Р Е Ш Е Н И Е
Номер ІІІ-33 09.04.2019 година град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски Окръжен съд Трети състав
На двадесет и шести март година 2019
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Калина Пенева
2. Кремена Лазарова
Съдебни заседатели:
Секретар Жанета Граматикова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Кремена Лазарова
в.гр.дело номер 388
по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 6856/13.02.2019г. на БРС от Н.М.М.,
ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.Б., кв.“С.“ ул.“Р.“ № *, чрез
адв.К.Коцева, служебен адрес: гр.Бургас, ул.“Цар Асен“ № 47, против решение №
272/06.02.2019г. по гр.д.№ 307/18г. на БРС, в частта, с която е отказано налагане
на следните мерки за защита: „забрана на
извършителя да приближава жилището, местата за работа и местата за социален
отдих и контакти“ на въззивницата и малолетната М., р. на **.**.20**г.; и
„задължаване да посещава специализирана програма в ЦПНП“ по реда на ЗЗДН на М.П.Н.. Твърди, че постановеното от БРС
решение в тази част не е правилно. Моли да бъде отменено в съответната част и
постановено ново в горния смисъл. Няма доказателствени искания, излага
аргументи.
Жалбата е подадена
в срока по чл.17 ЗЗДН, от легитимирано лице и е допустима.
Въззиваемият М.П.Н.,
ЕГН: ********** от гр.Бургас., ж.к.“С.“ бл.***, ет.* оспорва въззивната жалба.
Заявява, че в обжалваната част постановеното решение е правилно и съобразено
със закона. Моли да бъде потвърдено.
От своя страна М.П.Н.
също е подал въззивна жалба вх.№ 9727/01.03.2019г. на БРС против цитираното
по-горе решение, но в частта, с която е наложена мярка за защита на малолетното
дете М. за извършен на 16.12.2018г. по отношение на детето акт на домашно
насилие. Твърди, че в тази част решението не е правилно, излага аргументи, моли
да бъде отменено и молбата – отхвърлена. Ангажира писмени доказателства.
Тази въззивна жалба
е оспорена от ответната по нея страна. Моли се за отхвърлянето й.
Д “СП“ гр. Бургас
не изразява становище по двете жалби.
Районният съд е
разгледал молба с правно основание чл.4, ал.1 ЗЗДН.
Съдът като взе
предвид приложените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред
БРС е образувано по молба от Н.М.М., действаща лично и в качеството й на майка и
законна представителка на малолетната М., р.на **.**.20**г., за защита срещу
домашно насилие. Твърди, че на 16.12.2018г. бившият й съпруг – М.П.Н. е посетил
дома, в който живеят тя и детето и е
поискал да вземе М. в рамките
на определения му от съда режим на свиждане. Понеже детето имало много да учи
за следващия ден, отказало да излезе с баща си, като предварително го било предупредило
да не я взема.
В опитите си да се
възползва от предвиденото от съдебното решение време за свиждане, бащата
започнал да се държи агресивно и да дърпа детето. Започнал да обижда и майката,
като отправял обвинения, че М. се държи по този начин, защото е настроена от М..
Детето чуло обидите, виковете, станало свидетел на скандала, силно се изплашило
и се почувствало зле. Според майката М. изпада в паника, когато знае, че ще се
срещне с баща си.
Следващият случай
на домашно насилие бил упражнен от страна на М.Н. на 01.01.2019г., при
отпразнуване на Новата година. На 31-ви декември, 2018г. М. се уговорила с баща
си, че ще празнува с него, но няма да остава да преспи в дома му, а иска да се
върне при майка си. Около 2ч. сутринта детето се обадило по телефона на майка
си, за да я вземе, защото баща й отива на заведение с приятелката си, сестра си
и съпруга й. При пристигането си в заведението, М. видяла, че детето я очаква с
приготвен багаж и двете излезли навън. Това афектирало Н. и той започнал да се
държи грубо, да дърпа детето и да обижда М.. Така, според майката, е осъществен
втори акт на насилие, като се търси защита и по отношение на двата.
Ответникът М.П.Н.
оспорва молбата. Твърди, че не е основателна в частта, с която се твърди
упражнено домашно насилие по отношение на детето М. на 16.12.2018г. Заявява, че
не е насилвал детето да излиза с него, а се е опитвал да я убеди доброволно да
отидат някъде и да си прекарат весело. Освен това противопоставя възражение за
просрочие на молбата в тази част. Претендира отхвърлянето й. Н. е оспорил
молбата и в частта, с която се твърди извършено от него насилие на
01.01.2019г., като счита, че вина за инцидента от същата дата е само
поведението на М., понеже нарушава определения от съда режим на лични отношения
с детето.
Молбата е подадена
в месечния срок по чл.10 ЗЗДН и е придружена от декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН.
Във връзка с въведените от Н. възражения относно неспазването на срока по
отношение на твърдяния инцидент от 16.12.2018г., съдът отбелязва следното: ГПК
съдържа специални разпоредби, уреждащи сроковете в процеса. Съгласно чл.60,
ал.3 ГПК: „Срокът, който се брои на месеци, изтича на съответното число на
последния месец, а ако последният месец няма съответно число, срокът изтича в
последния му ден“. В случая се твърди, че домашно насилие е упражнено по
отношение на майката и детето на 16.12.2018г. и на 01.01.2019г. Съблюдавайки
цитирания законов текст, съдът приема, че срокът за депозиране на молба за
защита по реда на ЗЗДН изтича на 16.01.2019г. по отношение на първия случай и
на 01.02.2019г. по отношение на втория. Затова защитното възражение на Н. за
неспазване на срока за завеждане на молба за защита по отношение на първия
инцидент, не е основателно. Видно от положения от БРС печат за входящ номер и
дата, исковата молба е с вх.№ 2080 от 16.01.2019г., удостоверяването на датата
е официално, извършено от орган на държавна власт и в рамките на неговата
компетентност. Ето защо подлежат на разглеждане и двата акта на насилие.
Производството е с
правно основание чл.4 ЗЗДН.
Видно от
приложената по делото декларация по реда на чл.9, ал.3 ЗЗДН, на 16.12.2018г. Н.
се обадил, че ще дойде, за да вземе М. за свиждане. Детето го предупредило, че
трябва да се подготвя дълго за училище. Въпреки това около 11.00ч. Н.
пристигнал в дома на М.. Детето категорично отказало да тръгне с него и това го
ядосало. Бащата започнал да настоява да излязат и така възникнал конфликт. Н.
започнал да дърпа М. за краката и да крещи, че няма да стане това, което тя
иска, а това, което той каже. Твърди се в декларацията, че детето се изплашило,
започнало да плаче и изпаднало в паника. В продължение на около 2 часа Н. настоявал
да вземе М., но тя продължила да се противопоставя. Около 15ч. той се обадил на
тел.112, за да подаде сигнал против майката за неизпълнение на режима на лични
отношения. Детето изпаднало в паника, когато разбрало, че ще дойде полиция,
понеже тя не иска да излезе с баща си.
Отново видно от
декларацията, на 31.12.2018г. М. и баща й възнамерявали заедно да прекарат
Новогодишния празник, като се уточнили, че тя няма да преспи при него, а след
празника ще се прибере при майка си. Около 18.30ч. бащата взел детето и отишли
да празнуват в жилището на негов приятел. Около 2ч. сутринта детето се обадило
на майка си, за да я вземе, защото баща й отива заедно с приятелката си на
заведение и ще празнуват заедно със сестра му и зет му. При пристигането в
заведението М. видяла детето готово да се прибира и двете тръгнали навън. Това
силно разгневило бащата, който излязъл с тях и започнал да дърпа детето и да
блъска майката. Обиждал я, като я наричал „боклук“ и я заплашвал, че ще я размаже.
На помощ се притекъл случаен присъстващ на случилото се и така майката и детето
се прибрали в жилището си. Там детето не искало да включват осветлението и
телевизора, понеже баща й ще види, че са в къщи и ще отиде при тях. М. била
силно афектирана и плачела през целия път.
На горните
основания майката твърди наличие на извършен на 01.01.2019г. акт на домашно
насилие спрямо нея и детето, изразяващ се в упражнено в присъствие на М.
психическо и емоционално насилие – чл.2, ал.1 и ал.2 ЗЗДН и извършен на
16.12.2018г. акт на домашно насилие спрямо детето М..
По делото са
събрани гласни доказателства. От разпита на св.М. – без родствени отношения със
страните и незаинтересувана от изхода на делото, се установява, че е
присъствала на случилото се на 16.12.2018г., когато бащата М.Н. дошъл, за да се
вземе М. за свиждане. Когато свидетелката влязла в дома на М., детето било
бледо и разтревожено. Н. обиждал майката и то още повече се разстроило. Прибрало
се в стаята си, започнало да плаче и категорично отказвало да тръгне с бащата.
Бащата повишавал тон и на детето и на майката.
По делото е
разпитан още един свидетел – Др.Д., без родство със страните, случайно
присъствал на инцидента на 01.01.2019г. От показанията му се установява, че е
музикант и е имал участие в Новогодишното тържество в заведение в ж.к. “Славейков“,
гр.Бургас. След приключване на програмата, свидетелят излязъл навън, за да чака
такси. Тогава видял М., Н. и детето. М. и Н. дърпали детето - всеки към себе
си, то плачело и се противяло да отиде с
баща си. Мъжът бил много агресивен, обиждал М., като я наричал „курва, боклук“
и др. подобни и я блъскал.
При всичко така изложено, съдът споделя
по реда на чл.272 ГПК изводите на БРС за упражнено на двете сочени дати –
16.12.2018г. и 01.01.2019г. домашно насилие от страна на Н., както следва: по
отношение на Н.М. - на 01.01.2019г. и по отношение на М. М. Н. –на 16.12.2018г.
и на 01.01.2019г., доколкото по делото са събрани доказателства, че и на двете
дати Н. е проявявал агресия към майката в присъствието на детето. Той
нагрубявал жената, наричал я: „курва, боклук“ и я заплашвал.
Описаната
фактическа обстановка води до извод за правилност на решението на БРС в частта,
с която на майката и детето са наложени мерки за защита от домашно насилие от
страна на бащата, извършено на сочените в решението дати.
По отношение на
жалбата, депозирана от Н.М., настоящият състав приема, че е частично
основателна. При описаната по-горе фактическа обстановка, БОС приема, че бащата
има нужда да посещава специализирана програма в Центъра за превенция на
насилието и престъпността. Този извод на съда е продиктуван от анализа на
събраните доказателства по настоящото дело. Видно е, че между Н. и М. се е
насложила силна конфронтация и изключителен негативизъм, който води до
невъзможност за нормално общуване и поддържане на добрия тон. Крайно влошените
отношения между двамата дават най-голямо отражение върху психиката на детето и
на практика рушат връзката му с бащата.
В настоящото
производство съдът не изследва причините за поведението на детето – дали
действително нежеланието да общува с бащата е мотивирано по някакъв начин от
майката, защото то не е предмет на това дело, но намира, че проявите на
избухливост и невъзможността за овладяване на отрицателните емоции към майката
от страна на бащата, водят до още по-лоши последици в отношенията баща-дете.
Проявите на гняв и нетърпимост към М. и ескалирането на напрежението между
родителите, причиняват психически страдания на детето и то започва да се
страхува от баща си и да се крие от него. За да приеме този извод, съдът взе
предвид показанията на св. М..
От друга страна
съдът оценява факта, че бащата полага изключителни усилия да се вижда с детето
и да поддържа връзка с него. Става ясно, че Н. демонстрира силна привързаност и
желание да присъства в живота на М. и настоящият състав приема, че подобно
поведение трябва да се насърчава. За детето е от изключителна важност да знае,
че раздялата между родителите му не означава, че бащата го е изоставил. То
трябва да усеща и осъзнава подкрепата и на двамата родители и е абсолютно
неправилно да бъде лишавано от грижите на баща си, в противен случай ще се
стигне до неправилно формиране на психиката и ценностната система.
Затова настоящият
състав приема, че в частта, с която е отказано на бащата да бъде наложена мярка
по ЗЗДН: „посещаване на специализирана програма“ решението на БРС следва да
бъде отменено и постановено друго – в горния смисъл.
Що се отнася до
молбата за налагане на забрана бащата да приближава жилището, местата за работа
и местата за социален отдих и контакти на въззивницата и малолетната М., съдът
приема, в контекста на горните изводи, че подобна мярка ще допринесе за
отчуждаване на детето от бащата и ще се отрази крайно отрицателно на отношенията
им.
С оглед всичко така изложено, следва решение в
горния смисъл. Разноските за настоящата инстанция ще останат за страните така,
както са извършени.
Мотивиран от
изложеното, БОС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 272/06.02.2019г. по гр.д.№ 307/18г. на БРС, в частта, с която съдът е отказал
налагане на следната мярка за защита: „задължаване да посещава специализирана
програма в ЦПНП“ по реда на ЗЗДН на М.П.Н.
и вместо него ПОСТАНОВИ:
НАЛАГА мярка за защита на Н.М.М.,
ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Б., кв. “С.“ ул. “Р.“ № * срещу
осъществено на 01.01.2019г. от страна на М.П.Н., ЕГН: ********** от гр.Б.,
ж.к.“С.“ бл.** *, ет.* физическо,
психическо и емоционално домашно насилие и мярка за защита на малолетната М. М. Н., ЕГН: **********, срещу
осъществено от страна на М.П.Н., домашно насилие на 16.12.2018г. и на
01.01.2019г., като ЗАДЪЛЖАВА М.П.Н.,
ЕГН: ********** от гр.Б., ж.к.“С.“ бл.** *, ет.* да посещава специализирана програма в ЦПНП“ по
реда на ЗЗДН за срок от 6 месеца, считано от влизане на настоящото решение в
сила.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите му обжалвани части.
Разноските за настоящата инстанция ще останат за страните така,
както са извършени.
ОСЪЖДА Н.М.М., ЕГН: **********, с постоянен
адрес: гр. Б., кв. “С.“ ул. “Р.“ № * да заплати в полза на БОС д.т. в размер на
12.50лв.
ОСЪЖДА М.П.Н., ЕГН: ********** от гр.Б., ж.к.“С.“ бл.** *, ет.* да заплати в полза на БОС д.т. в размер на
12.50лв.
На основание
настоящото решение да се издаде в полза
на Н.М.М., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр. Б., кв. “С.“ ул. “Р.“ № * и малолетната
М. М. Н., ЕГН: **********, жив. на с.адрес, заповед за защита против М.П.Н.,
ЕГН: ********** от гр.Б., ж.к.“С.“ бл.** *, ет.* в
горния смисъл.
Заповедта подлежи на незабавно изпълнение.
Решението е
окончателно.
Преписи от
решението и заповедта за защита да се връчат на страните и РУП Бургас за
сведение.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: