№ 13728
гр. София, 11.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20231110156330 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „****** срещу А. М. М., с която по
реда на чл. 422 ГПК са предявени искове за установяване дължимостта на вземания по
сключен между страните договор за наем и за връщане на вещта, предоставена за
ползване въз основа на наемния договор, за които на 06.07.2023 г. по ч. гр. д. №
13472/2023 г. по описа на СРС, 47-ми съста, била издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК. Предявен е и иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца
обезщетение в размер на 1398,60 лева за ползването на вещта в периода след
прекратяването на сключения между страните договор, като за така претендираното
вземане не е издавана заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че между страните бил сключен Договор за наем на
медицинско изделие № ***/29.08.2022 г., по силата на който дружеството
предоставило на ответника за временно и възмездно ползване медицинско изделие -
******, сериен № ***. Ответникът се задължил да заплаща месечен наем за
ползването на вещта в размер от по 200,00 лева месечно. За периода от 29.11.2022 г. до
09.03.2023 г. А. М. не заплатил дължимото възнаграждение за ползването на вещта,
поради което на основание чл. 7, ал. 1, т. 3 от договора, същият бил прекратен
1
едностранно от ищеца, считано от 15.03.2023 г. (датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК). Незаплатената наемна цена за
периода от 29.11.2022 г. до 09.03.2023 г. възлизала на сумата от 660,00 лева. Въпреки
прекратяването на договора, ответникът не върнал вещта, поради което ищцовото
дружество сочи, че му се дължало обезщетение и за ползването на процесната вещ
след прекратяването на наемното правоотношение, а именно за периода от 15.03.2023
г. до 10.10.2023 г., в размер на 1398,60 лева, изчислен съобразно дневната наемна цена
на вещта от 6,66 лева и броя дни в посочения период (210 дни). Въз основа на
изложеното е отправено искане за уважаване на исковите претенции и за присъждане
на сторените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са връчени надлежно на ответника А.
М. М. за отговор, но в законоустановения едномесечен срок такъв не е подаден.
Ответникът не се е явил и в проведеното по делото открито съдебно заседание, за
което е надлежно призован, нито е взел становище по постановеното от съда
определение по чл. 140 ГПК, препис от което му е връчен своевременно. В подаденото
от А. М. възражение по чл. 414 ГПК в хода на развилото се между страните заповедно
производство не са изложени мотиви за твърдяната недължимост на процесните
задължения.
Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
СРС, І-во ГО, 47-ми състав, е сезиран с предявени в условията на кумулативно
съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за признаване за установено
между страните, че А. М. М. дължи на „****** сумата от 660,00 лева, представляваща
незаплатена наемна цена за ползването на медицинско изделие ******, сериен № ***,
в периода от 29.11.2022 г. до 09.03.2023 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане, както и връщането на посочената вещ, предоставена му за ползване въз
основа на Договор за наем на медицинско изделие № ***/29.08.2022 г., за които
задължения е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
на 06.07.2023 г. по ч. гр. д. № 13472/2023 г. по описа на СРС, 47-ми състав, както и с
иск с правно основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД за осъждане на А. М. М. да заплати на
„****** сумата от 1398,60 лева, представляваща обезщетение за ползване на вещта
след прекратяването на сключения между страните договор за наем в периода от
15.03.2023 г. до 10.10.2023 г.
За основателността на предявените искови претенции е необходимо ищецът да
2
установи при условията на пълно и главно доказване наличието на следните
материалноправни предпоставки: 1/ наличието на валиден договор за наем между
страните, по силата на който ищецът е предоставил на ответника за временно ползване
медицинско изделие ******, сериен № ***, срещу задължението за заплащане на
месен наем в размер на 200,00 лева; 2/ фактическото предаване на вещта от ищеца на
ответника въз основа на сключения договор, в състояние, съответно на целите, за
които същата се ползва; 3/ периода на ползването и размера на наемната цена за
същия; 4/ едностранното прекратяване на договора от страна на ищеца. При
установяване на посочените обстоятелства от ищцовата страна ответникът следва да
докаже, че е заплатил претендираните вземания и е върнал вещта.
С оглед събраните по делото доказателства и при съобразяване липсата на
своевременно заявени от ответника възражения, съответно - ангажирани от него
доказателства в хода на производството, настоящият съдебен състав намира, че
предявените искове са изцяло основателни по следните съображения:
Съгласно Договор за наем на медицинско изделие № ***/29.08.2022 г. (л. 5 и сл.
от делото), ищецът „******, в качеството си на наемодател, се е задължил да
предостави за временно и възмездно ползване на ответника А. М. М., в качеството му
на наемател, оборудване - ******, сериен № ***, за което наемателят се задължава да
заплаща месечна наемна цена в размер на 200,00 лева с ДДС. Съгласно чл. 8 от
договора, оборудването, предмет на наемното правоотношение, е предадено от
наемодателя на наемателя при подписването на договора в отлично работещо
състояние. В клаузата на чл. 7, ал. 1, т. 3 от договора е предвидено, че наемодателят
има право да прекрати едностранно договора с писмено известие с незабавно действие
при неизпълнение от страна на наемателя на негово задължение по договора. Съгласно
чл. 7, ал. 1, т. 4 от договора, същият се прекратява автоматично без предизвестие, в
случай че наемателят забави плащането на наемната цена с повече от тридесет дни.
Предвидено е и заплащането на неустойка при невръщане на оборудването след
прекратяването на договора в размер на двукратния размер на дневния наем за всеки
просрочен ден (вж. чл. 7, ал. 3 и чл. 17, т. 1 от договора).
По своята правна същност договорът за наем представлява консенсуален,
двустранен, възмезден, комутативен и неформален договор. Предаването на вещта,
предмет на договора, и заплащането на уговореното наемно възнаграждение не се
включват във фактическия състав на договора, а представляват изпълнение на
породените от него задължения. За да възникне задължението за заплащане на
уговореното наемно възнаграждение, наемодателят следва да предаде на наемателя
вещта, предмет на наемния договор. Предвид възмездния характер на договора за
наем, пораждането на насрещното задължение на наемателя за заплащане на наемната
цена се обуславя не само от реалното предоставяне от наемодателя на вещта за
временно ползване, но и от настъпването на изискуемостта на вземането. Съгласно чл.
3
233 и чл. 236, ал. 2 ЗЗД наемателят е длъжен да върне вещта след изтичане на наемния
срок, а ако продължи да я ползва след този срок, въпреки противопоставянето на
наемодателя, той дължи обезщетение.
След съвкупна преценка на събраните доказателства се налага изводът, че по
делото са установени така изложените предпоставки, довели до възникване на
задължение в тежест на ответника да заплати претендираните от него наемни
възнаграждения. Безспорно е доказано наличието на валидно възникнали договорни
правоотношения между двете страни с предмет предоставянето за временно възмездно
ползване на процесното оборудване, тъй като сключеният между страните договор
носи подписа на ответника, която не е оспорил неговата автентичност, нито
съдържанието и валидността на постигнатите между двете страни уговорки. По
категоричен начин се установи и предаването на оборудването във фактическо
държане на ответника, доколкото договорът представлява и предавателно-приемателен
протокол за реалното предоставяне на наетата вещ, предвид посоченото в чл. 8 от
същия. Установен е и периодът, за който ответникът дължи заплащане на уговорената
наемна цена, като в случая следва да се съобрази обстоятелството, че същият не е
ангажирал каквито е да е било доказателства за заплащането на дължимата се от него
наемна цена или за връщане на предоставената му за ползване вещ.
Въз основа на изложеното съдът намира, че ответникът дължи заплащане на
наемна цена за ползването на процесното оборудване в периода от 29.11.2022 г. до
09.03.2023 г., възлизаща на сумата от 660,00 лева, изчислена по реда на чл. 162 ГПК.
Като съобрази постигнатите между страните уговорки относно прекратяването
на сключения между тях договор, както и липсата на доказателства за надлежно
изпълнение от страна на ответника на задълженията му по договора, съдът намира, че
процесното наемно правоотношение е надлежно прекратено едностранно от ищеца.
Съгласно установената практика на ВКС едностранното разваляне на договора е
изявление на изправната страна по него, отправено до неизправния съконтрахент, че
счита договора за развален или че разваля догора. По своята правна същност
развалянето на договора чрез едностранно волеизявление съставлява субективно
потестативно право и за да настъпят правните последици в резултат на упражняването
му е необходимо изявлението за разваляне да достигне до неизправния длъжник. Това
задължение на изправната страна отпада само в хипотезите, предвидени в
императивната норма на чл. 87, ал. 2 ЗЗД. В разглеждания казус такива хипотези не са
налице. Следователно, развалянето на процесния договор е настъпило, след като
ответникът е бил уведомен за изявлението на ищеца в този смисъл. В случая волята на
изправната страна за разваляне на договора е достигнала до неизправната страна с
получаването от ответника на издадената в хода на заповедното производство заповед
за изпълнение, доколкото не са ангажирани доказателства за по-ранно уведомяване. В
4
рамките на срока за доброволно изпълнение ответникът не е върнал предоствената му
за ползване вещ, нито е заплатил дължимите за ползването суми, като това не е
направено и до приключване на съдебното дирене в настоящото исково производство.
Поради това съдът намира за основателни и предявените от ищеца искове за връщане
на процесното оборудване и за осъждане на ответника да заплати наемната цена за
ползването на вещта след прекратяването на сключения между страните договор, като
исковата претенция за заплащане на наемната цена, дължима за периода от 15.03.2023
г. до 10.10.2023 г., следва да бъде уважена за пълния предявен размер от 1398,60 лева,
изчислен от съда по реда на чл. 162 ГПК.
По разноските:
Предвид изхода на спора право на разноски има ищецът, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК. На същия се дължат такива за исковото производство в размер на 672,74
лева, а за заповедното производство - в размер на 566,80 лева.
По изложените съображения, Софийски районен съд, Първо гражданско
отделение, 47-ми състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено между страните, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, че А. М. М., ЕГН: **********, дължи
на „******, ЕИК: **, сумата от 660,00 лева, представляваща незаплатена наемна цена
за ползването на медицинско изделие ******, сериен № ***, в периода от 29.11.2022 г.
до 09.03.2023 г., ведно със законната лихва от 15.03.2023 г. до окончателното
изплащане, както и връщането на медицинско изделие ******, сериен № ***,
предоставено му за ползване въз основа на Договор за наем на медицинско изделие №
***/29.08.2022 г., за които задължения е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК на 06.07.2023 г. по ч. гр. д. № 13472/2023 г. по описа на
СРС, 47-ми състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД и чл. 78, ал. 1 ГПК, А. М. М., ЕГН:
**********, да заплати на „******, ЕИК: **, сумата от 1398,60 лева,
представляваща обезщетение за ползване на вещта след прекратяването на сключения
между страните договор за наем в периода от 15.03.2023 г. до 10.10.2023 г., сумата от
672,74 лева, представляваща разноски, сторени от ищеца в хода на
първоинстанционното производство, и сумата от 566,80 лева, представляваща
разноски, сторени от ищеца в хода на заповедното производство по ч. гр. д. №
13472/2023 г. по описа на СРС, 47-ми състав.
5
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6