ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 2115
гр. Русе, 16
ноември 2023 год.
Административен съд Плевен, в закрито заседание на 16 ноември 2023 год. :
Съдия : Диан Василев
/Командирован със заповед на председателя на ВАС под заповед №РД-08-373
от 04.10.2023г. за разглеждане на настоящото дело/.
За да се произнесе по адм. дело №637 по описа на съда за 2023 год., взе предвид следното:
Пред ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН е било образувано гражданско
дело № 393 по описа на съда за 2022 година. Причината - искова молба,
депозирана от Г.В., понастоящем в Затвора в гр. Ловеч, насочена срещу А.Н.,
служител на ГДИН към затвора в гр. Плевен, с цена на иска : 50 000 лева,
претендирани по реда на чл.45 от ЗЗД, за периода 28.12.2018г. до 28.07.2022г. В
ИМ обстойно обяснява, че като лишен от свобода е изтърпявал наказание, като за
периода 28.12.2018г. до 28.07.2022г., това е било в затвора в гр. Плевен. От
момента, в който е бил приведен в затвора в Плевен, А. Н., на всяко 24-часово
дежурство, всяка нощ, без значение времето, отключвал и нахлувал в килията на В.
с цел проверка, но според В. това бил само претекст, а причината – тормоз и репресия на лишения от свобода. Счита, че
дежурният надзирател е нямал законово
основание за това и така нарушавал определени норми от ЗИНЗС и ПП на закона. Не
били съставяни и изискуемите за такива проверки протоколи. Тези негово действия
В. приема за незаконосъобразни. Това било системно и целенасочено. Отразявало
се необратимо на физическото и психическото здраве на В., причинявало му болка
и страдания, тъй като го лишавало от сън. Всичко това било следствие на
незаконното поведение на служителя на ГДИН.
Иска от съда да образува съдебно производство със страни
Г. В. и ответник – физическото лице А.Н., служител на ГДИН към затвора в гр.
Плевен. Съответно, да бъде осъден ответника да заплати на Г. В. репарации за
претъпени неимуществени вреди в размер на 50 000 лева, със законна лихва от
момента на увреждането до окончателното изплащане на сумите. Направени са и
доказателствени искания за събиране на писмени доказателства, подробно описани
на л.7 от ИМ, както и на гласни такива – разпит на л.св. М. М.С., находящ се в
затвора в гр. Плевен и л.св. Иво З., в затвора в Ловеч. Приложил е и молба за
освобождаване от д.т. и разноски, ведно с декларация за материално и гражданско
състояние.
С определение № 641 от 16.09.2022 г. ОС-Ловеч прекратил
производството по ИМ на В. и изпратил делото на Административен съд – Плевен. С
частна жалба вх. № 4691/26.09.2022 г. на ОС-Ловеч, В. е оспорил определение №
641 от 16.09.2022 г. на ОС-Ловеч. С нея е поискал и освобождаване от д.т. и
разноски и предоставяне на безплатна правна помощ по ЗПП.
С Разпореждане № 222/17.10.2022 г. съдът изискал справки
за имущественото състояние и доходите на ищеца от КПКОНПИ, Община Велико Търново, Агенция по вписванията и от Затвора
в Ловеч.
След получаване на информацията, с определение №
805/31.10.2022 г. съдът отхвърлил молбите на ищеца за предоставяне на правна
помощ и за освобождаване от такси и разноски по делото. Оставил частна жалба
вх. № 4691/26.09.2022 г. без движение с указания за отстраняване на
нередовностите-представяне на платежен документ за внесена по частната жалба ДТ
в размер на 15 лв. по см. на ВТАС. Посочил и последиците от неотстраняване на
нередовностите.
С разпореждане № 262/23.11.2022 г. съдът върнал частна
жалба вх. № 4691/26.09.2022 г., депозирана от В. като приел, че нередовностите
й не са отстранени в срок. Това разпореждане било оспорено пред Апелативен съд
– Велико Търново, който с определение №30/20.01.2023г. е потвърдил разпореждане
№ 262/23.11.2022 г. След опит за касационно оспорване пред ВКС, недопуснато за
разглеждане по същество, това определение на ВТАпС е влязло в сила.
С разпореждане №206/21.07.2023г. на ЛОС, предвид и
определение № 641 от 16.09.2022 г. делото е
изпратено по подсъдност на АС-Плевен.
По отношение на исковата молба на Г. В. :
Съдиите от Административен съд – Плевен са се отвели от
разглеждане на спора по причина, че В. е подал искова молба с ответник
Административен съд – Плевен.
Със заповед №РД-08-373 от 04.10.2023г., Председателят на
Върховен административен съд е командировал, след разпределяне на делото между
всички съдии при спазване на общите правила и принципа на случайния подбор съдия
Д. Василев по реда на чл.227, ал.3 от ЗСВ за разглеждане на адм. дело №637 по
описа на АС-Плевен за 2023 год.
С оглед изминалото време от депозиране на ИМ, на В. бе даден
срок за уточнение, а именно :
Дали поддържа така предявената искова молба,
насочена срещу А.Н., служител на ГДИН към затвора в гр. Плевен, с цена на иска
50 000 лева, за претърпени неимуществени вреди за периода 28.12.2018г. до
28.07.2022г., ведно със законната лихва от момента на увреждането до
окончателното изплащане на сумите.
Ако поддържа ИМ, съдът указа на В., че нейното съдържание
и ответник следва да бъдат съобразени с изискванията на чл.205, ал.1 и ал.2 от АПК (Административнопроцесуалния кодекс).
Посочено бе, че липсва и препис от молбата за ответната
страна.
С молба, вх. №6410/01.11.2023г. на АС-Плевен, В.
потвърждава че поддържа исковата си молба така, както я е депозирал. Счита, че
с оглед посочения от него ответник, компетентен да разгледа претенцията му е
гражданския съд, защото тя била по реда на чл.45 от ЗЗД, а не по реда на ЗИНЗС.
Иска и освобождаване от д.т., включително и за производството пред гражданския
съд. Не представя препис за ответната страна.
Настоящият съдебен състав приема, че производството по така
депозираната искова молба на Г. В., предвид изрично заявеното от него уточнение
с молба, вх. №6410/01.11.2023г. след указанията на съда от 19 октомври 2023
год., че я поддържа така, както е предявена-срещу ф.л. А.Н., е недопустимо.
Съгласно разпоредбата на чл.284, ал.1 от ЗИНС „Държавата
отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3“. Съответно, според чл. 285, ал.1 от същия закон, „Искът за
обезщетение се разглежда по реда на глава единадесета от
Административнопроцесуалния кодекс“.
От изведените от съдържанието на ИМ на В. факти и
обстоятелства става ясно, че А.Н. е служител на ГДИН към затвора в гр. Плевен.
А ищецът В., като лишен от свобода е изтърпявал наказание в затвора в гр.
Плевен за периода 28.12.2018г. до 28.07.2022г. От момента, в който В. ***, А. Н.,
на всяко 24-часово дежурство, всяка нощ, без значение времето, отключвал и
нахлувал в килията на В. с цел проверка, но според В. това бил само претекст, а
причината – тормоз и репресия на лишения
от свобода. Не били съставяни и изискуемите за такива проверки протоколи. Тези
негово действия В. приема за незаконосъобразни. Това било системно и целенасочено.
Отразявало се необратимо на физическото и психическото здраве на В.,
причинявало му болка и страдания, тъй като го лишавало от сън. Всичко това било
следствие на незаконното поведение на служителя на ГДИН. Счита, че дежурният
надзирател е нямал законово основание за
това и така нарушавал определени норми от ЗИНЗС и ПП на закона.
Тези така твърдени факти и обстоятелства безспорно сочат,
че се касае за претенция на ищеца за вреди, причинени на В. от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНС,
за което отговорност носи съгласно разпоредбата на чл.205, ал.1 от АПК юридическото
лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите.
Този вид претенции безспорно попадат в приложното поле на
ЧАСТ СЕДМА от ЗИНЗС – „ОТГОВОРНОСТ ЗА ДЕЙНОСТ НА СПЕЦИАЛИЗИРАНИТЕ ОРГАНИ ПО
ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“ и разпоредбите на чл.284 и сл. от закона.
В такива случаи съобразно цитираната по-горе разпоредба
на чл. 285, ал.1 от същия закон, „Искът за обезщетение се разглежда по реда
на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс“.
В глава 11 на АПК е разписана нормата на чл.205, ал.1 и
ал.2, според текста на първата от които „Искът за обезщетение се предявява
срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен
акт, действие или бездействие са причинени вредите“.
Това е и причината за съда, предвид предявения от ищеца В.
срещу физическото лице А.Н., служител на ГДИН към затвора в гр. Плевен, да даде
указания, че ИМ, нейното съдържание и ответник следва да бъдат съобразени с
изискванията на чл.205, ал.1 и ал.2 от АПК. Съответно му е указано, че ако при
неотстраняване на нередовностите на „исковата молба“ в дадения срок
производството по нея и по делото ще се прекрати.
При указанията, съдът съобрази разпоредбата на чл.205,
ал.2 от АПК, според която „Когато посоченият в исковата молба ответник не
отговаря на изискванията на ал. 1, съдът указва на ищеца срещу кого следва да
насочи иска, като му дава възможност в 7-дневен срок от съобщението да отстрани
нередовността или да заяви дали поддържа иска срещу първоначално посочения
ответник“.
В този срок ищецът
изпълни част от указанията, като всъщност заяви изрично, че поддържа
исковата си молба така, както я е депозирал-срещу първоначалния ответник.
Счита, че с оглед посочения от него ответник – физическото лице А.Н., служител
на ГДИН към затвора в гр. Плевен, компетентен да разгледа претенцията му е
гражданския съд, защото тя била по реда на чл.45 от ЗЗД.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема,
че исковата молба заедно с приложенията следва да се върне, предвид нормата на
чл.205, ал.2, изр. последно от АПК.
Както посочихме и по-горе, надлежен ответник с оглед
заявените претенции за обезщетение от Г. В. се явява юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите или това е ГДИН.
След като В. поддържа иска си срещу първоначално
посочения ответник – физическото лице А.Н., служител на ГДИН към затвора в гр.
Плевен, настоящото производство се явява недопустимо.
Отделно от това, не е изпълнено и указанието да се
представи и препис от ИМ за ответната страна.
Това води към прекратяване на съдебното производство по адм.
дело №637 по описа на съда за 2023 год. и връщане на ИМ, съгласно чл.205, ал.2,
изр. 2-ро от АПК.
С оглед на така приетото, съдът не дължи изрично
произнасяне по искането на Г. В. за освобождаване от д.т. включително и за производството пред гражданския съд,
когото счита за компетентен да разгледа спора. Още повече, определение №805 от 31.10.2022г.
на ЛОС, досежно искането на Г. В. за предоставяне на правна помощ и за
освобождаване от задължението за внасяне на д.т. и разноски е оставено в сила с
определение №30/20.01.2023г. на Апелативен съд Велико Търново. А това е и
самостоятелно основание за прекратяване на производството поради неизпълнени
указания.
Предвид изложеното,
на основание чл.205, ал.2, изр. 2-ро от АПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Връща исковата молба,
депозирана от Г.В., понастоящем в Затвора в гр. Ловеч, насочена срещу А.Н.,
служител на ГДИН към затвора в гр. Плевен, с цена на иска 50 000 лева,
претендирани по реда на чл.45 от ЗЗД, за периода 28.12.2018г. до 28.07.2022г.
Определението може да се обжалва
с частна жалба в 7-дневен срок от получаването му пред тричленен състав
на Административен съд – Плевен.
Съдия
: /П/