал.1 т.4 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 400 лв. за
4
нарушение на чл.21 ал.2 ЗДвП.
ОСЪЖДА П.П. ГЕОРГИЕВА, с ЕГН **********, да заплати на СДВР сума в
размер на 100 /сто/ лв. - юрисконсултско възнаграждение за една инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.


Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5

Съдържание на мотивите

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от ППГ срещу електронен фиш за налагане на глоба
серия К №2910485/28.07.2019 г., издаден от СДВР, с който на основание чл. 189 ал.4
вр. с чл. 182 ал.1 т.4 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 400 лв. за нарушение на
чл.21 ал.2 ЗДвП.
В жалбата се прави искане за отмяна на ЕФ като незаконосъобразен, тъй като
същият не е връчен в период от две години от извършване на нарушението. В с.з.
жалбоподателката се явява лично и поддържа жалбата, като предлага на съда да
отмени ЕФ като незаконосъобразен.
Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител. От
процесуалния представител на същата - юрисконсулт Пашунов са постъпили писмени
бележки, в които се излагат доводи за законосъобразност на ЕФ. Предлага на съда да
потвърди същия, претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в
тяхната съвкупност намира, жалбата за ДОПУСТИМА, като подадена в срок от лице,
което има правен интерес от това. Разгледана по същество, същата е
НЕОСНОВАТЕЛНА, като мотивите за това са следните:

По делото е установена следната фактическа обстановка:

Обжалваният електронен фиш е издаден за установено нарушение с техническо
средство АТС TFR1-M 505, за това, че на дата 28.07.2019 г. в 13.45 часа, в АДРЕС, с
посока от гр.Костинброд към гр.София, при ограничение от 50 км/ч за населено място
установило, че л.а. „Тойота Корола” с рег.№СВ 63 85 МА, се движи със 87 км/ч, респ.
превишена стойност от 37 км/ч.
Видно от база данни КАТ собственик на процесния лек автомобил е именно
жалбоподателката Павлета Георгиева /л.7 от делото/.
На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за
установено, че действително на датата, отразена по електронния фиш, описаният в
него лек автомобил е извършвал движение с превишена скорост. Това обстоятелство е
било установено и надлежно заснето със съответно техническо средство, с издадено
удостоверение за одобрен тип средство за измерване при БИМ, приложено по делото и
валидно към датата на нарушението.
Мястото и времето на нарушението са отразени по надлежния ред и достатъчно
подробно в електронния фиш, за да стане ясно на наказаното лице какво именно
поведение се санкционира.
От приложения снимков материал /л.5 от делото/ се вижда, че е отчетена по-
висока скорост на движение, а именно 90 км/ч. Видно е, че е налице разминаване
1
между установената съгласно приложения снимков материал и т.нар. наказуема
скорост, която именно е отразена във фиша, както и изчисленото на тази база
превишение, като тук следва да се има предвид, че съгласно данните за конкретния вид
система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, публикувани в Публичния
регистър на одобрените средства за измерване на БИМ, са налице максимално
предвидени грешки при измерване на скорост при преносима система от 3 процента. В
тази връзка и видно и от отразеното върху приложената снимка и електронния фиш, в
същия са изчислени в полза на водача наказуемата скорост и наказуемото превишение,
като действително установената скорост е намалена на 87 км/ч, т.е. е налице
приспадане в полза жалбоподателката на установената скорост.
Обжалваният електронен фиш е издаден по отношение на жалбоподателката
като собственик на вписаното в него МПС към момента на нарушението и което
обстоятелство не се оспорва. Няма данни, жалбоподателката да се е възползвала от
възможността по чл. 189 ал.5 ЗДвП и по чл. 189 ал.6 ЗДвП.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:

Съобразно, правилото на чл. 189 ал. 4 ЗДвП, при нарушение, установено и
заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се
издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. Настъпилата законодателна промяна в чл.189 ЗДвП (обн., ДВ, бр.19 от
13.03.2015 г.) и приетата Наредба №8121з-532 за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение
по пътищата (обн., ДВ, бр.36 от 19.05.2015 г.), които изцяло са съобразени с основните
положения на Тълкувателно решение №1/26.02.2014 г. по тълкувателно дело №1/2013
г. на ОС на колегиите на ВАС, налагат извод, че използването на техническа система,
/без значение мобилна или стационарна/, е допустима, като законът и наредбата
изрично сочат на неучастието на контролния орган в нейното функциониране и
възможността за такова нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, да се издава
електронен фиш. Именно с цел гарантиране правата на гражданите и с оглед
установяване на обективната истина при евентуално съдебно обжалване на
електронните фишове, Наредбата предвижда към административната преписка, която
се изпраща в съда, освен доказателствата в подкрепа на обжалвания фиш, да се
предоставя и информация за участъка от пътя, с описание на мястото и координатите,
действащото ограничение на скоростта по чл.21 ЗДвП, посоката на движение на
автомобила, схемата на разположението на автоматизираното техническо средство,
неговия вид, датата на последната метрологична проверка.
2
Всички посочени данни са приобщени по делото, поради което съдът счита че не
е нарушено правото на защита на жалбоподателката. Електронният фиш съдържа
данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на
доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от
министъра на вътрешните работи.
Съгласно § 1 от ДР на ЗАНН, по смисъла на този закон "електронен фиш" е
електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено
чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени
данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи.
Електронния фиш съдържа предвидените от закона реквизити, като на
констатираното превишение на скоростта е дадена правилната правна квалификация. В
тази насока следва да се посочи, че в нормата на чл. 189 ал. 4 ЗДвП, законодателят е
определил изчерпателно реквизитите, които следва да съдържа електронния фиш, като
по никакъв начин не е предвидено препращане към разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН,
където са предвидени реквизитите на наказателното постановление, поради което не
може да се счита за съществено процесуално нарушение липсата на подробно описание
на нарушението. Посочената норма е специална спрямо нормите в ЗАНН, отнасящи се
до реквизитите на наказателното постановление.
В случая е налице нарушение, установено с мобилна радарна система, като в
електронния фиш са описани всички негови съставомерни признаци. Нарушението е
безспорно установено от приложения снимков материал от техническо средство, като в
случая скоростта е била ограничена до 50 км/ч за населено място, видно от
приложената схема, а същата е била превишена от водача.
Техническото средство е годно такова, като по делото са представени писмени
доказателства установяващи това обстоятелство – Протокол за проверка на
техническото средство, установяващи изправността на същото към датата на
нарушението – 28.07.2019 г., характеристики на мобилната видео-радарна система за
наблюдение и регистрация на пътни нарушения АТС TFR1-M 505, както и
удостоверение за одобрен тип на същото, издаден от БИМ. Налице е и изготвен
Протокол за използване на АТСС за съответната дата.
Неоснователни са доводите в жалбата, че е налице незаконосъобразност
на ЕФ с оглед обстоятелството, че същият е връчен на 18.02.2022 г., /видно от
разписка, л.12А на делото/, а нарушението е извършено на 28.07.2019 г., т.е. 2
години и 7 месеца след извършването му. Т.е, в процесния случай ЕФ е
връчен преди изтичане на тригодишния срок и
административнонаказателната отговорност на жалбоподателката не е
3
погасена по давност. В случая не са изтекли нито регламентираната в чл. 80
ал. 1 т. 5 НК относителна давност за реализиране на
административнонаказателно преследване, нито уредената в чл. 81 ал. 3 НК
абсолютна такава,
С оглед изложеното съдът намира, че обжалваният ЕФ като правилен и
законосъобразен следва да бъде потвърден изцяло.
При този изход на делото основателна е претенцията на въззиваемата страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като същото следва да бъде
определено в посочения размер в чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ, издадена въз основа на законовата делегация по чл. 37 от ЗПП размер на 100
лв.
4