№ 825
гр. София , 13.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Снежана Душкова
Членове:Калин Калпакчиев
Величка Цанова
като разгледа докладваното от Калин Калпакчиев Въззивно частно
наказателно дело № 20211000600760 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 във вр.с чл. 341, ал. 2 НПК.
Обжалвано е определение на Софийски градски съд, НО, 7. първоинстанционен състав от
1.7.2021 г. по н.ч.д. № 2273/2021 г., с което е оставена без уважение молбата на осъдения В.
Ф. С. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част (в размер на
4 месеца и 6 дни) от наказанието лишаване от свобода – цялото в размер на 1 година,
определено му по н.о.х.д. № 1377/2020 г. на РС Русе за извършено престъпление по чл.
343б, ал. 1 НК.
В жалбата, подадена от упълномощения защитник на осъдения адвокат Х.З., се оспорват
крайните изводи на първата инстанция за неоснователност на искането за предсрочно
условно освобождаване на лишения от свобода С.. Излагат се доводи за това: че са налице
предпоставките за постановяване на условно предсрочно освобождаване, доколкото
лишеният от свобода е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание в размер
на 1 година лишаване от свобода; че по делото са налице доказателства за поправянето на
осъдения, тъй като той работи в условията на затвора, участва в спортни, квалификационни
дейности и специализирани програми за въздействие; че изготвеният план на присъдата е
формален и с осъдения не се извършва индивидуална корекционна работа; че лишеният от
свобода е показал добро поведение до момента, поради което е награждаван и не е наказван;
че е демонстрирал честно отношение към труда; че от данните по делото се установява
поправянето на осъдения и постигане на целите на наказанието.
С жалбата се отправя искане за отмяна на определението на градския съд и за уважаване на
молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от остатъка от наложеното му
1
наказание лишаване от свобода.
Софийски апелативен съд, след като се запозна с доводите, изложени в жалбата, събраните
по делото материали и атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Фактите по делото са установени от първоинстанционния съд в тяхната пълнота и при
спазване на процесуалните изисквания, предвидени в особеното производство на глава 35,
раздел 1 от НПК. В резултат на законосъобразно приобщените доказателствени материали
съставът на градския съд правилно е приел, че лишеният от свобода В. Ф. С. е постъпил в
затвора гр. *** на 14.11.2020 г. за изтърпяване на наказание в размер на 4 месеца лишаване
от свобода, наложено му по н.о.х.д. № 383/2017 г. на РС Радомир, което е приведено на
основание чл. 68, ал.1 НК с присъдата по н.о.х.д. № 1377/2020 г. на РС Русе. И двете
осъждания са за извършени от С. престъпления по чл. 343б НК – първото по ал. 1, а второто
по ал. 2 на престъпния състав за управление на моторно превозно средство след употреба на
алкохол. Към изтърпяното наказание лишаване от свобода е приспаднат предварителния
арест по второто осъждане в размер на 2 месеца и 1 ден. След постъпване в затвора,
процесът на адаптация на С. е преминал безпроблемно – по време на престоя си в 8-ма група
не е нарушавал режимните изисквания. На 4.12.2020 г. е приведен в ЗО „***“. Със заповед
№ 295/11.12.2020 г. е назначен като общ работник в дружеството „Пери България“ ЕООД.
Справя се добре с трудовите си задължения, не нарушавал режимните изисквания,
награждаван със заповед № 32/16.3.2021 г., с дължимо поведение към администрацията.
Първоначалната оценка за риск от рецидив е 31 точки и към момента не е променена.
Среден е рискът от вреди за обществото.
Към датата на провеждане на първоинстанционното производство (1.7.2021 г.) осъденият С.
е изтърпял общо 7 месеца и 24 дни, от които фактически 6 месеца и 10 дни и от работа 1
месец и 14 дни. Остатъкът за изтърпяване към същата дата е 4 месеца и 6 дни.
От докладите и становищата на длъжностните лица, които са ангажирани в поправителния
процес по отношение на лишения от свобода, се установява, че процесът на промяна не е
завършил, констатирани са проблемни зони, които изискват продължаване на работата с
него.
В доклада на ИСДВР С. са посочени редица ясно изразени дефицити в зоните, които се
отнасят до отношението на осъдения към правонарушението, злоупотребата с алкохол и
умения за мислене. Установено е, че С. не приема в пълна степен отговорността за деянието
и не разбира мотивите за криминалното си поведение. Приема формално присъдата за
справедлива, не разпознава факторите, които са допринесли за извършване на
правонарушението; не разпознава проблемите си, което води до липса на способност за
тяхното разрешаване; има безразсъдно и рисково поведение; ескалация на
2
правонарушенията. Същевременно за преодоляване на посочените дефицити е необходимо
корекционната работа с лишения от свобода да продължи в условията на местата за
лишаване от свобода.
Подобни изводи се съдържат и в становищата на началника на затвора гр. *** и на
началника на ЗО „***“, в които се дава негативна оценка за поправянето на лишения от
свобода С., като аргументите повтарят, посочените в доклада на ИСДВР С..
При така установените данни изводът на първоинстанционния съд, че не са налице
предпоставките на чл. 70, ал. 1 НК, САС намира за правилен и законосъобразен.
Градският съд е приел за безспорно съществуването на първата предпоставка, тъй като от
представената от администрацията на затвора в гр. *** справка е било видно, че осъденият
В.С. е изтърпял първото си наказание от 4 месеца лишаване от свобода и повече от
половината от наложеното му второ наказание по н.о.х.д. № 1377/2020 г. по описа на РС
Русе. Това обстоятелство е несъмнено. Както беше посочено и по-горе в решението, в
случая става въпрос за две отделни наказания лишаване от свобода, които са наложени с
отделни присъди, но не в условията на съвкупност, а на отделно изтърпяване. В подобна
хипотеза право на предсрочно условно освобождаване се придобива едва след изтичане на
сроковете по чл. 70, ал. 1 от НК по отношение на второто наказание. Макар последното
изрично да не е упоменато в закона, правилното му тълкуване налага точно такова
разбиране. Противното би обезсмислило приложението на института на предсрочното
освобождаване, при който по дефиниция определеният по чл. 70, ал. 6 от НК изпитателен
срок не следва да съвпада с времето, в което лицето изтърпява друго наказание и се намира
в местата за лишаване от свобода. Другото - изпитателният срок да тече, докато спрямо
осъдения се изпълнява следващото ефективно наказание, лишава от логика механизма,
предвиден в алинея 6 на чл. 70 от НК - в рамките на изпитателния срок, в неконтролирана
среда осъденият да се въздържа от извършване на ново престъпление под страх от
активизиране на остатъка от наказанието, от чието изтърпяване е бил освободен. Тази теза е
застъпена и в решение № 134 от 7.4.1989 г. по н.д. 104/1989 г. на ІІІ н.о. на ВС, в което е
посочено, че при условията на чл. 68, ал. 1 от НК въпросът за предсрочното условно
освобождаване ще се разреши само с оглед на наказанието по втората присъда, след като
бъде изтърпяно изцяло наказанието по условната такава.
Доколкото правилно решаващият първи съд е концентрирал усилията си върху наличието на
втората предпоставка по чл. 70 НК, въззивният съд също извърши оценка за нейното
съществуване. В тази връзка първият съд вярно е приел, че тази предпоставка отсъства, тъй
като липсват убедителни доказателства за поправяне на осъдения. Градският съд се е
доверил на отрицателното становище на затворническата администрация за приложението
на чл. 70 от НК и освен него е направил собствен извод, че стартиралият поправителен
процес при В.С. не е достатъчно убедителен и той не следва да бъде предсрочно освободен.
Оценката на осъдения по чл. 155, ал. 1 от ЗИНЗС и работата по индивидуалния план за
3
изпълнение на присъдата спрямо него следва да бъдат кредитирани с доверие, защото не се
опровергават от други доказателства по делото. В тази връзка бяха оценени стойностите на
риска от рецидив при осъдения – 31 точки, които са в ниските нива, но остават непроменени
спрямо момента на постъпване на лицето в пенитенциарното заведение. Бе съобразено от
състава на САС обстоятелството, че осъденият изтърпява понастоящем второто от двете,
наложени му с отделни присъди наказания, които са за идентични престъпления и разкриват
изграден стереотип за противоправно поведение, което по естеството си е с повишен риск за
обществото, доколкото С. е професионален шофьор. Освен това, представителите на
администрацията в затвора установяват редица дефицитни зони, преодоляването на които
изисква продължителна и задълбочена корекционна работа с осъденото лице. В противен
случай съществува обоснован риск от завръщането му към стари обществено опасни модели
на поведение при излизане от средата на затвора.
По изложените съображения съставът на САС прие, че осъденият В.С. не е дал и
доказателства за поправянето си и в този смисъл, че не би представлявал риск за ново
престъпно поведение. Като законосъобразно издадено в този смисъл атакуваното
определение следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 440, ал. 2 НПК, Софийски апелативен съд, Наказателно
отделение, II състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на Софийски градски съд, НО, 7. първоинстанционен
състав от 1.7.2021 г. по н.ч.д. № 2273/2021 г., с което е оставена без уважение молбата на
осъдения В. Ф. С. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част
(в размер на 4 месеца и 6 дни) от наказанието лишаване от свобода – цялото в размер на 1
година, определено му по н.о.х.д. № 1377/2020 г. на РС Русе за извършено престъпление по
чл. 343б, ал. 1 НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4