Р Е
Ш Е Н
И Е
№1871
Град Пловдив, 08 октомври 2019 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, XVIII състав, в публично заседание на двадесет и
шести септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря ТАНЯ
КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от съдия Русев адм.
дело № 1596 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по
жалба на А.А., ЕГН **********, срещу РА №
Р-16001618003932-091-001/11.02.2019г. за допълнително начислен ДДС за периода
29.04.2014 г. 31.12.2016т. на стойност 78 965,43 лв., ведно с прилежащи лихви в
размер на 28 951,54лв., годишен и авансов данък по ЗДДФЛ от дейността на ЕТ за
2014г. в размер на 1555,02лв. и лихви- 597,69лв., за 2015г. – 1984,07лв. и
лихви- 560,58лв., за 2016г.- 703,59лв. и лихви- 127,44лв., данък върху
годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2014г. 2834,05лв. и лихви- 1089,30лв.,
вноски за ДОО както следва за2014г.-1202,30лв. и лихви- 462,12лв., за 2015г.-
2228,02лв. и лихви- 629,51лв. и за 2016г.- 259,82лв. и лихви- 47,06лв., вноски
за ЗО за 2014г.- 751,44лв. и лихви- 288,83лв., за 2015г.- 1093,50лв. и лихви-
308,96лв. и за 2016г.- 127,12лв. и лихви- 23,02лв., вноски за ДЗПО-УПФ за
2014г.- 469,65лв. и лихва- 180,52лв., за 2015г.- 683,44лв. и лихви- 193,10лв. и
за 2016г.- 79,70лв. и лихви- 14,44лв., потвърден с Решение № 263/03.05.2019 г.
на Директора на дирекция ОДОП – Пловдив при ЦУ на НАП. В жалбата се развиват
подробни съображения досежно незаконосъобразността на административния акт и се
иска неговата отмяна от съда. Претендира се противоречието му с материалния
закон, както и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Претендира се присъждане на сторените разноски.
Ответникът в
производството - Директор Дирекция "ОДОП "- гр. Пловдив при ЦУ на
НАП, чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е
неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
След като се
запозна със становищата на страните и с приетите по делото доказателства, съдът
намира от фактическа и правна страна следното:
На А.А. е извършена
ревизия за установяване на задължения по ЗДДС, годишен и авансов данък по
ЗДДФЛ, ДОО – за самоосигуряващи се, за задължителни
осигурителни вноски и за универсален пенсионен фонд за периоди, попадащи във
времевия обхват от 01.01.2014 г. до 31.12.2016
година, а за ДДС от 29.04.2014 г. до 31.12.2016 г. Процесната ревизия е
възложена със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ №
Р-16001618003932-020-001/09.07.2018г. ЗВР е изменяна досежно срока на
приключване на производството със ЗИЗВР №
Р-16001618003932-020-002/08.10.2018г., ЗИЗВР №
Р-16001618003932-020-003/26.10.2018г., ЗИЗВР №
Р-16001618003932-020-004/26.11.2018г. и ЗИЗВР №
Р-16001618003932-020-005/10.12.2018г., издадени от органа по приходите,
възложил ревизията Всички заповеди са надлежно връчени на ревизираното лице. За
резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад №
Р-16001618003932-092-001/10.01.2019г., връчен на А. А. на 14.01.2019г. Срещу
доклада не е подадено възражение. Производството е приключило с издаването на
процесния РА № Р-16001618003932-091-001/11.02.2019г. от органа, възложил
ревизията и от главен инспектор по приходите, определен за ръководител на
същата. РА е връчен на А.А. на 12.02.2019 г.
Ревизионният акт
е оспорен изцяло по реда на чл. 152 от ДОПК с жалба с вх. №
20-15-86/05.03.2019г. Издадено е Решение № 263/03.05.2019г. от Директор на
Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив, с което
е преценена жалбата за неоснователна и РА е потвърден.
Решението е
връчено на ревизираното лице по електронен път на 09.05.2019 г., видно от
Удостоверение за извършено връчване по електронен път на лист 19 от делото.
Жалбата срещу ревизионния акт е подадена чрез контролния орган, с вх. №
94-00-123/20.05.2019г.
Съдът намира
жалбата за подадена от надлежна страна в законоустановения срок, след
изчерпване на предвидения ред за административно обжалване пред Директора на
Дирекция ОДОП-Пловдив, и е допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Съдът
установява, че оспореният РА е издаден от компетентен орган. В настоящото производство
се доказа валидността на електронните подписи, положени под ревизионния акт,
ревизионния доклад и заповедите за възлагане на ревизия. При проверка
валидността на подписите се установи, че същите са квалифицирани по своята
същност, съгласно разпоредбите на Закона за електронния документ.
Предмет на
настоящото производство е Ревизионен акт №
Р-16001618003932-091-001/11.02.2019г. за допълнително начислен ДДС за периода
29.04.2014 г. 31.12.2016т. на стойност 78 965,43 лв., ведно с прилежащи лихви в
размер на 28 951,54лв., годишен и авансов данък по ЗДДФЛ от дейността на ЕТ за
2014г. в размер на 1555,02лв. и лихви- 597,69лв., за 2015г. – 1984,07лв. и
лихви- 560,58лв., за 2016г.- 703,59лв. и лихви- 127,44лв., данък върху
годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2014г. 2834,05лв. и лихви-
1089,30лв., вноски за ДОО както следва за2014г.-1202,30лв. и лихви- 462,12лв.,
за 2015г.- 2228,02лв. и лихви- 629,51лв. и за 2016г.- 259,82лв. и лихви-
47,06лв., вноски за ЗО за 2014г.- 751,44лв. и лихви- 288,83лв., за 2015г.-
1093,50лв. и лихви- 308,96лв. и за 2016г.- 127,12лв. и лихви- 23,02лв., вноски
за ДЗПО-УПФ за 2014г.- 469,65лв. и лихва- 180,52лв., за 2015г.- 683,44лв. и
лихви- 193,10лв. и за 2016г.- 79,70лв. и лихви- 14,44лв., потвърден с Решение №
263/03.05.2019 г. на Директора на дирекция ОДОП – Пловдив при ЦУ на НАП.
С ревизионният
акт са определени задължения за периода и на лицето, на което е възложена
ревизията, поради което същият не страда от пороци, засягащи неговата
валидност. Ревизията е приключила в срока установен от чл. 114, ал. 2 от ДОПК,
надлежно определен от органа, който я е възложил. Ревизионен доклад №
Р-16001618003932-092-001/10.01.2019г. е съставен в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК. РА е издаден в определения от чл. 119, ал. 2 от ДОПК срок, в предвидената
в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа изложение на фактическите и правните
основания за постановяването му, с извършено позоваване на изготвения
ревизионен доклад. Изложение на фактическите основания за установяване на процесните задължения се съдържа и в ревизионния доклад,
който е неразделна част от РА (чл. 120, ал. 2 от ДОПК), а съгласно константната
съдебна практика мотивите на РД, когато са възприети от компетентните органи,
се явяват и такива на приключващия ревизията акт. На задълженото лице е била
предоставена възможност да представи изисканите му документи и сведения в хода
на извършваната му ревизия, същото е било редовно уведомявано за откриването на
ревизионното производство и за всички последващи
действия на органите по приходите, а също и за исканите от тях доказателства от
значение за установяване на публичните му задължения. В хода на ревизията
органите по приходите са попълнили преписката с необходимите според тях
доказателства, на база на които е извършена проверка на релевантните за
облагането на жалбоподателя обстоятелства.
Предвид горното,
съдът намира, че процедурата по издаване на оспорения Ревизионен акт е
съобразена с приложимите процесуални норми на ДОПК и не са налице процесуални
нарушения.
Ревизията е
извършена по реда на чл. 122 от ДОПК, тъй като органът по приходите е установил
наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. За да определят
допълнителни данъчни основи на жалбоподателя по ЗДДС за ревизираните периоди,
органите по приходите са преценили, че са налице данни за укрити приходи от
ревизираното лице - приходи от търговската му дейност и по-конкретно -
неотчетени приходи от интернет търговия на стоки и получените суми по наложните
платежи.
Въз основа на
извършена проверка и присъединени в административното производство
доказателства, подробно описани в раздела за процесуалните действия от
ревизионния доклад, е установено, че през ревизирания период физическото лице е
извършвало търговска дейност по продажба на стоки чрез куриерска фирма "Еконт Експрес" ООД. По данни от дружеството куриер се
констатират брутни приходи на ревизираното лице суми за периода от 01.01.2013 г. до 31. 12. 2014 г. общо в размер на 40485,00 лв.
по наложени платежи и 178984,70лв. от парични преводи. За периода от 01.01.2015г. до 31.12.2015г. сума в общ размер 248819,00лв. и
за периода 01.01.2016г.-31.12.2016г. сума в размер на
89123,00лв. По обяснения от ревизираното лице основанието за получаването на
суми по наложен платеж и парични преводи е, че той е доставял, съответно получавал
суми от името на дружеството "Арс Викс"ЕООД, като е действал като техен куриер. Пратките
са били предавани от дружеството в
магазин и склад в гр. Пловдив, ул. **“ № 147, склад 31 на ръка и той е
носил същите до куриерските фирми.
Въз основа на
получените данни е счетено, че продажбите на стоки са извършени от лицето А.А., а не от дружеството "Арс
Викс“ЕООД.
Направен е
извод, че от продажбата на стоки жалбоподателят е реализирал доходи, които не
са декларирани в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, поради което обстоятелствата попадат в
хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 1 от ДОПК. Документи, необходими за
установяване на основата за облагане с данъци, също липсват и в тази връзка
органите по приходите извеждат, че са налице обстоятелства по чл. 122, т. 5 от ДОПК. Във връзка с изложеното на лицето е връчено уведомление по чл. 124 от ДОПК.
Изводът за
наличието на обстоятелства за извършване на ревизията по реда на чл. 122 от ДОПК е базиран на издаването и отразяването при "Еконт
експрес" ООД на извършени доставки на стоки за клиенти на А.А. и съответно за получени от него суми от наложени
платежи, които не са намерили отражение в счетоводството на последния и които
са укрити доходи.
В хода на
проверка, "Еконт Експрес" ООД предоставя
писмени обяснения и файл с всички пощенски и куриерски пратки с изпращач
ревизираното лице, съдържаща данни за начина на плащане на събраните суми и
парични преводи. Поради големия обем на информацията, същата е представена на
оптичен носител.
Събраните при проверката
доказателства са приобщени като доказателствени средства в хода на ревизионното
производство. Установените обстоятелства на база на събраната информация са
подробно описани в констативната част на ревизионния доклад. Въз основа
гореизложеното и съгласно чл. 122, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК е констатирано, че
лицето е реализирал брутни приходи в размер на 516926,70 лв. през периода 01.01.2014 г. - 31.12.2016 година. Отчетено е, че по смисъла
на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва
независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея.
Изречение първо на чл. 3, ал. 2 на с. з. определя независимата икономическа
дейност като "дейността на производители, търговци и лица, предоставящи
услуги". По силата на тази разпоредба всяко лице, било то юридическо (или
приравнено на юридическо) или физическо лице, което извършва дейност като
производител, търговец или дейност по предоставяне на услуги попада в кръга на
лицата, които извършват независима икономическа дейност. В конкретният случай
за органа по приходите са налице доказателства, че извършената от лицето дейност
има точно такъв характер. Задълженото лице не е спазило разпоредбите на чл. 96,
ал. 1 от ЗДДС, съгласно който е било длъжно в 14 - дневен срок от изтичането на
данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за
регистрация по този закон /т. е. до 14.04.2014 г. / и на основание чл. 101, ал.
6 и 7, органите по приходите да издадат акт за регистрация по ЗДДС.
В тази връзка
органите по приходите за периодите от 29.04.2014 г. до 31.12.2016 г. прилагат
чл. 102, ал. 3 от ЗДДС - за определяне на данъчните задължения на лицето в
случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок,
се приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки, за
периода от изтичането на срока за подаване на заявление за регистрация до
датата, на която е регистрирано от органа по приходи. За осъществените
облагаеми доставки не е начислен ДДС в съответствие с разпоредбите на чл. 86,
ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗДДС. Данъкът се смята включен в обявената цена, когато
се предлагат стоки - предмет на доставка на дребно, в търговската мрежа.
Съгласно чл. 66, ал. 1 от ЗДДС ставката на данъка е 20 на сто. За извършените и
неотразени продажби са налице доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, които са
облагаеми по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, поради това, че са с място на
изпълнение на територията на страната. Съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗДДС,
данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е
прехвърлена. Съгласно ал. 6 на чл. 25 от с. з., на датата на възникване на
данъчното събитие, данъкът става изискуем за облагаемите доставки и възниква
задължение на регистрираното лице да го начисли. Предвид гореизложеното
органите, извършили ревизията, са определили данъчни основи за облагане с ДДС
по месеци за периода: 29.04.2014 г. - 31.12.2016 г. Определеният с ревизионния
акт ДДС за внасяне е определен в табличен вид по периоди, като същият е в общ
размер на 78965,43 лв. Същият е дължим заедно с начислените лихви за закъснение
по периоди /посочени в същата таблица/, съгласно чл. 1 от ЗЛДТДПДВ в общ размер
на 28951,54 лв.
Съгласно
разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК, в производството по обжалване на РА при
извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат
за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.
122, ал. 1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Презумпцията за
вярност на фактическите констатации е оборима, но
доказателствената тежест за това носи жалбоподателят. Следователно, в
производството по съдебно обжалване на РА, в тежест на органите по приходите е
да установят наличието на основание за облагане по аналог, а в тежест на
жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване
твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите
констатации в акта.
От ответника
бяха представени в табличен вид номерата на товарителниците и РКО, по които РЛ
е получавало плащания.
Съобразно
информацията, изводите събраните доказателства, както и от показанията на ревизираното
лице и на собственика на „Арс Викс“
ЕООД, дадени още в хода на административното производство, настоящият състав
намира за основателни направените от жалбоподателя възражения за недоказаност
на установените от приходната администрация укрити приходи от продажби.
Съгласно чл. 82,
ал. 1 и чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, данъкът е изискуем от регистрирано по
този закон лице - доставчик по облагаема доставка, като същото е длъжно да го
начисли, и е дължим за данъчния период, през който е издаден данъчният
документ, а в случаите, когато не е издаден такъв документ или не е издаден в
срока по този закон - за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем.
Именно извършването на такива продажби, представляващи доставки на стоки по
смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС и формиращи облагаем доход по чл. 26 от ЗДДФЛ,
дава основание за начисляването на претендирания от
органите по приходите косвен данък /чл. 86, чл. 82, ал. 1, вр.
с 25, ал. 6 от ЗДДС/. Възникването на всяко от данъчните задължения, предполага
наличието на реализиран от ревизираното лице доход с източник търговската му
дейност и доказването на основанията и размера на този доход, на основание чл.
154, ал. 1 от ГПК, е в тежест на органите по приходите. Въпреки дадените
указания за разпределение на доказателствената тежест, съдът намира, че
наличието на укрити от лицето доходи не са доказани в хода на съдебното
производство. Изводите на органите по приходите за укрити доходи от лицето са
базирани основно на извършения анализ на данните, предоставени в табличен вид
от "Еконт Експрес"ООД. Не са представени
доказателства, че събирането и анализа на данните от техническите носители,
послужили за определяне на данъчната основа за облагане по ЗДДС по реда на чл.
122 от ДОПК, са коректно взети. Съществува възможност за манипулация на данни
след предоставянето на информацията във вид на документ от Еконт
при обобщение на същата и съставянето и в друг електронен документ с електронен
подпис от НАП. Не може категорично да се твърди, че между файла на Еконт и файла на служителя на НАП има идентичност в
данните. Не може да се приеме, че данните, предоставени от куриерското
дружество във вида, в който са приложени към преписката, се отнасят за А.А., както и че те са същите, послужили при определяне на
задължението на ревизираното лице.
В допълнение към
горното: информацията, предоставена от куриерското дружество в табличен вид
касае основно извършени плащания на суми в брой по наложен платеж към А..
Недоказано остана освен плащането и направените доставки на стоки с изпращач
жалбоподателят. Не бива да се подминава и заявеното по време на ревизията, в
писмени обяснения А.А. сочи, че е изпращал стоки от
името на дружеството „АРС .ВИКС" ЕООД, като за същите пратки е получавал
парични средства. Всяка сума е отчитал в касата на дружеството и е предавал на
неговия представляващ. Също така, многократно е изпращал пратки, съдържащи
негови собствени употребявани лични вещи, с които получени средства от
продажбата им е посрещал ежедневните си нужди по издръжка. Тези вещи са
предлагани в масовите електронни платформи за обяви и реклами. РЛ декларирало,
че не е делегират права на лица, на които да извършват търговска дейност от
негово име, както и че няма разработен личен или служебен сайт за електронна търговия
и не притежава собствен електронен магазин. В тази насока е и представената
декларация от представляващия дружеството в насока, че то е собственик на
стоките, за които лицето А.А. е получават суми по
наложени платежи и пощенски записи. Последният е получават оборотни суми от
продажби на стоки чрез използването на куриерски услуги, ежедневно е отчитал в
касата на дружеството изплатените парични средства. Законът преди всичко
изисква годни и относими доказателства за получаване на фактурираната стока, а
в настоящия случай липсват безспорни документи, отразяващи това обстоятелство,
на база на които да се извършат съответната съпоставка и преценка. По делото не
са представени оригиналите на товарителниците. От Еконт
заявяват, че такива не могат да се открият. При липсата на доказателства за
прехвърлянето на собствеността на конкретните стоки към трети лица, направените
от такива лица плащания не могат да формират извод за действително извършени
продажби. Освен това следва да се отбележи, че в случая от "Еконт експрес"ООД заявяват, че е възможно съвпадение с
трети лица. Безспорно липсва доказване на доставки, от които са реализирани
укритите доходи като източник и размер.
Съобразно
изложеното и наличните по делото доказателства, пред съда не са потвърдиха
изводите на органите по приходите за извършени и неотчетени продажби на стоки
по интернет, извършени от жалбоподателя, съответно реализирани доходи. Същите
се явяват базирани единствено на едностранно изготвени справки и документи от
куриерското дружество, които не са годни да установят предаване на стоки,
основанието на извършените плащания и дали същите са свързани с лицето А.А.. По този начин и предвид изложеното по-горе съдът
намира, че претендираното от приходната администрация укриване на доходи и
неосчетоводяване не е доказано за целите на данъчното облагане.
Поради това в
случая не се прилага правилото по чл. 124, ал. 2 от ДОПК, за истинност на
фактическите констатации в ревизионния акт. В случая доказателствената тежест
относно всички релевантни факти за установяване на претендираните
от НАП публични задължения, се носи от приходната администрация, на основание
чл. 170, ал. 1 от АПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК. В
този смисъл са и дадените от съда указания, но такова пълно главно доказване не
бе проведено от ответника в настоящото производство.
С оглед на
всичко посочено дотук съдът счита, че неправилно с ревизията са определени
задълженията за ДДС за всички посочени в РА данъчни периоди. Ревизионният акт е
незаконосъобразен и в частта му за установени задължения по ЗДДФЛ и
осигурителни вноски.
При този изход
на делото в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски,
съобразно представените доказателства за извършването на такива - държавна
такса - 10, 00 лв., възнаграждение за един адвокат в размер на 3500, 00 лв.
Мотивиран
от горното, Административен съд – Пловдив, XVIII състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на А.А., ЕГН **********, РА №
Р-16001618003932-091-001/11.02.2019г. за допълнително начислен ДДС за периода
29.04.2014 г. 31.12.2016т. на стойност 78 965,43 лв., ведно с прилежащи лихви в
размер на 28 951,54лв., годишен и авансов данък по ЗДДФЛ от дейността на ЕТ за
2014г. в размер на 1555,02лв. и лихви- 597,69лв., за 2015г. – 1984,07лв. и
лихви- 560,58лв., за 2016г.- 703,59лв. и лихви- 127,44лв., данък върху
годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2014г. 2834,05лв. и лихви-
1089,30лв., вноски за ДОО както следва за2014г.-1202,30лв. и лихви- 462,12лв.,
за 2015г.- 2228,02лв. и лихви- 629,51лв. и за 2016г.- 259,82лв. и лихви-
47,06лв., вноски за ЗО за 2014г.- 751,44лв. и лихви- 288,83лв., за 2015г.-
1093,50лв. и лихви- 308,96лв. и за 2016г.- 127,12лв. и лихви- 23,02лв., вноски
за ДЗПО-УПФ за 2014г.- 469,65лв. и лихва- 180,52лв., за 2015г.- 683,44лв. и
лихви- 193,10лв. и за 2016г.- 79,70лв. и лихви- 14,44лв., потвърден с Решение №
263/03.05.2019 г. на Директора на дирекция ОДОП – Пловдив при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА Дирекция
"Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град Пловдив при ЦУ на
НАП да заплати на А.А., ЕГН ********** разноски по
делото в размер на 3510 лв. (три хиляди петстотин и десет лева).
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок
от съобщаването на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/