№ 173
гр.Пловдив, 24.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Търговско отделение, І-ви състав, в открито заседание на…трети
юни…през…две хиляди и двадесета година,………………….в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Славейка Костадинова
ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева
Красимира Ванчева
при участието на секретаря……Цветелина Диминова……..разгледа докладваното
от съдията……...Пенчева….В.търговско дело №143 по описа за 2020
година,…за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно по реда на чл.258 и
сл. ГПК.
С решение №178/06.12.2019г., постановено по
търг. д. №328/2018г. по описа на окръжен съд Пазарджик, е отхвърлен предявеният
от К.С.Н.,
ЕГН ********** срещу „З.“ АД, ЕИК ***иск за осъждането му да заплати обезщетение от 50 000лв. за претърпени от нея неимуществени вреди от
пътнотранспортно произшествие, настъпило в гр. Р., община П., на 07.12.2017г.
по вина на К.Д.Д., застрахован при
ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, заедно със законната лихва за забава от датата на ПТП - 07.12.2017г. до
окончателното изплащане на сумата, като неоснователен. К.С.Н. е осъдена да заплати на „З.“ АД 50лв. - разноски по делото.
Решението е
обжалвано от ищцата в първоинстанционното производство – К.Н.. Счита, че същото
е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. В тази насока са изложени
подробни съображения за неправилна преценка от страна на първоинстанционния съд
на данните по делото, вследствие на което е изведен необоснован извод, че на
07.12.2017г. не есе е реализирало описаното в исковата молба ПТП. Анализирайки
депозираните по делото гласни доказателства – показанията на свидетеля Б.Д.,
жалбоподателката счита, че по делото е установено, противоправно поведение на
водача на МПС „М.“, рег. №***– К.Д., който, нарушавайки правилата за движение,
на заден ход, е блъснал Н., от който удар са настъпили описаните в исковата
молба увреждания. Иска се решението да бъде отменено, като се постанови друго,
с което предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди да бъде уважен. С
въззивната жалба не се предявяват доказателствени искания. Претендират се
сторените по делото разноски – адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от
ЗА.
Ответник -
жалбата „З.“ АД, в представения отговор по чл.263 ал.1 от ГПК, оспорва изцяло въззивната жалба. Претендира сторените по делото разноски,
не предявява доказателствени искания.
Съгласно
чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното
решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да
ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в
обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон.
Въззивната
жалба е допустима, като депозирана в законоустановения срок от надлежна страна
и с предписаното от закона съдържание.
Предмет на
обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение.
Същото е
постановено по предявен иск с правно основание чл.432
ал.1 от КЗ.
Ищцата в
първоинстанционното производство – жалбоподател в настоящето – К.С.Н., е изложила твърдения, че на 07.12.2017г., в гр. Р., била блъсната в
гръб от
лек автомобил марка „М.“, рег. № ***, с водач К.Д.Д. /като автомобилът и водачът са посочени впоследствие/.
Твърди се, че лекият автомобил е влезнал в забранена зона, регулирана с пътен
знвак и връщайки назад е блъснал ищцата. Вследствие на удара ищцата паднала на
земята и била наранена. Позовавайки се на данните от амбулаторен лист
№000964/28.05.2018г., твърди, че вследствие на удара получила счупване на горния
край на лъчевата кост, навяхване и разтягане на ставния апарат на дясната
лакътна става, повърхностни травми на дясната китка и дланта. След ренгтгеново изследване й е поставена диагноза: фрактура
радии декстри субкапитате. Вследствие на тези наранявания ищцата изпитвала болки и страдания в продължение на една година след
инцидента, а именно затруднения да се движи сама, страх от МПС, изпаднала в състояние на продължителен плач и паника, през деня
и нощта постоянно изпитвала силна уплаха,
неработоспособна е, физически в невъзможност да се обслужва сама, получила е
също страхова невроза, постоянно безсъние и главоболие, постоянна тревожност. Ангажиране отговорността на ответника „З.“ АД се основава на наличие на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за процесното МПС, пред който застраховател била предявена претенция
за заплащане на обезщетението за неимуществени вреди. Твърди се, че
поради непостигнато съгласие с ответника относно размера на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди, ищцата предявява иск за заплащане на такова
обезщетение в размер на 50 000лв., ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането – 07.12.2017г.
В представения
в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба ответникът „З.“ АД е
оспорил така предявения иск за неимуществени вреди. Оспорен е фактът на настъпило
ПТП, съответно – настъпване на застрахователно събитие. Оспорва се и наличие на
причинна връзка между твърдените от ищцата вреди и застрахователно събитие.
От събраните
по делото доказателства се установи следното:
Претенцията е
за репариране на вреди при условията, визирани в чл.432, ал.1 от Кодекса за
застраховането, съгласно която
увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да
иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“, при спазване на изискванията на чл.380. В чл.432, ал. 1 от КЗ е
признато право в полза на увреденото лице, спрямо което застрахованият по
разглеждания вид застраховка е отговорен по правилата на чл.45 и сл. от ЗЗД, да
предяви пряк иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение. За
да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, между
прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това, следва да са
налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди – а именно: да е причинена
вреда, тази вреда да е причинена виновно, същата да е резултат от противоправно
поведение, наличие на причинна връзка между противоправното поведение и
причинената вреда.
Няма спор, че
за лек автомобил марка „М.“, рег. № ***,
собственост на К.Д.Д., е сключена застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ при ответното дружество, валидна към процесната дата –
07.12.2017г.
От
представената медицинска документация и приетото при първоинстанционното
разглеждане на делото заключение от съдебномедицинска експертиза се установява
наличието на претърпени травматични увреди от ищцата. На процесната дата –
07.12.2012г., е издадено медицинско свидетелство, с отразена обективна находка
– дясна лакътна става с масивен оток и охлузване; Движенията са блокирани,
установява се преразтегляне на ставните връзки и фисура на дясната радиална
главичка. Във фиш за рентгеново изследване на ДКЦ 1 гр. В.от 11.12.2017г. е
отразен резултат от рентгенография на лакътна става – фрактура субкапитата
радии декстра – счупване на шийката на лъчевата кост под главата. Представен е
амбулаторен лист от значително по-късен период – 28.05.2018г. , в който, като
анамнеза е посочено: на 07.12.2017г. била ударена от кола, лекувана амбулаторно,
оплаква се от периодично отичане на пръстите. Като обективно състояние е
отразено: В момента няма оток на пръстите на ръката, дясна лакътна става е с 5
гр. ограничена в екстензията и леко болезнена в крайната става. В
констативносъобразителната част от заключението от допуснатата при
първоинстанцинното разглеждане на делото съдебномедицинска експертиза се
съдържат данни и за друга медицинска документация: амбулаторен лист от
11.12.2017г. и амбулаторен лист от 20.12.2017г., издадени от лекар – ортопед –
травматолог в гр. Р., в които се съдържа описание за обективно състояние –
ограничено движение на дясна лакътна става, оток и покожен хематом по медиална
повърхност; медиална нестабилност на ставата; поставена гипсова шина от рамото
до метакарпофалангеалните стави.
Съвкупната
преценка на така описаните писмени доказателства с гласните такива -
показанията на свидетеля Д.– посочен от ищцата и свидетелката В.– посочена от
ответника, съвпадащи по отношение на обстоятелството, че след инцидента ищцата
е била закарана от свидетелката В.и съпруга й, управлявал процесното МПС, на
лекар в гр. Р., при което е издадено медицинското свидетелство от 07.12.2017г.,
но въпреки препоръката, Н. е отказала да посети специалист в гр. В., може да
доведе до извод, че описаните в медицинската документация травматични
увреждания на ищцата са причинени на датата 07.12.2017г. /ден – четвъртък/.
Вследствие влошаване състоянието й ищцата повторно е потърсила медицинска
помощ, при което е издаден амбулаторен лист от 11.12.2017г. /ден понеделник/ и
на същата дата е направено рентгеново изследване, при което е установено
счупване на шийката на лъчевата кост под главата.
Пренесен пред
въззивната инстанция спорът е относно това – претърпените от жалбоподателката
неимуществени вреди в резултат ли са от виновно, противоправно поведение от
страна на водача на МПС – К.Д., за да се ангажира безвиновната отговорност на
застрахователя, доколкото, според правилото на чл.429 ал.1 от КЗ, застрахователят се задължава да
покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна
сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които
са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Съгласно
заключението от съдебномедицинската експертиза описаните травматични увреждания
в областта на дясната ръка са получени при загуба на равновесие и последващо
падане на дясна страна и напред, върху дланта на дясната ръка с последващо
напълно свиване в лакътя, под тежестта на тялото; дясната ръка е била отведена
от тялото, на която при падането, Н. се е подпряла предпазно върху терена.
Вещото лице от съдебномедицинската експертиза заключава, че загубата на
равновесие е вследствие лек удар на автомобила с ниска кинетична скорост. При
оценката на така даденото заключение съобразно правилото на чл.202 от ГПК, на
първо място следва да се посочи, че същото е дадено съобразно поставената му
задача, според обстоятелствата, посочени от самата ищца – а именно, че е
блъсната в гръб от движещия се на заден ход лек автомобил. На същия принцип е
изготвено и заключението от съдебноавтотехническата експертиза. Отговорът на
поставената задача относно механизма на твърдяното ПТП не е конкретен и изведен
на база конкретни данни, а както, според писменото заключение, така и според
разясненията на вещото лице, дадени в съдебно заседание, е основан на вероятни
предположения. И двете експертизи, както съдебномедицинската, така и
автотехническата, са изготвени на база свидетелски показания, депозирани в досъдебно
производство №ЗМ 338/2018г. по описа на РУ В./приложено като доказателство по
делото/, доколкото не се спори, че не е съставен констативен протокол за
настъпило ПТП. При това положение двете заключения следва да бъдат обсъдени и
преценени заедно с другите доказателства по делото.
Тази преценка
следва да се извърши съобразно единствено относимите към спорния въпрос
доказателства, които са гласните такива – показанията на свидетелката
М.В./посочена от ответника/ и на свидетеля /Б.Д. /посочен от ищцата/, като няма
пречка релевантният за спора факт да бъде установен с всички допустими
доказателствени средства.
Според
показанията на свидетелката В.– съпруга на водача на процесния автомобил К.Д., събитието на
въпросната дата – 07.12.2017г., настъпило пред магазин за железария, преди обяд. По предложение на служител
от магазина, автомобилът марка „М.“ бил паркиран пред самия магазин, на място,
обособено като паркинг, за да може да натоварят закупената стока. След като
натоварили стоката, съпругат й влязъл в колата и започнал маневра на заден ход,
за да я изкара от мястото, обособено като паркинг, а свидетелката останала
извън автомобила, за да го навигира. По време на тази маневра забелязала как
една жена – ищцата, паднала зад колата - на около 2 метра от задната част на
автомобила. Свидетелката му дала знак на водача на автомобила да спре и той
спрял, изминавайки на заден ход около половин метър. Последващите показания на
свидетелката В.са съвпадащи с тези на свидетеля Д.относно факта, че и тримата
/свидетелите и водача на лекия автомобил/ са се притекли на помощ на ищцата,
след което същата била откарана от Д.и В.на лекар в гр. Р.. Т.е. – според
показанията на свидетелката В., липсва виновно противоправно поведение от
страна на водача на лекия автомобил.
По-съществен и значим е
анализът на показанията на свидетеля Д.. Непосредствените му възприятия относно
събитието са следните: Вървейки по посока към входа на магазина, магазинът се
намира вдясно от него, като „от всички страни магазинът е заграден“. Влизайки в
магазина по главния път, от стената, покрай която минава, няма видимост към
двора /в който е паркиран или движещ се на заден ход лек автомобил/. Свидетелят
обяснява, че при влизането в дворчето на магазина кофата, която държала ищцата,
изхвърчала и паднала пред него, като видял жената/ищцата също паднала пред него
по лице, на около 3 метра. Депозира показания, че в този момент изкрещял „Какво
става?“, но отново повтаря „жената падна по лице“. Т.е. – липсва конкретност в
показанията на този свидетел относно момента на „падането“ на ищцата – дали е
видял ищцата вече паднала на земята, или това падане е станало пред самия него,
което разколебава и убедителността на тези показания. Свидетелят изказва
предположение, че шофьорът е спрял, когато е чул неговите викове, но не
установява, че спирането е вследствие или след удар между колата и ищцата. Нещо
повече, свидетелят е категоричен: „Самият удар аз не го видях, защото стената
ми пречи, но жената е на около три метра от мен паднала“. Д.пояснява, че
краката на жената били 40 см. под автомобила, при което шофьорът преместил
колата малко напред. Липсва хронологична последователност в показанията на
свидетеля Д.по отношение на момента на спиране на автомобила и този, в който,
според него, ищцата е паднала. Не се съдържат каквито и да е конкретни и
убедителни показания за наличие на сблъсък или удар между движещия се назад лек
автомобил и падането на ищцата на земята и едновременост на две такива
действия. Досежно показанията на свидетеля, че краката на жената са били 40 см.
под автомобила /„една – две педи под колата“/, то дори и да са достоверни, сами
по себе си не съдържат твърдение, че краката на ищцата са „прегазени“ от гумите
на колата, като такива твърдения не са изнесени и от самата ищца, нито пък от
този факт може да се направи категоричен извод, че падането е в резултат на
сбъсък между лекия автомобил и пешаходката. Следва да се посочи и че съгласно
заключението от съдебномедицинската експертиза, включително и от обясненията на
вещото лице, дадени в съдебно заседание, не се съдържат данни, както за
„прегазване“ от автомобила, така и за удар, получен вследствие съприкосновение
с автомобила. Вещото лице е категорично, че травматичните увреждания, получени
от ищцата, не са от удар на автомобила, а са вследствие падането и допирането в
терена, като цялата тежест на тялото пада върху ръката. Не е установено обаче,
че евенуална загуба на равновесие е вследствие удар от автомобила, за да се
приеме наличието на основния елемент от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, а оттук
– и предпоставка за ангажиране безвиновната отговорност на застрахователя –
противоправно поведение от страна на водача на МПС /каквато и проява да има
то/, за да е налице и причинна връзка между претърпените вреди и това
противоправно поведение. Т.е. – не е установена вреда, която да е пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие. По отношение на
свидетелските показания, то показанията на свидетелката В., като свидетел от
кръга на лицата, посочени в чл.172 от ГПК, следва да се преценяват с оглед
възможна тяхна заинтересованост. Тази преценка може да се приложи обаче и по
отношение показанията на свидетеля Д., с оглед на евентуална предубеденост,
който заявява, че познава ищцата „откакто живее в махалата, от повече от 30
години“. Показанията и на двамата свидетели обаче относно фактическата
обстановка, мястото на събитието, опровергават по категоричен начин твърдяното
от ищцата в исковата молба противоправно поведение на водача на МПС – „лекият автомобил е влезнал в забранена зона, регулирана с
пътен знвак и
връщайки назад е блъснал ищцата“. Косвен аргумент за неубедителност на
ангажираните от ищцата доказателства са и показанията на посочените от нея
свидетелки – К.и М., които показания не съвпадат със сочената от ищцата дата на
събитието /Свидетелката К.сочи, че събитието е настъпило „юли месец, преди
около две години“, а свидетелката М. – на „07.12.2018г.“/.
По изложените съображения
твърденията на ищцата, настоящ жалбоподател, че претърпените от нея
неимуществени вреди са в резултат на виновно противоправно поведение на водача
на застрахованото при ответника МПС, са недоказани. А за основателността
на прекия иск, с оглед вторичния характер на субективното право по чл.432 от КЗ, в тежест на ищеца е да докаже освен наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, така и наличие на
деликт с всичките кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав:
освен настъпването на вреда – и деяние /действие или бездействие/,
противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и вредата. Липсата
на който и да е от кумулативно изискуемите се елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане обосновава неоснователност на претенцията за репариране
на неимуществени вреди, както правилно е приел и първоинстанционният съд.
Ето защо
въззивната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение, като правилно и
законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
/Въззиваемата
страна претендира разноски по делото, но не са представени доказателства за
реално сторени такива във въззивното производство/.
Водим от
изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пловдивският апелативен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №178/06.12.2019г.,
постановено по търг. д. №328/2018г. по описа на окръжен съд Пазарджик, с което
е отхвърлен предявеният от К.С.Н., ЕГН ********** срещу „З.“ АД, ЕИК ***иск за заплащане на обезщетение от 50 000лв. за претърпени
неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие, настъпило в гр. Р.,
община П., на 07.12.2017г. по вина на К.Д.Д., застрахован при ответника по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва за забава от 07.12.2017г. до окончателното изплащане на
сумата и К.С.Н. е осъдена
да заплати на „З.“ АД разноски по делото – 50лв.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: