№ 20281
гр. София, 07.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАЙОНЕН СЪДИЯ
като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №
20241110126488 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „******” ООД, чрез адв. А.
Т., срещу „*************“ ЕООД, с която са предявени кумулативно обективно съединени
искове, както следва: иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 11952,88 лева, дължима за приемане
за съхранение на нефтопродукти (дизелово гориво) съгласно складов запис № 0002448 от
30.04.2020 г. и складов запис № 0002449 от 30.04.2020 г., за която била издадена фактура №
********** от 01.05.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 4081,82
лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 09.05.2021 г. до
09.05.2024 г.
В исковата молба се твърди, че между ищеца, в качеството му на публичен склад, и
ответника, в качеството му на влогодател възникнало облигационно отношение, по силата
на което ищцовото дружество се задължило да съхранявана на влог нефтопродукти съгласно
складов запис № 0002448 от 30.04.2020 г. – за 405,378 тона дизелово гориво и складов запис
№ 0002449 от 30.04.2020 г. – за 173,734 тона дизелово гориво. Срокът за пазене на горивото
по двата складови записа бил до 13.06.2020 г. Ищецът изпълнил изцяло поетите с договора
за влог ангажименти, поради което издал фактура № ********** от 01.05.2020 г. за
дължимото възнаграждение с падеж 01.05.2020 г. Ответникът не изпълнил задължението си,
поради което дължал и лихва за забава. Ето защо моли съда да постанови решение, с което
да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „*************“
ЕООД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК не е депозирано становище по същата.
Към настоящия момент няма обстоятелства или права, които се признават от страните и
не се нуждаят от доказване.
В тежест на ищеца е да докаже:
1
1. наличието на валидно възникнали облигационни отношения между него и ответника
за приемане за съхранение на нефтопродукти (дизелово гориво), съществували през исковия
период;
2. че е изпълнил поетите с договора за влог задължения качествено, в срок и в пълен
обем;
3. размера на дължимото възнаграждение;
4. настъпване на изискуемостта на вземането за главницата и размера на дължимата за
исковия период мораторна лихва;
5. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания, както и
всички факти, на които основава своите искания или възражения.
По отношение на направените от ищеца доказателствени искания съдът намира, че
следва да бъдат приети приложените към исковата молба писмени доказателства.
Съдът, след като констатира, че предявените искове са редовни и допустими, и след
осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
ПРЕДМЕТ на делото са кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с
правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата в общ размер на 11952,88 лева, дължима за приемане за съхранение на
нефтопродукти (дизелово гориво) съгласно складов запис № 0002448 от 30.04.2020 г. и
складов запис № 0002449 от 30.04.2020 г., за която била издадена фактура № ********** от
01.05.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 4081,82 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 09.05.2021 г. до 09.05.2024
г.
По делото няма права или обстоятелства, които се признават от страните и не се
нуждаят от доказване.
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да докаже:
1. наличието на валидно възникнали облигационни отношения между него и ответника
за приемане за съхранение на нефтопродукти (дизелово гориво), съществували през исковия
период;
2. че е изпълнил поетите с договора за влог задължения качествено, в срок и в пълен
обем;
2
3. размера на дължимото възнаграждение;
4. настъпване на изискуемостта на вземането за главницата и размера на дължимата за
исковия период мораторна лихва;
5. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже, че е погасил претендираните вземания,
както и всички факти, на които основава своите искания или възражения.
НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на спора
(включително медиация), като им указва, че постигането на спогодба посредством
взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и ефективно приключване на
спора помежду им и ще благоприятства процесуалните и извънпроцесуалните им
взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. В случай че страните постигнат
съгласие за доброволно уреждане на спора, следва да уведомят за това съда.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 16.06.2025 г. от
14,30 часа, за когато да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание следва да вземат становище по проекта на доклад по делото и по дадените със
същия указания.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3