Р Е Ш Е Н И Е
Номер 22.01.2020г.
ГО, V-ти
Районен съд – Дупница В ИМЕТО НА НАРОДА
състав
09.01. 2020
на година
Мирослав Саневски
В открито заседание в
следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Светлана Стефанова
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 1931 2019
дело № по описа за г., и за да се произнесе взе предвид следното:
М.И.С., ЕГН **********, с адрес: ***, е предявила срещу „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София 1784, бул. „Цариградско шосе“ №159, район „Младост“, бл. „Бенч Марк Бизнес Център“, отрицателни установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата, в качеството си на потребител на електроенергия с клиентски номер 300139673660, не дължи на ответното дружество сумата от 1799.82 лв., включваща главница по неплатени фактури в размер на общо 933.80 лв. за периода след 2008г. до предявяване на иска, както и начислени лихви в размер на общо 866.02 лв. Претендира разноски.
Ищцата твърди, че е потребител на електроенергия на адрес: гр. Дупница, ул. „Отец Паисий“ № 20, ет. 1, с клиентски номер 300139673660 и като клиент на ответното дружество изпълнява добросъвестно и точно задълженията си. Въпреки това, получава уведомителни писма относно просрочени задължения в размер на 1799.82 лв., включващи главница по неплатени фактури в размер на общо 933.80 лв. и начислени лихви в размер на общо 866.02 лв., които счита, че не дължи.
Ищцата твърди, че от 2002г. живее в електроснабдения имот, който е общинско жилище, под наем. От 2008г. до 2013г. й е било преустановено електрозахранването, видно писмо изх. № 100000117151/03.05.2019г., което е в отговор на нейна жалба, като й се напомня, че в края на 2008г. са предприети мерки за ограничаване на потреблението на електрическата енергия, с оглед да се избегнат натрупани задължения. До 2013г. не й е възстановено електрозахранването, като същата година подписала споразумение, което не разбирала и не знаела от къде са се натрупали такива големи сметки, но го подписала, за да й възстановят захранването, тъй като била в крайна нужда, влошило се здравословното й състояние, а освен това живеела с непълнолетната си дъщеря, която учела уроците си на свещи, мръзнели по цяла нощ и двете боледували често.
През целия период от 2008г. до 2013г. ищцата не е ползвала електроенергия, тъй като били свалени всички електромери. Не е получавала констативни протоколи и други книжа и документи, от които да е видно, че е ползвала неправомерно електроенергия.
През 2013г. подписала първото споразумение с ответника. След това през една година, и винаги през зимния период, от ответното дружество й предлагали да подписва споразумения за разсрочено плащане, като я предупреждавли, че ако не го направи, ще й преустановят захранването, като винаги в споразуменията имало различни суми, които вместо да намаляват, се увеличавали, а освен това и никой не й обяснявал от къде и как се получават и начисляват. Ищцата изпаднала в голямо затруднение. Инвалид е с ТЕЛК решение с 59 % ТНР, като при подписването на споразуменията била със 70% ТНР, с психично заболяване водеща диагноза „Други тревожни разстройства”. Пускала многократно жалби. В отговорите ответното дружество твърдяло, че е подписала пет споразумения за разсрочено плащане на дължимите суми.
Твърди, че са й издавани фактури и осчетоводявани за консумирана енергия през годините, в които не е имала захранване на ел. енергия. Твърди, че през целия период след подписване на споразумителния протокол от 2013г. е заплащала ежемесечния си ток редовно, плюс сумите за месеца по споразумителния протокол. В момента, в който изтече годината, за която е сключелно съответното споразумение, за да не й изключат тока, от ответното дружество изготвят ново споразумение, с допълнително завишена сума, въпреки направените плащания. Твърди, че сметките й за електроенергия са твърде завишени, тъй като има много малко електроуреди и не е възможно да натрупа такива сметки.
Освен гореизложените съображения, твърди, че горепосочените суми са погасени по давност.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответното дружество изразява становище за неоснователност на предявения иск. Твърди, че ищцата е страна по договор за продажба на ел. енергия по открита партида с Клиентски номер: 300139673660, с адрес на потребление: гр. Дупница, ул. „Отец Паисий“ № 20. Оспорената с исковата молба сума е за използвани количества електрическа енергия в имота за период от 09.02.2011г. до 02.05.2019г.
В счетоводството на ответното дружество по партидата на ищцата съществува вземане в размер на 933.80 лева, представляващо главница за ползвана ел. енергия за период от 09.02.2011г. до 02.05.2019г. и неустойка за забавено плащане в размер на 635.20 лв. за период от 06.04.2011г. до 15.10.2019г., както и неустойка по платени фактури за предходни периоди в размер на 261.76лв. Или общо дължимите суми към 15.10.2019г. са в размер на 1830.76лв., които не са платени до момента. Издадени са 16 бр. фактури, приложени към отговора на исковата молба.
Ответникът оспорва твърдението на ищеца, че процесните суми са погасени по давност. Твърди, че е налице признание на длъжника, по смисъла на чл.116, б. „а“ от ЗЗД, което е прекъснало погасителната давност, след което е започнала да тече нова давност, която към момента на предявяване на иска не е изтекла. Между страните били подписани два броя споразумителни протоколи от 04.04.2018г., с който М.И.С. е признала задължението си за периода от 09.12.2010г. до 23.01.2013г. в размер на 1444.79лв.- главница и дължимата върху тази сума лихва за период от падежа на всяко вземане до датата на плащане и се е задължила да плати дължимата главница на 12 бр. вноски по начин, посочен в т. 2 от споразумителния протокол; както и споразумителен протокол от същата дата, с който М.И.С. е признала задължението си за същия клиентски номер, но за сумата от 949.57лв., представляваща начислена до този момент лихва, като се е задължила да плати сумата също на 12 вноски. За всички суми, посочени в исковата молба, главница и лихва, е прекъсната погасителната давност, защото те са включени в цитираните споразумителни протоколи. При наличие на прекъсване на погасителната давност върху вземането, считано от 04.04.2018г. е започнала да тече нова давност на осн. чл. 117 ЗЗД. която към датата на депозиране на исковата молба в съда -18.09.2019г. не е изтекла. С цитираните споразумителни протоколи ищцата е признала и вземането за изтекла лихва, предвид което, погасителната давност за същата също е прекъсната. Претендира разноски.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
Съдът, с доклада по делото, е обявил за безспорни
между страните, а се установяват и от събраните писмени доказателства, следните
обстоятелства:
Страните по делото са обвързани от договор за
продажба на електрическа енергия, по който ищецът е битов клиент (потребител)
по открита партида с клиентски номер 300139673660, с адрес на потребление: гр.
Дупница, ул. „Отец Паисий“ № 20.
ЧЕЗ Електро притежава Лицензия за обществено
снабдяване е електрическа енергия № Л-135-11 от 29.11.2006 год. (приложена към
отговора на исковата молба и приета като доказателство по делото). Съгласно §
129, ал 2 от ПЗР на Закона за енергетиката до издаване на лицензни за краен
снабдител обществените снабдители с електрическа енергия изпълняват функциите
на крайни снабдители на съответните територии, произтичащи от ЗЕ, и издадените
им лицензии за обществено снабдяване с електрическа енергия, доколкото не му
противоречат. Т.е. ответното дружество е краен снабдител, а ищеца е потребител
на ел. енергия (клиент). В посочените качества, страните са обвързани от Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро
България” АД (приложени към отговора на исковата молба).
От ищцата са представени и са приети като
доказателство по делото пет броя споразумителни протоколи, подписани между
страните (на л. 32-46 от делото), с които М.С. е признавала задълженията си за
консумирана в електроснабдения имот електрическа енергия и начислени лихви,
натрупани в периода от 06.01.2009г. до 11.02.2013г. и е поемала задължения за
разсроченото им плащане.
От ищцата са представени и са приети като
доказателство по делото и ЕР на ТЕЛК, видно от които същата страда от
психическо заболяване и е с 59% ТНР.
Ответното дружество е представило 16 броя фактури,
обективиращи задължения на ищцата за консумирана електроенергия.
От заключението на вещото лице Н.Ш. по назначената
по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно и
компетентно, се установява, че в счетоводството на ответното дружество има открита
партида на името на М.И.С.,с клиентски номер ИТН 300139673660 и абонатен номер
**********, по която е отразено извършеното снабдяване и отчитане на
консумираната ел.енергия, остойностена в приложените към отговора на исковата
молба фактури. В счетоводството на ответника са водени редовно счетоводните
записи, свързани с отчитането, остойностяването, заприходяването и заплащането
на изразходваната ел. енергия по партидата на ищцата, като са отразявани
системно задълженията за плащане по процесиите фактури, общо 38 на брой, за
периода от 06.01.2009г. до м.02.2019г.
За периода от м.12.2008г., когато е преустановено
плащането от страна на ищцата, до м. 12.2013г.-датата на подписаното първо
Споразумение за разсрочено плащане между страните, общата дължима сума е в
размер на 4073.31 лв., от които: 3101.31 лв - главница и 952.28лв - лихва за
забава. За изплащане на просрочената сума в размер на 4073.31лв., са подписани
5 /пет/ споразумителни протокола за разсрочено плащане между страните:
1. На 11.12.2013г. е подписан първият споразумителен
протокол за разсрочено плащане по подадено заявление №**********/17.09.2013г.,
за период от 06.01.2009г. до 11.02.2013г., с обща сума за изплащане 4053.63 лв.,
от които: 3101,03 лв. -главница и 952.60лв. – лихва. Договорено е главницата да
се изплаща на 11 месечни вноски по 40.00лв. по погасителен план, считано от
11.12.2013г. до 11.11.2014г., като на 11.11.2014г. е трябвало да се погаси
цялата дължима сума по главницата, или 11 месечни вноски по 40.00лв и 12-та
месечна вноска-остатъка до цялата сума. Погасени са 440.00лв. от главницата, а остатъкът
е 2661.03лв. Договорено е, също така, лихвата да се изплаща на 11 месечни
вноски по 20 лв. по погасителен план, считано от 11.12.2013г. до 11.12.2014г.,
като на 11.12.2014г. е трябвало да се погаси цялата дължима сума по лихвата,
или 11 месечни вноски по 20.00лв и на 12-та месечна вноска остатъка до цялата
сума. Погасени са 220.00лв. от лихвата, с остатък 732.60лв.
2. На 02.12.2014г. е подписан вторият споразумителен
протокол за разсрочено плащане по подадено заявление №1201670758802.12.2014г.,
за период от 04.06.2009г. до 11.02.2013г., с обща сума за изплащане 3393.63лв.,
от които: 2661.03лв - главница и 732.60 лв. – лихва. Договорено е главницата да
се изплаща на 11 месечни вноски по 40.00 лв. по погасителен план, считано от
02.12.2014г. до 11.11.2015г., като
на 11.11.2015г. е трябвало да се погаси цялата дължима сума по главнницата, или
11 месечни вноски по 40.00лв и 12-та месечна вноска остатъка до цялата сума. Погасени
са 440.00лв. от главницата, с остатък 2221,03лв. Договорено е, също така,
лихвата да се изплаща на 11 месечни вноски по 20.00 лв. по погасителен план,
считано от 02.12.2014г. до 11.11.2015г., като на 11.11.2015г. е трябвало да се
погаси цялата дължима сума по лихвата, или 11 месечни вноски по 20.00 лв. и 12-та
месечна вноска-остатъка до цялата сума. Погасени са 220.00лв. от лихвата, с остатък
512.60 лв. Начислената лихва за периода от 02.12.2014г. до 11.11.2015г. е в
размер на 213.18 лв.
3. На 01.11.2015г. е подписан третият споразумителен
протокол за разсрочено плащане по подадено заявление № **********/01.11.2015г.
за период от 04.10.2011г. до11.02.2013г., с обща сума за изплащане 2946.81 лв.,
от които: 2221.03 лв. – главница и 725.78лв. – лихва. Договорено е главницата
да се изплаща на 11 месечни вноски по 40.00 лв. по погасителен план, считано от
11.12.2015г. до 01.11.2016г., като на 01.11.2016г. е трябвало да се погаси
цялата дължима сума по главницата, или 11 месечни вноски по 40.00 лв. и на
12-та месечна вноска остатъка до цялата сума. Погасени са 440.00лв. от
главницата, с остатък 1781.03 лв. Договорено е лихвата да се изплаща на 11
месечни вноски по 20.00 лв. по погасителен план, считано от 11.12.2015г. до
01.11.2016г., като на 01.11.2016г. е трябвало да се погаси цялата дължима сума
по лихвата, или 11 месечни вноски по 20.00 лв. и на 12-та месечна вноска-остатъка
до цялата сума. Погасени са 220.00 лв. от главницата, остатък 505.78лв.
Начислената лихва за периода от 11.12.2015г. до 11.11.2016г. е в размер на 166.35
лв.
4. На 01.11.2016г. е подписан четвъртият
споразумителен протокол за разсрочено плащане по подадено заявление № 001017933274/01.11.2016г.
за период от 10.09.2010г. до 23.01.2013г., с обща сума за изплащане-2453,16 лв.,
от които: 1781.03лв-главница и 672.13 лв. – лихва. Договорено е главницата да
се изплаща на 11 месечни вноски по 40.00 лв. по погасителен план, считано от
01.11.2016г.до11.10.2017г., като на 11.10.2017г. е трябвало да се погаси цялата
дължима сума по главницата, или 11 месечни вноски по 40.00лв и 12-та месечна
вноска-остатъка до цялата сума. Погасени са 336.24лв. от главницата, остатък 1444.79лв. Договорено е, също така,
лихвата да се изплаща на 11 месечни вноски по 20.00 лв. по погасителен план,
считано от 01.11.2016г. до 11.10.2017г., като на 11.10.2017г. е трябвало да се
погаси цялата дължима сума по лихвата, или 11 месечни вноски по 20.00 лв. и 12-та
месечна вноска-остатъка до цялата сума. Погасени са 220.00лв. от лихвата, остатък 452.13 лв. Начислената лихва за
периода от 01.11.2016 г. до 11. 10.2017г. е в размер на 138.06 лв.
5. Ha 04.04.2018г. е подписан петият споразумителен
протокол за разсрочено плащане по подадено заявление № 001022396354/02.04.2018г.,
за период от 09.12.2010г. до 23.01.2013г., с обща сума за изплащане 2034.98 лв.,
от които: 1444.79 лв. – главница и 590.19лв. – лихва. Договорено е главницата
да се изплаща на 11 месечни вноски по 40.00 лв. по погасителен план, считано от
04.04.2018г. до 11.3.2019г., като на 11.03.2019г. е трябвало да се погаси
цялата дължима сума по главницата, или 11 месечни вноски по 40.00 лв. и 12-та
месечна вноска-остатъка до цялата сума. Погасени са 510.99лв. от главницата и остатък
933.80 лв. Договорено е лихвата да се изплаща на 11 месечни вноски по 20.00 лв.
по погасителен план, считано от 04.04.2018г. до 13.03.2019г., като на
13.03.2019г. е трябвало да се погаси цялата дължима сума по лихвата, или 11
месечни вноски по 20.00 лв. и 12-та месечна вноска остатъка до цялата сума. Погасени
са 193.84лв. от лихвата, остатък 396.35лв. Начислената лихва за периода от
12.10.2017г. до 11.03.2019г. е в размер на 208.01лв.
Вещото лице сочи, че лихвата по всеки следващ споразумителен
протокол е сбор от остатъка от предходното споразумение, след приспадане на направените
вноски, и начислената лихва върху главницата за периода на сопразумението.
Неплатената лихва по предходния споразумителен протокол не се прибавя към
дължимата сума по главницата, т.е. няма капитализиране на лихви. В случай, че
лихвата по дадено споразумение бъде изцяло изплатена, се начислява лихва само
за периода на изплащане по следващото споразумение. Лихвата нараства във всяко
следващо споразумение поради факта, че периодът от падежа на неплатените
фактури до поредното плащане, се увеличава. Наличието на два споразумителни
протокола от една и съща дата с различни периоди и суми се дължи на факта, че
единият протокол се отнася до изплащание на главница, а другият се отнася до
изплащане на лихва, променя се и периодът на олихвяване.
Общият размер на задължението на М.И.С. по партида с
клиентски номер ИТН 300139673660 и абонатен номер **********, включващо
главница и сумата на дължимата лихва за забава на плащането от 2008г. до
завеждане на исковата молба, е на стойност 1799,92 лв., от които: 933.80 лв. –главница
и 866.12 лв. – лихва. Сумата се дължи за период от 06.01.2009г. до 02.07.2019г.
Сумите, погасени от ищцата, са на обща стойност 2273.39 лв., от които: 2167.26 лв.
– главница и 106.13 лв. – лихва. Дължимата лихва за процесния период съгласно
Споразумителен протокол от 04.04.2018г. е на стойност 866.12лв., която съдържа:
остатък 396.35лв., който не е заплатен от предходните споразумения, лихва,
начислена върху неизплатената главница за периода от 12.10.2017г. до 11.03.2019г.,
в размер на 208,01лв. и дължим остатък от неплатени лихви по платени фактури за
периода в размер на 261.76лв.
От заключението на вещото лице К.П. по назначената
по делото съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и
компетентно, се установява, че ищцата е била с изключено електрозахранване в
следните периоди:
1. от 07.07.2011г. до 10.01.2012г., 2. от
30.06.2012г. до 11.12.2013г., в който период 3. от 06.04.2019г.- до настоящия
момент, в които периоди няма отчетени показания за обекта.
Електромерите в обекта са сменявани както следва: 1.
Е №01633678, тип “zpa Cz 10/60-2002’’,
монтиран преди процесния период, подменен за последваща метрологична проверка
на 14.10.2008г. с Е № 02175562; 2. Е № 02175562, тип “ZPA CZ 10/60-2003”, монтиран на 14.10.2008г., демонтиран на
09.11.2009г. 3. Е №0364392, тип “Krijik EJ926DZ-2003”, монтиран на
09.11.2009г., демонтиран на 07.01.2013г.; 4. Е № **********, тип “Deyzi Ivel 3CFB-2013”,
монтиран на 11.12.2013г., демонтиран на 09.03.2015г. и 5. Е № 17921098, тип “НХЕ 110/2018”., монтиран
на 05.10.2018г.- и към момента.
За всяка извършена подмяна на електромер има
съставени съответни документи. На всяка формирана данъчна месечна фактура, е
указан фабричният номер на електромера, извършил отчитането, както и клиентският
и абонатният номер. Експертизата не е установила пропуск или грешка в това
отношение. За периодите през които обектът е бил без ел. захранване,
експертизата не е установила отчетени и съответно фактурирани показания по
съответния през периода електромер за обекта. През годините отчитането за
абоната е било на основание установения от КЕВР отчетен период.
В електронната база-данни на ЧЕЗРБ има налични данни за самовключвания от страна на изключения за неплащане абонат както следва: на 11.12.2012г. е установено самовключване на абоната от изключения му за неплащане електромер. Последващо такова действие е наложило демонтаж на електромера с Констативен протокол (КП) № 1827876/07.01.2013г. След демонтажа следва ново самовключване, документирано с КП на НТЗ №6005231/23.01.2013г., подписан от двама служителя на ЧЕЗРБ и двама независими свидетели, поради отсъствие на абоната. По този КП е съставена данъчна ф/ра по корекцията- №*********/30.01.2013г., на стойност 89.72лв.
Съобразно
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно
основание чл.124 ГПК, за съдебно установяване недължимостта на вземането на
ответната страна срещу ищеца. При отрицателен установителен иск в тежест на
ответника е да установи основанието, от което правото е възникнало, както и
неговия размер, а в тежест на ищеца е да наведе и установи правоизключващи,
правопогасяващи или други възражения срещу правото на ответника.
Ответникът следва да установи при условията на пълно
и главно доказване, че за процесния период между страните е съществувало
валидно облигационно правоотношение, по силата на което ответникът се е
задължил да доставя на ищеца електроенергия срещу задължение на ищеца да
заплаща стойността й, че е доставил определено количество електроенергия и че
за ищеца е възникнало задължение за плащане на процесната сума, остойностена в
подробно описаните в отговора на исковата молба фактури.
В случая, в тежест на ответното дружество е и да
докаже направеното с отговора на исковата молба твърдение, че е налице
признание на вземането от ищцата, прекъсващо погасителната давност за
процесното вземане, от което признание е започнала да тече нова давност,
неизтекла към датата на предявяване на исковата молба.
С доклада по делото, съобщен на страните и неоспорен
от тях, е прието за безспорно, че страните по делото са обвързани от договор за
продажба на електроенерия, по който ищцата има качеството на потребител на
електрическа енергия за битови нужди, а ответникът осъществява обществено
снадбяване с електрическа енергия, и между тях са налице облигационни
отношения.
Облигационните отношения между страните се регулират
от публично оповестени Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия, които обвързват всички абонати на енергийния
снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите
(чл.98а, ал.4 от ЗЕн). Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „ЧЕЗ Електро България" АД, издадени на основание чл.98а от
Закона за енергетиката, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ - 059 от 07.11.2007
г., в сила от 26.11.2007 г. и изменени и допълнени с Решение № ОУ - 03 от
26.04.2010 г. на ДКЕВР, както и Общите условия на договорите за използване на
електроразпределителните мрежи на „ЧЕЗ Разпределение България" АД,
одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ - 056 от 07.11.2007 г., в сила от 26.11.2007
г., са публикувани в един централен и един местен всекидневник, поради което
същите са влезли в сила.
Установи и от събраните писмени доказателства, както
и от заключенията на вещите лица по назначените и изслушани съдебно-счетоводна и
съдебно техническа експертизи, че е налице вземане на ответното дружество за
доставена и незаплатена от ищцата електроенергия за периода от 06.01.2009г. до
02.07.2019г., в общ размер на 1799.92 лв., от които: 933.80 лв. –главница по
незаплатени фактури и 866.12 лв. – начислена законна лихва.
Не е спорно между страните и подписването на
представените от ищцата споразумителни протоколи. Спорно е дали в последните е
обективирано признание на процесното вземане от ищцата, прекъсващо
погасителната давност, както и дали същите са действителни или са унищожаеми,
като сключени поради крайна нужда.
Съдът намира, че в подписаните споразумителни
протоколи е обективирано изрично и недвусмислено признанието на ищцата на
вземанията на ответното дружество, предмет на предявения отрицателен
установителен иск. Подписаните между страните споразумителни протоколи съдържат
установителна част, в която те са приели за установено и безспорно в
отношенията си размера и дължимостта на процесните суми за доставена и
неплатена ел. енергия и начислени законни лихви, и са договорили срок и начин
на тяхното плащане. По същността си подписаните между страните споразумителни
протоколи представляват договор за спогодба по чл. 365 от ЗЗД. Такава една
спогодба е двустранен договор, с който по дефиниция на посочената разпоредба
страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор,
правейки си взаимни отстъпки и взаимно се задължават да считат, че правното
положение помежду им е такова, каквото е прогласено със спогодбата. Затова при
предявен иск, основан на спогодба по смисъла на чл. 365, ал.1 ЗЗД,
не подлежат на изследване действителните каузални правоотношения между
страните, уредени с договора за спогодба, а единствено дали е налице валидно
поето задължение по този именно договор. Основателността на претенциите,
въведени като предмет на спора, зависи единствено и само от изпълнението на
уговорките по това споразумение. Доколкото договорът за спогодба е
самостоятелен, неформален и консенсуален договор, ответникът (респ. ищецът по
отрицателен установителен иск) може да се защити срещу ефекта на спогодбата,
само ако оспори нейната валидност. В този смисъл е и съдебната практика-
например определение № 117 от 24.02.2011 г. на ВКС по т.д.№ 324/2010 г., І т.о.
и Решение № 985 от 27.12.2004
г. на ВКС по т. д. № 97/2004 г., II т.о. Спогодбата
цели да изключи възможността да се оспорва предхождащото я правно положение /Решение
по гр.дело №2480/1994 г. на ВКС, V г.о./. Договорът за спогодба има
декларативно действие, което се изразява в това, че страните считат правното
положение такова, каквото са признали в спогодбата, както и регулиращо
действие, състоящо се в това, че страните се задължават в бъдеще да изпълняват
задълженията си така, както са установени в спогодбата. Договорът за спогодба
има и конститутивно действие, тъй като съществуващото правоотношение се изменя
съобразно уговореното в договора за спогодба.
Сключвайки споразуменията с ответника, ищцата е
признала наличието на обективираните в тях задължения по основание и размер,
като страните са договорили нови параметри срокове на погасяването му. В
исковата молба са изложени твърдения, че споразумителните протоколи били
подписвани от ищцата единствено за да й бъде възстановено електрозахранването,
което представлява възражение за унищожаемост на споразумителните протоколи
като сключени поради крайна нужда и при явно неизгодни условия.
Съгласно установената практика на ВКС, обективирана
в решение № 87 от 10.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3941/2016 г., III г.
о.решение № 497 от 01.06.2009 г. по гр. дело № 1213/2008 г. на ВКС, III г. о. и
решение № 1094 от 01.10.2008 г. по гр. дело № 4630/2007 г. на ВКС, V г. о., унищожаването
по чл. 33 от ЗЗД е допустимо само при кумулативната наличност и на двете
условия - сключване на договора при крайна нужда и явно неизгодни условия.
Правната норма посочва две съществени и основни предпоставки, които следва да
са осъществени кумулативно, за да може да бъде унищожена сделката. Първата
предпоставка е състояние на крайна нужда, т. е. липса или недостатъчност на
материални средства за задоволяване на основни потребности, като напр. недостиг
на парични средства за издръжка - лична и на семейството, за лечение на лицето
или на негов близък, за плащане на изискуеми задължения и др., което състояние
е въздействало върху волята на страната по сделката, упражнявайки натиск, и я е
мотивирало да я сключи, като е необходимо да може да се заключи, че при
нормални обстоятелства /достатъчно средства за издръжка и за погасяване на
задълженията/, т. е. при липса на състояние на крайна нужда, тя не би сключила
сделката. Втората предпоставка е наличието на явно неизгодни условия от
опорочената сделка за лицето, намиращо се в крайна нужда, които се преценяват
конкретно за всеки случай към момента на сключване на сделката и съставляват
съотношение между престациите на страните, неблагоприятно за намиращата се в
крайна нужда страна, като при договор за продажба, в най-често срещания случай,
са осъществени когато има явна, очевидна нееквивалентност между насрещните
престации на продавача и купувача, при много съществена разлика между
действителната стойност на продаваната вещ и продажната й цена по договора.
В конкретния случай са налице множество писмени
доказателства, установяващи тежкото здравословно и материално състояние на ищцата
към момента на подписване на споразумителните протоколи: установено е, че
страда от психическо заболяване и е с 59% ТНР, няма доходи от трудова или друга
дейност, както и че живее при тежки материални условия. Не е осъществена обаче втората
от кумулативно изискуемите материалноправни предпоставки от фактическия състав
на чл. 33 от ЗЗД-сключване на споразумителните протоколи при явно неизгодни за
ищцата условия. Явно неизгодни условия по смисъла на чл. 33, ал. 1 от ЗЗД са налице тогава, когато
има явна, очевидна нееквивалентност между насрещните престации на страните по
сделката (в този смисъл решение № 26 от 30.01.2012 г. на ВКС по гр. д. №
151/2011 г., IV г. о.). В случая такава нееквивалентност не е налице, а
напротив-уговореното по искане на ищцата разсрочено плащане на задълженията й
за доставена от ответното дружество електроенергия е само в нейна полза-плащането
на задълженията се разсрочва във времето, без да се увеличава размера на дълга.
С оглед на изложеното, съдът намира, че не е осъществен фактическият състав на
чл. 33 от ЗЗД и сключените между страните споразумителни протоколи са
действителни.
Относно твърдението на ищцата, че вземанията на
ищеца са погасени по давност и ефекта на
направеното в споразумителните протоколи върху погасителната давност, съдът
намира следното:
Едно вземане винаги може да бъде признато,
включително след изтичане на давностния срок. По аргумент за по-силното
основание от чл.118 ЗЗД, щом длъжникът може да изпълни и след изтичането на
давността и това да доведе до погасяване на кредиторовото вземане, той би могъл
да стори и по-малкото – да признае вземането, т.е. своето задължение. Това признание
представлява всъщност отказ от позоваване на вече изтекла давност. В този
смисъл е практиката на ВКС, формирана с Решение №65/03.06.2011г. по
т.д.№600/2010г., І т.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК. Според
разпоредбата на чл.113 ЗЗД, валиден отказ от правото на погасителна давност
може да се направи само след изтичането й. Относно формата на едностранното
волеизявление за отказ от субективното право на погасителна давност, с Решение
№186/19.06.2013г. на ВКС по гр.д. №927/2011г., ІV г.о., е прието, че няма форма
за действителност. Прието е още, че отказът може да бъде изричен или мълчалив,
но от съдържанието му трябва да може по несъмнен начин да се направи извод, че
длъжникът не желае да се ползва от последиците на погасителната давност – относно
цялото парично задължение или част от него, а също и че паричното задължение
следва да бъде индивидуализирано.
В случая ищцата изрично е признала процесните вземания
в подписаните с ответното дружество споразумителни протоколи, като е договорила
начин на плащане на същите. Споразумителните протоколи са подписани по нейна
инициатива-същата е подала заявления, съдържащи искания за това. По този начин,
дори и да е била налице изтекла давност за цялото или за част от процесното
вземане, с направеното от ищцата признание давността се прекъсва и за вземането
започва да тече нова давност. Следователно, с подписването на всеки следващ
споразуминтелен протокол за процесните вземания е започнала да тече нова
давност, която към датата на подаване на исковата молба не е изтекла, поради
което твърдението на ищцата за погасяване на процесните вземания по давност се
явява неоснователно.
По всички гореизложени съображения, предявеният
отрицателен установителен иск се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал. 3
и ал.8 от ГПК, в тежест на ищеца следва да се възложат разноските, направени от
ответното дружество по водене на делото, в размер на 400.00 лв. – платени
възнаграждения за изготвяне на съдебно–счетоводна и съдебно-техническа
експертизи, както и за юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 78, ал.8 ГПК
/изм. ДВ бр.8 от 2017 г./, във вр. с чл. 37, ал.1 ЗПрП, във вр. с чл. 25, ал.1
от Наредба за заплащането на правната помощ в размер на 100.00 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ,
като неоснователен, предявения от М.И.С., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София 1784, бул. „Цариградско
шосе“ №159, район „Младост“, бл. „Бенч Марк Бизнес Център“, отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, за
признаване за установено по отношение на ответното дружество, че ищцата, в
качеството й на битов потребител на електрическа енергия с клиентски номер
300139673660, с адрес на потребление: гр. Дупница, ул. „Отец
Паисий“ № 20, не дължи на ответното дружество сумата от общо 1799.82 лв.
(хиляда седемстотин деветдесет и девет лева и осемдесет и две стотнки),
включваща главница по неплатени фактури в размер на 933.80 лв. и начислени
лихви в размер на 866.02 лв., които задължения са натрупани в периода от 01.01.2008г.
до датата на предявяване на иска-18.09.2019г.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал. 3, вр. с
ал.8 от ГПК, М.И.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София 1784, бул. „Цариградско шосе“ №159, район
„Младост“, бл. „Бенч Марк Бизнес Център“, сумата от общо 500.00 (петстотин)
лева, представляваща сторените от ответника разноски по водене на делото,
от които 100.00 (сто) лева-юрисконсултско възнаграждение и 400.00 (четиристотин)
лева-възнаграждения за вещи лица.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд –
Кюстендил в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: