Р Е Ш Е Н И Е
№89 10. 10. 2012г. град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд
на 04. 10. 2012г.,
в публичното съдебно заседание в следния състав :
Съдия :
Методи Величков
Секретар : Росица Игнатова,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело
№ 565
по описа за 2012г., за да се произнесе
взе предвид следното :
Предявени са обективно съединени
искови претенции, първата с правно основание чл. 318, вр. с чл. 327, ал.1 от ТЗ, втората с правно основание чл. 288 от ТЗ вр. с чл. 55,, предл.2-ро от ЗЗД, третата с правно основание чл. 294,
ал.1 от ТЗ и четвъртата с правно основание чл. 288 от ТЗ вр. с чл. 92 от ЗЗД.
По
съображения изложени в исковата молба и след частичен отказ за част от исковата
претенция, по отношение лихвите за забава, ищецът “МЛМ – И.” ЕООД гр. С. З., моли да бъде
осъден ответникът “Б. ТМ – Р.” АД – гр.
Р., да му заплати :
-сумата 41 120,69лв.,
представляваща главница, като сбор от остатъчни суми, дължими и неплатени по
фактури : № ***, № ***, № ***, № ***, № *** и № *** за доставени гумени
покрития, лепила, почистваща течност, праймер и втвърдител, съгласно
споразумение от 19. 02. 2010г., както и по кредитно известие № ***, касаещо
позиция № 20 от фактура № ***, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане,
-сумата 9 614,46лв.,
представляваща мораторни лихви върху посочената главница, съобразно всяка
отделно дължима и неизплатена сума по същите фактури до датата на предявяване
на иска,
- сумата 2000лв., представляваща
неустойка върху главницата,
както и направените по делото
разноски.
Ответникът “Б. ТМ –
Р.” АД, не е подал писмен отговор. Впоследствие признава основателността и
размера на претендираното главнично задължение, като представя доказателства,
че на 10. 09. 2012г. е изплатил част от него в размер на 5000лв.
Пернишкият окръжен съд след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено
следното:
Съдът намира, че
исковата молба е редовна. Същата е предявена от активнолегитимирана страна,
имаща правен интерес от предявяването й. Касае е се за спор, между процесуално
правоспособни и дееспособни субекти – търговци по смисъла на ТЗ, който е
подведомствен на Пернишкия окръжен съд. Следователно исковата молба е процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
От фактическа
страна.
Ищецът е доставил
на ответника стоки с процесните фактури, но не е заплатил тяхната стойност.
Направил е частично плащане на сумата 10 000лв. през месец май 2099г. Впоследствие
със споразумение от 19. 02. 2010г., страните са определили начин на изплащане
на останалата сума от 75 025,45лв. – чрез 11 вноски, с посочени конкретни
размери и падежи. Последната вноска е следвало да бъде направена до 30. 12.
2010г. Видно от заключение на вещото лице Б.С.П., прието в съдебно заседание на
13. 09. 2012г., ответникът “Б. ТМ – Р.” АД – гр. Р., размерът на дължимата сума
е 41 120,69лв., като същата
представляваща сбор от остатъчни суми, дължими и неплатени по фактури : № ***,
№ ***, № ***, № ***, № *** и № *** за доставени стоки, тъй като на 28. 04. 2011г.
ответникът е превел наведнаж сумата 35000лв. В сумата 41 120,69лв., се
включва и сумата 1095,24лв. по кредитно известие № ***, касаещо позиция № 20 от
фактура № *** Видно от същото
заключение, което съдът изцяло възприема като обективно и компетентно дадено,
размерът на мораторните лихви върху посочената главница, съобразно всяка
отделно дължима и неизплатена сума по същите фактури, както и за сумата по кредитното известие, за периода от 19. 02.
2010г. до датата на предявяване на иска, общо е 9 614,46лв.
Исковата молба е
предявена на 16. 06. 2012г., а на 10. 09. 2012г. ответното дружество е превело
по сметка на ищцовото дружество сумата 5000лв., за погасяване на част от
процесното вземане. Тази сума не е включена в заключението на вещото лице.
Горната фактическа
обстановка се установява от приложените по делото фактури, споразумение от 19.
02. 2010г., заключението на вещото лице Б.П. и платежно нареждане за кредитен
превод от 10. 09. 2012г.
От правна страна. Ищецът
е доставил стоки на ответника по процесните фактури, но ответникът не е
изпълнил задължението си да заплати изцяло тяхната стойност. Освен това не е
върнал сумата 1095,24лв. по кредитно известие № ***, поради което следва да
бъде ангажирана неговата отговорност. Тъй като същият е заплатил сумата
5000лв., след датата на предявяване на иска и същият да бъде осъден да заплати на ищцовото
дружество сумата 36 120,69лв., представляваща главница /сбор от дължимите
суми по процесните фактури/, ведно със законните лихви за забава, считано от
датата на предявяване на иска – 16. 07. 2012г. до окончателното изплащане. За
горницата над тази сума до 41 120,69лв. /т.с. за сумата 5000лв., платени в
хода на процеса/, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Следва да бъде ангажирана отговорността на
ответника и същият да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество и сумата
9 614,46лв., представляваща мораторни лихви върху посочената главница,
съобразно всяка отделно дължима и неизплатена сума по същите фактури за периода
от 19. 02. 2010г. до датата на предявяване на иска – до 17. 06. 2012г. Съгласно
раздел VІ от споразумението от 19. 02. 2010г. между страните по делото, ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца и сумата 2000лв.
неустойка.
Ищецът е направил
разноски в размер на 5274,92лв., от тях – 2 114,92лв. за държавна такса за
образуване на делото, 3000лв. адвокатски хонорар и 160лв. х-р за вещото лице,
като в тази насока съдът следва да отбележи, че липсват доказателства ищецът
да е довнесъл още 70лв. окончателно възнаграждение за вещото лице, въпреки
задължението му, съгласно определение от 13. 09. 2012г. Съгласно разпоредбата
на чл. 78, ал.1 от ГПК тази сума следва да бъде присъдена, независимо, че е
налице частично отхвърляне на иска за сумата 5000лв., тъй като плащането на
5000лв. е станало след датата на предявяване на иска, а дори и след преклудиране
възможността ответникът да подаде писмен отговор.
Водим от
гореизложеното и същия смисъл, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА “Б. ТМ – Р.” АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление – ***, да заплати на “МЛМ – И.” ЕООД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление - ***, :
-сумата 36 120,69лв., представляваща сбор
от остатъчни суми, дължими и неплатени по фактури : № ***, № ***, № ***, № ***,
№ *** и № *** за доставени гумени покрития, лепила, почистваща течност, праймер
и втвърдител, съгласно споразумение от 19. 02. 2010г. и по кредитно известие № ***,
касаещо позиция № 20 от фактура № ***, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на предявяване на иска – 17. 06. 2012г. до
окончателното й изплащане, като за горницата над 36 120,69лв. до
41 120,69лв. /т.с. за 5000лв./ – ОТХВЪРЛЯ исковата претенция като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
-сумата 9 614,46лв., представляваща
мораторни лихви върху посочената главница, съобразно всяка отделно дължима и
неизплатена сума по същите фактури до датата на предявяване на иска – 17. 06.
2012г.
- сумата 2000лв., представляваща неустойка по
споразумение от 19. 02. 2010г. между страните по делото,
-сумата 5274,92лв., представляваща направените
от ищеца разноски.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва пред Софийския апелативен съд, в двуседмичен срок от датата на обявяването му
на страните.
Съдия
: