Присъда по дело №5665/2021 на Районен съд - Пловдив

МОТИВИ към Присъда № 97/10.05.2022г. по НОХД 5665/2021г. по
описа на ПРС-ХХІІІн.с.

Районна прокуратура гр. Пловдив е повдигнала обвинение срещу
подсъдимият Б. Г. К. за това, че на 08.08.2019г. в гр. Пловдив, е управлявал
моторно превозно средство – лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“ с
регистрационен номер ***, след употреба на наркотични вещества – морфин
и метадон – престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.
Представителят на Районна прокуратура – Пловдив поддържа изцяло
така повдигнатото обвинение, което счита за доказано по безспорен и
категоричен начин, предлага на Съда да признае подсъдимия за виновен в
извършването на деянието, за което е предаден на съд, като наложи на същия
наказание „лишаване от свобода” при балансиращи отговорността
обстоятелства.
Подсъдимият Б. Г. К. не се признава за виновен, не дава обяснения по
случая. В съдебно заседание подсъдимият лично и чрез защитника си – адв.
Л., е направил искане делото да протече по реда на съкратеното съдебно
следствие по чл.371 т.2 от НПК без да бъде извършван разпит на свидетелите
и вещите лица по делото. С протоколно определение съдът е допуснал
предварително изслушване на страните като е обявил, че при постановяване
на присъдата си ще се ползва от приобщените в досъдебното производство
доказателства, без да събира такива за фактите и обстоятелствата, изложени
във внесения обвинителен акт.
Граждански иск не е предявен.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателство поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Б. Г. К. е роден на ***, ***, български гражданин, с висше образование,
неженен, неосъждан /реабилитиран/, работещ, ЕГН ***.
От 01.07.2019г. в гр. Пловдив подс. Б.К. започнал лечение по програма
за лечение с агонисти и агонисти-антагонисти на лица, зависими към опиоиди
в *** за индивидуална практика за специализирана психиатрична помощ“ гр.
Пловдив. На същата дата К. подписал декларация, в която декларирал, че е
запознат и е наясно, че „Метадон“ е упойващо вещество и съгласно Закона за
движение по пътищата е забранено да се шофира под влияние на упойващи
вещества и носи пълна отговорност за това. Стабилизиращата доза на ден за
подс. К. била 70 милиграма Methadone hydrochloride дневно, като същият
имал дадено лекарство до 11.08.2019г.
В Шесто РУ при ОДМВР – Пловдив била придобита оперативна
информация, че Б. Г. К., ЕГН *** периодично закупувал наркотични вещества
от кв. „Столипиново“, гр. Пловдив, при което същият използвал лек
автомобил „Ауди А4” с регистрационен номер *** за придвижване.
На 08.08.2019г., около 09,30 часа, полицейските служители при Шесто
1

РУ – свидетелите М.К., П.Г. и И.Д., се намирали на изградено КПП,
находящо се в гр. Пловдив, ул. „Ландос”. Същите забелязали по пътя да се
движи лек автомобил „Ауди А4” с регистрационен номер ***, червен на цвят
и го спрели за проверка. Установено било, че водач на автомобила бил подс.
Б.К.. На място бил повикан и Х.В. – служител в Шесто РУ, за съдействие.
Полицейските служители разпоредили на К. да ги последва с автомобила си
до сградата на управлението, като при него в автомобила се качили
служителите Колев и Георгиев. След като пристигнали до сградата на Шесто
РУ, подс. К. паркирал автомобила си на улицата, като при слизане от него
направил несвойствено движение с лявата си ръка, навел се към земята, след
което заключил автомобила и тръгнал заедно със полицейските служители.
Полицейските служители уведомили разследващ полицай, че вероятно
в автомобила на К. има наркотични вещества. Бил сформиран екип от
разследващ полицай и експерт при БНТЛ при ОДМВР – Пловдив и било
извършено претърсване и изземване в условията на неотложност на
посочения автомобил. При посоченото процесуално-следствено действие
били открити и иззети – от задна седалка на автомобила - 1 брой блистер,
съдържащ 10 броя розови таблетки с надпис „ксанакс”; 1 брой блистер,
съдържащ 5 броя розови таблетки с надпис „ксанакс”; 1 брой шише,
съдържащо безцветна течност с надпис „метадон”. От таблото на автомобила
до скоростния лост било открито и иззето 1 брой шише с безцветна течност,
без етикет. На асфалта, под автомобила, било открито и иззето 1 брой
найлонов плик, съдържащ светлокафяво прахообразно вещество.
Подс. Б.К. бил отведен в сградата на Шесто РУ, където категорично
отказал да бъде тестван за употреба на наркотични вещества. На същият бил
съставен АУАН и издаден Талон за медицинско изследване. К. бил отведен в
УМБАЛ „Свети Георги”, гр. Пловдив, където в присъствието на лекар
отказал да даде кръвни проби за медицинско изследване. Предвид това
обстоятелство от К. били взети проби от биологични материали по реда на чл.
146, ал. 4 от НПК.
В хода на разследването била назначена и изготвена Съдебна химико-
токсилогична експертиза № 8528/10.09.2019г. на ВМА – София. Видно от
заключението на същата в кръвната проба на подс. К. е установено
съдържание на морфин и метадон. Двете вещества са включени в Списък II
(Веществата с висока степен на риск, намиращи приложение в хуманната и
ветеринарната медицина) на Наредбата за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични към ЗКВНВП.
Морфинът е вещество от групата на опиатите със силен аналгетичен
ефект по отношение на различни видове болка. Установената концентрация
на морфин (0.004 mg/mL) в кръвната проба е под долна граница на
терапевтична концентрационна област (0.01 – 0.1 mg/mL по литературни
данни, за лица без зависимост). Присъствието на морфин в кръвна проба на
човек, може да се дължи както на употребен лекарствен продукт, съдържащ
2

кодеин или морфин, така и на употреба на наркотичните вещества хероин или
морфин, поради общ метаболитен път в организма.
Метадонът е наркотично вещество – синтетичен опиоид (лекарствено
вещество), което се прилага при субституираща терапия при опиатна
зависимост (метадонова програма) за преодоляване на наркотичната
зависимост. Той се отпуска по специален ред. Установената концентрация на
метадон в кръв (0.1 mg/mL) попада в терапевтична област (0.05 – 0.75 mg/mL
по литературни данни).
В хода на разследването била назначена и изготвена Съдебно-
химическа експертиза с Протокол № 1629/29.08.2019г. на БНТЛ при ОДМВР
– Пловдив. Видно от заключението на същата иззетото с Протокол за
претърсване и изземване от 08.08.2019г., найлоново пликче, съдържа 5 броя
полиетиленови „ъгълчета”, съдържащи светлокафяво прахообразно вещество
и същото представлява хероин с общо нето тегло 0,277 гр., със съдържание на
активен компонент 32 тегловни % диацетилморфин. Остатък след
изследването – 0,217 гр. Два броя фабрично запечатани блистери (единият с
пет празни легла) с надпис „Ксанакс 0,5 mg Алпразолам” представляват
лекарствен препарат с търговско наименование „Xanax”. Една таблетка има
нето тегло 0,129 гр. и съдържа 0,5 мг (0,0005 гр.) Алпразолам, който
принадлежи към групата на бензодиазепините. 1 брой таблетка е била
изразходвана при изследването. Безцветна течност, съдържаща се в 2 броя
кафяви пластмасови шишенца с общ обем 43,5 мл., представлява разтвор на
лекарствен препарат „Метадонов хидрохлорид” като 1 мл. от разтвора
съдържа 0,01 гр активно вещество. Общото нето тегло на активния компонент
метадонов хидрохлорид в течността е 0,435 гр.
Хероинът е включен в Приложение № 1 към чл. 3, т. 1, Списък I;
Алпразоламът е включен в Приложение № 3 към чл. 3, т. 3, Списък III;
Метадоновият хидрохлорид е включен в Приложение № 2 към чл. 3, т. 2,
Списък II от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата
като наркотични към ЗКВНВП.
Горната фактическа обстановка се установява по един безспорен и
категоричен начин от събраните по делото доказателства –показанията на
свидетелите М.Г.К., Х.Д.В., П.Я.Г., И.Р.А., Т.С.Д., всички депозирани в
хода на досъдебното производство, приобщени към доказателствата по делото
на основание чл.373 ал.1 вр. чл.281 от НПК. Приетото за установено се
подкрепя напълно и от писмените доказателства по делото – протокол за
претърсване и изземванеАУАН, талон за медицинско изследване, заключения
на съдебна химико-токсикологична и химическа експертизи, Разпореждане на
ПРС, Протокол за вземане на образци, рецептурни бланки, медицинско
удостоверение, декларация, справка за водач/нарушител от региона, справка
съдимост, характеристична справка.
Съдът напълно се доверява на показанията на гореизброените
свидетели, като счита същите за обективни, логични, последователни,
3

вътрешно непротиворечиви, кореспондиращи помежду си и с останалите
доказателства по делото.
Всички те по идентичен начин описват възприетата от съда фактическа
обстановка по делото, в зависимост от това на каква част от протеклите
събития са станали преки очевидци. Така не съществува противоречие в
цитираните гласни доказателства относно описаните в началото на
настоящите мотиви събития и по-конкретно за това какви действия е
извършвал подс. К., за да извърши инкриминираното деяние.
Настоящият състав изцяло възприема заключенията на съдебна химико-
токсикологичната и химическата експертизи, които намира за обективни,
всестранни, незаинтересовани, изготвени с необходимите знания и опит, в
съответствие с материалите по делото.
Настоящата съдебна инстанция намира, че при така очертаната
фактическа обстановка подсъдимият Б. Г. К. е осъществил както от обективна,
така и от субективна страна съставомерните признаците на престъплението
по чл.343б, ал.3 от НК, тъй като на 08.08.2019г. в гр. Пловдив, е управлявал
моторно превозно средство – лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“ с
регистрационен номер ***, след употреба на наркотични вещества – морфин
и метадон.
От субективна страна престъплението е било извършено от подсъдимия
К. с пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал противоправния характер на
извършеното, предвиждал е и е целял настъпването на общественоопасните
му последици, като безспорно се доказа, че ясно е възприел обстоятелството,
че управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични
вещества, че поведението му е противоправно и е в разрез с установените в
обществото норми и правила, но въпреки това е извършил процесното деяние.
Всъщност с оглед реда на проведеното по делото производство-по
чл.371 т.2 от НПК, между страните не се спори относно верността на
изложените в обвинителния акт фактически обстоятелства и извършените от
подсъдимия, както и от свидетелите действия. Това се потвърждава
непосредствено и от направените самопризнания от страна на К. по реда на
глава ХХVІІ от НПК, в които той изцяло признава гореописаната обстановка,
макар и да не се признава за виновен по повдигнатото обвинение.
По отношение на възраженията на защитата, наведени в последното по
делото заседание, следва да се посочи, че още в разпоредително заседание,
съдът е изразил становището си, че в хода на досъдебното производство не са
били допуснати съществени отстраними нарушения на процесуалните
правила, довели до ограничаване правата на обвиняемото лице. В този смисъл
и понастоящем съставът е на становище, че са били спазени всички
изисквания както на НПК, така и на принципа non bis in idem, като отсъстват
основания да се приеме, че е налице ангажиране на отговорността на К. два
пъти за едно и също деяние.
Съгласно трайно установената практика на съдилищата в страната,
4

залегнала и в Тълкувателно решение № 3/2015г. на ОСНК на ВКС забраната
за повторно съдене и наказване на едно и също лице за същото деяние е
класически принцип на наказателнопроцесуалното право, чиято цел е да не се
допусне повторението на наказателни процедури, които са приключили с
влязъл в сила акт. Установеното от чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към ЕКПЧ
правило е съществен елемент на правото на справедлив процес по чл. 6, § 1 от
ЕКПЧ. По естеството си то представлява самостоятелна гаранция на
гражданите срещу угрозата да бъдат последователно подлагани на
наказателна репресия за престъпление, за което вече са били окончателно
осъдени или оправдани съгласно наказателната процедура на държавата.
Заради решаващото му значение за върховенството на закона в правовите
държави, принципът се причислява към неотменимите групи норми с
фундаментално значение, които формират императивната структура на
Конвенцията и Протоколите към нея. Правилото е от категорията на
абсолютните, като не се допуска освобождаване от изпълнението на
разпоредбата при условията на чл. 15 от ЕКПЧ. Извън посочените в чл. 4, § 2
от Протокол № 7 изключения, всякакви ограничения на действието му при
каквито и да е обстоятелства, включително и по време на война или на
извънредно положение, са несъвместими с безусловно задължителната му
природа. Освен закрила за лицето, срещу което се прилага правомощието на
компетентните държавни органи да реализират наказателно преследване и да
налагат санкции за извършено престъпление, принципът е важна гаранция за
правната сигурност, като отстоява и публичния интерес. Принципът
препятства повторението на наказателно производство, приключило с
окончателно решение. Правилото въвежда изискване постановеният първи по
време съдебен акт да има окончателен характер. В противен случай би
възникнало вътрешно противоречие между чл. 2 "Право на обжалване в
наказателното производство" и чл. 4 от Протокол № 7. Връзката между двете
гаранции дефинира понятието за окончателен акт - когато в националното
законодателство не са предвидени или са изчерпани, или са пропуснати
възможностите за редовен контрол. Следователно, първото производство се
счита за приключило, когато с влязъл в законна сила акт, окончателен по
смисъла на Конвенцията, е разрешен правен спор относно конкретно деяние
(административно нарушение или престъпление). За този извод са без
значение видът на акта (наказателно постановление, съдебно решение,
присъда, разпореждане или определение за прекратяване на наказателно
производство), характерът на акта (осъдителен, оправдателен, за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по чл. 78а от НК и др). Принципът се активира при идентичност на
субекта в двата наказателни процеса. Както първото окончателно приключило
производство, така и последващото следва да са проведени срещу едно и
също наказателно или административнонаказателно отговорно лице.
Действието на правилото non bis in idem се проявява само в наказателното
производство, поради което за приложимостта му е от решаващо значение
5

класификацията на дублиращите се производства като наказателни. Първият
критерий - квалификацията на деянието по националното право - е формален,
не предопределя на самостоятелно основание характера на производството, а
има значение само на "отправна точка" при преценката му. Систематичното
място и класификацията на нарушението и производството по вътрешното
законодателство на държавите не е решаваща основа на изводите относно
техния наказателен характер и естество по смисъла на чл. 6, § 1 от
Конвенцията и чл. 4 от Протокол № 7. Щом съгласно националното право
обвинението е наказателно, случаят всякога попада в сферата на чл. 6, § 1 от
ЕКПЧ. Производството обаче може да се класифицира като наказателно и
тогава, когато не е квалифицирано като такова по вътрешното право, ако
изследването на останалите критерии доведе до извод за наказателен характер
на обвинението и/или на предвидената санкция. Вторият критерий -
характерът и естеството на нарушението - изследва вида на защитените
обществени отношения, обект на нарушението. При определянето на
същността на нарушението се разглежда кръгът от адресати на съответната
разпоредба, тъй като характерна черта на наказателното обвинение е
насочеността на правната норма към неограничен кръг адресати, а не към
група със специален статут. Третият критерий - видът и тежестта на
предвиденото от съответната приложима норма наказание - изисква проверка
за наличието на сходство с наказанията за престъпления. Репресивната цел е
конститутивен елемент на наказателната санкция. Типична за санкциите при
наказателните обвинения е и тяхната превантивна насоченост срещу
извършване на други неправомерни деяния. Наложеното (но и предвиденото -
"възможното") наказание лишаване от свобода почти по правило обуславя
наказателния характер на производството, освен ако не води до сериозно
накърняване на правата на задържания. Глоби, за чието неплащане е
предвидена замяна с лишаване от свобода, значителни по размер
имуществени наказания, както и санкции, подлежащи на вписване в
регистрите за съдимост, също индикират наличие на наказателно обвинение
Не е спорно положението, че едно и също деяние не може да бъде предмет на
две отделни наказателни производства или на две
административнонаказателни производства срещу едно и също лице. С
разпоредбата на чл. 17 от ЗАНН се забранява повторното наказване на едно и
също лице по административнонаказателен ред за административно
нарушение, за което то е било вече наказано с влязло в сила наказателно
постановление или решение на съда, а съгласно чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, не
се образува наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато
спрямо същото лице за същото престъпление има незавършено наказателно
производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила
определение или разпореждане за прекратяване на делото. Хипотезата, когато
преди образуването или приключването на наказателното производство,
спрямо същия деец за същото деяние е проведено окончателно приключило
административнонаказателно производство, не е изрично уредена нито в
6

ЗАНН, нито в НПК. Тези случаи не се обхващат от нормата на чл. 24, ал. 1, т.
6 от НПК, в съдържанието на която не фигурира влезлият в сила акт,
постановен в хода на административнонаказателно производство.
Основанията, изключващи провеждането на наказателно производство, са
изчерпателно посочени в закона. Цитираната разпоредба забранява повторно
наказателно преследване на едно и също лице за едно и също деяние,
квалифицирано като престъпление по Наказателния кодекс (НК), но не
елиминира възможността за последващо ангажиране на наказателната
отговорност на дееца, по отношение на когото е било проведено
административнонаказателно производство за същото деяние, квалифицирано
като административно нарушение. Действителният смисъл на разпоредбата на
чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК точно отразява отстояваните с десетилетия от
наказателнопроцесуалната теория и съдебната практика идеи на законодателя
за приоритет на реализацията на наказателната отговорност пред
административнонаказателната и за приложимост на правилото non bis in
idem само по отношение на деяния, класифицирани като престъпления по
националното право.
Според изискванията на чл. 4 от Протокол № 7 към Конвенцията обаче
приключилото първо по ред административнонаказателно производство, ако е
с наказателен характер по смисъла на чл. 6, § 1 от ЕКПЧ, съставлява
процесуална пречка за образуване и провеждане на последващо наказателно
производство срещу същото лице за същото деяние, дори когато то
осъществява признаците на престъпление по НК. В тези случаи изолирането
на проведеното административнонаказателно производство от обсега на
действие на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК пряко се конфронтира с принципа ne bis
in idem, което противоречие е процесуално нетърпимо и следва да бъде
отстранено.
Прекратителен ефект върху наказателно производство, образувано в
нарушение на правилото non bis in idem срещу лице, по отношение на което
за същото деяние е било проведено административнонаказателно
производство с характер на наказателно по смисъла на Конвенцията, може да
бъде постигнат директно на основание чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към ЕКПЧ.
Този акт е подписан от Република България на 3 ноември 1993 г.,
ратифициран е със закон, приет от ХХХVIII Народно събрание на 12
октомври 2000 г. - ДВ, бр. 87 от 2000 г., в сила е за Република България от 1
февруари 2001 г., обнародван е в ДВ, бр. 76 от 30 септември 2011 г.
Следователно Протоколът е част от вътрешното право на страната и има
предимство пред нормите на вътрешното законодателство по смисъла на чл.
5, ал. 4 от Конституцията на Република България. Поради отсъствието на
изрично регламентирана в националното процесуално законодателство
процедура в случаите, когато е ангажирана наказателната отговорност на
лице, по отношение на което за същото деяние е било проведено и
административнонаказателно производство с наказателен характер по
автономния смисъл на Конвенцията, правилото на чл. 4, § 1 от Протокол № 7
7

следва да се прилага по най-близкия процесуален ред, а именно - на
прекратяването на наказателното производство по чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК. В
заключение следва да се акцентира, че посоченият от ОСНК процесуален
механизъм обобщено очертава допустимите от действащото законодателство
процесуални възможности, които могат да се използват в хипотезите на
конкуренция между наказателна отговорност и административнонаказателна
отговорност спрямо едно и също лице за едно и също деяние, когато
административнонаказателното производство се е развило първо във времето.
Отделните казуси следва да се решават с оглед тяхната специфика -
наличието или отсъствието на основания за възобновяване на
административнонаказателното производство във всеки конкретен случай,
както и съобразно предвидените в НПК правомощия на компетентните органи
за прекратяване на наказателното производство в зависимост от фазата,
стадия и съответния етап от развитието му.
В конкретния случай е налице ангажиране на
административнонаказателната отговорност на подс. К. за това, че на
08.08.2019г. около 09.30часа в гр. Пловдив, на кръстовището на ул. „Ландос“
и ул. „Босилек“, като водач на МПС-лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“
с регистрационен номер *** отказва да му бъде извършена проверка с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози и не
изпълнява предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Последното, с влязло в законна сила Наказателно постановление № 19-1030-
006731 на Началника на група в Сектор ПП ОДМВР-Пловдив е
квалифицирано като нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП. Същевременно по
настоящото наказателно производство е повдигнато обвинение по чл.343б
ал.3 от НК за това, че на 08.08.2019г. в гр. Пловдив, е управлявал моторно
превозно средство – лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“ с
регистрационен номер ***, след употреба на наркотични вещества – морфин
и метадон.
Следователно липсва основен елемент от фактическите обстоятелства в
двете производство, за да се приеме нарушение на принципа non bis in idem, а
именно-идентичност на фактите, обуславящи ангажиране на всяка една от
двете отговорности. К. е наказан по административен ред затова, че е отказал
да бъде тестван с техническо средство и да предостави материал за
лабораторно изследване за употреба на наркотични вещества и техните
аналози, а е привлечен в качеството на обвиняем по настоящото досъдебно
производство затова, че е управлявал МПС след употреба на наркотични
вещества.
Именно поради всички гореизложени обстоятелства съдът намира, че
правилно и законосъобразно е била ангажирана наказателната отговорност на
подс. Б.К. по настоящото дело.
За извършеното от подсъдимия Б. Г. К. престъпление по чл.343б ал.3 от
8

НК се предвижда наказание “лишаване от свобода” от една до три години и
„глоба“ от петстотин до хиляда и петстотин лева. При определянето вида и
размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия,
съобразявайки се с целите на специалната и генералната превенции за
поправянето и превъзпитаването на дееца, както и за предупредителното
въздействие върху останалите членове на обществото, настоящата инстанция
намира, че на К. следва да бъде наложено наказание „лишаване от свобода” и
глоба, чиито размери да бъдат определени, при условията на чл. 58а, ал.1 вр.
чл.54 от НК, тъй като производството по настоящото дело протича по реда на
чл.371,т.2 от гл. ХХVІІ НПК. Освен това като смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства се явяват чистото му съдебно минало-
реабилитиран е, полаганият обществено полезен труд. Отегчаващи
отговорността обстоятелства не се установяват. Поради това и най-
справедливо би било на Б. Г. К. да се определи наказание при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно в размер на ЕДНА
ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. С оглед императивната норма на
чл.58а ал.1 от НК и предвид обстоятелството, че производството по делото е
проведено по реда на чл.371 ал.1 т.2 от НПК така посоченото наказание
следва да бъде НАМАЛЕНО с една трета, като на Б. Г. К. се наложи наказание
в размер на ДЕВЕТ МЕСЕЦА „лишаване от свобода” и „глоба“ в размер на
300лева. Според настоящия състав така определеното наказание в най-пълна
мяра би постигнало изискванията, както на специалната, така и на
генералната превенции.
Предвид размера на определеното наказание „лишаване от свобода“,
чистото съдебно минало на подсъдимия по време на извършване на деянието,
както и за поправянето и превъзпитанието му, настоящият състав е на
становище, че така наложеното наказание пет месеца „лишаване от свобода“
НЕ Е необходимо да бъде изтърпяно от същия реално. От една страна
наказанието по вид и размер съответства на изискванията на чл.66 от НК,
подсъдимият не е осъждан, като съдът намира, че е налице и третата
предпоставка за отлагане на наказанието. Разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК
поставя на първо място поправянето на подсъдимото лице и именно на тази
плоскост - личността на подсъдимия и прогнозата за неговото поправяне и
превъзпитание, като в конкретния случай съдът преценява, че с условното
осъждане тази цел може да бъде постигната. Освен това за този извод се
отчитат и данните за семейното положение на подсъдимия, което отново
обосновава извод за положително осъществяване на поправителното
въздействие върху него, ако осъждането му е условно. В допълнение към
това, макар поправянето и превъзпитанието на дееца да е с приоритетно
значение при преценката на приложимостта на института на чл. 66, ал. 1 от
НК, това не игнорира преценката за общия превантивен ефект от наказанието.
Определеното наказание, включително и решаването на въпроса за
ефективното му изтърпяване или отлагането му, освен останалото, изразяват
негативната обществена оценка за престъпното деяние и поради това са
9

предназначени да въздействат предупредително и възпитателно върху
останалите членове на обществото. Поради това, тежестта на извършеното
престъпление и неговата морална укоримост не могат да бъдат подминати
при решаване на въпроса за изтърпяване на наказанието, наложено на
подсъдимия К., с оглед и на осъществяване на целите на генералната
превенция. Поради всичко изложено и на основание чл.66, ал.1 от НК
изпълнението на наложеното на Б. Г. К. наказание следва да бъде
ОТЛОЖЕНО за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на настоящата
присъда в законна сила. Според състава постановяването на реално
изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода” по никакъв
начин не би допринесло за реализиране целите на индивидуалната и
генералната превенции, които биха се достигнали и без откъсване на
подсъдимия от обществото, като на същия се предостави реална възможност
да се поправи и превъзпита, бидейки пълноценен гражданин и член на
обществото.
Както се посочи в началото на настоящите мотиви, непосредствено след
реализиране на престъплението му, подс. К. е бил задържан в Шесто РУ
ОДМВР гр. Пловдив. Поради това и на основание чл. 59 ал. 2 вр. ал. 1 т. 1 от
НК от така наложеното на подсъдимия Б. Г. К. наказание девет месеца
„лишаване от свобода“ следва да бъде ПРИСПАДНАТО времето, през което е
бил задържан по реда на ЗМВР за срок от 24 часа на 08.08.2019г., като един
ден задържане се счита за един ден лишаване от свобода.
На следващо място съдът намира, че в случая са налице основания за
налагане и на наказание по реда на чл.343г от НК за налагане на подс. К., а
именно „лишаване от право да управлява МПС”. Преди всичко нормата на
посочения текст е императивна, че тази санкция се налага във всички случаи
при наличието на извършено деяние по чл.343, чл.343а, чл.343б и чл.343в от
НК. Освен това съдът счита, че същото в случая е подходящо да бъде
наложено преди всичко за пълно постигане на превъзпитателната и
превантивна роля на наказанието съгласно чл.36 от НК. По отношение
размера, в който посочената санкция следва да бъде определена и тук се
вземат предвид вече посочените смекчаващи отговорността на дееца
обстоятелства-чисто съдебно минало, липсата на извършени нарушения по
ЗДвП. Отегчаващи отговорността обстоятелства се явяват значителния брой
на извършени нарушения по ЗДвП към момента на инкриминираното деяние.
Поради това и съставът счита, че в случая най-подходящо е Б. Г. К. да бъде
лишен от право да управлява МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА, считано от
влизане в сила на настоящата присъда.
Иззетите по делото веществени доказателства - опаковка от ВД и
компакт диск следва ДА ОСТАНАТ в кориците на делото, а веществените
доказателства - 0,217 гр хероин, запечатани със силиконов печат "РДВР
Пловдив 053", 14 броя таблетки "ксанакс", 2 броя кафяви пластмасови
шишета, съдържащи общо 0,435 гр метадон - изпратени на съхранение в
ЦМУ – София да се ОТНЕМАТ в полза на Държавата, и да се УНИЩОЖАТ
10

по предвидения ред, след влизане на присъдата в законна сила.
С оглед признаването на подсъдимия за виновен по повдигнатото му
обвинение по чл. 343б ал.3 от НК, то Б. Г. К., на основание чл.189 ал.3 от
НПК, следва да бъде ОСЪДЕН ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОДМВР гр.
Пловдив направените в досъдебната фаза на процеса разноски в размер на
100.80 лева за съдебна химическа /токсикологична/ експертиза.
Причините извършването на деянието – незачитане на установения в
страната правов ред и неприкосновеността на чуждата собственост.
По изложените съображения Съдът постанови и присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

11

Номер на акта:	97
Дата:	10 май 2022 г.
Съдия:	Теофана Божидарова Спасова

Дело:	20215330205665
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	30 август 2021 г.

Присъда по дело №5665/2021 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите