Р Е Ш Е Н И Е
№ 260052
гр.Пловдив, 12.01.2021г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД - IX наказателен състав в публично заседание на първи декември, две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА
като разгледа АНД №
6844/2020г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № РД – И – 085
/28.09.2020г., издадено от Б. Я. К. на длъжност *** на Изпълнителна агенция по
лекарствата, с което на ЕТ „РЕМИРА – Й. С.“, ЕИК:*********, със седалище и адрес
на управление – ***, на основание чл.288, ал.1 от Закона за лекарствените
продукти в хуманитарната медицина е наложено административно наказание -
имуществена санкция в размер на 5 000 лв.
(пет хиляди лева), за нарушение на чл.220, ал.1, във вр. с чл.219, ал.1
от Закона за лекарствените продукти в хуманитарната медицина.
В жалбата се посочва, че наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно. Посочва, че
административнонаказателното производство е започнало в нарушение на чл.40,
ал.1 от ЗАНН, тъй като АУАН е съставен в отсъствието на лицето, сочено като
нарушител, без да е налице някоя от предпоставките на чл.40, ал.2 от ЗАНН. Още
сочи, че при квалификацията на нарушението са допуснати неясноти, никоя от
посочените разпоредби не регламентира състава на нарушение, а чл.220, ал.1 от
Закона за лекарствените продукти в хуманитарната медицина указва реда за
изпълнение на дейностите в аптеката. Взема становище, че в АУАН и наказателното
постановление липсват твърдения дали е била представена или не рецепта при
проверката. Поддържа, че АУАН е съставен на ЕТ, който не е надлежен адресат на
евентуалното административно наказание, в който смисъл сочи чл.24, ал.2 от ЗАНН, както и че нарушението е извършено от служител, като са нарушени
разпоредбите на чл.6 и чл.24 от ЗАНН. Поддържа и становище за нарушение на
материалния закон, доколкото в АУАН и наказателното постановление се твърди
нарушение, извършено от жалбоподателя като физическо лице, същите са издадени на
ЕТ, като прави аналогия с дейността на дружеството с ограничена отговорност.
Сочи, че липсва описание на фактическите действия или бездействия на ЕТ, който
са довели до санкционираното с наказателното постановление допустителство.
Предлага наказателното постановление да бъде отменено. В допълнително молба –
становище сочи, че поддържа жалбата, иска срок за изготвяне на писмени бележки,
прави евентуално възражение за прекомерност на разноските.
Въззиваемата страна – Изпълнителна агенция по лекарствата, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт А. оспорва жалбата. Сочи, че от
събраните по делото доказателства се установява състава на чл.288 от Закона за лекарствените продукти в
хуманитарната медицина, като видно от трудов договор, допълнително споразумение
и диплома на лицето Л. С., същата няма образователен ценз да продава
лекарствени продукти, а отпускането се доказва от фоскален бон, приложен по
делото. Също посочва, че отговорността е безвиновна, както и че санкцията е
наложена в минимален размер, а още и че продажбата на лекарства от хора без
никакъв ценз крие големи рискове за здравето на пациентите, като чл.28 от ЗАНН
не следва да намери приложение. Предлага наказателното постановление да бъде
потвърдено, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 13.10.2020 г. видно от приложената към същото разписка, а
жалбата е изпратена до РС-Пловдив, чрез Изпълнителна агенция по лекарствата на 20.10.2020г.,
съгласно отразеното пощенско клеймо. Жалбата също така е подадена от
легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при наличие на
правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на
твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 02.06.2020г., в с.П., в аптека, стопанисвана от ЕТ „РЕМИРА – Й. С.“, ЕИК:*********,
свидетелят М.Г.С. – в качеството и на *** в
Изпълнителна агенция по лекарствата, извършила контролна покупка, като
от лицето Л. П. С., ЕГН:********** – служител в аптеката или били отпуснати лекарствен
продукт с режим на отпускане „по лекарско предписание“ Micardis Plus
tablets 80mg/12.5 mg x
14 с партиден № 19J1705, със срок на годност 09.2022, РС
09006968011165, SN 10015529017020
– 1 опаковка, и лекарствен продукт „без лекарско предписание“ Spasmalgon
tablets х 20, с партиден №
362019, със срок на годност 10.2021г. - 1 опаковка. Още свидетелят С.
установила, че Л. П. С. била лице без фармацевтично образование, като за нея
бил представен Трудов договор № 1 от 09.01.2006г., сключен с ЕТ „РЕМИРА – Й. С.“
СД, с която С. била назначена на длъжност „***“, както и допълнително
споразумение към него № 00000012 от 02.01.2020г. с посочена длъжност „***“.
Също на 10.06.2020г. с писмо вх.№ ИАЛ – 23021/10.06.2020г., за Л. П. С. била представена диплома на *** език
с регистрационен № 5249 от 21 юни 1986г., издадено от *** за придобита
специалност „***“ с квалификация „***“.
С оглед на горното, на 19.08.2020г. свидетелят М.Г.С. съставила
АУАН срещу ЕТ „РЕМИРА – Й. С.“ СД,
ЕИК:********* за нарушение на чл.220, ал.1, във вр. с чл.219, ал.1 от Закона за
лекарствените продукти в хуманитарната медицина, който АУАН бил съставен в
присъствието подписан от едноличния търговец.
Въз основа на същия акт било издадено обжалваното наказателно
постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на
съдебното следствие свидетел М.Г.С., която подробно описва извършената
проверка и сторените при същата констатации, включително отпускането на
лекарствените продукти и лицето,
извършило това. Съдът намира същите показания за последователни, логични,
непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена
съвкупност, поради които възприема последните като истинни. От същите се
установява начина на констатиране извършеното нарушение, фактите по същото,
както и процедурата по съставяне на акта.
Същата фактическа обстановка се установява и от приложените по
делото писмени доказателства – фискален бон от 02.06.2020г., издаден от ЕТ „РЕМИРА – Й. С.“, ЕИК:*********, от който
се установява факта на отпускане лекарствените продукти от същия едноличен
търговец, Трудов договор № 1 от 09.01.2006г.и допълнително споразумение към
него № 00000012 от 02.01.2020г., от които се установява, че Л. П. С. е осъществява трудова дейност в
полза на ЕТ „РЕМИРА – Й. С.“ СД, диплома на *** език с регистрационен № 5249 от
21 юни 1986г., издадено от ***, от която се установява, че Л. П. С. има придобита специалност „***“ с
квалификация „***“.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед
изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като материалната компетентност на
административнонаказващия орган и актосъставителя следва от така представената
Заповед № ОПР-17 от 17.05.2018г. на изпълнителния директор на Национална
агенция по приходите, като за втория следва да бъде съобразена и разпоредбата
на чл.193, ал.2 от ЗЗД. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са
налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
опорочаване на административно - наказателното производство по налагане на
наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно
нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да
ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта
да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по
чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване
правото на защита на жалбоподателя. Спазени са
и сроковете по чл. 34 от
ЗАНН.
По отношение на правилността на наказателното постановление - в
хода на съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност,
се установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което ЕТ „РЕМИРА – Й. С.“,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление – *** е нарушил разпоредбата
на чл.220, ал.1, във вр. с чл.219, ал.1
от Закона за лекарствените продукти в хуманитарната медицина - за това, че на
02.06.2020г., в с.П., в аптека, стопанисвана от
ЕТ „РЕМИРА – Й. С.“, ЕИК:*********, е извършил дейност по отпускане на
лекарствени продукти, а именно – лекарствен продукт „по лекарско предписание“ Micardis
Plus tablets 80mg/12.5 mg x
14 с партиден № 19J1705, със срок на годност 09.2022, РС
09006968011165, SN 10015529017020
– 1 опаковка, и лекарствен продукт „без лекарско предписание“ Spasmalgon
tablets х 20, с партиден №
362019, със срок на годност 10.2021г. - 1 опаковка, което е било извършено от Л.
П. С., ЕГН:********** – служител в аптеката, която не е магистър – фармацевт.
В този смисъл по делото несъмнено се установиха всички
съставомерни по нарушението обстоятелства, а именно - както лекарствените
продукти са били отпуснати, така и че това е сторено от лицето Л. П. С., която
не е магистър – фармацевт.
Съдът намери за неоснователно възражението на жалбоподателя, че
административнонаказателното производство е започнало в нарушение на чл.40,
ал.1 от ЗАНН, тъй като АУАН е съставен в отсъствието на лицето, сочено като
нарушител, без да е налице някоя от предпоставките на чл.40, ал.2 от ЗАНН.
Последното възражение се явява неоснователно, като недоказано, доколкото по
делото се установи – както от показанията на свидетеля С., така и от отразеното
в самия АУАН, че едноличният търговец е присъствал при съставянето на същия.
Също съдът намери за неоснователно и възражението, че при
квалификацията на нарушението са допуснати неясноти, никоя от посочените
разпоредби не регламентира състава на нарушение, а чл.220, ал.1 от Закона за
лекарствените продукти в хуманитарната медицина указва реда за изпълнение на
дейностите в аптеката. Нарушените разпоредби са правилно и законосъобразно посочени,
като именно чл.220, ал.1, във вр. с
чл.219, ал.1 от Закона за лекарствените продукти в хуманитарната медицина
почват правилото за поведение, с което нарушителят не се е съобразил. В този
смисъл неясно остава по какъв друг начин следва да се „регламентира състава на
нарушение“ в една материална разпоредба.
Още неоснователно, като неотносимо и възражението, че в АУАН и
наказателното постановление липсват твърдения дали е била представена или не
рецепта при проверката, който въпрос няма никакво отношение към разглежданото
нарушение.
На следващо място, съдът намери за неоснователно и възражението на
жалбоподателя, поддържа, че АУАН е съставен на ЕТ, който не е надлежен адресат
на евентуалното административно наказание, в който смисъл сочи чл.24, ал.2 от ЗАНН, както и че нарушението е извършено от служител, като са нарушени
разпоредбите на чл.6 и чл.24 от ЗАНН. Следва да се съобрази, че самата
санкционна разпоредба на чл.288, ал.1 от Закона за лекарствените продукти в
хуманитарната медицина ангажира отговорността именно на търговеца за дейност в
негова полза, извършена от неправоспособно лице, при която специална разпоредба
е безпредметно да се обсъжда приложението на общата такава на чл.24, ал.2 от ЗАНН.
Съдът намери за неоснователно и възражението за нарушение на
материалния закон, доколкото в АУАН и наказателното постановление се твърди
нарушение, извършено от жалбоподателя като физическо лице, същите са издадени
на ЕТ, като прави аналогия с дейността на дружеството с ограничена отговорност.
Последното възражение е изяло неправилно, доколкото по същество едноличният
търговец е именно физическото лице, а не
друг правен субект, за разлика от юридическите лица, с които се прави опит за
аналогия.
Също неоснователно е и възражението, че липсва описание на
фактическите действия или бездействия на ЕТ, който са довели до санкционираното
с наказателното постановление допустителство, доколкото всички действия на
лицето Л. П. С., ангажиращи по смисъла на чл.288, ал.1 от Закона за
лекарствените продукти в хуманитарната медицина отговорността на търговеца, са
подробно описани в АУАН и наказателното постановление.
Съдът намери, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретно установеното нарушение,
както и обстоятелствата по същото, разкриват една степен на обществена опасност
на деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл.220, ал.1,
във вр. с чл.219, ал.1 от Закона за лекарствените продукти в хуманитарната
медицина. Процесното нарушение е такива на простото извършване и законодателят
е предвидил обществената опасност на подобно деяние, като последната
обществената опасност не е необходимо /и не е възможно/ да се установява във
всеки отделен случай. В този смисъл още
следва да се добави, че в случая са отпуснати не един, а два лекарствени
продукта, включително такъв „по лекарско предписание“.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание
с тежестта на нарушението и личността на нарушителя следва да се има предвид,
че съгласно разпоредбата на чл.288,
ал.1 от Закона за лекарствените продукти в хуманитарната медицина, за
процесното нарушение е предвидено административно наказание – имуществена
санкция в размер от 5 000 лева до 10 000 лева. В случая и наказанието е определено
в минимален размер, като няма данни и не се твърди нарушението да е поредно,
нито други отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което следва изводът,
че наказанието отговаря на тежестта на установеното нарушение.
С оглед изхода на спора, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр.
чл.144 от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, съдът следва да присъди разноски на
въззиваемата страна, както искане е сторено от същата, чрез процесуални и
представител. Съгласно чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на юридически лица се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя страна при
определянето на максималния размер на възнаграждението препраща към Наредба за
заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от 17.01.2006 г.). Съгласно чл.
27е от Наредбата възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до
120 лева. Във въззивното производство наказващият орган е защитаван от
юрисконсулт, който е взел участие в проведеното открито съдебно заседание.
Съдът намира, че делото не разкрива нито фактическа, нито правна сложност, за
разглеждането е в рамките на едно съдебно заседание, с кратка продължителност,
разпитан е един свидетел, поради което съдът намира, че справедливият размер на
възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80 лева, който съответства на
минималния размер, предвиден в чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № РД
– И – 085 /28.09.2020г., издадено от Б. Я. К. на длъжност *** на Изпълнителна
агенция по лекарствата, с което на ЕТ „РЕМИРА – Й. С.“, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление – ***, на основание чл.288, ал.1 от Закона за
лекарствените продукти в хуманитарната медицина е наложено административно
наказание - имуществена санкция в размер на 5 000 лв. (пет хиляди лева), за нарушение на чл.220,
ал.1, във вр. с чл.219, ал.1 от Закона за лекарствените продукти в
хуманитарната медицина.
ОСЪЖДА ЕТ „РЕМИРА – Й. С.“, ЕИК:********* ДА ЗАПЛАТИ на Изпълнителна агенция по лекарствата сумата от 80,00
(осемдесет) лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14
дневен срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и
обявено, пред Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.