МОТИВИ към присъда №
70/09.11.2011
постановена по НОХД № 539
по описа на КРС за 2011 г.
Подсъдимият З.З.А. предаден на съд с обвинение в това, че на 07.06.20**г. в гр.К****** област Пловдив, като непълнолетен, като е
разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките
си, е отнел чужди движими вещи: 1 бр. мобилен телефон марка „Самсунг”, модел
„Е2550”, 1 бр. карта памет 1 ГБ, 1бр. платнена чантичка с надпис „Sport”,
всички вещи на обща стойност 140.00 лева, от владението на Й.Д.Г., ЕГН **********
***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като
деянието е извършено повторно в немаловажен случай – деецът е извършил
престъплението след като е бил осъден с влязла в сила на 27.07.2009 г. присъда
по НОХД 1082/2009 г. на РС Ямбол за друго такова престъпление – престъпление по
чл.195 ал.1 т.7, вр. с чл. 194 ал.1 вр. с чл.28 , ал.1 вр. с чл.63, ал.1, т.3
от НК.
Прокурорът поддържа
обвинението, пледира съдът да признае подсъдимия за виновен и да му наложи
наказание – лишаване от свобода за срок от осем месеца, след редуцирането по
чл. 58а, ал.1 от НК, чието изпълнение да отложи с изпитателен срок от една
година.
Подсъдимият признава изцяло фактите, визирани в обстоятелствената част
на обвинителния акт, съгласен е, да не се събират доказателства за тези факти.
Моли съда за по-леко наказание.
Защитникът на
подсъдимия пледира съдът да наложи наказание – обществено порицание, по реда на
чл. 55, ал.1, т.2, б. „б“ НК.
Граждански иск не е
приет за съвместно разглеждане в наказателното производство.
След запознаване с фактите изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт и след преценка на доказателствата
по делото, събрани в досъдебното производство, поотделно и в тяхната съвкупност
и с оглед разпоредбата на чл. 373, ал.3 от НПК, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият З.З.А. е роден
на *** ***, ****, ЕГН **********, осъждан както следва:
С определение по НОХД №1082/2009г. на РС – гр.Ямбол, в
законна сила от 27.07.2009 г. е одобрено споразумение за решаване на делото, за
деяние извършено на 14.04.2009 г. по чл.194 ал.1 във вр. с чл.63 ал.1 т.3 от НК
му е определено наказание „Пробация” със следните пробационни мерки:
1. Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок
от 6 месеца с явяване и подписване пред пробационен служител два пъти седмично;
2. Задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от 6 месеца.
Подсъдимият З.З.А. от раждането си живеел с майка си,
която още преди това се разделила с баща му. Последната заминала в И****** и
преустановила контактите си с него, а той бил настанен в **в гр.Р**** откъдето
впоследствие бил преместен в Дом за деца
лишени от родителска грижа (Д***** „Д***********” в гр.К******, където
пребивава и в момента.
На 07.06.2011г. надвечер З. решил да се разходи и отишъл до центъра на гр.К******* Там имало
около 10 деца от града, които играели на шадравана. Между тях бил свидетелят Й.Г..
Той притежавал мобилен телефон марка „Самсунг” модел Е2550 със СИМ карта за
него, закупен и подарен от родителите му. На този телефон имало поставена
допълнително карта памет 1 ГБ. Същата вечер св. Г. носел в платнена чантичка
този телефон. За да не го намокри, той оставил чантата с телефона на парапета
на шадраваните. Тъй като минавали под шадраваните с другите деца, Й. се
намокрил и отишъл до дома си да се преоблече. Забравил да вземе вещите си.
Другите деца също се разотишли. Там останали само подсъдимият З.З. и друга
възпитаничка на дома в гр.К******св.С*******. На нея той сподели още по-рано същата
вечер, че има намерение да вземе телефон.
Възползвайки се от това обстоятелство, че никое от
децата не останало, той решил да вземе
чантата с телефона на св. Г.. Бил видян от св. Л*****, която се опитала
да го разубеди да не взима чужди вещи. А. не я послушал и взел чантата с
телефона. Обяснил невъзмутимо, че „още едно ТВУ и пак ще се върне”. Извадил
телефона, харесал го, тъй като бил по-хубав от неговия и го прибрал в себе си.
Чантичката захвърли в другия край на фонтана.
Същата вечер подсъдимият З. ***. Качил се на влак и се
придвижил до гр.Р**** от където бил родом.
За реализираното бягство от Д******, ръководството
съобщило в РУ Полиция Карлово. З.З. бил обявен за ОДИ. Същият на 15.06.20***. е
намерен от служители на полицията в гр. Р****
където е задържан. При задържането му е намерен в него 1 бр. мобилен телефон
марка „Самсунг” модел Е2550 без СИМ карта. С протокол за доброволно предаване З.
предал на служителите на І-во РУ Полиция Р***, отнетата вещ. Собственоръчно
написал в протокола „Телефона от краднах
от гр.Калофер от едно дете на центра”. Написал и обяснения по случая, в
които подробно описал как е извършено деянието. Заявил, че СИМ-картата е
изгубена от него.
По-късно тази вещ е била изпратена в РУ „Полиция”
Карлово заедно с изготвения протокол, обяснението и докладна записка.
С разписка 1 бр. мобилен телефон марка „Самсунг” модел
Е2550 е предаден на съхранение на домакина на РУ Полиция Карлово, където се съхранява.
Стойността на отнетите вещи възлиза, както следва:
1 бр. мобилен телефон марка „Самсунг” модел Е2550 –
120лв.
1 бр. карта памет 1ГБ – 15лв.
1 бр. платнена чантичка с надпис „Sport” – 5лв., всички вещи на обща
стойност 140.00лв.
Съотношението към МРЗ за страната към момента на
деянието (240 лв.) е 0,16.
Подсъдимият, макар и непълнолетен, е могъл да разбира
свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи постъпките си.
Могъл е да възприема правилно обстоятелствата и
фактите, имащи значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях.
Може да участва във всички фази на наказателния процес.
З.А. е
регистриран като малолетен и непълнолетен извършител на противообществени
прояви, воден е на отчет в Детските педагогически стаи при 02 РПУ –Русе и РУ
Полиция Карлово, налагани за му възпитателни мерки от местните комисии за борба
с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните с девет отделни
решения в периода от 21.06.2005 г. до м. 07.2010 г.
Горната
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се подкрепя изцяло от събраните в
досъдебното производство доказателства. Показанията на свидетелите Й.Г., И.Б. и
С**** Л****** съдът кредитира изцяло – те са обективни, безпристрастно
депозирани и последователни. Между показанията на тези свидетели не са налице
съществени противоречия досежно правно -значимите факти по делото. Съдът ползва
при постановяване на присъдата си обясненията на подсъдимия, дадени в
досъдебното производство, като изцяло съответстващи на установената от съда
фактическа обстановка.
Фактическата обстановка се установява и от експертните
заключения на изготвените в
досъдебното производство съдебно -психиатрична експертиза и стоково-оценъчна
експертиза, които съдът кредитира изцяло като професионално изготвени от лица,
притежаващи необходимите специални познания.
Съдът
при постановяване на присъдата си ползва събраните по делото писмени и
веществени доказателства– справка за съдимост, характеристична справка от
инспектор ДПС Карлово, протокол за доброволно предаване, разписка, мобилен телефон Самсунг, Е2550, които са събрани в
предвидения от НПК ред, относими са към предмета на доказване и са в пряка
връзка с останалите събрани доказателства по делото.
Въз
основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът намира, че
подсъдимият З.З.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.195
ал.1 т.7, вр. с чл. 194 ал.1 вр. с чл.28 , ал.1 вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК,
тъй като на 07.06.2011г. в гр.К******, област Пловдив, като непълнолетен, като
е разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките
си, е отнел чужди движими вещи: 1 бр. мобилен телефон марка „Самсунг”, модел
„Е2550”, 1 бр. карта памет 1 ГБ, 1бр. платнена чантичка с надпис „Sport”,
всички вещи на обща стойност 140.00 лева, от владението на Й.Д.Г., ЕГН **********
***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като
деянието е извършено повторно в немаловажен случай – деецът е извършил
престъплението след като е бил осъден с влязла в сила на 27.07.2009 г. присъда
по НОХД 1082/2009 г. на РС Ямбол за друго такова престъпление, поради което
съдът го признава за виновен по обвинението, с което е предаден на съд.
От обективна страна с престъплението кражба се засягат
обществените отношения с упражняване правото на собственост, а обект на
престъплението е чужда движима вещ. Изпълнителното деяние е двуактно, състои се
в противозаконно прекъсване на чуждото владение и осъществяване на собствено
такова. В производството по делото е установено по несъмнен начин, че подсъдимият
е прекъснал владението на Й.Г. върху инкриминираните вещи и е осъществил
собствено такова. Осъществяването на изпълнителното деяние от А. се установява
от доказателствата по делото, които са в пряка връзка и си кореспондират.
Прекъсването на владението и осъществяването на собствено такова е установено
от показанията на свидетелите, подобно обсъдени по-горе, и от обясненията на
подсъдимия. Установен е и факта на осъществяване на собствено владение върху
вещите, предмет на престъплението.
Установено е по несъмнен начин и квалифициращото
обстоятелство – кражба, извършена при условията на повторност. Към датата на
деянието А. е наказван веднъж за кражба, с влязло в законна сила определение по
НОХД 1082/2009 г. на РС Ямбол, в сила на 27.07.2009 г. С това определение му е наложено
наказание – пробация. Към датата
на деянието не са изминали пет години, считано от влизане на това определение в
законна сила, т.е. невъзможно е срокът по чл. 30, ал.1 НК, обуславящ правната
квалификация – повторност, да е изтекъл.
От субективна страна подсъдимият е действал при пряк
умисъл – имал съзнанието за противоправността на деянието, като обществено
опасните последици са целени и настъпили, като умисъла се извлича от неговите
действия.
Причини за извършване на престъплението съдът намира и
стремеж към лично облагодетелстване, и незачитане на чуждата собственост.
Относно наказанието:
При
определяне на вида и размера на наказанието, което да наложи на подсъдимия А.,
съдът приложи задължителната разпоредба на чл. 373, ал.2 от НПК и наложи
наказание съобразно нормата на чл. 58а НК. За престъплението по чл. 195, ал.1 НК, след редукцията по чл. 63, ал.1, т.3 НК, е предвидено наказание – лишаване
от свобода до три години. Съдът отчете смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства, степента на обществена опасност на деянието и дееца.
Престъплението, за което е повдигнато обвинение е с висока степен на обществена
опасност и е тежко по смисъла на чл. 93, т.7 от НК. Съдът намира подсъдимия за
лице с повишена степен на обществена опасност – видно от свидетелството му за
съдимост, А. е осъждан веднъж към датата на деянието, и втори път след
извършването му, отново за кражба, т.е. у него е налице престъпен умисъл. Има и
данни за противообществени прояви. Като смекчаващи обстоятелства съдът отчита,
съдействието за разкриване на обективната истина още в начален етап на
разследването. С оглед принципа на индивидуализация на наказанието, съдът
намира, че е налице е превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, но
същите не са много бройни или изключителни. Наказанието следва да се определи в
размер, ориентиран над минималния и под средния, предвиден в закона. Съдът
намира, че по отношение на З.А. е най- справедливо да определи наказание –
лишаване от свобода за срок от шест месеца, което да редуцира с 1/3 съобразно
правилото на чл. 58а НК. След редукцията съдът налага на подсъдимия А.
наказание – лишаване от свобода за срок от четири месеца.
Тъй
като деецът не е осъждан на лишаване от свобода и престъплението е извършил
като непълнолетен, съдът намира, че за постигане целите на наказанието не е
необходимо то да бъде изтърпяно. Следва да основание чл. 66, ал.1 във вр. с чл. 69, ал.1 от НК да отложи изпълнението на наложеното на подсъдимия З.З.А. наказание –
лишаване от свобода за срок от четири месеца, с изпитателен срок от една
години, считано от влизане на присъдата в законна сила.
С така наложеното наказание, съдът намира че
ще се изпълни генералната и индивидуалната превенция на закона.
Причини за извършване на престъплението –
културните особености на средата, в която обвиняемият е отрасъл и възпитаван.
Вещественото доказателство - 1 бр. мобилен телефон
марка „Самсунг”, модел „Е2550”, на съхранение в РУ полиция Карлово, следва да
се върне на основание чл. 112 НПК, на И.В.Б., в качеството ѝ на майка и законен представител на малолетния пострадал Й.Д.Г..
В тежест на подсъдимия следва да се възложат
направените по делото разноски за вещо лице в размер на 85 лева.
Мотивиран от гореизложеното съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
К.Б.