Р Е Ш Е Н И Е
гр. Козлодуй, 21.04.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Козлодуйският Районен съд,
наказателна колегия в публично заседание на 23.03.2016г./Двадесет и трети март,
две хиляди и шестнадесета година/ в състав:
Председател:
Галя Петрешкова
при секретаря Благородка Динкова
и в присъствието на прокурора ……………, като разгледа докладваното от съдия Галя
Петрешкова наказателно административен характер дело № 531 по описа за 2015г.
на Козлодуйския Районен съд и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения
и наказания /ЗАНН/.
Производството е образувано по
жалба на В.Г.Н., ЕГН ********** ***, чрез пълномощник адв.М.С., съдебен адрес: ***,
сграда на АПК, ет.2, против Наказателно постановление /НП/№ 15-0288-000849 от 09.11.2015
г. на Началник РУП към ОД на МВР Враца, РУП-Козлодуй. С горното наказателно постановление,
издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ №
953/ 26.10.2015 год., на основание чл.177 ал.1 т.2 пр.1 от ЗДвП на В.Г.Н., ЕГН **********,
е наложено наказание глоба в размер на 200.00лева. Санкцията е наложена за
това, че същият на 26.10.2015г. около 09.10часа в гр. Козлодуй на ул. Хаджи
Димитър, срещу блок 33, управлява автомобил „Фолксваген голф” с рег.№ ВР 17 82
ВР, собственост на Мариана Василева Димитрова, ЕГН ********** от гр.Козлодуй, с
изтекъл срок на валидност на СУМПС към дата 01.04.2015г., и без контролен талон към СУМПС, с което се сочи виновно да е нарушил разпоредбите
на чл.150а от ЗДвП и чл. 100, ал.1, т.1 ЗДвП.
В законоустановения срок В.Г.Н. обжалва
пред КРС горепосоченото наказателно постановление. Моли да се отмени
наказателното постановление и наложените с него наказания. Излага съображения в
тази насока.
В хода на разглеждане на делото
пред настоящата инстанция, жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. М.С..
Ответникът по жалбата не взема
становище и не се представлява.
Козлодуйският районен съд, като прецени и обсъди
оплакванията в жалбата, становищата на страните, както и доказателствата по
делото, приема за установено следното:
На 26.10.2015г. в гр. Козлодуй
на ул. Хаджи Димитър, срещу блок 33, служители
при РУП-Козлодуй свидетелите Н.Н. - актосъставител
и С.Д. изпълнявали служебните си задължения, свързани с контрола на движението
по пътя, жалбоподателя на посоченото
място бил забелязан от полицаите да управлява автомобил „Фолксваген голф” с рег.№ ВР 17 82 ВР,
собственост на Мариана Василева Димитрова, ЕГН ********** от гр.Козлодуй, като
при извършена проверка се установило, че жалбоподателя управлява с изтекъл срок
на валидност на СУМПС към дата 01.04.2015г. и без контролен талон към СУМПС.
Бил съставен АУАН № 953/ 26.10.2015
год., въз основа на който е издадено обжалваното НП № 15-0288-000849 от 09.11.2015г.
Като в НП се сочи виновно да е
нарушил разпоредбите на чл.150 от ЗДвП и чл. 100, ал.1, т.1 ЗДвП.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е допустима като
депозирана в законоустановения срок. Независимо от основанията, посочени в
жалбата и писмената защита, съдът подложи на цялостна проверка обжалваното
наказателно постановление, при което констатира следното:
В административнонаказателното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения, накърняващи правото
на защита на наказаното лице.
В АУАН и в НП, издадено въз
основа на акта следва да има единство, както между словесното описание на
нарушението, така и между цифровото изписване на нарушението /правната му
квалификация/. В АУАН деянието е квалифицирано като такова по чл. 150а от ЗДвП,
като дадената от наказващия орган в наказателното постановление правна
квалификация на деянието е по чл. 150 от ЗДвП. Така посочената нарушена
законова разпоредба в Наказателното постановление, не съответства, не само на
цифровото описание на нарушението в АУАН, но и на изложената фактическа
обстановка, както в НП, така и в АУАН. Липсата на единство е съществено
процесуално нарушение, тъй като е довело до нарушаване правото на защита на
наказаното лице.
АУАН, с който се образува
административнонаказателното производство, съгласно чл. 36 ал. 1 от ЗАНН, като
акт с обвинителна функция, следва да съдържа изискуемите, с оглед повелителната
разпоредба на чл. 42 от ЗАНН, реквизити. Липсата на реквизит от акта за
нарушение препятства служебната въззивна проверка досежно формално правната му
законосъобразност, като се подчертае, че по същество актът за нарушение
съставлява акт, с който се повдига обвинение за евентуално извършено
административно нарушение и липсата на пълно фактическо и юридическо
формулиране на обвинението или несъответствието на последните осуетява
реализирането ефективно и в пълен обем правото на защита на нарушителя, предвид
което всякога съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, с
правна последица абсолютна незаконосъобразност както на акта за нарушение, така
и на издаденото въз основа на такъв акт наказателно постановление.
Съгласно чл. 42 т. 5 от ЗАНН,
актът за установяване на административно нарушение трябва да съдържа законните
разпоредби, които са нарушени.
Недопустимо е за първи път в
наказателното постановление да се твърдят нови обстоятелства или да се дава
нова правна квалификация извън тази, посочена в акта за установяване на
нарушението. Доколкото с наказателното постановление се санкционира установено
по надлежния ред нарушение, пропуските при установяване на нарушението и
неговата недостатъчна конкретизация не могат да бъдат отстранени, чрез пълно
описание на нарушението за пръв път в наказателното постановление.
В този смисъл е необходимо да е
налице правно единство между цифровата квалификация на нарушението, посочена в
акта и тази отразена в наказателното постановление. Посоченото несъответствие
между цифровата квалификация на нарушението в акта и НП накърнява правото на
защита на нарушителя, който има право да узнае какво точно нарушение на
правилата за движение се твърди, че е извършил. Нарушаване на правото на защита
във всички случаи води до порочност на издаденото НП, тъй като представлява
съществено процесуално нарушение.
Наказателното постановление е
съставено при особено съществени нарушения на установените в ЗАНН процесуални
правила за съставяне на акт за нарушение, респ. този акт не може да се ползва с
установената в чл. 189 ал. 2 от ЗДвП доказателствена сила. Не се установява по
несъмнен и безспорен начин наличието на виновно извършено от жалбоподателя
административно нарушение, като въззиваемата страна не ангажира достатъчно
доказателства в подкрепа на установената в наказателното постановление
фактическа обстановка. Липсват доказателства относно приетите в акта фактически
констатации, възприети и в обжалваното наказателно постановление.
Налице е несъответствие между нарушената
законова разпоредба, визирана в АУАН и НП. Актосъставителят е квалифицирал
действията на водача, управлявал МПС без СУМПС, като нарушение на чл. 150а от ЗДвП /"За да управлява моторно превозно средство, водачът
трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към
която спада управляваното от него превозно средство."/.
Същевременно в НП, действията на
жалбоподателя са квалифицирани като нарушение на чл. 150 от ЗДвП /"Всяко пътно превозно средство, което участва в
движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява
от правоспособен водач..."/.
По този начин се нарушава
принципа за непротиворечивост между АУАН и НП. Актосъставителят визира
нарушение на чл. 150а от ЗДвП – управление на МПС от правоспособен водач, чието СУМПС обаче е
било с изтекъл срок на валидност, а АНО- нарушение на чл. 150 от ЗДвП – "неправоспособност" на водача.
Последното несъответствие между
АУАН и НП пречи на жалбоподателя да разбере действителните параметри на
вмененото му нарушение, с което по съществен начин е накърнено правото му на
защита.
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства безспорно се установява, че СУМПС е било с изтекъл срок на
валидност до 01.04.2015г. Т.е. към
датата на проверката същият не е неправоспособен водач по смисъла на чл. 150 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП всяко пътно превозно средство, което участва в движението по
пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от
правоспособен водач. Разпоредбата на чл. 150а от ЗДвП пояснява, че за да управлява моторно превозно средство, водачът
трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към
която спада управляваното от него превозно средство. В този смисъл
жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение на чл. 150 от ЗДвП, същият е придобил правоспособност. Видно от издаденото НП,
управлението на превозно средство без СУМПС е квалифицирано като деяние по чл. 150 от ЗДвП и спрямо същото е приложена санкционната разпоредба на чл. 177 ал. 1
т. 2, пр.1 от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП въвежда императивното изискване, всяко пътно превозно средство,
което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, да се
управлява от правоспособен водач.
В случая, няма спор, че
жалбоподателят е правоспособен водач. СУМПС е със срок на валидност до 01.04.2015г.,
т.е. към датата на нарушението, нарушителят не е бил неправоспособен водач.
Следва да се има предвид, че при изтекъл срок на валидност на СУМПС, водачът не
става неправоспособен ex lege. В подкрепа на горното е изричният текст на чл. 157 ал. 4
от ЗДвП, според който водач, на когото са отнети всички контролни
точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за
управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи. От това
следва, че лицето губи правото да управлява МПС след изгубване на контролните
точки, и тогава е длъжно да върне своето СУМПС, но не престава да бъде
правоспособен водач при изгубване на самото свидетелство.
Предвид гореизложеното,
управлението на МПС в периода от подаването на декларацията по чл. 17, ал.1
от Правилника за издаване на българските документи за самоличност до
издаването на дубликата по чл. 160 от ЗДвП, не следва да се квалифицира като нарушение по чл. 150 от ЗДвП, а като такова по чл. 150а от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 150 ЗДвП
забранява управлението на МПС от неправоспособни лица, а тази на чл. 150а ЗДвП
конкретизира общата забрана, че водачът няма право да извършва тази дейност без
свидетелство за управление на МПС за съответната категория. Разграничителният
критерий между двете императивни правила е в обстоятелството, дали деецът има
придобита правоспособност по предвидения в закона ред или не /В този смисъл т.6
от Постановление № 1 от 17.01.1983 г. по н.д. № 8/82 г. на Пленума на ВС/.
Грешната квалификация на вмененото нарушение е абсолютно основание за отмяна на
наказателното постановление, с която жалбоподателят е санкциониран за нарушение
на чл. 150 от ЗДвП.
Водим от изложените съображения и на основание чл.63,
ал.1, пр.3 ЗАНН, Козлодуйският районен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление
/НП/№ 15-0288-000849 от 09.11.2015 г.на Началник РУП към ОДМВР Враца,
РУП-Козлодуй, с което на В.Г.Н., ЕГН ********** ***, основание чл.177 ал.1 т.2
пр.1 от ЗДвП обл.Враца,ул.”Ген. Петър Панчевски”№19, е наложено наказание глоба
в размер на 200.00лева, и на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП е наложено
наказание глоба в размер на 10.00лева, за това, че 26.10.2015г. около 09.10часа
в гр. Козлодуй на ул. Хаджи Димитър, срещу блок 33, управлява автомобил „Фолксваген голф” с рег.№ ВР 17 82 ВР,
собственост на Мариана Василева Димитрова, ЕГН ********** от гр.Козлодуй, с
изтекъл срок на валидност на СУМПС към дата 01.04.2015г. и не носи контролен
талон към СУМПС, с което виновно е нарушил разпоредбата на чл.150 от ЗДвП и
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно
обжалване в четиринадесетдневен срок от датата на получаване на съобщението за
изготвянето му, пред Административен съд – Враца.
Да се публикува съгласно чл. 4, ал.2, т.2 от ВПОПСА в
КРС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: