Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер: 16 25.02.2015г. Град: Хасково
Хасковски окръжен съд І-ви
наказателен състав
На девети февруари година: 2016г.
В открито заседание в състав:
Председател: Милена
Петева
Членове: Боряна Бончева
Красимир Д.
Секретар: Ж.Г.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдия Кр. Д. в.н.ч.х.д.№ 752 по
описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от НПК.
С Присъда № 58 от 28.09.2015г., постановена по н.ч.х.д. №
336/2015г., РС Хасково признал подсъдимите О.И.Д. и Т.С.М. за виновни в това, че на 30.01.2015 год. в гр. Хасково, в съучастие помежду им, като съизвършители причинили на Й.Р.М. *** телесна
повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от НК - престъпление по чл.130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от
НК.
На основание чл. 78 от НК
освободил подсъдимите от наказателна отговорност, като на всеки един от тях
наложил административно наказание „глоба” в размер на по 1 000 лева.
Уважил е предявеният граждански
иск до сумата от 1 000 лева, които двамата подсъдими са били осъдени да
заплатят на тъжителя солидарно и със законната лихва, считано от датата на увреждането,
а в останалата му част – до пълния предявен размер от 9 500 лева,
претенцията като неоснователна отхвърлил. В тежест на подсъдимите възложил и
направените от тъжителя разноски, ДТ върху уважения размер на иска.
Недоволни от тази присъда са
останА. подсъдимите Д. и М., които я обжалват с доводи за необоснованост на
фактическите изводи и оттам за неправилно приложение на материалния закон от
районния съд, като се отрича нА.чието на причинно следствена връзка между поведението
на подсъдимите и съставомерния резултат, като се твърди и недоказаност на
частното обвинение. В съдебно заседание защитникът поддържа въззивната жалба и
иска подсъдимите да бъдат признати за невинни и оправдани по предявеното им
обвинение, а предявеният и частично уважен граждански иск – отхвърлен.
Становището на повереника на
частният тъжител, а и на последния е, че присъдата е законосъобразна,
постановена при спазване на процесуалните правила и основана на правилно
установени фактически положения. И повереникът, и частният тъжител искат
съдебния акт да бъде потвърден.
В законоустановения срок не са постъпили
искания за доказателства и такива не бяха събрани на съдебното следствие пред въззивната
инстанция.
Хасковският окръжен съд, като провери
правилността на обжалваната присъда по
направените оплаквания, изтъкнатите доводи и на основание чл. 314, ал. 1 от НПК, констатира следното:
Районният съд е пристъпил към
постановяване на присъдата при напълно изяснена фактическа обстановка,
установена от събраните по надлежния процесуален ред доказателства, въз основа
на които е изградил обосновани изводи, досежно съставомерността на извършеното
от подсъдимите престъпление – причинена, в съучастие помежду им на Й.М. лека телесна повреда, изразяваща се разстройство на здравето, извън
случаите на чл. 128 и 129 от НК.
От показанията на всички, с изключение на Н. Г. и Н. Н., разпитани в производството пред районния
съд свидетели се установява, че на 30.01.2015г. тъжителят Й.М. се прибирал в дома си, находящ се гр. Хасково, ул. П. № 32, трети
етаж. Качвайки се по стълбището към дома си, около 22.30 часа, срещнал подс. Т.М.,
отишла да вземе дърва за печката си от междуетажната стълбищна площадка.
Влошените междусъседски отношения между двамата, провокирА. подс. М. да закрещи
на тъжителя, които викове били чути от сина й – подс. О. Д.. Последният излязал
от апертамента си и отишъл на стълбището, където през това време били майка му
и частния тъжител. Натрупаната с годините неприязън, порадена от събарянето на
незаконната постройка в парцела, довела до ескА.ране на словестния конфликт във
физическа разправа. Окуражена от присъствието на сина си подс. М. замахнала към
главата на тъжителя с държаната от нея цепеница, като вледствие опита да
предпази главата си с ръка, Й. М. получил удар в областта на предмишницата на
дясната си ръка. Подс. Т.М. нанесла втори удар на тъжителя с държото от нея дърво,
който удар попаднал в лявото бедро на Й. М.. Последният загубил равновесие и
паднал на земята, при което охлузил лакета на лявата си ръка. В това време
подс. О.Д. успял да нанесе удар с юмрук в лицето на пострадА.я, който удар
попаднал в областта на устата на Й.М.. Чула шума на стълбището от семейното
жилище излязла св. М., която заварила тъжителя паднал на земята и видяла двамата
подсъдими да бягат надолу по стълбището. След като влезли в жилището си св. М.
и тъжителя подА. сигнал на телефон 112 за произшествието, което по-късно било
посетено от св. Т. и К., двамата служители на РУП Хасково. Тъжителят пък бил
отведен в ЦСМП Хасково от пристигнА.я на място екип и в сградата на болницата
му била оказава медицинска помощ.
Съдебно медицинската експертиза установява
вида и характера на полученото от пострадА.я увреждане, а именно при инцидента
на 30.01.2015г. Й. М. получил контузии на главата, кръвонасядане на лигавицата на
горната устна, разкъсно-контузна рана на лигавицата на долна устна, кръвонасядане
на дясна предмишница, охлузване с отток на ляв лакът и контузия на лявото
бедро.
При тази фактическа обстановка, настоящият
състав на въззивната инстанция счита, че подсъдимите от обективна и субективна страна са осъществили
състав на престъпление по чл. 130,
ал. 1 от НК. НА.це са увреждания, които представляват лека телесна повреда по
смисъла на чл. 130, ал. 1 НК; причинени от подсъдимите на тъжителя чрез удари
с дърво в областта
на дясната предмишница и лявото бедро от подс. Т. М., чрез удар с ръка кръвонасядане
на лигавицата на горната устна, разкъсно-контузна рана на лигавицата на долна
устна от подс. Д.. Установено е от показанията на свидетелите С. М., И. Т., П. К., С.С., А.А.. Вярно е, че тези свидетели не са видели нанасянето на ударите от подсъдимите на
тъжителя, но
първата е възприела състоянието на съпруга си непосредствено след
преустановянето на конфликта, състояние за което свидетелстват и полицейските
служители, както и С. и А., последните двама с възприятия от следващия ден. Аргументирано, в мотивите към обжалваната
присъда районния съд е дал отговор защо основава изводите си за фактите върху показанията на тези свидетели, а не върху
обясненията на подсъдимите и показанията на св. Г. и Н.. Обстоятелството, че свидетелите Т., К., С. и А. не са видели подсъдимите да нанасят на
тъжителя удари, не означава, че това не се е случило. Всички тези свидетели са били
предупредени за наказателната отговорност при даване на показания от районния
съд и са възпроизвели своите впечатления от инцидента. Те не се намират в
родствена връзка със страните и в безпристрастността на техните показания няма
основания за съмнение. Същественото обаче е, че в случая тези показания, както
и обстоятелствата, които изнася св. С. М., кореспондират напълно на съдебно
медицинската експертиза, констатирала вида, характера и посочила механизма на
причиняване на телестните увреждания. Обосновано в тази връзка, районният съд
не е дал вяра на обясненията на двамата подсъдими, както и на посочените
свидетели Г. и Н., предвид констатираните противоречията както помежду им, така
и с останА.те доказателства, и най-вече медицинската експертиза. От субективна страна деянието е извършено
от подсъдимите при пряк внезапен умисъл, тъй като са съзнавА. общественоопасния
му характер, предвиждА. са настъпването на общественоопасните му последици и са
искА. тяхното настъпване. Действията на подс. Т. М. (удря на два пъти пострадА.я с
цепеницата) и на подс. Д. (нанася юмручен удар в областта на устата) показват, че в съзнанието им е била оформена
представа, че чрез нанесените задружно и от всеки един от
тях двамата удари искат да причинят другиму телесна повреда.
Казаното и факта, че двамата заедно нанасят ударите говори, че са целели причиняване на
лека телесна повреда.
Законосъобразно районният съд, след като е
отчел трите обстоятелства – всеки един от подсъдимите не е осъждан, нито освобождаван по реда на чл. 78а НК от наказателна отговорност, от деянието не са причинени имуществени вреди и
за престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК се предвижда наказание “до 2 години
лишаване от свобода” или друго “по-леко наказание” е приел, че са нА.це
основанията за освобождаване на дееца от наказателна отговорност по реда на
Раздел ІV гл.VІІІ НК. Районният съд е посочил
всички обстоятелства имащи значение за индивидуА.зацията на санкцията, като за всеки един от
подсъдимите е определил
административно наказание в минималния предвиден размер, а именно: глоба 1 000лв.
Това наказание съответства на обществената опасност както на инкриминираното
деяние, извършено
от Т. М. и О. Д..
Гражданския иск с правно основание чл.45
от ЗЗД, е основателен, тъй като вследствие нанесените от подсъдимите наранявания, пострадА.ят е претърпял неимуществени вреди, доказани в хода на
съдебното следствие, които следва да бъдат обезщетени. Присъденият от
районния съд размер на обезщетението е адекватен на претърпените болки и
страдание, с оглед конкретно доказаните неимуществени вреди на пострадА.я и сумата от 1 000 лв., която двамата подсъдими са осъдени да заплатят
солидарно на Й. М. е в състояние напълно да репарира претърпените от него,
вследствие престъплението болки и страдание.
Така мотивиран и на основание чл. 338 вр.
чл. 334 т.6 НПК, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда
№ 58 от 28.09.2015г. на РС –
Хасково, постановена по н.ч.х.д. № 336/2015г.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: