№ 2385
гр. София, 12.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20231110100359 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от ......... против О. Е. Г..
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79,
ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови
нужди за топлоснабден имот: апартамент № 15 находящ се в гр. ...............
Твърди, че за процесния имот се дължат:
сумата 763, 70 лв. главница, представляваща стойност на доставена
топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законна
лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането;
сумата 129, 89 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2020 г. –
05.12.2022 г.;
сумата 36, 71 лв. главница, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.11.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва
от датата на исковата молба до изплащане на вземането;
сумата 8, 13 лв. мораторна лихва върху нея за периода 31.12.2019 г. –
05.12.2022 г.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати исковите суми. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
ответника О. Е. Г..
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
1
страна:
По делото е представен договор за продажба на държавен недвижим
имот от 01.06.1968 г., по силата на който .......... е придобил собствеността на
следния недвижим имот: апартамент № 15, находящ се в гр. ........., състоящ се
от: две стаи, кухня и други сервизни помещения, находящ се в сградата на
........., застроен на 60, 80 кв.м.
Видно от писмо от Столична община, Район „Лозенец“ до ......... рег.
индекс № П-9819/02.08.2022 г., в същото е посочено, че сключеният договор
за продажба от 01.06.1968 г. е анулиран.
Представен е договор за продажба на държавен недвижим имот от
01.03.1978 г., по силата на който ........... Г. и ........ Г.а са придобили
собствеността на следния недвижим имот: апартамент № 15, находящ се в гр.
.........., състоящ се от: две стаи, кухня и други сервизни помещения, с площ от
63, 32 кв.м.
Представена е декларация по чл.14 ЗМДТ с вх. № 2969/26.10.2004 г.,
подадена от ........ Г.а за имот с адрес: гр. ............. № (бл.) ..........., кв. (махала)
„Лозенец“, като в същата е посочено, че собственици на имота са ........ Г.а –
3/4 ид.ч. и О. Е. Г. – 1/4 ид.ч. Като основание за придобиване на
собствеността е посочен договор за продажба от 01.03.1978 г., изд. от СГНС-
Благоевски РНС.
Видно от удостоверение за наследници, изд. от Столична община,
Район „Лозенец“, ........ Г.а (вдовица) е починала на 07.09.2017 г., като е
оставила наследник по закон: О. Е. Г. – син.
Видно от удостоверение за съпруг/а и родствени връзки, изд. от
Столична община, Район „Лозенец“, като родители на О. Е. Г. са посочени
........... Г. (починал на 15.07.2004 г.) и ........ Г.а (починала на 07.09.2017 г.).
Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на
собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. ............., ......... от
27.10.2001 г., етажните собственици са взели решение да се сключи договор с
.........., което дружество да извършва дялово разпределение на топлинната
енергия в сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е
съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са
удостоверили горното решение, в т.ч. под № 14 от списъка – ........ Г.а (за ап.
15), удостоверила наличието на 3 бр. радиатори с 3 бр. ИРРО и 3 бр.
термостатни вентили.
Представен е договор от 01.11.2001 г., сключен между ЕС с адрес:
............ като възложител и .......... като изпълнител за извършване на услугата
дялово разпределение, с който страните са договорили абонаментна цена за
отчитане на показанията на индикаторите за разпределение на топлинна
енергия и разхода за отопление, водомерите за топла вода, поддръжката на
монтираните уреди и изготвянето на обща и индивидуални сметки – 4, 20 лв.
на измервателен уред.
2
Представен е договор, сключен между ......... – възложител и .......... –
изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на
договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да
извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един
потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия,
одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното
задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
По делото са представени обща фактура от 31.07.2020 г. за периода
м.05.2019 г. – м.04.2020 г., както и обща фактура от 31.07.2021 г. за периода
м.05.2020 г. – м.04.2021 г. за процесния имот с получател: ........ Г.а.
От страна на третото лице-помагач са представени 2 бр. индивидуални
справки за отопление и топла вода, изд. на ........ Г.а за периодите м.05.2019 г.
– м.04.2020 г. и м.05.2020 г. – м.04.2021 г.
Между страните не е спорно, че процесният имот е топлоснабден, като
ответникът не оспорва, че за исковия период до същия е доставена топлинна
енергия на стойност исковата сума. Не се оспорва и че за исковия период в
имота е извършвана услугата дялово разпределение от страна на .......... на
стойност исковата сума.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г.,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е
дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо
лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или
горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията
на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“,
което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна
енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
3
силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия.
От представения по делото договор за продажба на държавен недвижим
имот от 01.03.1978 г. се установи, че собствеността на процесния имот е
придобита от ........... Г. и ........ Г.а. Установи се по делото, че ........... Г. е
починал на 15.07.2004 г., а ........ Г.а – на 07.09.2017 г., с оглед на което имотът
е придобит по наследяване от сина им О. Е. Г..
От качеството на ответника на собственик на процесния имот произтича
качеството му на клиент на топлинна енергия за битови нужди за исковия
период.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна
енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна
енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за
процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са
Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016
г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от
11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при
общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя
/клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично
изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите
условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение №
35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на
чл.290 ГПК.
С оглед изложеното се налага извод за съществуването на
облигационно правоотношение с ищцовото дружество за исковия период.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредбата за топлоснабдяването.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода
4
между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е
извършено от ........... Третото лице-помагач е осъществявало услугата дялово
разпределение за топлоснабдения имот за исковия период, което
обстоятелство не се оспорва от ответника, а се потвърждава и от
ангажираните по делото писмени доказателства.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената
на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител
дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици
топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на
отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В случая ответникът не оспорва, че процесният имот е топлоснабден,
както и че за исковия период м.05.2019 г. – м.04.2021 г. до същия е доставена
топлинна енергия на стойност исковата сума 763, 70 лв.
Задължението за заплащане стойността на топлинната енергия е
парично, с оглед на което в случай на забава съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му – чл.84, ал.1 ЗЗД, а когато
няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора – чл.84, ал.2 ЗЗД.
Съгласно чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2016 г. месечната дължима
сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за
топлоснабдяването, се формира въз основа на определеното за него
прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за
която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, като клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, след отчитане
на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки, като клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.
32, ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
С оглед изложеното ищецът има вземане за мораторна лихва за периода
15.09.2020 г. – 05.12.2022 г., в размер на сумата 129, 89 лв., определен по реда
на чл.162 ГПК.
5
По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл.61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на
търговец, избран от клиентите на ЕС, като съгласно ал.2 на същите клаузи –
клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
В чл.61, ал.1 от Наредбата за топлоснабдяването е предвидено, че
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда –
етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния
регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151,
ал.1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение /извършвана от избран от
клиентите търговец/, като стойността се формира от: цена за обслужване на
партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В
клаузата на чл.36, ал.2 от Общите условия 2016 г. е предвидено, че редът и
начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с
търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от КЕВР, се
урежда съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между
страните, който на основание чл.20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект,
който има право да получи цената на извършваната услуга дялово
разпределение в качеството на продавач на топлинна енергия.
Установи се по делото, че за исковия период м.11.2019 г. – м.04.2021 г.
от страна на .......... е извършвана услугата дялово разпределение за процесния
имот на стойност исковата сума 36, 71 лв., определена при съобразяване
счетоводна справка на ищеца (л.25).
Съдът намира, че лихва върху главницата за цената на дяловото
разпределение не се дължи, доколкото от страна на ищеца не се установява
при условията на пълно и главно доказване изпадането на длъжника в забава
по отношение на главния дълг – не е предвиден срок за заплащане на
задължението, с оглед на което ответникът изпада в забава след покана,
каквато не се установява да е била отправена до него.
По разноските:
С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъди, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 163, 57 лв. разноски по делото, съобразно
уважената част от исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
6
ОСЪЖДА О. Е. Г., ЕГН ********** да заплати на ........., ЕИК ...........,
на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, както следва:
сумата 763, 70 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г. за топлоснабден имот:
апартамент № 15, находящ се в гр. .............., ведно със законна лихва от датата
на исковата молба – 05.01.2023 г. до изплащане на вземането;
сумата 129, 89 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2020 г. –
05.12.2022 г.;
сумата 36, 71 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.11.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва
от датата на исковата молба – 05.01.2023 г. до изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 8, 13 лв., представляваща мораторна лихва
върху цената на дяловото разпределение за периода 31.12.2019 г. – 05.12.2022
г. – като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА О. Е. Г., ЕГН ********** да заплати на ........., ЕИК ...........,
на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 163, 57 лв. разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца ...........
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7