Решение по дело №316/2024 на Административен съд - Русе

Производството е касационно по чл.63в от ЗАНН, вр.чл.208 и сл. от глава XII от АПК.

Образувано е по касационна жалба на С. С. И., чрез процесуалния му представител адв. М. В., против решение № 81/08.02.2024 г., постановено по АНД № 2108/2023 г. по описа на Районен съд – Русе, с което e потвърдено наказателно постановление (НП) № 23-1085-002751/28.09.2023 г., издадено от началник група сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Русе. С наказателното постановление, на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, на касатора са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца. Като касационни основания се сочат допуснато от въззивната инстанция нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения във връзка с анализа и оценка на доказателствата. Иска се съдът да отмени решението на първоинстанционния съд и вместо него да постанови друго, с което да отмени издаденото НП. В съдебно заседание, касатора лично и чрез пълномощника си адвокат В., поддържа жалбата си и моли да бъде уважена, като претендира и присъждане на разноски по делото за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба – началник на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе не взема становище по касационната жалба, в съдебно заседание не се явява и не изпраща процесуален представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на жалбата като сочи, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Производството пред районния съд е образувано по жалбата на С. С. И., чрез адв. М. В., депозирана против наказателно постановление № 23-1085-002751 от 28.09.2023 г., издадено от началник на група в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Русе, с което, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, са му наложени административни наказания "глоба" в размер на 2000 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 24 месеца.

От фактическа страна въззивният съд е приел, че на 24.06.2023 г., около 18,20 часа, в [населено място], [улица], касаторът управлявал моторно превозно средство – двуколесен мотопед, [Марка], модел „Си“, когато загубил контрол върху него и се блъснал в крайпътно дърво. Сигнал за случилото се на ЕЕН 112 подал живеещия на същата улица свидетел Й. Е.. На място пристигнал екип на ЦСМП, който след преглед на жалбоподателя, го откарал в УМБАЛ "К." АД, където същият бил хоспитализиран. На място бил изпратен и екип на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Русе. След пристигането им на мястото на произшествието полицейските служители разбрали, че касаторът бил откаран в болничното заведение с линейка, поради което се насочили към същото. В болницата на касатора бил издаден талон за изследване № 137383, за установяване концентрацията на алкохол в кръвта му, връчен му в 19,50 часа на 24.06.2023 г. Следва да се приеме, че не кореспондира на доказателствата по делото посоченото в мотивите на обжалваното решение, че връчването на талона било удостоверено с подписа на касатора. Видно от самия талон, в полето „Подпис на провереното лице“ е записано „невъзможност“ като подпис е положен само от служителя П. П.. Както е записано и в докладна записка рег.№ 1085р-5001/26.06.2023 г., след съставянето му талонът за изследване бил предаден не на жалбоподателя, а на медицинските лица. В талона е вписано за начало на проверката 18,20 ч. на 24.06.2023 г., като за извършена предварителна проба е записано, че не е извършена поради невъзможност, вследствие на ПТП. Въз основа на съдържащото се в него предписание за изследване бил изготвен протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, в който бил удостоверен отказът на касатора да даде кръв и да бъде изследван за употребата на алкохол. Този отказ е удостоверен освен с подписа на дежурния лекар, но и на самия касатор, както и на посочения в протокола свидетел – К. В. К.. В протокола било удостоверено признанието на касатора, че е употребил алкохол – около 500 мл. бира на 24.06.2023 г., около 17:00 ч. Самият протокол бил съставен на 24.06.2023 г., в 19:55 ч. Срещу касатора бил съставен АУАН № GA 1000759 от 27.06.2023 г., а въз основа на него и оспореното наказателно постановление.

За да потвърди същото въззивният съд приел, че при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат неговата отмяна. Приел, че актът, както и НП, били съставени в съответната форма и съдържали необходимите по ЗАНН реквизити. АУАН бил съставен в присъствието на нарушителя, като на лицето е осигурена възможност да се запознае със съдържанието му и да прави възражения по него. Контролираната инстанция е посочила, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства по безспорен начин се доказва извършването на описаното в НП нарушение, а именно, че на процесната дата и час, касаторът, като водач на МПС, е причинил ПТП със същото, в резултат на което пострадал и е бил отведен от екип на ЦСПМ в лечебно заведение, където е бил приет по спешност и където именно И. отказал да му бъде извършено медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, който негов отказ е удостоверен писмено. Съдът приел, че талонът за изследване е издаден в хипотезата на чл.4, ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, която визира именно хипотези като настоящата, при която е невъзможно извършването на проверка с техническо средство или тест на място поради транспортирането на пострадалия при ПТП водач в болнично заведение.

Решението на районния съд е правилно.

Касационната инстанция напълно споделя съображенията на въззивната инстанция по тълкуването и прилагането на закона, към които препраща на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК вр. с чл.63в от ЗАНН. Районният съд е събрал всички относими и допустими доказателства без при тази своя процесуална дейност да е допуснал съществени нарушения. Събраните от въззивната инстанция доказателства са обсъдени и проверени в тяхната съвкупност, както изискват чл.107, ал.3 и ал.5 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН. Изградените фактически изводи са обосновани и кореспондират на събраните доказателства по делото и материалите, съдържащи се в прокурорска преписка № 3520/2023 г. по описа на РРП, прочетени и приобщени по делото по надлежния ред – по реда на чл.283 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН.

Правилно, с оглед установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка, районният съд е приел, че привлеченото към административнонаказателна отговорност лице е осъществило състава на административното нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Съгласно законовата норма водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му се наказва с глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

От събраните писмени и гласни доказателства по въззивното делото безспорно е установено, че касатора е водач на МПС, който при управлението му загубил контрол върху него и се блъснал в крайпътно дърво. В показанията си дадени по ДП № 223/2023 г по описа на ОД на МВР – Русе, обективирани в Протокол за разпит на обвиняем от 23.10.2023 г., самият касатор заявява, че притежава мотопед „Пиаджо“, което му било подарено от неговия чичо, като същият заявява, че на датата на инцидента е решил да го ползва за пръв път и го е привел в движение. Фактът, че касаторът е бил водач на въпросното МПС, се потвърждава и от дадените по ДП 223/23 г. по описа на ОДМВР - Русе свидетелски показания на К. С. А.. Същият заявява, че на 24.06.2023 г. следобяд покрай него минал с моторче касаторът, който той познава като „С.“, по прякор „Епата“ и го поздравил. Малко след това чул трясък, вдигнал глава и видял, че касаторът се бил ударил с моторчето си в дърво. След удара той изпаднал в безсъзнание и по него лицето му имало кръв. От показанията на разпитания по делото св.Е. също става ясно, че касаторът бил паднал на земята до него се намирал управляваният от него мотопед. По И. имало кръв, поради което свидетелят се изплашил и позвънил на ЕЕН 112. След пристигането на екип на ЦСМП И. бил откаран в УМБАЛ „К.“, което се случило преди пристигането на място на служителите от сектор „Пътна полиция“.

Според поддържаната от касатора теза субект на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП може да бъде само лице, което има качеството на водач на МПС към момента на отказа да изпълни даденото му предписание за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. В касационната жалба е обосновано виждането, че от момента на преустановяване на дейността по управление на превозното средство, по аргумент от легалната дефиниция на понятието „водач“ по § 6, т.25 от ДР на ЗДвП, касаторът губи качеството водач на МПС, а оттам – и това на възможен субект на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП.

Изложените доводи не се споделят от касационната инстанция.

За да е съставомерно нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е достатъчно касаторът да е бил водач на МПС в период от време, непосредствено предшестващ заявения от същия отказ, през който интервал следва да липсват данни за употребата на алкохол. Това е така, защото последващата управлението на МПС употреба на алкохол би довела до невъзможност да се установи дали евентуалната концентрация на алкохол в кръвта на лицето, констатирана при изследването, е била налична и по време на управлението на МПС или същата се дължи на употребата, следваща неговото приключване. De lege lata, макар и да не е била в сила към датата на извършване на проверката, тази идея е законодателно закрепена в разпоредбата на чл.6, ал.7 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., която гласи, че при връчване на талона за изследване лицето се предупреждава, че до вземане на биологични проби за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози не следва да употребява алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.

Следва изрично да се отбележи, че буквалното тълкуване на разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, предложено от касатора, налага абсурдния извод, че за да е изпълнен съставът на нарушението е необходимо отказът да е бил заявен пред контролните органи, респ. пред медицинското лице (лекар, медицинска сестра, акушерка или фелдшер, съответно лекарски асистент съгласно чл.12, ал.1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г.) по време на самото управление на МПС, само през който период лицето би имало качеството на водач.

На следващо място, касационната инстанция не споделя и тълкуването на разпоредбата на чл.4, ал.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. от страна на касатора. Същата предвижда, че при невъзможност да се извърши проверка с техническо средство или тест на място, от лицата по ал. 1, т.е. от водачите на МПС, се вземат проби от медицински специалист в лечебното заведение, в което са транспортирани за оказване на медицинска помощ или са настанени за лечение. Очевидно е, че невъзможността тук се отнася до извършването от контролните органи на проверка на мястото на ПТП, тъй като пострадалият вече е бил транспортиран в болнично заведение, а не до физическата невъзможност на същия, поради здравословното му състояние, да бъде връчен талонът за изследване по чл.3, ал.2 от наредбата, респ. да изяви отказ да изпълни съдържащото се в него предписание. Този извод се потвърждава и от чл.4, ал.3 на същата наредба, според която в случаите по ал. 2 контролният орган незабавно предприема мерки за установяване на участниците в пътнотранспортното произшествие, транспортирани за оказване на медицинска помощ или настанени в лечебно заведение, като посочва на кои от тях да бъде взета проба и попълва и изпраща до лечебното заведение талона за изследване по чл.3, ал.2. Следователно при хоспитализиран водач-участник в ПТП, адресат на съдържащото се в талона предписание за изследване е самото лечебно заведение, а не лицето, от което следва да бъде взета пробата, тъй като то вече е настанено за оказване на медицинска помощ. По тази причина законът не изисква талонът да се връчва на пострадалото лице (същият само се изпраща до лечебното заведение), нито в него да бъде определян срок за явяването му в такова заведение, поради което и невръчването му на касатора поради „невъзможност“, както е записано в него, правилно не е възприето от районния съд като процесуално нарушение.

По изложените съображения решението на районния съд се явява валидно, допустимо и правилно и поради това следва да бъде оставено в сила.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 81/08.02.2024 г., постановено по АНД № 2108/2023 г. по описа на Районен съд – Русе.

Решението е окончателно.