Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 61
Гр. Кубрат, 21.04.2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кубратският районен съд, в публично заседание на двадесет и първи
март две хиляди и седемнадесета година в
състав:
Председател: Албена Великова
При
секретаря В.Д. като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 358 по описа на КРС за 2016 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производство по обективно
и кумулативно съединени искове с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК и чл.76, ал.2 от ЗН.
Ищците Ю.М. и Г.Ч. твърдят,
че с ответницата В.С.И. са съсобственици по наследство от общия им наследодател С.Я.А., б.
ж. на с.Прелез, на следните недвижими имоти:
1/ Поземлен имот-Празно дворно място представляващо парцел № ІІІ-476
от кв.42 с площ
2/ Урегулиран поземлен имот – празно дворно място представляващо
парцел № ІV-476 от кв.42 с площ
3/ Поземлен имот-Празно дворно място представляващо парцел №V-476 от
кв.42 с площ
4/Урегулиран поземлен имот- Празно дворно място представляващо
парцел № ХІ-476 от кв.42 с площ
След смъртта на общите наследодатели С.А. и А.А., единствени техни
наследници останали двете им дъщери ответницата В.С.И. и наследодателката им – тяхна майка - Х.С.Т..
Заявяват, че приживе наследодателката им не се е отказала от наследствения си
дял от процесните имоти, макар че се е установила да живее в Р Турция.
Узнали, че през 2009 год. В.И. се е снабдила с Нотариален
акт за собственост № 62, том № 8, дело № 981/23.12.2009 г. на Нотариус
С.Садък рег. № 004 на Нотариалната камара, а през
В първото съдебно заседание ищците чрез
процесуалния си представител коригират исковата молба, като заявяват, че е
допусната техническа грешка при изписване на квотите им в съсобствеността и
претендират участие в същата в размер на 2/6 ид. части. В този смисъл съдът е
допуснал поправка на първоначално подадената искова молба.
Ответниците В.С.И. и И.А.И. заявяват становище, че исковете са
неоснователни и следва да се отхвърлят, като молят да им се присъдят сторените
разноски. Заявяват, че нито приживе
наследодателката на ищците, нито след смъртта й през 1995г. самите ищци са
предявявали претенции по отношение на процесните четири имота. През цялото
време същите са били обработвани и ползвани от ответницата В.И. без да е имало
каквито и да било спорове относно това. Отделно заявяват, че ищците са чужди
граждани и предвид обстоятелството, че нямат българско гражданство, по
отношение на тях е налице законовата забрана да придобиват имоти по давност и
да осъществяват съвладение.
Ответниците Ш.Х.Ш. и Н.Н.Ш.. ангажират становище, че на първо място исковете са недопустими, защото са предявени от лица, които не са активно легитимирани да водят такива искове. Твърдят, че е необяснима претенцията на ишците, с която от една страна претендират права по 1/6 ид. ч. за всеки от ищците, а искането за отмяна на констативния нотариален акт е за общо 1/2 ид. ч. Оспорват всички представени от ищците документи, с изключение на нотариалните актове, скици, данъчни оценки, Удостоверение за семейно положение № 261/31.08.2016г. и решение № 589/1995г. на Първоинстанционен граждански съд гр.Чорлу, в което е посочено че Х.Ч. е дъщеря на С. и С.. Заявяват, че така предявените искове са неоснователни и молят съда да ги отхвърли и им присъди сторените разноски.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по
делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Видно от представените Удостоверения за наследници
№ 192/27.06.2016 год. и № 190/27.06.2016 год., и двете изд. от Кметство с.
Прелез, ищците и първата ответница по делото са наследници на общия
наследодател С.Я.А., б. ж. на с. Прелез, поч. на 24.05.1967 год. и А.А. А., б. ж. на с.Прелез, поч. на 13.06.1988
год. Последните са имали три деца – В.С.И.
(първата ответница), А.С.Я. и Х.С.Т. (майка на ищците).
А.С.Я., видно от съдържанието на Удостоверение за
наследници № 267/15.10.2013 год. изд. от Кметство с. Прелез, е починал на
08.11.1999 год. и е оставил свои законни наследници сестрите си – В.С.И. и Х.С.Т..
От приложената декларация за идентичност на имена
рег. № 5501/16.10.2013 год. на Нотариус рег. № 573 на НК (л.24) е видно, че
имената Х.С.Т., Х.С.А. и Х.Ч. са на едно и също лице.
От представеното Решение по дело № 1995/533 на Първоинстанционен
граждански съд гр. Чорлу, Р Турция, (л.15-л.16) се установява, че Х.Ч. (Х.С.Т.)
е починала на 17.06.1995 год. и ищците по делото Ю.М. и
Г.Ч. са нейни деца.
Твърди се в исковата молба, че общите
наследодатели С.Я.А. и А.А. А. са били собственици на следните имоти: 1/ Поземлен
имот-Празно дворно място представляващо парцел № ІІІ-476 от кв.42 с площ
Макар по делото да липсват писмени доказателства,
с оглед признанието на ответниците В.С.И.
и И.А.И., съдът приема, че описаните в исковата молба четири имота са
били собствени на общите наследодатели С.Я.А. и А.А. А., бивши жители на село
Прелез.
Не е спорно между страните и обстоятелството, че
ответницата В.С.И. се е снабдила с Нотариален акт за
собственост върху процесните имоти с № 62, том № 8, дело № 981/23.12.2009 г. на Нотариус С.Садък
рег. № 004 на Нотариалната камара, а през
От приложените по делото изселнически паспорти
(л.99 и л.104) се установява, че Х.С.А. заедно с по-малката си дъщеря – ищцата Ю.
и съпруга си, както и ищцата Г. заедно със съпруга и детето си, са се изселили от страната през месец август
1976 год. От представените по делото разрешение за пребиваване, фотокопие от
лична карта на гражданин на РТурция, се установява, че ищците нямат българско
гражданство.
По инициатива на страните се събраха и гласни
доказателства. От показанията на всички свидетели се установява по несъмнен
начин, че общата наследодателка на ищците Х., както и децата й след 1978 год.
никога не са се връщали в РБългария, съответно и в село Прелез. Свидетелите
твърдят, че не са виждали ищците в село Прелез.
Св. Мустафа заявява, че процесните имоти били
разделени от общия наследодател С.Я.А. по равно на всяко от децата му.
Първоначално същите били обработвани от сина на С. – А.С.Я., а впоследствие от
ответницата В. и нейния съпруг. Свидетелят заявява, че при едно от посещенията
си в РТурция през 2008 год. се срещнал с Г., която му предложила да обработва
техния наследствен дял от имотите.
Свидетелите О. и Х., които стопанисват имоти в
съседство на процесните заявяват, че последните са се обработвали от първия и
втория ответник, които съборили старата ограда, поставили нова телена ограда,
порта, И. притежавал трактор, с който обработвал земята.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите О. и
Х., тъй като същите възпроизвеждат факти, които са възприели лично и
непосредствено, още повече, че живеят в съседство с имотите, предмет на правния
спор и са наблюдавали хронологично във времето кой и как ги е обработвал.
Въз основа на така установените факти, съдът направи следните правни
изводи:
По първоначалния иск по
чл.124 ГПК
Предявен е положителен
установителен иск, с който ищците целят да установят в
отношенията си с ответниците, че са собственици на 2/6 ид. ч. от процесните четири имота,
останали им в наследство от общите наследодатели С.Я.А., б. ж. на с. Прелез и А.А. А., б. ж.
на с. Прелез, въз основа на наследствено правоприемство.
Ответницата В.С.И. оспорва претенцията,
заявявайки, че е придобила правото на собственост в пълен обем на основание
наследствено правоприемство и придобивна давност.
Сънаследник може да придобие по давност останал в
наследство недвижим имот, ако упражнява фактическа власт върху него повече от
десет години и ако отблъсне фактическата власт на другите сънаследници (чл.79,
ал.1 от ЗС). При наследствени имоти се смята, че упражнявайки фактическа власт
върху целия имот, сънаследникът владее своята идеална част и държи частите на
останалите сънаследници, като в този случай, за да се приеме, че владее целия
имот - само и изключително за себе си, е необходимо този сънаследник да е
противопоставил на останалите своето намерение за това. Обикновеното
неползуване на имота не води до изгубване на правото на собственост.
Неупражняването на фактическа власт върху съсобствения имот, само по себе си,
не представлява отказ от права. Манифестирането на намерението да се свои целия
имот е същественият елемент от предвиденото в чл. 79 от ЗС
придобивно основание. Промяната в намерението, с което сънаследникът упражнява
фактическата власт върху имота, следва да бъде демонстрирана по категоричен
начин и не може да се предполага. То трябва да се противопостави на останалите
сънаследници, като в исковия процес следва да бъде установено, че противопоставянето
е достигнало до знанието им.
В духа на ТР № 1/06.08.2012 г. на
ОСГК на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г. когато съсобственик е започнал
да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, той е държател на
частите на останалите съсобственици и ако се позовава на придобивна давност за
чуждата идеална част, той трябва да докаже, че е извършил действия, с които е
обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални
части за себе си, т. е. да докаже, че промяната в намерението, с което
упражнява фактическата власт върху вещта е достигнала до знанието на
невладеещите съсобственици. Упражняващият фактическата власт съсобственик
следователно е длъжен да манифестира спрямо останалите завладяването на
идеалните им части чрез действия, обективиращи установяване на своене и
отблъскващи владението им. Обвързването на определени правни последици със
задължение за действие, извършването на което следва да достигне до друг правен
субект и да бъде възприето от него обаче винаги следва да бъде поставяно в
зависимост от възможността процесът на узнаване и възприемане да бъде обективно
осъществен, тъй като осъществяването на този процес не винаги зависи само и
единствено от волята на извършващото действието лице. За да достигне промяната
в намерението до адресата е необходимо местонахождението му да е известно на
извършващото действията лице, а за да бъде отблъснато владението,
съсобственикът, на когото промяната в намерението се противопоставя, следва да
е предприел действия, свързани с упражняване на правата си върху имота или поне
да е демонстрирал намерение за това. Само ако местонахождението на невладеещия
съсобственик е известно, той е проявявал интерес към съсобственото имущество и
е изразявал воля да упражнява правата си в съсобствеността по предвидения в ЗС ред, но въпреки това
позоваващият се на придобивна давност съсобственик не е извършвал действия по
упражняване на фактическата власт върху целия имот по начин да бъдат възприети
от невладеещия съсобственик, респ. не е демонстрирал открито спрямо него
намерението си да свои целия имот, може да се приеме, че не е изпълнил надлежно
задължението си да обективира спрямо другия собственик намерението да владее
идеалните му части за себе си. Така според Решение № 214/28.10.2015 год. по гр.
д. № 1919/2015 год. на ВКС, І г. о., ако невладеещият съсобственик е с
неизвестно местожителство, напуснал е пределите на страната преди години, не се
е завръщал и не е проявявал никакъв интерес към съсобствения имот,
манифестирането на подобни действия е обективно невъзможно. В подобна хипотеза
и ако не е установено трайното отсъствие на невладеещия съсобственик да се
дължи на обективно препятствие, което той да не е в състояние да преодолее, е
достатъчно промяната в намерението да е била демонстрирана спрямо всички по
несъмнен начин, т. е. владението да се осъществява явно върху целия имот по
начин всяко лице да може да го възприеме.
От показанията на разпитаните по делото свидетели
се установи единно и безпротиворечиво, че от 1978 год. нито ищците, нито
тяхната майка са се връщали в Р България, не са проявявали какъвто и да било
интерес по отношение на имотите, изключая инцидентната среща на едната ищца с
първия свидетел през 2008 год. Към този момент обаче съдът намира, че първата
ответница, която от 1997 год. заедно със съпруга си е обработвала процесните
имоти е придобила собствеността по
давност. Предвид изложеното предявеният
от ищците установителен иск е неоснователен и недоказан и следва да се
отхвърли. Доколкото произнасянето по реда на чл.537, ал. 2 от ГПК е пряка
последица от уважаването на установителния иск, с оглед отхвърлянето му, съдът
не следва да се произнася.
По иска с правно основание чл. 76, ал. 2 от ЗН
От изложеното по-горе се установи, че първата
ответница е придобила в пълен обем правото на собственост върху процесните
имоти, находящи се в село Прелез, по давност и наследствено правоприемство,
поради което и се е снабдила с констативен нотариален акт. Поради това съдът
намира, че извършената от нея и съпруга й разпоредителна сделка в полза на
третия и четвъртия ответник не е относително недействителна, както твърдят
ищците.
С договора за продажба от 26.09.2012 год. оформен
с НА № 128, том 4, дело № 451/26.09.2012 г. на Нотариус Ив. Башева рег. № 573 на НК, ответниците В.С.И. и
съпругът й И.А.И. са прехвърлили правата
на собственост, каквито са придобили и притежават. Извършената между тях, от
една страна като продавачи, и Ш.Х.Ш. от друга
- като купувач, продажба на правото на собственост върху процесните недвижими
имоти, не е недействителна. Договорът е предизвикал целения от страните по него
вещноправен ефект, тъй като се установи, че прехвърлителката В.И. притежава
права на собственост върху имотите, предмет на продажбата. Разпореждането валидно обвързва страните по
договора и поражда желаните и целени от тях правни последици - възмездно
прехвърляне на правото на собственост върху описаните в НА
поземлени имоти, в полза на приобретателите – ответникът Ш.Х.Ш. и съпругата му Н.Н.Ш., поради което последиците от този акт на
разпореждане следва да се зачетат, а така предявеният иск с правно основание чл.76,
ал.2 от ЗН следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
При този изход на делото – отхвърляне на
предявените искове, на основание чл.78, ал. 3 от ГПК, на ответниците В.С.И. и И.А.И.
следва да се присъдят сторените разноски в размер на 360.00 лева и на
ответниците Ш.Х.Ш. и Н.Н.Ш. – сторени такива в размер на 700.00 лева.
Водим от горното, съдът:
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен иска предявен от Ю.М., род. на *** г. и Г.Ч., род. на *** г. чрез пълномощник адв. Емилия
Събева от АК-Разград за установяване в отношенията им с В.С.И., ЕГН **********
и И.А.И., ЕГН **********,***, Ш.Х.Ш.,
ЕГН ********** и Н.Н.Ш., ЕГН **********,***, че са собственици на общо 2/6 ид.
части от следните поземлени имоти:
1/ Поземлен имот-Празно дворно място представляващо парцел № ІІІ-476
от кв.42 по одобрения със Заповед №
109/03.08.1992г. подробен устройствен план на селото, с адм. адрес с.Прелез, общ.Завет, обл.Разград, ул.Васил Коларов № 6, с площ
2/ Урегулиран поземлен имот – Празно дворно място представляващо парцел № ІV- 476 от кв.42, по
одобрения със Заповед № 109/03.08.1992г. подробен устройствен план на селото с площ
3/ Поземлен имот-Празно дворно място представляващо парцел № V-476 от кв.42 по одобрения със Заповед № 109/03.08.1992г. подробен устройствен план на
селото, с площ
4/ Урегулиран поземлен имот - Празно дворно място представляващо парцел №
ХІ-476 от кв.42 по одобрения със
Заповед № 109/03.08.1992г. подробен устройствен план на селото, с площ
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен иска предявен от Ю.М., род. на *** г. и Г.Ч., род. на *** г. чрез пълномощник адв. Емилия
Събева от АК-Разград за обявяване относителната недействителност на
сделката оформена с Нотариален акт за покупкопродажба на недвижими имоти № 128,
том № 4, рег. № 4176, дело №
451/26.09.2012 год. на Нотариус с рег. № 573 на Нотариалната камара.
ОСЪЖДА Ю.М., род. на *** г. и Г.Ч., род. на *** г. да заплатят на В.С.И., ЕГН ********** и
И.А.И., ЕГН **********,*** сумата 360.00
лева (триста и шестдесет лева, нула стот.) – сторени разноски по делото.
ОСЪЖДА Ю.М., род. на *** г. и Г.Ч., род. на *** г. да заплатят на Ш.Х.Ш., ЕГН ********** и Н.Н.Ш., ЕГН **********,*** сумата 700.00 лева (седемстотин лева, нула стот.) – сторени разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Разград в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис.
Председател: /П/ Ал. Великова