Р Е Ш Е Н И Е
№ ............
гр.***, 25,01,2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
***СКИ
РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в публично заседание на единадесети
януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕРА НАЙДЕНОВА
при
секретаря Цецка Симеонова, като разгледа докладваното от съдията ВЕРА
НАЙДЕНОВА гр.д.№7457 по описа на съда за 2018 година, на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното:
В ***ския районен съд е
постъпила искова молба от П.Г.В., ЕГН **********,*** от ПАК, против Г.В.М., ЕГН
**********,***, с посочено правно основание чл.30, ал.1 от ЗН. В молбата се
твърди, че на 08,08,1991 г. ***, б.ж. на гр.***, починала на 14,08,2018 г., и ***,
са дарили на внука си Г.В.М., собствения си недвижим имот, представляващ СИО –
апартамент №*** находящ се в гр.***, ул.***/, на третия етаж в жилищна сграда,
бл.ЖП, състоящ се от две стаи, кухня, баня ***, заедно с избено помещение №***,
с полезна площ от 8,85 кв.м., при съседи: изток-маза №***, запад – маза №***,
север – ЖП линия, юг – коридор, ведно с 9,8180 % ид.ч. от общите части и общите
помещения на сградата и 99,55 кв.м. от правото на строеж върху държавно дворно
място. Сочи се, че на 14,08,2018 г. *** е починала, като за наследници е
оставила ***-съпруг, ***Г.В. – дъщеря и ищцата. Твърди се, че по ч.гр.д.№7349/2018
г. на ПлРС ищцата е приела под опис наследството на ***, която не е оставила
други недвижими имоти, от които да се удовлетвори правото на запазена част на
ищцата, а само движими вещи – обикновена покъщнина. Сочи се, че запазената част
от наследството на ***, което се полага на дъщеря й П.Г.В., е 1/8 ид.ч. от
дарения апартамент. В заключение моли съда да постанови решение, с което да
намали направеното в полза на ответника дарение с нот.акт №179, том 8,
н.д.№1579/1991 г. с 1/8 ид.ч., която представлява запазената част от
наследството на ***, полагаща се на дъщеря й П.Г.В.. В с.з. процесуалният
представител на ищцата сочи, че искът безспорно следва да се уважи, с оглед
направеното признание от ответника. По отношение възражението на процесуалния
представител на ответника за приложение на чл.78, ал.2 от ГПК се сочи, че намаляването
на дарение може да стане само по съдебен път и затова следва на ищцата да се
присъдят сторените разноски.
В
срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор чрез адв.Д.Д. от ПАК,
с която признава предявеният иск. В с.з. моли съда разноските на ищцата да
останат за нейна сметка, тъй като ответникът е признал иска и с поведението си
не е дал повод за завеждане на делото.
Съдът,
след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът счита, че са налице условията на чл.237 от ГПК за постановяване
на решение при признание на иска, тъй като в отговора на ИМ ответникът е
признал изцяло исковата претенция, и ищецът е направил искане за постановяване
на решение при признание на иска. Предявеният иск е допустим,а по същество –
основателен и доказан, и следва да бъде уважен при отчитане на направеното
признание на иска от ответника – прилагайки чл.237 вр.чл.175 от ГПК. В случая
не е налице никоя от хипотезите на чл.237, ал.3 от ГПК и съдът следва да
съобрази направеното признание на иска.
За
пълнота следва да бъде отбелязано следното - съгласно разпоредбата на чл.28 от
Закона за наследството, когато наследодателят остави низходящи, родители или
съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява
онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството, частта от
наследството вън от запазената част е разполагаемата част на наследодателя.
Съгласно чл.29, ал.3 от Закона за наследството, когато наследодателят е оставил
низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на
всяко дете, като при две деца запазената част е равна на 1/4. Съгласно чл.30,
ал.2 от ЗН, когато наследникът, чиято запазена част е накърнена, упражнява това
право спрямо лица, които не са наследници по закон, необходимо е той да е приел
наследството по опис. С оглед
обстоятелството, че ищцата П.В. се явява низходяща – законен наследник на ***, то
при запазена част от 1/4 ид.ч. от наследството /и собственост в размер на 1/2
ид.ч. от апартамента на наследодателката ***/, то 1/8 ид.ч. от имота следва да
бъде възстановена като запазена част на П.Г.В..
Спорен
между страните е само въпросът за разпределение на отговорността за направените
от тях разноски. Както в депозирания отговор на исковата молба, така и в
съдебно заседание ответникът възразява, че ищецът е предявил иск в съда, като
ответникът с поведението си не бил дал повод за завеждане на делото. Съгласно
разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал
повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат на
ищеца. По аргумент от противното, когато ответникът признава иска, но с
поведението си е дал повод за завеждане на делото, той следва да понесе
направените от ищеца деловодни разноски. Отговорността за разноски е изградена
най-общо върху идеята за неоснователно предизвикване на делото, поради което
разноските се присъждат върху ответника, когато искът бъде уважен. Самото право
на възстановяване на запазена част е имуществено право - призната от закона
възможност на наследника с право на запазена част да иска от съда да бъдат
намалени дарствените разпореждания на наследодателя в полза на други лица до
размер, с който напълно се удовлетворява неговата запазена част. Като резултат
от предявяването на това право се постига намаляване на дарението до размера на
запазената част. Ако наследник със запазена част не поиска намаляване на
дарението, то това означава, че той признава дарението, извършено от
наследодателя и спрямо него то запазва действието си, тоест не подлежи на
намаляване. Искането за намаляване на дарението е самостоятелно субективно
потестативно право, реализацията и защитата на което би могла да бъде потърсена
единствено чрез предявяване на самостоятелен конститутивен иск или чрез
възражение /Решение № 57/28.02.2004 г. по гр.дело № 683/2003 г. - ВКС I г.о.;
Определение № 1119/02.12.2011 г. по гр.дело № 1057/2011 г., - ВКС II г о./. В настоящата
хипотеза, носителят на материалното субективно право не може да го защити извън
съдебно, тоест това може да стане само по съдебен ред. С оглед на изложените
съображения, тъй като без предявяване на настоящия иск, ищецът не би могъл да
реализира правото си, съдът намира за неоснователно твърдението на ответника,
че с поведението си не е дал повод за извършване на разноски от ищеца,
завеждайки делото. Ето защо в полза на ищцата следва да се присъдят направените
по делото разноски в размер на 50,00 лева за държавна такса, 400,00 лева за
адвокатско възнаграждение, 10,00 лева за съдебни удостоверения и 30,00 лева
такси за издаване на кадастрална скица и за вписване на ИМ.
Воден
от горното , съдът
Р Е Ш И:
НАМАЛЯВА на основание
чл.30, ал.1 от ЗН с 1/8 ид.ч. разпореждането,
извършено чрез договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нот.акт №179,
том 8, н.д.№1579/1991 г. на нотариус при ПлРС, от страна на ***, б.ж. на гр.***,
починала на 14,08,2018 г., в полза на Г.В.М., ЕГН **********, до размера на
запазената част на законния наследник П.Г.В., ЕГН **********,***, като
ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на П.Г.В., ЕГН **********,***, в размер на
1/8 ид.част от недвижим имот, представляващ
апартамент №***, находящ се в гр.***, ул.***/, на третия етаж в жилищна сграда,
бл.ЖП, състоящ се от две стаи, кухня, баня с клозет, със застроена площ 67,7
кв.м., при граници и съседи: изток – ап.***, запад – ап.***, север – коридор,
юг – улица, отгоре – ап.*** отдолу – ап.***, заедно с избено помещение №8, с
полезна площ от 8,85 кв.м., при съседи: изток-маза №3, запад – маза №6, север –
ЖП линия, юг – коридор, ведно с 9,8180 % ид.ч. от общите части и общите
помещения на сградата и 99,55 кв.м. от правото на строеж върху държавно дворно
място.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 от ГПК Г.В.М., ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ на П.Г.В., ЕГН **********,***, сторените по делото разноски в общ
размер на 490,00 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред ***ския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: