Р Е Ш Е Н И Е
№
21.12.2017г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на двадесет и втори ноември две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря Петя Иванова и
прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя
гр.д.№4063/2017г. по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:
Иск с правно основание чл. 108
от ЗС.
Депозирана е ИМ от „Т.И.” ООД, ***,
чрез адв. А. К., против „С.” ЕООД, ***,
представлявано от Г.Г.управител, за ревандикация на движими вещи- описани в констативен протокол
№189, т. І-П, рег.№ 3911, съставен на 05.10.2016г, от помощник- нотариус Я.Л.Твърди
се, че вещите са незаконосъобразно задържани от страна на ответника. Твърди се,
че ищецът е собственик на описаните в протокола вещи и ги е владял до датата на
съставяне на протокола. Твърди се, че ответникът е изнесъл вещите от сграда, с
идентификатор 56722.651.356.1, находяща се в
собственият на ответника поземлен имот, с идентификатор 56722.651.356. Твърди
се, че ищецът е собственик на сграда, с идентификатор 56722.651.356.1 и
намиращите се в нея вещи, като от страна на ответника са предприети
незаконосъобразни действия по събаряне на сградата и изнасяне на вещите от нея.
Твърди се, че липсва правно основание ответникът да задържа вещите на ищеца,
поради което дължи тяхното връщане. Твърди се, че ответникът е придобил собствеността
върху поземлен имот, с идентификатор 56722.651.356., и построените в него
сгради № 2 и сграда 5, въз основа на постановление за възлагане на недвижим
имот от 15.01.2016г. Твърди се, че процесната сграда
№ 1, с идентификатор 56722.651.356.1, не е била предмет на публичната продан.
Твърди се че за правото на собственост на ищеца върху сградата, е съставен
констативен н.а.№ 1, том ІІ, рег.№ 2165, н.д.№ 198/2016г. Твърди се, че с нот. покана №191, том І, рег.№ 3957 на Нотариус Д.И, връчена
на ответника „С.” ЕООД, ***, последният е поканен да предаде незабавно вещите
на ищеца, но от страна на ответника няма предприети никакви действия. В ИМ се
посочва също, че между страните липсва спор за това, че ищецът е собственик на процесните вещи- по констативен протокол, както и че
ответника упражнява фактическа власт над тях, като ги съхранява в склад, находящ се в гр. ***. Моли съдът да постанови решение, с
което да признае за установено спрямо ответника „С.” ЕООД, ***, представлявано
от Г.Г.управител, че ищецът „Т.И.” ООД, ***,
представлявано от ***- управител, е собственик на процесните
движими вещи- описани в констативен протокол №189, т. І-П, рег.№ 3911, съставен
на 05.10.2016г, от помощник- нотариус я.л, и да осъди, на основание чл. 108 от
ЗС, ответника да предаде на ищеца владението на
същите. Претендират се разноски.
Ответникът, „С.”ЕООД, ***,
представлявано от Г.Г.управител, чрез адв. Г. Х, в срока за отговор изразява становище за
неоснователност на предявеният иск. Твърди се, че не е налице едно от
основанията за уважаване на иска по чл. 108 от ЗС-а именно- ответникът по иска
да владее или да ползва вещта, без правно основание. Твърди се, че с нот. покана от 21.09.2016г, рег.№ 3728, том І, акт №173, на
Нотариус Д.И, връчена на ищеца на 26.09.2016г., ответникът го е уведомил, че са
му връчени два броя заповеди за премахване на незаконни строежи, построени в
собственият му поземлен имот. Твърди се също, че с нот.
покана, от 12.10.2016г, рег.№ 3994, том І, акт № 195, на Нотариус Д.И, връчена
на ищеца на 14.10.2016г, ответникът го е уведомил, че ще извърши частично
премахване на сграда с идентификатор 56722.651.356.1, както и че всички движими
вещи, които се намират в сградата, ще бъдат предоставени на отговорно пазене и
съхранение в склад, нает от ответника. Твърди се, че ищецът е уведомен, че ще
получи вещите, по всяко време, след заплащане на всички разноски по тяхното
изнасяне, транспортиране и пазене, което ищецът не е извършил. Твърди се, че с нот. покана от 08.06.2016г, рег.№ 2482, том ІІ, акт №12, на
Нотариус Д.И, връчена на ищеца на 30.06.2017г, отв. „С.”ЕООД,
***, е уведомил ищеца- „Т.И.” ООД, ***, че упражнява правото си на задържане
спрямо процесните вещи, на основание чл. 91 от ЗЗД,
до пълното погасяване на вземането си, което към посочената дата- 30.06.2017г.,
е в размер на 4760лв. Твърди се също, че ответникът не е оспорвал правото на
собственост на ищеца, и не е станал причина за завеждането на настоящето дело.
Твърди се също, че е налице правно основание, въз основа на което ответникът
държи вещите- чл. 91 от ЗЗД- право на задържане, до пълното погасяване на
вземането си .
Съдът,
като съобрази доводите на страните, на основание закона и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Настоящето
гр.дело, е образувано въз основа на определение №2249/02.06.2017г. по гр. дело
№ 2575/2017г по описа на ПлРС, постановено по реда на
чл. 210, ал.2 от ГПК, като предявеният като насрещен иск, с правно основание
чл.108 от ЗС, е отделен в самостоятелно производство. По гр. дело № 2575/2017г
по описан на ПлРС, е постановено решение №
1892/08.1.2017г, с което е уважен предявеният иск, с правно основание чл. 422,
ал.1, ГПК, вр. чл.60, ал.1 от ЗЗД, и е признато за
установено спрямо отв.
Т.И.” ООД, ***, че дължи на ищеца „С.” ЕООД, ***, сумата от 2240лв., съставляваща
направени от ищеца разходи- заплатен наем, по договор за наем на недвижим имот
от 01.10.2016г., за съхранение на движими вещи, намиращи се в подлежащи на
премахване сграда с идентификатор 56722.651.356.1 и сграда с идентификатор
56722.651.356.3, находящи се в имот с идентификатор
56722.651.356, с адм. адрес гр. Плевен, Източна
индустриална зона, за периода 01.10.2016-28.02.2017г. Решението не е влязло в
сила.
Съдът намира, че въпросите
относно собствеността на сградите, находящи се в поземлен
имот, с идентификатор 56722.651.356, в гр. Плевен, и започналите процедури по
премахване на същите, са ирелевантни към настоящия
правен спор, касаещ единствено правото на собственост
върху изнесените от склад- сграда с идентификатор 56722.651.356.1, движими
вещи, поради което, същите не следва да бъдат обсъждани
Безспорно е между страните по делото,
че процесните движими вещи-описани в констативен протокол
№189, т. І-П, рег.№ 3911, съставен на 05.10.2016г, от помощник- нотариус я.л,
при нотариус Д.И, са се намирали в сграда с идентификатор 56722.651.356.1, находяща се в собственият на ответника поземлен имот, с
идентификатор 56722.651.356, в гр. Плевен, както и факта, че вещите са изнесени
от там, от страна на ответника в настоящето производство, във връзка с
процедура по премахване на сградата с идентификатор 56722.651.356.1. Безспорно е
по делото също, че процесните вещи, се намират в
склад, по силата на договор за наем от 01.10.2016-л. 97, сключен между
ответника „С.” ЕООД, *** и трето неучастващо по делото лице.
По делото се установява, че до
ищеца е изпратена нотариална покана от ответника, рег.№ 3994/12.10.2016г. на
Нотариус Д.И, връчена на 14.10.2016г., с която ищецът е поканен да получи
движимите си вещи, изнесени от сграда с идентификатор 56722.651.356.1, по всяко
време, след заплащане на съответните разноски по изнасяне, транспортиране и
пазене на същите. По делото се установява също, че от страна на ответника до
ищеца, е изпратена нотариална покана рег.№ 2482/08.06.2017г. на Нотариус Д.И,
връчена при условията на чл. 47, ал.1 от ГПК, на 30.06.2017г, с която ответното
дружество е уведомило ищеца, че спрямо процесните движими вещи упражнява право на задържане, до
заплащане на направените разноски; определен е срок до 16.07.2017г, в който
ищецът да заплати дължимата сума от 4760лв. и в който срок да изнесе вещите
си. По делото се установява също, че
ищецът е изпратил нотариална покана до ответника, рег.№ 3967/11.10.2016г. на
Нотариус Д.И, връчена на 11.10.2016г, с която ищецът е поискал връщане на
движимите вещи.
По делото, като свидетел е
разпитан К.Р, който посочва, че знае, че вещите в склада са собственост на
ищеца ТРАНС ИНВЕСТ, който е ползвал обекта от 17-18 години, но не посочва по
какъв начин на придобити те. Св. К.Рпосочва, че е
присъствал лично на изнасяне на вещите, като са присъствали и управителите на двете
дружества.
При така
установено от фактическа страна, съдът намира, за установено от правна страна
следното:
Успешното
провеждане на производството по чл. 108
от ЗС, включва в себе наличието на две предпоставки,в кумулативна даденост- а
именно- съществуването правото на собственост на ищеца и владението върху
вещите от страна на ответника върху тях. Указания в тази насока са дадени от
съда в определение № 3604/21.09.2017г., като е указано на ищеца, че не сочи
доказателства за тези факти. Съдът намира, по делото не се представиха и
събраха категорични доказателства относно съществуването на правото на
собственост на ищеца върху процесните движими вещи,
по констативен протокол от 05.10.2016г. на пом.-нотариус
я.л, съобразно твърденията в ИМ, че са придобити по възмезден начин. Съдът не
кредитира показанията на св. К.Рв тази насока, доколкото
от тях не може да се установи правото на собственост върху процесните
вещи. Доколкото обаче между страните по делото няма спор относно правото на
собственост на ищеца върху процесните движими вещи-
по констативен протокол, съдът счита за установен факта на принадлежността на правото на собственост на
ищеца. Изрично в отговора на ИМ, от страна на ответника, е посочено, че не се
оспорва правото на собственост на ищеца, като спорът е концентриран върху
заявеното, и прието за съвместно разглеждане, право на задържане на ответника, върху процесните
вещи. Следва да се отбележи също, че собствеността на ищеца не се оспорва от ответника и във
водената между тях кореспонденция, чрез изпращане на нотариални покани, в които
ответника кани ищеца да вземе /изнесе/ собствените си вещи, находящи
се в сграда с идентификатор 56722.651.356.1.
С оглед на изложеното, съдът
намира, че в с е налице първият елемент от фактическият състав на нормата на
чл. 108 от ЗС.
С оглед на събраните по делото доказателства,
съдът намира, че в случая е налице и втората предпоставки.- или факта, че ответникът владее вещите без правно
основание. Както бе посочено по-горе, по делото безспорно се установи, че процесните вещи са изнесени от сградата с идентификатор
56722.651.356.1, и че ответникът държи същите, чрез другиго- по силата на договор за
наем. По делото не се установи наличието на каквото и да е правно
основание, въз основа на което, ответникът владее процесните
движими вещи, собственост на ищеца. Същите са изнесени от страна на ответника,
с цел тяхното запазване и ответникът има единствено качеството държател /чрез
другиго/ спрямо тях.
На
основание гореизложеното, съдът намира, че предявеният ревандикационен иск е
основателен и следва да бъде уважен, като бъде признато за установено по
отношение на ответника С. ЕООД, ***, че ищеца Т.И. ООД, е собственик, на процесните движими вещи, описани в констативен протокол
№189, т. І-П, рег.№ 3911, съставен на 05.10.2016г, от помощник- нотариус я.л, и
бъде осъден да предаде владението им.
По възражението с правно
основание чл.91 от ЗЗД.
Съобразно
нормата на чл. 91, ал.1 от ЗЗД, който има изискуемо вземане във връзка със
запазване, поддържане, поправяне или подобрение на чужда движима вещ, или за
вреди, причинени от нея, има право да я задържи, докато бъде удовлетворен,
освен ако не е добросъвестен. Правото на задържане се поражда от едновременното
съществуване на два юридически факта: упражняване на фактическа власт от
държател върху движима вещ по причина, която не определя упражняващия я като
недобросъвестен; и наличие на изискуемо вземане във връзка със запазването,
поддържането, поправянето или подобряването на вещта, както и за вредите,
причинени от нея. В случая се има предвид упражняване на фактическа власт под
формата на държане, а не на владение-
добросъвестно или не, уредено в чл. 72-74 от ЗС, които изключват приложението
на чл.91 от ЗЗД. В хипотезата на чл. 91 от ЗЗД, добросъвестността се свързва с
начина на установяване на държането. Съобразно събраните по делото
доказателства, не се установява, държането на процесните
движими вещи, да е установено от страна
на ответника чрез противоправни действия-напр. чрез насилие
или по скрит начин. В тази насока са показанията на св. Р, който посочва, че
при изнасянето на вещите са присъствали управителите и на двете дружества. Съдът намира, че за
добросъвестността на ретинента- ответник, в случая,
няма отношение законността на започналите административни процедури по събаряне
на сградите, респ. влизане в сила на
заповедите за това.
Съдът намира за установен и факта
на наличие на изискуемо вземане на ретинента, спрямо ищеца-лицето, спрямо което се упражнява правото
на задържане, с произход на вземането- разноски, направени във връзка със
запазването на вещите, по силата на сключен договор за наем на недвижим имот,
от 01.10.2016г., с трето, неучастващо по делото лице, в който имот- склад, е
безспорно по делото, че се намират процесните движими
вещи. Част от това вземане е било предмет на гр.д.№ 2575/2017г на ПлРС, на доклад на настоящия състав, в размер на сумата от
2240лв., по фактури №1449/28.10.2016г, на стойност 960лв. с ДДС, №
1463/30.11.2016, на стойност 480лв с ДДС, № 1477/31.12.2016г. на стойност
400лв, и №1485/31.01.2017г, също на стойност 400лв. Към датата на приключване
на съдебното дирене по настоящето гр. дело, няма данни съдебно признатото
вземане, по гр.д.№ 2575/2017г на ПлРС, да е
изплатено, и по този начин то да е погасено. Доколкото производството по
посоченото гр. дело, към датата на постановяване на настоящето решение, все още
е висящо, съдът приема, че вземането на ответника „СТРОЙКОНСУЛТ”ООД, все още е
изискуемо. По делото, с отговора на ИМ, освен посочените фактури, са
представени също и фактури № 1494/24.02.2017г,
на стойност 400лв., фактура № 1501/31.03.2017г, на стойност 480лв. с ДДС- за
която няма данни да е платена; във фактурата е посочен начин на плащане- в
брой, с падеж-31.03.2017г., но няма представени доказателства, че е заплатена;
фактура № 1513/30.04.2017г, на стойност 480лв с ДДС, фактура №
1522/31.05.2017г, на стойност 480лв с ДДС. Посочените фактури, с изключение на
фактура № 1501/31.03.2017г, на стойност 480лв. с ДДС, са придружени от касов
бон, установяващ плащане на сумите по фактура. Въз основа на посочените
фактури, по които безспорно се установява плащане, съдът намира за установено, общият
размер на заплатените от ответника суми, по сключеният наемен договор, са в общ
размер от 3600лв.
Както бе посочено по- горе, по делото
безспорно се установи, че ответникът- ретинент,
упражнява фактическата власт над процесните движими
вещи, като ги държи чрез другиго, по силата на валиден договор за наем, от
който произтича неговото вземане, по смисъла на чл.91, ал.1 от ЗЗД .
С оглед на гореизложеното, следва
да бъде признато съществуването на право на задържане, по реда на чл. 91, ал.1
от ЗЗД, на ответника в настоящето производство, като ретинент,
спрямо ищеца- собственик. Следва ответникът да бъде осъден да предаде
владението на процесните движими вещи, при условие,
че ищецът заплати на ответника сумата от 3600лв.– задължение по фактури
№1449/28.10.2016г, №1463/30.11.2016, №1477/31.12.2016г., №1485/31.01.2017г., №
1494/24.02.2017г., №1513/30.04.2017г., № 1522/31.05.2017г., съставляващи
заплатен наем, по договор за наем на недвижими имот, от 01.10.2016г, за периода
м. октомври.2016-м. май. 2017. вкл. Както бе посочено, по делото няма
доказателства, че ответникът е извършил плащане по фактура № 1501/31.03.2017г,
на стойност 480лв. с ДДС.
С оглед
изхода на процеса, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците
направените по делото разноски, съобразно на представеният по делото списък на
разноските по чл.80 от ГПК. По делото, в с.з. на 22.11.2017г, процесуалния
представител на ответника, прави възражение за прекомерност на заплатеното от
страна на ищеца адв. възнаграждение, по смисъла на
чл. 78, ал.5 от ГПК. Видно от представеният списък и доказателства за заплащане
на договорното адв. възнаграждение, в полза на АД „ ***”,
е преведена сумата от 1200,02лв. съобразно Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждение, чл.7, ал.2,
т.2, посочва, че при защита по дела, с материален интерес от 1000 до 5000лв.,
минималният размер на адв. възнаграждение е 300лв+7% за горницата над 1000лв. Видно от
приетата по делото СИЕ, за пазарна стойност на процесните
вещи, въз основа на заключението на
която, съдът е определил окончателната държавна такса, се установява, че
процесните вещи, са на стойност 4145,83лв. С оглед
изложеното, минималният размер на дължимото адв.
възнаграждение, за един адвокат е в размер на 520,21лв, до която стойност
следва да бъде редуцирано адв. възнаграждение на
процесуалният представител на ищеца. в случая, съдът намира, че на налице предпоставките по чл. 78, ал.5 от ГПК,
тъй като делото не се отличава със значителна фактическа и правна сложност.
Следва да се отбележи също, че ответникът дължи плащане на адв.
възнаграждение само на един адвокат. Следва в полза на ищеца да бъдат присъдени
разноски от общо 986,04лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо ответника „С.” ЕООД, ***, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от ***, ЧЕ ИЩЕЦА „Т.И.” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***. ***7, представлявано от ***- -заедно и
поотделно, Е СОБСТВЕНИК на движими вещи- описани в констативен протокол №189, т. І-П, рег.№ 3911, съставен на
05.10.2016г, от помощник- нотариус я.л при Нотариус Д.И, с район на
действие РС- Плевен, И НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.108
ОТ ЗС, ОСЪЖДА ОТВЕТНИКА
„С.” ЕООД, ***, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от ***, ДА ПРЕДАДЕ ВЛАДЕНИЕТО на движимите вещи- описани в
констативен протокол №189, т. І-П, рег.№ 3911, съставен на 05.10.2016г, от помощник-
нотариус я.л, НА ИЩЕЦА „Т.И.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***. ***7, представлявано от ***- -заедно и поотделно.
На основание чл. 91, ал.1 от ЗЗД, ПРИЗНАВА право на задържане в полза на
ответника „С.”
ЕООД, ***, ЕИК *********, спрямо ищеца „Т.И.” ООД, ЕИК *********, по отношение
на процесните
движими вещи, по констативен протокол №189, т. І-П, рег.№ 3911, съставен на
05.10.2016г, от помощник- нотариус я.л при Нотариус Д.И, с район на
действие РС- Плевен, ДО ЗАПЛАЩАНЕТО на сумата от 3600лв. -общо задължение по фактура №
1449/28.10.2016г., фактура № 1463/30.11.2016г., фактура № 1477/31.12.2016г., фактура
№ 1485/31.01.2017г., фактура № 1494/24.02.2017г., фактура № 1513/30.04.2017г. и
фактура № 1522/31.05.2017г., съставляващи разноски по запазване на вещите-заплатен
наем, по договор за наем на недвижими имот, от 01.10.2016г, за
периода м. октомври.2016-м. май. 2017. вкл.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1, вр ал.5 от ГПК, „С.” ЕООД, ***, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „Т.И.” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***. ***7, представлявано от ***-
-заедно и поотделно, сумата от 986,04лв.- съставляваща направени по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано
в двуседмичен срок от връчване на съобщението пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: