Р Е Ш Е Н И
Е
№5482/6.12.2019г.
гр.Варна 6.12.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав в открито съдебно
заседание проведено на дванадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов
при секретаря Мария Минкова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№2763/2019г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Ищецът „К.С.“ ЕООД сочи, че се с ответницата Ю.К. е
встъпил в договорни отношения на 17.11.2018г. по силата на които се е задължил
да предлага от нейно име за продажба собствения и недвижим имот находящ се в гр.варна, жк.М**** като в изпълнение на задължението си е намерил
купувач за имота при цена от 48 800евро, но тя е отказала да съдейства за
достигане на окончателна продажба. Твърди се, че след проведени допълнителни
преговори ответницата се е съгласила да се яви за извършване на оглед на имота,
но в последствие се е отказала и от това действие, като по този начин се явява
неизправна страна по договора поради липса на дължимо се съдействие от нейна
страна и е нарушила чл.3 от договора между страните и се моли да се осъди тя да
заплати на ищцовото дружество сумата от
1 200евро и 800евро неустойка на осн.чл.4 от
същия договор и да се присъдят сторените по делото разноски.
Ответницата по реда на чл.131 от ГПК е подала
отговор в който оспорва претенциите като сочи, че действително е страна по
договор с ищеца, но след сключването на договора на следващия ден е била
уведомена от служител, че е станала грешка и е нужно да се подпише нов договор.
Сочи се, че вторият предоставен й договор е бил за продажба на имота при цена
от около 40 000евро вместо първоначално уговорените 48 000евро. Сочи
се, че първоначално по договора съдоговорител е бил
ищеца, но в последствие при вторият договор е било посочено ТД „Нов дом 1“.
Твърди се, че договора не е подписан от представител на ищеца, и в него не е
уговорен начин по който ще се извършва уведомяването и за извършване на огледи
на имота. Твърди се, че ответницата има качеството на потребител и поради това
за нея уговорената клауза че няма право да се отказва от договора до
17.05.2019г. се явява неравноправна клауза и в заключение се сочи, че ищецът не
е намерил купувач за имота. Моли се да се отхвърлят предявените искове.
Предявените искове намират правното си осн. в чл.79 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.
Съдът след преценка на наведените по делото
твърдения и събраните доказателства и при условията на чл.235, ал.2 от ГПК
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са представени копие от договор за поръчка
от 17.11.22018г., договори за депозит от 19.11.2018г., 23.11.2018г. и
30.11.2018г., договор за поръчка от 29.11.2018 и два броя постановления на РП
Варна от 23.01.2019г. и 14.01.2019г., а също така са разпитани и двама
свидетели по един за ищеца и ответницата.
От фактическа страна от описаните по-горе
доказателства се установява, че на 17.11.2018г. ответницата е сключила с
ответника договор за поръчка по силата на който ТД е следвало да предлага за
продан от нейно име собствения й недвижим имот находящ
се в гр.Варна, жк.М*** бл.**** срещу сума
не по-малка от 40 000евро, а ответницата К. е поела задължение да приеме
намерения за бъдещо сключване на сделка за продажба на имота при поставените от
нея изисквания с купувач намерен от ищеца, който в търговската си дейност се
представя под наименованието „Нов дом 1“. Договорът е двустранно подписан.
Съгласно представения договор за депозит от
19.11.2018г. ищцовото дружество е получило от В.С**** сумата от 1 960лв., като депозит за
закупуване на имот идентичен по адм.адрес с имота на
ответницата при бъдеща цена на сделката в размер на 48 800евро, като
Стоянова е поела задължение в срок до 23.11.2018г. да сключи предварителен
договор за закупуване на имота. Представеният втори договор за депозит отново е
с посочената бъдеща купувачка и е за сумата от 1 960лв., като е сключен на
датата до която тя е следвало да сключи предварителния договор за
покупко-продажба, като е уговорен нов срок за това, а именно до 30.11.2018г.
Представеният друг договор за поръчка от
29.11.2018г. сключен между страните по делото предхожда крайната дата до която
е следвало третото лице потенциален купувач-Стоянова да сключи предварителен
договор с ответницата и е между същите страни със същия предмет и за същия имот
на ответницата, но при договорена минимална цена вече в размер на
51 500евро.
Този договор е последван от сключването между ищеца
и третото неучастващо по делото лице Ж.И**** на 30.11.2018г. на договор за депозит в който е обективирано изявление на страните по него, че Илиева поема
задължение до 7.12.2018г. да сключи предварителен договор за покупка на все
същия имот вече при цена от 51 500евро.
От правна страна решаващия състав приема следното:
Страните по делото на 17.11.2018г. са сключили
договор за поръчка по силата на който ищцовото
дружество „К****“ ЕООД
действащо под търговското наименование „Н****“ е поело задължение да посредничи в полза на ответницата при продажбата
на собствения й недвижим имот находящ се в гр.В**** за цена не по-ниска от 40 000евро.
Посоченият договор е редовен от външна страна и е двустранно подписан, като
твърденията на ответницата за наличие на друг договор между страните от предния
ден предвиждащ по-изгодни условия за нея са останали недоказани. От
представените договори за депозит от 19.11.2018г. и 23.11.2018г. се установява,
че ищецът е намерил потенциален купувач за имота при цена от 48 800евро,
като след извършено предоговаряне той е следвало да сключи с ответницата
предварителен договор за покупко-продажба до 30.11.2018г. възраженията на
ответницата по тези два договора са, че те не са подписани от управителя на
ищеца и е оспорена датата им, като по тях съдът приема, че на първо място не е
необходимо двата договора да бъдат подписани за ищеца именно от управителя му,
тъй като става дума за сделка по занятие и те могат да бъдат подписани и от
търговски помощник по смисъла на чл.30, ал.2 от ТЗ. Що се отнася до другото
възражение за оспорване на датите, то същото поставя доказателствената
тежест в тази насока върху ищеца, който е ангажирал свидетелските показания на
Георги Ив.Георгиев, който при разпита си пред съда е посочил, че е посещавал
имота на ответницата няколко пъти, като са били намерени купувачи.
При това положение и при липсата на други
доказателства съдът приема, че датите на двата договора за депозит от 19 и 23
ноември 2018г. са останали недоказани, но въпреки това следва да се приеме, че
ТД е намерило купувач за имота на ответницата тъй като в тази насока са и
свидетелските показания на вече коментирания свидетел.
Съдът обаче съобразявайки представения втори договор
за поръчка от 30.11.2018г. приема, че страните по делото са стигнали до извода,
че за процесния имот може да бъде получена по-висока
цена от първоначално договорения минимум и именно поради това са сключили този
втори договор за поръчка, като той по своята същност представлява анекс към
договора от 17.11.2018г. При това
положение за ищеца е останало задължението да уреди отношенията си с
евентуалните купувачи платили депозити при предишната по-ниска цена.
От друга страна претенцията на ищеца е за
неизпълнение на задължения съществували по вид и размер до сключването на
анекса от 29.11.2018г., но последният е резултат на двустранно съвпадане на
изявленията на страните и при това положение отговорността на ответницата не
може да се ангажира, тъй като такава може да се търси както по чл.4 от договора
във вида му от 17.11.2018г. така и по чл.3 от него само при виновно
неизпълнение от нейна страна. Такава отговорност е можело да се възпроизведе от
страните в анекса, като се посочи изрично, че макар и да се изменят условията
по договора от 17.11.20-18г., то ответницата признава че е задължена към ищеца
с процесните суми
поради неизпълнение. Иначе казано няма как ответницата да носи
отговорност за нещо за което се е съгласила и другата страна по договора, а
именно за неизпълнение което е производно от самия факт на последващо
изменение на условията на договора за поръчка. Това е така защото анекса е
сключен два дни преди крайния срок за потенциалните купувачи да сключат
предварителен договор за покупка на имота на К., т.е. сключвайки анекса
озаглавен договор за поръчка от 28.11.2018г. ищецът е бил наясно, че няма да
има изпълнение по договора във вида му от 17.11.2018г. и е приел това.
При горните правни изводи съдът намира, че всеки от
двата иска-за заплащане на сумата от 800евро. неустойка за неизпълнение по чл.4
от договора за поръчка от 17.11.2018г. и 1 200евро по чл.3 от същия
договор следва да бъде отхвърлен като недоказан по основание.
Предвид възприетото становище за неоснователност на
исковете ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата сумата от
800лв. сторени по делото разноски.
Ето защо, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявените от „К**** със седалище и адрес на управление ***, офис 405 срещу Ю.Ж.К. ЕГН**********
*** за заплащане на сумите от 1 200евро дължима на осн.
чл.3 от договора за поръчка от 17.11.2018г. вр. чл.79
от ЗЗД и 800евро неустойка на осн.чл.4 от същия
договор вр. чл.92 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „К**** със
седалище и адрес на управление ***, офис **** да заплати на Ю.Ж.К. ЕГН********** *** сумата
от 800лв. сторени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от датата на
уведомяването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: