Решение по дело №4213/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2628
Дата: 23 май 2023 г. (в сила от 22 май 2023 г.)
Съдия: Петър Любомиров Сантиров
Дело: 20221100504213
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 26 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2628
гр. София, 22.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров

Теодора М. Петрова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско
дело № 20221100504213 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С решение № II – 55 - 20006575 от 24.01.2022 г. постановено по гр.д. № 63796/2020 г.
по описа на СРС, 55-ти с-в, е отхвърлен предявеният от „А.С.Е.К.“ ООД срещу „Софийска
вода“ АД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че „А.С.Е.К.“ ООД не дължи на ответното дружество сумата от
1488, 11 лв., представляваща цена за потребени от ищеца ВиК услуги за имот, находящ се в
гр. София, ул. „*******, за периода 12.11.2020г. – 12.11.2020г., за която сума е издадена
фактура № 010151515805/23.11.2020г.
Със същото решение ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК сумата от 600, 00 лв., представляваща разноски по делото в производството пред
СРС.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца “AйСиЕн
Консулт“ ООД, чрез процесуалния му представител – адв. Адв. Р., с надлежно учредена по
делото представителна власт по делото, с оплаквания за неговата неправилност поради
допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Поддържа, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че единствено ищецът е потребител на
предоставените от ответника ВиК услуги за процесния недвижим имот, тъй като от
доказателствата по делото се установявало, че потребител е всеки собственик на
индивидуален обект в сградата, поради което и ищецът не бил задължен за пълния размер
на потребеното количество вода. Сочи за неправилен извода на съда, съгласно който
възраженията на ищеца, че задължени за обекта са и трети лица са наведени едва в хода на
същество. Посочва, че е провел доказване при съобразяване на разпределената по делото
доказателствена тежест. Моли решението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с
което предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски в производството пред СРС и
1
СГС.
Въззиваемият ответник – „Софийска вода“ АД не е подал в срока по чл. 263 ГПК
отговор на въззивната жалба.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса,
като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната
власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна, а по
конкретно наведените оплаквания намира следното:
Спорен във въззивното производство се явява въпросът дали въззивникът има
качеството на потребител на услугите на „Софийска вода“, респективно дали същите са
използвани единствено от него за процесния имот, на което основание да дължи
заплащането им в пълен размер.
В хода на първоинстанционното производство е представено заявление за сключване
на договор за присъединяване относно обект, находящ се в гр. София, Столична община –
район Слатина, кв. „Редута“, ул. *********, както и договор № 131/2018г. за
присъединяване на недвижими имоти и потребители на услуги към водоснабдителни и/или
канализационни системи страни за процесния имот, страни по които договори са ищецът и
ответното дружество. В действителност в процесния договор за присъединяване от 2018г.
изрично са посочени конкретни физически лица в качеството им на клиенти, от което следва
и изводът, че същите наред с ищеца са станали потребители на ВиК услуги по смисъла на
чл. 3 от Наредба № 4 от. 14.09.2004. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Въпреки това по делото се установява, че въз основа на сключения договор за
присъединяване партида с клиентски № ********** за процесния недвижим имот е открита
единствено на името на ищцовото дружество, което обстоятелство не е спорно между
страните. Следва да бъде взето предвид регламентираното в чл. 9 от Договор № 131/2018г.
за присъединяване задължение за клиента при прехвърляне на правото на собственост, на
строеж или на ползване върху целия или на части от обекта, да информира в седемдневен
срок дружеството с оглед на необходимостта от извършване на промени на титулярите на
партидата, като изрично е посочено, че при неспазването му клиентът отговаря солидарно за
задълженията наред с новия собственик, суперфициар или ползвател. С оглед на
обстоятелството, че по делото не се твърди и не се установява предвиденото задължение да
е било изпълнено от страна на ищцовото дружество с оглед на твърдяното от него
придобиване в индивидуална собственост на обекти в сградата от трети лица, то настоящият
състав намира, че към конкретната фактическа обстановка приложение следва да намери
институтът на пасивната солидарност, каквато страните са уговорили. Тъй като ищецът не е
изпълнил вмененото му задължение да информира своевременно служителите на ответното
дружество за промяна в собствеността, които от своя страна да предприемат действия по
промяна на титулярите на партидата, то същият следва да понесе неблагоприятните правни
последици на проявеното от негова страна бездействие.
Съгласно чл. 121 ЗЗД солидарност възниква само в случаите, в които е предвидена в
закона, както и когато изрично е уговорена между страните, каквато хипотеза е налице с
оглед на изричното й предвиждане в чл. 9 на процесния договор. Правила за пасивната
2
солидарност, регламентирани в чл. 122 ЗДД предвиждат, че кредиторът може да претендира
заплащане на цялата дължима сума от който и да е от солидарните длъжници, като
изпълнението от страна на един солидарен длъжник освобождава и останалите. Неотносимо
в конкретния случай е твърдението на ищеца, че се касае за сграда в режим на етажна
собственост, при която потребената вода следва да бъде разпределена между
индивидуалните собственици. Същото би имало значение единствено във вътрешните
отношения между солидарно задължените с оглед на предвидената в закона възможност при
изпълнение на задължението в размер, надхвърлящ припадащите му се части платилият
изцяло задължението длъжник да претендира разликата от останалите съдлъжници
съобразно вътрешните им отношения, който въпрос обаче не подлежи на изясняване с оглед
на предмет на спора във въззивното производство.
При преценка на обстоятелството, че по делото е представена фактура №
**********/23.11.2020г., с която на ищцовото дружество е начислена сумата от 1 488, 11 лв.
с ДДС за доставка на питейна вода, отвеждане на отпадъчни води и пречистването им за
периода 12.10.2020г. – 12.11.2020г. за обект с № **********, както и предвид изслушаната в
хода на първоинстанционното производство СТЕ, неоспорена от страните, която настоящият
състав намира за обективно и достоверно дадена и кредитира с доверие се установява, че
процесната сграда е била водоснабдена, като сумата за доставена, отведена и пречистена
вода, съгласно отчета и действащите цени на услугата в размер на 1 488, 11 лв. е била
начислена по партидата на ищеца.
Неоснователни се явяват оплакванията за неправилност на постановеното решение
поради извършена в нарушение на правилата за доказване преценка на представените и
събрани по делото доказателства. При предявен отрицателен установителен иск в тежест на
ответника е да докаже съществуването на основанието за възникване на процесното
вземане, каквото доказване в конкретния случай е проведено от страна на ответника.
Обстоятелството, че приложение намират правилата на пасивната солидарност изключва
възможността солидарният длъжник да противопостави възражение за поредност или
разделност на дълга спрямо кредитора, поради което и твърденията на ищеца за наличието
на други собственици в сградата в режим на етажна собственост дори и при установяването
им не биха могли да обосноват различен правен извод относно дължимостта на
претендираната изцяло от ищеца сума.
При съобразяване изложеното и доколкото други оплаквания не са наведени във
въззивната жалба, настоящият състав намира, че при условията на пълно и главно доказване
в съответствие с разпределената по делото доказателствена тежест ответникът по иска е
доказал наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение, по силата на
което ищецът е придобил качеството на потребител на ВиК услуги по смисъла на чл. 3 от
Наредба № 4 от. 14.09.2004., като с оглед на предоставените услуги за същия е възникнало
задължения за заплащане на сума в размер на 1 488, 11 лв. за отчетено количество питейна
вода за периода 16.10.2020г. – 12.11.2020г. При съобразяване на разпоредбата на чл. 235, ал.
2 ГПК и с оглед на обстоятелството, че в хода на производството не се доказва сумата от
1 488, 11 лв. да е била заплатена от ищеца, то предявеният от него отрицател установителен
иск е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Тъй като крайните правните изводи, до които достига настоящият състав съвпадат с
възприетите от СРС, решението следва да бъде потвърденото, а въззивната жалба оставена
без уважение.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК право на
разноски има въззиваемия, но доколкото в хода на производството не е направено искане за
присъждането им, то разноски не следва да бъдат присъждани.
С оглед цената на иска, по аргумент от чл. 69, ал. 1, т. 1, вр. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК,
въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
3
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № II – 55 - 20006575 от 24.01.2022 г. постановено по
гр.д. № 63796/2020 г. по описа на СРС, 55-ти с-в.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4