№ 659
гр. в., 07.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – в., 13 СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20213110202868 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на „Андонов и син” ООД, против Наказателно Постановление № 03-
013253/ 02.12.2020г. на Директора на Дирекция "ИТ" - в., с което на
„Андонов и Син” ЕООД е наложена „Имуществена санкция” в размер на
3000 лева, на основание чл.416 ал.5, вр. чл.414 ал.3 от КТ.
В жалбата се твърди, че неправилно наказващият орган е квалифицирал
отношенията между дружеството и описаното в постановлението лице като
трудовоправни, тъй като те са били уредени с граждански договор, който е
имал за предмет престиране на определен резултат. Поради това и се иска
отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание въззивната страна, нередовно призована, не се
явява представител. Изпраща писмено становище по делото, иска НП да бъде
отменено.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от
упълномощен представител, който оспорва жалбата и моли съда, да потвърди
атакуваното наказателно постановление.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
1
На 02.11.2020г. била извършена планова проверка от служители на Д
„ИТ” – в. свид.Е. и И. по спазване на трудовото законодателство в обект -
магазин птицеферма, намиращ се в село Осеново обл.в.. При пристигането в
обекта, проверяващите били посрещнати от пазач, които ги развел из обекта
– работника Панайотов. На всички работници били предоставени за
попълване декларации. Едно от лицата, които извършвали дейност в обекта
бил Панайотов. В предоставената му за попълване декларация той посочил,
че работи за „Андонов и син” ООД от 19.08.2020 г. на длъжност „пазач” с
работно време от 08.00 ч. до 18.00 ч. при наличие на сключен граждански
договор, уговорено трудово възнаграждение в размер на 125 лева за всяка
седмица и почивни дни по график. За извършваната проверка
представляващият на въззивното дружество бил уведомен. Била насрочена и
документална проверка, при която в Д „ИТ”-в. представител на дружеството
не представил нито граждански нито трудов договор сключен с работника
Панайотов. При приключване на проверката бил съставен протокол № ПР
2032006/ 19.11.2020г.
Поради това св. И. съставил против въззивното дружество акт за
установяване на нарушение за това, че в качеството си на работодател, на
02.11.2020г. е допуснал до работа П.Панайотов на длъжност „ пазач” в
обекта при определено работно място, определено работно време и уговорено
възнаграждение, без да е сключил с него трудов договор в писмена форма.
Нарушението било квалифицирано като такова по чл.62 ал.1 и чл.1 ал.2 от
КТ. При предявяването на акта на упълномощено лице не били направени
възражения. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН били депозирани писмени
възражения, в които било посочено, че отношенията на дружеството с
работника са гражданско-правни, а не трудови. Поради това било
формулирано искане за отмяна на съставения акт.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение,
административно – наказващият орган издал процесното наказателно
постановление, с което изцяло възприел фактическите констатации на
актосъставителя и правната квалификация на нарушението по чл.62 ал.1 вр.
чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 . На „въззивното дружество била наложена “
Имуществена санкция” в размер на 3 000 лв. на основание чл.416 ал.5 вр.
чл.414 ал.3 от КТ. Не били депозираните възражения.
2
В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитана И.-
актосъставител, чиито показания съдът кредитира изцяло като логични,
последователни и непротиворечиви. Свидетелят посочи, че лицето е работело
в обекта, посрещнало ги е и е потвърдило полагането на труд за въззивното
дружество като пазач. Обекта е самостоятелен и се стопанисва само от
въззивното дружество. Съда кредитира и показанията дадени от свид.Енчев.
Съдът приобщи представените и от двете страни по делото писмени
доказателства , които кредитира като относими към спора.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа
на писмените доказателства по административно-наказателната преписка,
които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и
анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното административно наказание прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, депозирана в срок от надлежна
страна и като такава е приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от
Директора на Дирекция "Областна инспекция по труда" гр.в.. То е издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като в него са посочени и доказателствата
по преписката. Същото съдържа всички минимално изискуеми от закона
реквизити. Нарушението е описано с необходимата конкретика, като
наказанието е индивидуализирано. Поради това съдът намира, че в хода на
производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които
да са от категорията на съществените и които да са ограничили правото на
защита на наказаното лице.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът намира,
че правилно наказващият орган е приложил материалния закон и е съотнесъл
установените фактически констатации към хипотезата на правната норма.
Безспорно е установено, че на 02.11.2020 г. работника Панайотов е
осъществявал трудови функции на длъжността „пазач”, при определено
работно време и срещу уговорено трудово възнаграждение, като между него и
работодателя не е имало сключен в писмена форма трудов договор.
3
Граждански договор сключен между работника и въззвиното дружество не е
бил представен в хода на административната проверка, а едва при обжалване
на процесното НП. Спорният елемент в настоящият казус е дали въпреки
сключения граждански договор, отношенията между дружеството и
работника са били трудово-правни, респективно дали е следвало да бъде
подписан трудов договор. Съобразно законовите изисквания трудов договор
се сключва в писмена форма между работник / служител и работодател преди
постъпването на работа, след като страните са се уговорили за всички
необходими и задължителни елементи по трудовото правоотношение, а
именно място на работа, наименование на длъжност и характер на работа,
дата на сключване и начало на изпълнение, времетраене, основно и
допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер, както и
периодичността на тяхното изплащане, продължителност на работния ден или
седмица. От събраните и приложени по делото писмени и гласни
доказателства, включително попълнената от работника декларация,
гражданския договор, може да се направи извод, че в случая не са налице
правоотношения по смисъла на ЗЗД. Работника е полагал труд при
материални условия, предоставени от работодателя, при конкретно работно
време и под контрола на наемащия, като е следвало да извършва охрана на
обекта. В този смисъл не може да се приеме , че приложеният по преписката
граждански договор е такъв за поръчка, тъй като отношенията на този вид
договор по смисъла на чл.280 и сл. от ЗЗД, се характеризират със
самостоятелност на изработващия, както по отношения на времето, така и по
отношение на мястото, като последният дължи фактически резултат, а не е
ангажиран с осъществяване на трудов процес. В настоящия случай
представения едва в съдебното производство граждански договор е за охрана
на обекта и е в разрез с декларираните обстоятелства от страна на работника в
хода на проверката на място. Факт е, че пред двамата проверяващи работника
Панайотов не е посочил, че се намира временно в обекта с цел извършване на
неясно каква товаро- разтов. дейност. За да се сключи граждански договор за
конкретна дейност в случая товаро -разтов., то следва в договора изрично да
се посочи вида на разтоварните дейности. В този смисъл не може да се
приеме, че приложеният по преписката граждански договор е такъв за
поръчка, тъй като отношенията на този вид договор по смисъла на чл.280 и
сл. от ЗЗД, се характеризират със самостоятелност на изработващия, както по
4
отношения на времето, така и по отношение на мястото, като последният
дължи фактически резултат, а не е ангажиран с осъществяване на трудов
процес. Съдът следва да посочи, че работника изрично е декларирал в хода на
проверката че работи като пазач. При самата проверка дейността която е
извършвал съотвества на посоченото от него. Това е бил именно човека
посрещнал проверяващите и поискал легитимация от тях. Представения
граждански договор е за товаро –разтов. дейност, каквато не е било
установено да се извършва на место.
С оглед на това съдът намира, че възраженията за неправилно
приложение на материалния закон са неоснователни. Правилно наказващият
орган е приел, че е налице нарушение на чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1
от КТ. Тези норми сочат, че трудовият договор се сключва между работника и
работодателя в писмена форма и преди постъпването на работа. В случая
безспорно е, че от страна на дружеството тези задължения не са били
изпълнени.
Предвид събраните по делото и кредитирани доказателства, съдът счита,
че се касае за трудови правоотношения, а и от приложеният по делото
граждански договор е видно, че същият не регламентира еднократно
изпълнение, а визира многократно изпълнение на трудовите операции.
Представеният граждански договор от жалбоподателя е частен документ,
съставен от него и е доказателство, че съдържащите се в него изявления са
направени от него, но не и доказателство, установяващо отразените в същия
обстоятелства, които се опровергават от събраните в с.з. гласни доказателства
и писмените в АНП, съгласно които отношенията между работника и
работодателя са били уговорени като трудови и носят всички белези именно
на ТПО. В тази връзка следва да се отбележат и несъответствието между
отразените в декларацията, попълнена от работника месечно
възнаграждение, работното време, почивките и клаузите на гражданския
договор, като всички тези несъответствия водят до извод, че реалните
отношенията между страните не съответстват на отразените такива в
гражданския договор.
Правилно наказващият орган е приел, че в случая отношенията между
въззивното дружество и Панайотов са между „ работник” и „работодател”,
като дружеството безспорно има качеството „работодател”, тъй като се явява
5
лице което самостоятелно наема работници или служители по трудово
правоотношение.
Правилно е била ангажирана отговорността на въззивното дружество в
качеството му на работодател чрез налагане на "имуществена санкция". Това
по своята правна същност е безвиновна отговорност и представлява
обективната отговорност на правния субект за неизпълнение на задължения
към държавата, каквото имаме в конкретния случай и се реализира
независимо от конкретния извършител, формата на вина, степента на
обществена опасност на дееца и т. н. Поради това възраженията в жалбата в
тази насока са неоснователни.
Съдът намира, че в случая не би могла да се приложи разпоредбата на
чл.415 „в” от КТ, доколкото нарушенията на чл.63 ал.2 от КТ, не са
маловажни съгласно чл.415 „в” ал.2 от КТ. С оглед обективните
характеристики на самото нарушение пък съдът счита, че не е налице
хипотезата на чл.28 от ЗАНН, доколкото неговата обществена опасност не е
по-ниска от останалите нарушения от този вид.
По направеното възражение за неяснота на описаното нарушение, съда
следва да посочи, че вмененото във вина на въззивника нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и
срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално-правни
норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.
Съдържанието на АУАН е в съответствие с описанието на нарушението,
посочено и в НП.
Също така съдът намира, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретното установено
нарушение, както и обстоятелствата по същото разкрива една степен на
обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение
разпоредбата на чл.62, ал.1 от Кодекса на труда, отчетена от законодателя при
въздигане на деянието в нарушение. Процесното нарушение е такова на
простото извършване и законодателят е предвидил обществената опасност на
подобно деяние, като конкретни обществено опасни последици не е
необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки отделен случай.
Правилно е била определена и санкционната норма, тъй като именно в
чл.414 ал.3 от КТ е предвидено наказание за работодател, който наруши
6
разпоредбите на чл. 63 ал. 2, каквото имаме в настоящият случай.
Наказващият орган е наложил на „Андонов и син” ЕООД „ имуществена
санкция” в размер на 3 000лв. Като отчете, че в НП липсват каквито и да било
мотиви досежно размера на наложеното наказание от една страна и от друга
предвид на това, че нарушението е първо за въззивника, съдът счете, че така
наложеното на въззивника наказание е прекомерно. Прецени, че в случая
дори наказание наложено в минимален размер би постигнало целите както на
индивидуалната, така и на генералната превенция, поради което и счете, че
следва да измени НП като намали размера на наложеното наказание глоба от
3000лв. на 1500лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019
г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, "Когато съдът отхвърли оспорването
или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която
административния акт е благоприятен, има право на разноски". От
изложеното следва, че в полза на АНО, следва да бъдат присъдени разноски
за юрисконсултско възнаграждение, които следва да бъдат заплатени от
жалбоподателя на АНО. Съдът също така съобрази и размера на уважената
част от иска, като поради това определи юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50 лева.
Поради изложеното до тук съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление е правилно, обосновано и законосъобазно и следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03-013253/02.12.2020г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. в., с което на
„Андонов и син“ ЕООД е наложено административно наказание
„Имчуществена санкция“ в размер на 3000.00 /три хиляди / лева, за
нарушение на чл. 62, ал.1, във вр. с чл. 61, ал.1 от КТ, като намалява размера
7
на санкцията до 1500.00 /хиляда и петстотин / лева на основание чл.414, ал.3
от Кодекса на труда.
ОСЪЖДА „Андонов и син“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на
Дирекция „Инспекция по труда“ - в. сумата от 50 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-в.
по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – в.: _______________________
8