РЕШЕНИЕ
№ 78
гр. Нови пазар, 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. МАРИНОВА
при участието на секретаря Диана В. Славова
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20243620101224 по описа за 2024 година
Производството е с правно основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД.
Предявена е искова молба от Ж. Е. В., съдържаща иск с правно основание чл. 55, ал.1 от
ЗЗД, за присъждане на суми, заплатени без основание, представляващи такса за експресно
разглеждане по Договор за паричен кредит № */*г. (ДПК), сключен с „Кредирект“ ЕООД,
ЕИК***.
Ищецът, чрез процесуалния си представител, сочи, че на 02.04.2024г. между него и
ответника „Кредирект“ ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Ц.”
№*, ет.*, представлявано от Н.П.П., се сключва Договор за потребителски кредит №*. По
силата на Договора ответното дружество се задължило да предостави на кредитополучателя
Ж. В. – ищец в настоящото производство, потребителски кредит под формата на заем в
размер на 1000 (хиляда) лева, а кредитополучателя, се задължава да върне предоставената
сума в срок до 17.05.2024г., чрез една погасителна вноска, при годишен лихвен процент по
кредита в размер на 50 % и годишен лихвен процент на разходите (ГПР) - 63,51 %.
Общата дължима сума, която ищецът трябвало да върне е в размер на 1 062,50 лева, от
които 1000 лева – главница и 62,50 лева – лихва.
Ищецът твърди, че съгласно чл.3, т.9 от Договора била начислена такса за експресно
разглеждане в размер на 500,50лв., а вноската, заедно с начислена лихва и таксата за
експресно разглеждане, нараства до 1563 лв., дължима на 17.05.2024г. В Договора, в раздел
Допълнителни разпоредби чл. 18, ал. 1 било предвидено, че кредитополучателят е заявил, че
желае да ползва допълнителна услуга разглеждане на искането за кредит, чрез поставяне на
отметка в полето „Желая експресно разглеждане на кредита“.
Ищецът твърди, че в конкретния случай е налице неравнопоставеност между страните
по договора, доколкото на ищеца е вменено задължение да заплати такса по експресно
разглеждане на искането в размер на 500,50лв., която е дължима при одобряване на кредита,
на падежа на погасителната вноска към 17.05.2024г. Съгласно чл.10а, ал.1 от ЗПК
1
кредиторът можел да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит, а ал.2 от с.з. посочвала, че кредиторът не може
да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита. Ищецът твърди, че съгласно чл.10а, ал.4 от ЗПК видът, размерът и действието,
за което се събират такси и/или комисиони, трябвало да бъдат ясно и точно определени в
договора за потребителски кредит.
Ищецът, чрез процесуалния си представител, сочи, че с въвеждането и начисляване на
таксата по експресно разглеждане по същество се цели въвеждане на допълнително
плащане, което обаче не е включено при изчисляването на ГПР-то, поради което е налице
недействителност на договора за кредит, тъй като потребителят е лишен от информация за
действителния размер на приложимия ГПР.
Ищецът счита, че не дължи заплащане на такса експресно разглеждане на искането за
заем в размер на 500,50лв., предвидена в чл.3, ал.2, т.9 от Договор за паричен кредит № */*г.,
тъй като клаузата за такса експресно разглеждане на искането за потребителски кредит,
противоречи на добрите нрави и е в разрез с принципа на добросъвестността при
договарянето, води до заобикаляне на закона (Закон за потребителския кредит), поради което
същата се явява нищожна – пр. осн. чл.26, ал. 1, т. 1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че към датата на подаване на Исковата молба в съда, същият е изплатил
изцяло задължението си по Договор за паричен кредит № */*г. (ДПК), сключен с
„Кредирект“ ЕООД, ЕИК***, в размер на 1563лв. с които е погасил главница и лихва в
размер на 1062,50 лв., като с остатъка до 1563 лв. е погасил такса за експресно разглеждане в
размер на 500,50 лв.
Предвид на горното, ищецът моли съда да осъди ответника, на основание чл.55, ал.1
ЗЗД – да му заплати сумата в размер на 500,50лв. (петстотин лева и петдесет стотинки),
представляваща заплатени без основание такса за експресно разглеждане по Договор за
паричен кредит № */*г.
Ищецът претендира направените по делото разноски.
Депозиран е отговор от ответното дружество „Кредирект“ ЕООД, входиран в
деловодната програма на съда на 22.11.2024г., чрез Единния портал за електронно
правосъдие (ЕПЕП). Електронният пакет, съдържащ отговора на исковата молба, е подаден в
ЕПЕП на 22.11.2024г., в 16:42ч. Самият отговор на ИМ е подписан с ел. подпис от адв. * – на
22.11.2024г., в 16:37ч.
Така подаденият отговор, ведно с доказателствата по него, е просрочен и не следва да се
разглежда от съда, нито да се изпраща на ищеца.
Съгласно чл. 131, ал. 1 от ГПК: „След като приеме исковата молба, съдът изпраща
препис от нея заедно с приложенията на ответника, на когото указва да подаде писмен
отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от
неподаването на отговор или неупражняването на права, както и за възможността да ползва
правна помощ, ако има необходимост и право на това.“. Съдът е извършил тези действия с
Разпореждане № 2050 от 11.10.2024г., постановено по настоящото дело. Видно от разписката
за получаване на цитираното разпореждане, приложена по делото, ответникът е получил
Разпореждане № 2050 от 11.10.2024г. на 21.10.2024г. Според разпоредбата на чл. 60, ал. 3 от
ГПК: „Срокът, който се брои на месеци, изтича на съответното число на последния месец, а
ако последният месец няма съответно число, срокът изтича в последния му ден.“. В
настоящия случай, съответното число на последния месец е 21, то ест – едномесечния срок
по чл. 131, ал. 1 от ГПК изтича на 21.11.2024г.
По делото са проведено две съдебни заседания, като в първото от тях проекто-доклада
по делото е бил обявен за окончателен, приети са, представените с исковата молба писмени
доказателства, както и такива, представени с допълнителна молба от ищеца, но същото е
2
било отложено поради направено доказателствено искане от ищцовата страна. Във връзка с
направеното доказателствено искане, на ищеца е издадено съдебно удостоверение, по
силата, на което, същият да се снабди, с поисканата от него информация от „П.и.б.“. В
проведеното второ съдебно заседание е прието като писмено доказателство – писмо от
„П.и.б.“, с което банката представя, служебно заверено копие на справка, съдържаща
информация по отношение на цитирания превод в размер на 1563,00 лв. извършени на
19.06.2024г. от цитираната сметка с титуляр лицето Ж. Е. В. с ЕГН ********** и
уведомяват, съда, че плащане е извършено в интернет към търговец „*“ като виртуалният
ПОС терминал, на който е извършена транзакцията се обслужва от „А.“ АД.
В проведените две съдебни заседания ищецът не се явява, изпраща становище по
същество, като поддържа исковата молба в цялост, моли да бъда уважена, излага подробни
съображения в тази насока, представя писмени доказателства и списък по чл. 80 от ГПК,
ведно с Договор за правна помощ (л. 95 по делото).
Ответникът, също не се явява в проведените две съдебни заседания. Ответникът
„Кредирект“ ЕООД изпраща становище по същество на делото, с което заявява, че поддържа
отговора на исковата молба, който, заедно с приложенията към него, не е разгледан от съда,
тъй като е подаден след срока по чл. 131 от ГПК, изразява становище по същество на спора
и моли исковата претенция да бъде отхвърлена. Твърди, че на ищеца не следва да се
присъждат разноски, тъй като нямало списък по чл. 80 от ГПК, а при условията на
евентуалност, в случай, че ищецът претендира присъждане на адв. възнаграждение по реда
на чл. 38 от ЗАдв., то същото изрично се оспорва, по конкретно изложени съображения. С
последваща молба се твърди, че на ищеца не следва да се присъждат разноски, тъй като от
представения Договор за правна помощ не ставало ясно дали адвокатското възнаграждение е
реално платено, в същия не било записано, че служи за разписка.
Като съобрази всички посочени по делото доказателства, както и становищата
на страните, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят, а и от приетите по делото писмени доказателства – Договор за
паричен кредит № */*г. (ДПК), се установява, че на 02.04.2024г. между Ж. Е. В. и
„Кредирект“ ЕООД е сключен процесния договор за потребителски кредит, по силата на
който на ищеца е предоставен паричен заем, в размер на сумата от 1000 (хиляда) лева, а
кредитополучателя, се задължава да върне предоставената сума в срок до 17.05.2024г., чрез
една погасителна вноска, при ГЛП по кредита в размер на 50 % и ГПР - 63,51 %. Общата
дължима сума, която ищецът трябвало да върне е в размер на 1062,50 лева, от които 1000
лева – главница и 62,50 лева – лихва. Съгласно чл.3, т.9 от Договора била начислена такса за
експресно разглеждане в размер на 500,50лв., а вноската по главницата, заедно с начислена
лихва и таксата за експресно разглеждане нараства до 1563 лв., дължима на 17.05.2024г.
Не се спори между страните и относно погасяването на договорното задължение, в
пълен размер от страна на ищеца – кредитополучател. Ищецът е представил по делото отчет
(извлечение) от банковата си сметка, при „П.и.б.“ АД, с IBAN ***, от който е видно, че на
19.06.2024г. същият е направил плащане, чрез ПОС терминал, в размер на 1563 лева, към
“***”. По делото е представено и писмо от „П.и.б.“ АД, както и служебно заверено копие на
справка, съдържаща информация по отношение на цитирания превод, с референция ***, в
размер на 1563,00 лв., извършен на 19.06.2024г. от банкова сметка с титуляр лицето Ж. Е. В.,
с IBAN *** и уведомяват, съда, че посоченото плащане е извършено в интернет – към
търговец „*“ , като виртуалният ПОС терминал на който е извършена транзакцията се
обслужва от „А.“ АД.
С определение № 954 от 02.12.2024г., съдът приема за безспорно установени факти:
сключения между ищеца и ответника Договор за паричен кредит № */*г. (ДПК), както и
качеството на ищеца на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК. Със същото
3
Определение, съдът е указал на страните, че на основание, чл. 7, ал. 3 от ГПК, съдът
служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител и е
дал възможност на страните да изразят становище по тези въпроси.
Относно задължението на съда да следи служебно за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител:
Настоящият съдебен състав счита, че договорът за потребителски кредит е
недействителен, поради неспазване на императивните изисквания, заложени в чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК, поради това, че в него не е разписана методика на формиране годишния процент на
разходите по кредита (кои компоненти точно са включени в него и как се формира
посочения в договора ГПР от 63,51 %). Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, Годишният процент
на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина,
следва да включва всичко дължимо по кредита, като по ясен и разбираем за потребителя
начин посочва всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с
кредитното правоотношение.
В процесния договор за кредит, яснота относно посочените обстоятелства липсва.
От записаното в чл. 3, ал 2 от процесния договор се установява, че сумата, посочена в
чл. 3, ал. 2, т. 9 от договора като „такса за експресно разглеждане“ в размер на 500,50 лв. не е
включена в ГПР.
Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК годишният процент на разходите не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и
във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Посоченият в договора процент на разходите, не отговаря на действителния такъв по
договора за кредит.
Съгласно посоченото в посоченото в чл. 3, ал 2, т. 11 от процесния договор,
задължението по същия се погасява с една единствена вноска, с падеж на 17.05.2024г., в
размер на 1563 лева. В Посочената сума – 1563 лева, са включени главницата, по отпуснатия
кредит, в размер на 1000 лева, лихва в размер на 62,50 лева и „такса за експресно
разглеждане“ в размер на 500,50 лева. При включване на сумата за посочената „такса за
експресно разглеждане“ в размер на 500,50 лв. – към еднократната погасителна вноска по
кредита, както е посочено и в чл. 3, ал 2, т. 11 от процесния договор, то ГПР се увеличава
неминуемо.
При използване на кредитен калкулатор, достъпен на интернет адрес*** се установява,
че при плащане на всички посочени суми в чл. 3, ал 2, т. 11 от процесния договор годишния
лихвен процент е в размер на 456,66 % , а годишния процент на разходите (ГПР) е в
размер на 3643,03 %.
Установеният от съда действителен размер на ГПР многократно надвишава допустимия
по закон ГПР, посочен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Добавянето на сумата за „такса за експресно
разглеждане“ към сумата на ГПР води до увеличение на цялостния общ размер на ГПР –
много над допустимия от закона. Това увеличение на ГПР нарушава правата на потребителя,
като води до значително неравенство на престациите по договора за потребителски кредит.
При така изложените твърдения, ищецът основава претенцията си на неизпълнение на
задължението на ответника „Кредирект“ ЕООД да посочи в договора за кредит ГПР,
съдържащ всички реални разходи за потребителя.
В този насока са и разясненията дадени в т. 55 на Решение от 21.04.2024 г. по дело С-
714/2022 на СЕС „с оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за
4
потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с
правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този
процент да се включат всички разходи по член 3, буква „ж)“ от Директива 2008/48, следва
да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи,
лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по
същия начин както непосочването на този процент.“. В настоящия случай се установява
включването на една допълнителна такса – за предварително дължима услуга, която обаче не
се заплаща предварително, а се прибавя към погасителната вноска по кредита, поради което
се доказват твърденията на ищеца за наличието на този разход, който е следвало да бъде
включен в ГПР, доколкото в чл. 3, ал. 2, т. 11 на Договора за потребителски кредит е
уговорено, че крайната вноска по кредита е 1563 лева. При тези данни размерът на ГПР
надхвърля многократно законовото ограничение. Поради изложеното, посоченият в
договора годишен процент на разходите от 63,51%, не отговаря на действителния такъв, а
реалният му облик е 3643,03 %. Посочването в договора за кредит на по-нисък от
действителния ГПР, представлява невярна информация и следва да се окачестви като
нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП,
във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл.
19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от
сключването на договора. ГПР представлява стойност, която се изчислява съгласно
изискванията на Приложение 1 от ЗПК, въз основа на уговорените в договора плащания.
Посочването на стойност по-малка от действителната, която превишава ограничението на
чл. 19, ал. 4 ЗПК, представлява неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Следователно процесният договор е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Правна последица от недействителността по чл. 22 ЗПК е, че се дължи размерът на
непогасената главница, т. е. тя не води до ликвидиране на всички права и задължения по
сключения договор и не е приравнена по последици на нищожността на правните сделки.
Договорът за кредит продължава да обвързва страните що се касае до задължението за
връщане на дадената в заем сума. Потребителската защита е насочена към ограничаване на
възможността за недобросъвестно генериране търговска печалба, а не към ликвидиране на
главното задължение за връщане на главницата по кредита.
Предвид гореизложеното клаузата на чл. 3, ал. 2, ал. 9 от договора за потребителски
кредит е нищожна на чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и не обвързва ищеца по делото. Същата цели
само да осигури на ответника едно допълнително възнаграждение, като същата е включена в
текущото задължение към погасителната вноска.
Предвид на горното, съдът намира, че сключеният договор за кредит е недействителен,
доколкото посочените в него лихвен процент и годишен процент на разходите не
съответстват на действително установеното. Освен това в него липсва посочване на
методиката за изчисление на референтния лихвен процент, съгласно изискването на чл. 11,
ал.1, т. 9а ЗПК.
Освен горното и доколкото съгласно чл. 24 ЗПК, по отношение на договора за
потребителски кредит се прилагат и чл. 143 - 148 от Закона за защита на потребителите,
съдът намира, че сключения договор, съдържа и неравноправни клаузи, съгл. чл. 143, ал.1 и
ал.2, т. 10 и т. 19 ЗЗПотр, поради това, че налага на потребителя приемането на клаузи, с
които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора; не позволява
на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора. Като
такъв и на основание чл. 146, ал.1 ЗЗПотр., тези клаузи са нищожни.
Предвид всичко гореизложено и по аргумент на по – силното основание измежду чл. 23
ЗПК и чл. 146, ал.5 ЗЗПотр., съдът намира, че договорът между заявителя и длъжника е
недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
5
Направените от съда констатации налагат извода, че сключения между „Кредирект“
ЕООД и длъжника – договор за потребителски кредит е недействителен и по този договор
кредитополучателят дължи само чистата стойност на кредита, но не и лихви и други
разходи.
Неоснователни са твърденията на ответника, изложени с молбата по същество на спора,
свързани с действителността на клаузата. Това, че потребителят се е запознал с условията,
съгласил се е с тях и е подписал договора, не санира неговите клаузи и ако те или част от тях
са нищожни, те остават такива и след подписването на договора, а потребителят разполага с
правен интерес от прогласяване на тяхната нищожност по всяко време.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
Съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса, предвидено с
разпоредбата на чл. 154 ГПК, всяка от страните е длъжна да установи фактите, на които
основава своите искания и възражения. С разпоредбата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е уреден
фактическият състав на неоснователно обогатяване, при който престацията се извършва с
оглед на начална липса на основание. По този иск в тежест на ищеца е да докаже плащането
на сумата в посочения размер, а именно 1563 лева, от които 500,50 лева – платени без
основание.
Страните не спорят, че ищецът е погасил изцяло задължението си по процесния договор
за потребителски кредит, като е заплатил на ответника сумата от 1563 лева, включваща
вземанията на кредитодателя за главница – в размер на 1000 лева, лихва – в размер на 62,50
лева и такса за експресно разглеждане – в размер на 500,50 лева. При установена
недействителност на клаузата, с която е уговорено заплащане на такса за експресно
разглеждане, както и че потребителят е погасил изцяло задължението си по договора, в т. ч.,
че е заплатил процесната сума от 500,50 лева, то ищецът успешно доказа предявения иск.
Ответникът не доказа твърденията си за наличие на основание за извършеното плащане или
за задържане на процесната сума, поради което е длъжен да я върне на ищеца.
При горните доводи, предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен
изцяло. Сумата от 500,50 лева, заплатена за начислената такса за експресно разглеждане, се
явява платена от ищеца без основание, поради което ответникът дължи нейното връщане.
Относно разноските по делото, съгл. чл. 81 от ГПК:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, както и съгласно,
представения по делото списък, по смисъла на чл. 80 от ГПК, в полза на ищеца следва да се
присъдят направените разноски за държавни такси и възнаграждение за упълномощен
адвокат, съразмерно с уважената част от исковите претенции. В окончателния списък с
разноски по чл. 80 от ГПК (л.113 по делото), са включени следните суми: 1) възнаграждение
по адв. хонорар, в размер на 400 лева; 2) ДТ, в размер на 50 лева; и 3) ДТ за съдебно
удостоверение, в размер на 5 лева.
Общият размер на сумите включени в списъка по чл. 80 от ГПК е 455 лева.
В производството по настоящото дело, ищецът се е представлявал от адв. П. Н., от АК
Варна, което е удостоверено с пълномощно от ищеца за процесуалния представител, както и
Договор за правна помощ, от който са видни размерът на договореното адв. възнаграждение
и методът на плащане на същото, а именно в брой (л.95 по делото).
По разноските, направени за заплащане на държавни такси, според материалния интерес
и за издадено съдебно удостоверение, по делото са представени доказателства, от които е
видно, че същите действително са сторени от ищеца, според размерите, посочени в списъка
по чл. 80 от ГПК.
По отношение на възнаграждение за адв. хонорар, на процесуалния представител на
6
ищеца, са направени няколко възражения от страна на ответника, които подлежат на
коментар с акта по същество. Първото възражение е за това, че ищецът не е представил
договор за правна помощ и съдействие, нито дори списък по чл. 80 ГПК на претендираните
от него разноски. Това възражение е направено преди настъпване на преклузивния срок за
представяне на списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за разноските, посочени в него.
Следващото възражение е направено в условията на евентуалност, в случай, че ищецът
претендира разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, при условията на оказана
безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. По настоящото
производство, такова искане не бе направено, напротив – по делото е представен Договор за
правна помощ, сключен между ищеца и процесуалния му представите. Последното
възражение е във връзка с това, че по делото не са представени доказателства за
заплащането на адвокатското възнаграждение. Твърди се, че към приложения договор за
правна защита и съдействие липсва разписка, фактура или друг документ, който да
удостовери действителното плащане на уговорената между страните сума, представляваща
адвокатски хонорар, както и че в договора не се съдържа и изявление, че същия ще служат
за разписка между страните относно платената по него сума. Противно на възражението на
ответника, стоят задължителните указания, дадени в т. 1 от ТР № 6/2012г., от 06.11.2013г., на
ОСГТК на ВКС, според които в договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по
банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава
вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има
характера на разписка. Такова отбелязване за плащането на адв. хонорар е направено в т.4
от Договора за правна помощ.
Поради тези съображения, съдът счита, че възраженията на ответника са неоснователни,
а в полза на ищеца следва да бъдат присъдени, направените по делото разноски, в пълен
размер, според списъка с разноски по чл. 80 от ГПК.
Така мотивиран и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал.1, пр.1 и 3 от ЗЗД, във вр.с
чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК и чл. 19, ал.4 от ЗПК, Договор за
потребителски кредит № */*г., сключен между „Кредирект“ ЕООД, ЕИК***, със седалище и
адрес на управление гр. С., бул. „Ц.” №*, ет.*, представлявано от Н.П.П., от една страна като
кредитодател и Ж. Е. В., с ЕГН **********, адрес: гр. Н., общ, Н., обл. Ш., ул. “Ц.“ №*,
вх.*, ет.*, ап.*, като кредитополучател.
ОСЪЖДА „Кредирект“ ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. С., бул.
„Ц.” №*, ет.*, представлявано от Н.П.П., ДА ЗАПЛАТИ на Ж. Е. В., с ЕГН **********,
адрес: гр. Н., общ, Н., обл. Ш., ул. “Ц.“ №*, вх.*, ет.*, ап.*, сумата от 500,50 (петстотин
лева и петдесет стотинки) лева, получена без основание, като начислена въз основа на
недействителната клауза на чл. 3, ал. 2, т. 9 от договор за паричен заем № */*г., на основание
чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Кредирект“ ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. С., бул.
„Ц.” №*, ет.*, представлявано от Н.П.П., ДА ЗАПЛАТИ на Ж. Е. В., с ЕГН **********,
адрес: гр. Н., общ, Н., обл. Ш., ул. “Ц.“ №*, вх.*, ет.*, ап.*, заплатените такси и съдебно-
деловодни разноски в размер на 455 (четиристотин петдесет и пет) лева.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по специална адвокатска банкова сметка, с
титуляр адв. П. Н., при банка Ю. АД (п.), с IBAN: ***.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
7
Съдия при Районен съд – Нови Пазар: _______________________
8