Присъда по дело №1157/2017 на Софийски градски съд

П    Р    И    С   Ъ   Д    А

№

Гр.София, 13.12.2017 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ти състав в публично съдебно заседание на тринадесети декември през две хиляди и седемнадесета  година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:1/ Ц.П.

2/ И.П.

 

Секретар: Весела Венева

Прокурор: Снежана Станчева

като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СЪСТАВА НОХ дело №1157 по описа за 2017 година въз основа на закона и доказателствата по делото

 

П      Р     И     С     Ъ    Д     И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Д.Т.Г., роден на *** г. в гр. Н.П., българин, с българско гражданство, семеен, с висше образование, неосъждан, не работи,  ЕГН ********** за ВИНОВЕН за това, че:

На 24.11.2014 г., в гр. София, като технически ръководител /съгласно трудов договор №12-109/03.11.2014 г. с „Б.Г.С.“ ЕООД/ на строителен обект-новострояща се жилищна сграда, находяща се на административен адрес ***, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност-извършване на строително-монтажни работи, представляваща източник на повишена опасност, причинил смъртта на М.Ю.И., ЕГН **********, настъпила на 22.12.2014 г. в гр.София, ВМА- София, като в нарушение на чл. 26, т. 1 от НАРЕДБА № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи не изпълнил изискванията за ЗБУТ, а именно допуснал работа на обекта, без да е била осигурена безопасност от падане на хора при работа на височина на кота 4,60 метра и на кота 3,24 метра, съгласно изискванията на чл.60 и чл.61 от същата Наредба, като и на двете коти не били поставени предпазни парапети, които да са от три отделни части, включващи две неподвижни устойчиви перила /горно и средно/ и неподвижна бордова дъска или цялостна система, състояща се от предпазни решетки, солидни дъски или системи за странична защита от три части с предпазни мрежи, парапети и аналогични или подобни на тях и като и на двете коти не били поставени предпазни защитни мрежи - престъпление по чл.123, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.123, ал.1 вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК му НАЛАГА наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 10 /ДЕСЕТ/ МЕСЕЦА. като го признава за НЕВИНОВЕН и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по обвинението в нарушение на чл. 24, ал.2 от същата Наредба да не е отстранил от обекта работещия М.Ю.И., който бил в нетрезво състояние.

ОТЛАГА на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така наложеното на подсъдимия наказание от 10 месеца лишаване от свобода за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила.

ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимия Д.Т.Г. /със снета по делото самоличност/ да заплати разноски по водене на делото, направени на ДП в размер на 1307,83 лв. в полза на държавата, тези направени в хода на съдебното производство в размер на 309 лв.- в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на СГС, а така също и на основание чл.190, ал.2 от НПК по 5 лв. за всеки служебно издаден изпълнителен лист.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест пред Софийски апелативен съд в 15-дневен срок от днес.

 

 

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                            СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:1/

                                                  2/                                                 

Мотиви по НОХД №1157 по описа на СГС, НO, 3-ти състав за 2017 г.

 

Обвинението е повдигнато от Софийска градска прокуратура (СГП) срещу Д.Т.Г. за това, че на 24.11.2014 г., в гр. София, като технически ръководител /съгласно трудов договор №12-109/03.11.2014 г. с „Б.Г.С.“ ЕООД/ на строителен обект-новострояща се жилищна сграда, находяща се на административен адрес ул.„*******, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност-извършване на строително-монтажни работи, представляваща източник на повишена опасност, причинил смъртта на М.Ю.И., ЕГН **********, настъпила на 22.12.2014 г. в гр. София, ВМА- София, като в нарушение на чл.26, т. 1 от НАРЕДБА № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи не изпълнил изискванията за ЗБУТ, а именно допуснал работа на обекта, без да била осигурена безопасност от падане на хора при работа на височина на кота 4,60 метра и на кота 3,24 метра, съгласно изискванията на чл.60 и чл.61 от същата наредба, като и на двете коти не били поставени предпазни парапети, които да са от три отделни части, включващи две неподвижни устойчиви перила /горно и средно/ и неподвижна бордова дъска или цялостна система, състояща се от предпазни решетки, солидни дъски или системи за странична защита от три части с предпазни мрежи, парапети и аналогични или подобни на тях и като и на двете коти не били поставени предпазни защитни мрежи и в нарушение на чл. 24, ал.2 от същата наредба не отстранил от обекта работещия М.Ю.И., който бил в нетрезво състояние- престъпление по чл.123, ал.1 НК.

В съдебно заседание представителят на СГП поддържа повдигнатото обвинение срещу подсъдимия Г.  за извършено престъпление по чл.123, ал.1 от НК. Счита, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява фактическата обстановка, описана в ОА. Намира за безспорно доказано също така, че подсъдимият в качеството си на технически ръководител на обекта не е изпълнил изисквания, предписани в Наредба №2, като не е предприел действия по поставяне на средства за колективна защита на две нива на строежа- кота 4,60 м и 3,24 м. Твърди, че и на двете нива е следвало да има такива средства за колективна защита, като липсата им е довела и до настъпване на съставомерния резултат. В тази връзка сочи, че ако предпазните съоръжения на ниво 4,60 м отговаряха на изискванията на закона, то пострадалият не би могъл да се промуши, като намира за житейски нелогично и ненормално да се приеме, че той би тръгнал да прескача съоръжения с височина 1,50 м., което според прокурора е равнозначно на самоубийство. Липсата обаче на предпазни съоръжения съобразно с изискванията на закона му е позволило да предприеме действия по скачане на долното ниво, промушвайки се под парапета, както и до падането му на кота нула (0).

Сочи, че принос за настъпването на резултата има и състоянието на пострадалия- който е бил в нетрезво състояние. Счита, че на база събрания доказателствен материал се установява по несъмнен начин, че пострадалият е миришел на алкохол, имал е неадекватно поведение, което му състояние е следвало да бъде забелязано от подсъдимия в качеството му на технически ръководител на обекта- задължение, което той не е изпълнил.

В заключение счита, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение, като при индивидуализация на наказанието на подсъдимия предлага съдът да вземе предвид чистото му съдебно минало и наличието на съпричиняване от страна на пострадалия, поради което предлага да му бъде определено наказание към минималния размер, чието изпълнение да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК.

Защитникът на подсъдимия Г.- адв.Р. счита, че деянието е изначално несъставомерно, както от обективна, така и от субективна страна. Твърди, че не е налице пряка причинно- следствена връзка между действията на подсъдимия и настъпилия летален изход. Сочи, че коментираната и инкриминирана нормативна база- Наредба №2/2004 г. касае случаите на падане, а не на умишлени действия по преодоляване на парапет, така както е сторил пострадалият който умишлено е преодолял колективно средство за защита- парапет и е скочил от кота 4,60 м. Ето защо намира за ирелевантен факта, че парапетът е бил изграден не от три, а от едно перило. Сочи, че както от житейска, така и от експертна гледна точка за умишлените действия няма предпазно средство, което да може да ги спре, какъвто е и конкретния случай. Преодоляването на такъв парапет би било равнозначно на самоубийство, като сочи, че в конкретния случай скачането от един етаж на друг е равнозначно именно на това. Твърди, че по делото не е доказано дали пострадалият се е промушил или е прескочил парапета. Важното е, че е бил преодолян умишлено. Подчертава, че разпоредбата на чл.60 и чл.61 от Наредба №2/2004 г. сочи алтернативни средства за защита от падане от височина, сред които е и парапетът, какъвто е имало в конкретния случай на кота 4,60 м. Поради липсата на материали на обекта обаче е бил само с едно перило, което обаче е било задължение на работодателя.

На следващо място сочи, че по делото не се установява пострадалият първо да е скочил на първо ниво- кота 3,24 м. и оттам да е паднал на кота 0.00 м., поради което наличието или липсата на парапет на кота 3,24 м е ирелевантен към спора. Сочи, че според показанията на свидетелите пострадалият е имал такова намерение, но никой не го е видял да скача на това ниво и оттам да пада. Всички са чули само удара в земята на кота 0. Същевременно сочи, че на база събраните доказателства е установено, че на кота 3,24 м не е имало работно място и не е било необходимо нейното обезопасяване, още повече, че платната, които са се намирали на това ниво не е следвало да бъдат ползвани, тъй като те са били оразмерени за други цели.

Счита, че недоказано е и другото твърдение в ОА, че по време на сутрешния инструктаж пострадалият е бил в нетрезво състояние. Намира, че всички събрани гласни доказателства сочат, че към този момент пострадалият е бил адекватен и е употребил алкохол едва през деня и то скришом от техническия ръководител, който не е знаел и не  е имало как да знае това обстоятелство. Още повече, че към момента на инцидента подсъдимият не е бил на обекта- бил е на „оперативка” и ако е имало някакви данни, че пострадалият е употребил алкохол, то е следвало да бъде отстранен от бригадира, който е изпълнявал функциите на техническия ръководител в случаите, когато последният не е бил на обекта.

С оглед на това  моли подсъдимият да бъде оправдан.

Подсъдимият Д.Г. дава подробни обяснения по повдигнатото му обвинение. Не се признава за виновен. Моли да бъде оправдан.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

 

Подсъдимият Д.Т.Г. е роден на *** г. в гр.Н.П., българин, български гражданин, с висше образование, женен, неосъждан, ЕГН **********.

През 2014 г. дружество Б.Г.С. ЕООД осъществявало строеж на новострояща се жилищна сграда, находяща се на административен адрес в гр.София, ул.*******.

Собственик и управител на дружеството бил св.С.С..

С трудов договор №12-109/03.11.2014 г. подсъдимият Г. бил назначен за технически ръководител на обекта. Същият бил преминал и курс по обучение през месец август 2014 г. съгласно изискванията на Наредба №РД- 07-2/16.12.2009 г.за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, за което му било издадено и удостоверение.

Преди да започне работа в това дружество подсъдимият Г. бил заемал същата длъжност- технически ръководител и в няколко други дружества, занимаващи се със С. и бил напълно наясно с действащата нормативна база, уреждаща и осигуряваща здравословни и безопасни условия на труд, сред които и Наредба №2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.

В качеството си на технически ръководител, подсъдимият Г. имал задължението да изпълнява и контролира спазването на изискванията на ЗБУТ. Такива задължения имал и съгласно длъжностната му характеристика, а именно съгласно раздел I, т.2.2 и т.2.12, които му вменявали задължение да осъществява контрол върху строителната площадка и да не допуска извършването на работа при опасни и вредни за здравето условия. Съгласно раздел III, т.1.4 от длъжностната характеристика той носел отговорност и за спазване изискванията на нормативните документи, свързани с осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд- ЗБУТ, Наредби и др.

Св.Ж.Р. (с предишна фамилия К.) била длъжностно лице „здраве и безопасност при работа” към дружеството.

Св.К.Р. работел като *****„И.и С.” към дружеството. Същият отговарял за инвестициите и самото С. на обектите на дружеството.

На 14.11.2014 г. между дружество Б.Г.С. ЕООД и пострадалият М.Ю.И. бил сключен трудов договор, по силата на който пострадалият И. бил назначен на длъжността „арматурист” с работно място горепосочения обект- новострояща се жилищна сграда, находяща се на административен адрес ул.*******, гр.София.

На обекта към този момент работили и свидетелите М.А. (на длъжност „кофражист”); св.Р.Т. (общ работник); св.С.Н. (кофражист); св.Г.С. (кофражист) и св.Б.А. (арматурист). Бригадир на обекта бил св.В.Л.. Последният отговарял за разпределението на задачите на работниците за съответния ден.

На 24.11.2014 г. на този обект следвало да се извършват строително- монтажни дейности. Самата сграда била на 2 секции- северна и южна. Работата в южната част на сградата откъм сградата на Ем- Комплект към този момент била приключена, като се осъществявала дейност в северната част- откъм *******. В тази част били стоварени кофражни платна, които работниците трябвало да осъществяват дейността. Тези платна се намирали на площадката, на която работниците трябвало да работят.

В южната част на сградата (южната секция) откъм сградата на Ем- Комплект били стоварени други кофражни платна, които били оразмерени, разпробити и били предназначени за изграждане на вертикали на по- високи нива на сградата. Те били доста по- високи и с тях работниците не трябвало да работят на този етап, тъй като били скъпи и оразмерени за други нужди. Ето защо и подсъдимият Г. бил забранил на работниците да взимат от тях и да ги използват за дейността си.

Тези платна били стоварени на площадка (обособена тераса), намираща се на ниво (кота) 3.24 м. в южната част на сградата откъм Ем- Комплект. Над тази тераса имало друго ниво- вторият етаж от сградата, което било на кота 4,60 м., като долната тераса била издадена напред с около 1 метър пред горното ниво. В тази част на сградата към 24.11.2014 г. не се извършвали строителни дейности.

Ден- два преди инкриминирания случай от 24.11.2014 г. на кота 3,24 м в северната част на сградата- на т.н. обособена площадка бил излят борд (стоманено- бетонова обратна греда) с височина от около 50 см. В тази връзка и за да бъде излят този борд парапета, който бил изграден преди на това ниво, бил махнат. Било предвидено след като бетонът на борд „набере якост” отново да бъде изградено някакво заграждение- отново да се постави парапет. Към 24.11.2014 г. обаче такъв парапет на това ниво- кота 3,24 м нямало.

На горното ниво- кота 4,60 м. имало изграден парапет-  т.н. колективно средство за защита. Същият представлявал арматурно желязо на височина от около 90-100 см. Този парапет обаче не отговарял на изискванията на закона и в частност на разпоредбата на чл.61 от Наредба №2/2004 г. Той трябвало да съдържа три поне елемента- горна, долна и средна греда (преграда), от които две неподвижни устойчиви перила /горно и средно/ и неподвижна бордова дъска или цялостна система, състояща се от предпазни решетки, солидни дъски или системи за странична защита от три части с предпазни мрежи, парапети или аналогични или подобни на тях или респ. следвало да се поставят предпазни защитни мрежи. Такъв парапет с най- малко 3 перила или друго подобно и описано по- горе колективно предпазно средство следвало да има на всяка височина над 1,50 м. от основата. Изискванията на закона били да има поставени или ограждения или скелета или платформи или предпазни защитни мрежи или комбинация между някои от тези предпазни колективни средства. Изборът на вида предпазно колективно средство зависел от конкретния инвестиционен проект, като именно техническият ръководител бил този, който трябвало да прецени с оглед на конкретния случай какво колективно предпазно средство следва да се изгради. Изискванията за наличие на колективни предпазни средства важало до отпадане на опасността- т.е. по време на целия строеж, независимо дали в конкретната част на строителния обект се извършвали някакви активни строителни дейности. Това се налагало тъй като по време на целия строителен процес имало движение на материали, работна ръка и т.н., като било възможно и външни лица да влязат на обекта, което налагало през цялото време той да е обезопасен във всички свои части и пунктове, независимо дали в определена част се извършва активна строителна дейност. В компетентността на техническия ръководител, който се занимавал ежедневно със строителните дейности било да прецени доколко дадени предпазни средства са достатъчни и доколко не.

Подсъдимият също бил наясно с опасностите, които съществували на строителния обект и в тази връзка бил поръчал около 2 седмици преди инкриминирания инцидент дървен материал– дъски, греди и платна, който материал щял да бъде използван основно за изграждане на парапети по външните части на сградата, по стълбите и за други нужди. Доставката на същия, която зависела от управителя на дружеството- св.С. била забавена и към 24.11.2014 г. обектът бил обезопасен само частично.

За проблемите с безопасността на обекта св.Ж.Р. била съставяла множество протоколи и била уведомявала за тях управителя- св.С., който обаче не счел, че има проблеми на обекта и не предприел конкретни действия.

Св.Р. била съставила такива протоколи с дата 11.09.2014 г.; 17.09.2014 г.; 20.10.2014 г.; 02.10.2014 г.; 11.11.2014 г., като във всеки един от тях била отбелязала липсата на парапети по вътрешния контур на обекта, респ. това, че контурите на обекта, строителните отвори и стълбищните клетки и шахти са необезопасени. Въпреки така съставените протоколи към 24.11.2014 г. тези проблеми все още съществували.

Независимо от липсата на такива колективни средства за защита на територията на целия обект и независимо от факта, че подсъдимият Г. бил запознат с това обстоятелство, работата на обекта като цяло продължавала. Подсъдимият бил наредил единствено на работниците да не ходят в южната част, където дейността на този етап била приключила и то най- вече да не пипат и да не работят с платната, които били стоварени в тази част на сградата на кота 3,24 м, тъй като същите били скъпи и той се притеснявал да не бъдат похабени.

Сутринта на 24.11.2014 г. св.М.А. взел с автомобила си пострадалия М.И. от кв.Симеоново, където и двамата живеели и се отправили към процесния обект. Когато се качил в автомобила на св.А., пострадалият споделил с него, че е пил 2 бири, като по пътя за обекта изпил още 1 бира. По пътя двамата минали да вземат св.В.Л., като тримата пристигнали на работа към 08:00 ч. сутринта. На св.В.Л. не му направило впечатление пострадалият да е употребил алкохол и да е в неадекватно състояние. Докато пътували обаче и в негово присъствие пострадалият изпил още една бира.

Преди започване на работата подсъдимият Г. в качеството си на технически ръководител на обекта провел ежедневния инструктаж на работниците, на който присъствал и пострадалият И.. Инструктажът бил проведен във фургон, намиращ се на обекта, дълъг около 6 метра. Някои от колегите на пострадалия усетили, че той мирише на алкохол, но не споделили това с техническия ръководител на обекта- подсъдимия Г.. Сред тях бил и св.М.К.. И други колеги на пострадалия знаели, че той употребява алкохол по време на работа, включително и по време на почивките между 10:00- 10:15 ч. и 15:00- 15:15 ч., но никой не бил споделял това с подсъдимия, като и последният нямал представа, че пострадалият употребява алкохол по време на работа. Не разбрал и не знаел, че е употребил такъв и на инкриминираната дата. Не му направило впечатление пострадалият да е неадекватен, още повече, че по време на инструктажа бил и далече  от него.

След провеждането на инструктажа работниците се подписали в съответните книги и всеки се насочил към изпълнение на конкретно поставените му задачи за този ден, възложени от св.В.Л. в качеството му на бригадир. Пострадалият този ден трябвало да работи в екип със св.Г.С. и да помага и на останалите работници.

Св.Л. Б.заедно със св.Р.Т. трябвали да направят кофража и арматурата на стълбищната шайба на втори и трети етаж. От своя страна пострадалият М.И. (на когото всички викали М.), заедно със св.Г.С. трябвало да ги снабдяват с материали, които им подавали. Св.Б. и св.Т. работели в нещо като затворено помещение и макар и да имали видимост към мястото, на което били св.С. и пострадалият, видимостта им била ограничена.

По време на междинната почивка за времето от 10:00 до 10:15 ч. повечето от работниците отишли да пият кафе в близост до обекта, като само пострадалият и св.Б. отишли заедно до намиращо се в близост магазинче. Докато били там пострадалият отново употребил алкохол- бира, макар и на св.Б. да не му направило впечатление поведението на пострадалия да е неадекватно.

След почивката всички се върнали на работните си места.

Междувременно и след проведения инструктаж преди началото на работния ден, подсъдимият Г. отишъл на оперативка, която се провеждала на административния адрес на дружеството, която продължила около 1 час.

След приключване на оперативката подсъдимият Г. се върнал на обекта, където тъкмо били докарали поръчания от него дървен материал и той бил ангажиран с приемането му.

По това време св.Б. поискал от св.Г.С. да му подаде едно водоустойчиво кофражно платно. Св.Г.С. решил да вземе от платната, които знаел, че били стоварени няколко дена по- рано на обособената тераса на ниво кота 3,24 м откъм *******, като имал намерение да занесе същото по средата на плочата, да го разреже на две и да го даде на св.Б.. Св.Г.С. казал на пострадалия, че ще слезе по стълбите, за да избута отдолу платното, което пострадалият да поеме отгоре и да издърпа, за да го срежат и после да го дадат на св.Б.. Св.Г.С. мислел да скочи от едното ниво на другото под парапета, който се намирал на горната плоча, но тъй като го болял крака, решил да слезе по стълбите.

Пострадалият И. обаче му казал, че ще слезе по- бързо оттам където е, при което св.Г.С., който вече бил тръгнал да слиза по стълбите се обърнал и видял как пострадалият И. се навел под парапета, подпрял се на платната, намиращи се на долното ниво и тръгнал да скачал от горното ниво на кота 4,60 м на долното- на кота 3,24 м. Тръгнал да скача с десния си крак на терасата, при което обаче св.Г.С. не разбрал и не видял дали последният изгубил равновесие или понеже тялото му натежало, а левият му крак бил все още на плочата на кота 4,60 м., се повлякъл надолу. Видял само как левият му крак се повлякъл надолу, тялото му залитнало и изчезнало от погледа му. В следващия момент чул страшен шум от тупване на земята, при което изтичал надолу и видял, че пострадалият е паднал на земята на кота нула с лице към земята. Св.Г.С. на видял и не разбрал дали пострадалият е паднал директно на земята или първо на кота 3,24 м и оттам на земята. Той само предполагал, че така са се случили нещата.

Пострадалият паднал с лице в една локва на земята и вдишвал учестено вода, поради което и след като се разбрало за инцидента, дошлите на място други работници повдигнали главата му и сложили под нея парче фибран, за да предотвратят удавянето на пострадалия, като го оставили на място до пристигането на Бърза помощ.

Управителят и техническият ръководител на обекта били уведомени веднага за случилото се и пристигнали на място.

Пострадалият бил откаран във ВМА в гр.София. При него били констатирани тежка гръбначно- мозъчна травма изразяваща се в счупване телата на пети и шести шийни прешлени и контузия на гръбначния мозък с увреда и на твърдата обвивка на гръбначния мозък. Състояние след черепно – мозъчна травма с контузия на подкожен хематом и разкъсно- контузна рана на теменната област на главата- леко в дясно, както и последвало изпадане в безсъзнание. Състояние след гръдна травма с контузия на белите дробове. На база на тежката съчетана травма и последвалото я принудително обездвижване и залежаване, независимо от лечението настъпили усложнения- тежки възпалителни и дегеративни промени- двустранна гнойна бронхопневмония, гастрит с перфорация на остра язва на стомаха и развитие на дифузен гнойно- фибринозен перитонит, а в последствие и на реактивен некторичен панкреас, сепсис. Тези усложнения в съвкупност довели до многоорганна недостатъчност и настъпване на непреодолима дихателна и сърдечно- съдова недостатъчност, което е и непосредствената причина за настъпването на смъртта на пострадалия, което станало на 22.12.2014 г.

Вещото лице сочи, че е налице пряка връзка между настъпването на смъртта и получените по време на инцидента на 24.11.2014 г. травми от пострадалия с водеща такава гръбначно- мозъчната и гръдната травма. Установените травми се дължат на действието със значителна травмираща сила на твърди, тъпи предмети, като травмата на главата е получена от директен удар, а тази на гръбначния стълб и гръдната травма най- вероятно- индиректно. В съвкупност нараняванията добре могат да се обяснят с механизма на падане от неголяма височина върху главата с последвали удари и на тялото в терена.

Вещото лице е категорично, че водещо в случая за смъртта на пострадалия е полученото травматично увреждане, от което е получено и т.н. принудително обездвижване в период от време, което е водело до смутена трофика на всички органи  в организма. Това от своя страна е станало причина за по- лесно настъпване и на възпалителни процеси. Вещото лице сочи, че има голям процент случаи, при които пациенти успяват да оцелеят и да не се стигне до летален изход, но това до голяма степен зависи и от възможностите на всеки организъм да се справи със ситуацията.

След постъпването на пострадалия в шокова зала на ВМА му е била взета и кръвна проба, като направените изследвания сочат, че към този момент концентрацията на алкохол в кръвта на пострадалия е била 2,6 промила, а към момента на инцидента според вещото лице би следвало да е била към 2,75 промила.

Още веднага в деня на инцидента обектът бил посетен от св.Н.А. и св.Д.С., работещи в Дирекция Инспекция по труда- софийска област, ИА Главна инспекция по труда на длъжност и двамата главен инспектор.

По време на проверката двамата направили снимки на обекта и установили по сведения на други работници какво се е случило. Констатирали също така и множество нарушения на здравословните и безопасни условия на труд на обекта, които нямали според тях директна връзка с настъпилия инцидент. За извършената проверка съставили протокол с вх.№1634/28.11.2014 г., и АУАН срещу дружеството от същата дата.

На ДП са изготвени и две СТЕ- Комплексна строително физична експертиза и повторна строително физична експертиза.

От заключението и на двете е видно, че изградените на обекта колективни предпазни средства за защита и на двете нива- кота 4,60 м. и кота 3.24 м не са отговаряли на изискванията на закона. За да отговаря на изискванията на закона колективното предпазно средство на кота 4,60 м е трябвало да бъде изградено със следните параметри: предпазен парапет, който би могъл да е от три отдени части, включващи две неподвижни и устойчиви перила (горно и средно) и неподвижна бордова дъска или цялостна система, състояща се от предпазни решетки, солидни дъски или система за странична защита от три части с предпазни мрежи, парапети и аналогични или подобни на тях. Както и/или предпазна мрежа за улавяне на работници, ако паднат по време на работа. Вещото лице сочи, че така описаното колективно предпазно средство не би могло да бъде преодоляно умишлено, ако е налице комбинация от предпазен парапет и предпазна защитна мрежа за улавяне на работници. При наличие само на предпазен парапет, той би могъл да бъде преодолян умишлено.

Същото важи и досежно предпазните колективни средства за кота 3,24 м.

Подробно в повторната експертиза е описан и парапета, който е трябвало да бъде изграден и изискванията, на които е трябвало да отговаря, като е визуализиран и с фигури. Посочено е и какви е следвало да бъдат предпазните мрежи, като вещото лице подчертава, че най- удачното предпазно средство за конкретния случай е комбинацията от парапет и мрежа. Вещите лица подчертаха, че мрежата е само една от възможностите за превенция, но дали да се постави такава зависи от това какви са конкретните характеристики и особености на самия обект. Въпрос на избор на отговорника на всеки обект е да избере какво конкретно колективно предпазно средство да избере. Като практика сочат, че рядко се използва комбинация от двете- парапет и мрежа, тъй като е икономически неизгодно за строителите и инвеститорите. Всички вещи лица обаче са категорични, че констатираните и налични колективни предпазни средства за защита не са отговаряли на изискванията на закона и в частност на разпоредбите на Наредба №2/2004 г., като всички те сочат, че при умишлени действия всяка една преграда би могла да бъде преодоляна, независимо колко стабилна е направена и независимо дали е изградена съобразно с изискванията на закона.

От техническа гледна точка сочат като конкретни причини за настъпването на крайния резултат, както поведението на пострадалия и допуснатите от него множество нарушения на условията за здравословни и безопасни условия на труд, а именно- това, че е тръгнал да скача от горното на долното ниво вместо да мине по стълбите; пияното му състояние, но така също и поведението на подсъдимия като технически ръководител на обекта, който е допуснал и не е изградил регламентираните заграждения, предотвратяващи падане от височина, включително и това, че не е отстранил от работа пострадалия, който е бил под влияние на алкохола.

 

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на проведеното по общия ред гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, а именно: обясненията на подсъдимия дадени пред настоящата съдебна инстанция; показанията на свидетелите Ж.Р. (включително и тези дадени на ДП и приобщени към доказателствения материал по делото чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1 и т.4 от НПК); на св.Н.А. (включително и тези от ДП и приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл.281, ал.5 вр.ал.1, т.2 от НПК); на св.Д.С. (включително и тези от ДП и приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл.281, ал.5 вр.ал.1, т.2 от НПК); на св.К.Р.; на св.М.А.  (включително и тези от ДП и приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл.281, ал.5 вр.ал.1, т.1 и т.2 от НПК); на св.В.Л. ; на св.Р.Т. (включително и тези от ДП и приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл.281, ал.5 вр.ал.1, т.1 и т.2 от НПК); на св.Б.А. (включително и тези от ДП и приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл.281, ал.5 вр.ал.1, т.1 от НПК); на св.Г.С. (включително и тези от ДП и приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл.281, ал.5 вр.ал.1, т.2 от НПК и тези по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 от НПК); на св.С.Н. (включително и тези от ДП и приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл.281, ал.4 вр.ал.1, т.1 от НПК); на св.Е.Т.; на св.С.С.; на св.Л.Б. (включително и тези от ДП и приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл.281, ал.5 вр.ал.1, т.2 от НПК); на св.М.К. (включително и тези от ДП и приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл.281, ал.5 вр.ал.1, т.2 от НПК); заключенията на СМЕ на труп по писмени данни; Съдебно химическа и токсикологична експертиза (СХТЕ); на Комплексна строително физична експертиза и на повторна строително физична експертиза; на Съдебно графическа експертиза, както и множеството събрани в хода на ДП писмени доказателства сред които заповеди, констативни протоколи, протоколи от извършени проверки, трудови договори, длъжностни характеристики; документи във връзка с процесното дружество; АУАН № ; протоколи за разследване на злополуката; протоколи за доброволно предаване на документи и предадените с тях писмени документи; снимки на обекта направени по време на извършваните проверки на обекта след инцидента, медицински документи на пострадалия, както и други документи, установяващи негови роднински връзки и наследници; документи, удостоверяващи образованието на подсъдимия; справка за съдимост за  същия и др.

Като цяло събрания по делото доказателствен материал е еднопосочен, непротиворечив, а доказателствата са взаимно допълващи се. Както обясненията на подсъдимия, така и показанията на свидетелите са непротиворечиви по въпроса имало ли е изградени някакви колективни средства за защита на мястото на инцидента, какви са били те и какво са представлявали. Еднопосочни, непротиворечиви и взаимнодопълващи се са гласните доказателства и по въпроса каква точно дейност е изпълнявал пострадалия този ден и по какъв повод, къде и кога е станал инцидента с него. Наличието на известни неясноти в показанията на свидетелите досежно точната дата и време на събитията, респ. адреса на обекта съдът отдава на изминалия период от време, а не на недобросъвестност на свидетелите. Тези неясноти в техните показания лесно бяха преодолени чрез прочитане показанията на същите от ДП, когато са имали и много по- ясен спомен, така и чрез съпоставка на гласните с писмените доказателства по делото.

Спорният момент по делото е не толкова досежно състоянието на пострадалия непосредствено преди и по време на инцидента, а това дали това негово състояние е било видимо и е станало достояние на всички, включително и на подсъдимия като негов технически ръководител на обекта. Безспорно е установено, че пострадалият е бил употребил алкохол преди инцидента и то в немалко количество предвид концентрацията на алкохол в кръвта му към момента на постъпването му в шокова зала във ВМА след инцидента.

Същевременно вярно е, че част от свидетелите сочат, че са усетили мирис на алкохол от пострадалия, респ. че са видели същия да употребява такъв или че той е имал неадекватно поведение този ден преди инцидента. Така в показанията си от ДП, които потвърди и при прочитането им, св.Т. сочи, че след кат са започнали работа е усетил миризма на алкохол от пострадалия, докато е минава покрай него, както и че и други негови колеги са усетили същото. Същият обаче заяви, че не е споделял за това с подсъдимия в качеството му на технически ръководител. Сочи единствено, че бригадирът- В.Л. е разбрал за това, но не и подсъдимия.

За това, че пострадалият е миришел на алкохол в деня на инцидента сочи в показанията си и св.Б.А., който твърди, че според него поведението на пострадалия е било неадекватно, реакциите му са били забавени, но също бе категоричен, че не е уведомил за това ръководителя си и в частност подсъдимия, от колегиалност към пострадалия. За това, че пострадалият е употребил алкохол и то още преди да отиде на работа сочи в показанията си и св.А., дадени от него на ДП. Той отрече да е давал тези показания, респ. подписът под тях да е негов, обстоятелство, което бе категорично опровергано от изготвената по делото СГрЕ. Съдът прие, че св.А., който и според показанията му от ДП е бил пряк очевидец на това пострадалият да употребява алкохол преди работа, има интерес да отрича тези свои показания, включително защитавайки и себе си, тъй като и видно от тези показания и той както и другите свидетели, които са усетили или видели пострадалият да употребява алкохол, не са уведомили за това своите преки началници- било бригадира Л., било техническия ръководител- подсъдимия Г..

От друга страна показанията на св.А. от ДП кореспондират с обективно установения факт на алкохолно опиянение на пострадалия и в този смисъл на употреба на алкохол, поради което съдът възприе и кредитира тях, а не тези дадени от св.А. пред съда по въпроса видял ли е пострадалият да употребява алкохол преди работа.

Макар и св.В.Л. също да твърди да не е видял и разбрал пострадалият да е употребил алкохол в този ден, съдът прие, че и той е бил наясно с този факт, тъй като е пътувал заедно с него и със св.А. в автомобила на последния на път за работа, когато пострадалият е употребявал алкохол. Логично и житейски обяснимо е св.Л. да отрича да е бил наясно с този факт, тъй като той е бил отговорник на обекта в качеството си на бригадир по време на отсъствието на подсъдимия и логично поради това има интерес да отрича да е бил запознат с това обстоятелство. В показанията си от ДП обаче св.А. сочи, че пострадалият е употребил алкохол и в негово присъствие, което означава, че той няма как да е пропуснал този факт, независимо, че се е возил на задната седалка.

За това, че пострадалият е бил неадекватен по време на работата сочи в показанията си и св.Г.С., който е работил най- близо до него в този ден, но към онзи момент той не е отдал това на употребата на алкохол от пострадалия, като и не е и усетил той да мирише на алкохол. За това, че е употребил такъв е разбрал по- късно от св.М.А., който му е казал, че пострадалият е пил бира на път за обекта, както и от св.Л.Б., с когото пострадалият е бил по време на почивката в 10:00 ч. преди инцидента. И той обаче не твърди да е уведомил за това поведение на пострадалия когото и да е било, като нещо повече – към онзи момент дори не е могъл да свърже това поведение на пострадалия с употребата на алкохол от негова страна, като дори твърди да не е усетил той да е миришел на алкохол.

Що се отнася до св.Б. и той като повечето свидетели отрекоха да са видели и разбрали пострадалият да е употребил алкохол в деня на инцидента, което е нормално като се има предвид, че това представлява нарушение на трудовата дисциплина и всеки един от тях е  заинтересован да не става ясно и да не се установява, че по време на работа е имало работници, които употребяват алкохол, както и че за това не са били информирани преките им началници и в частност техническия ръководител- подсъдимия Г..

Всички тези показания съпоставени помежду им и със заключението на СХТЕ установяваща по категоричен начин наличие на алкохол в кръвта на пострадалия, сочат без съмнение, че пострадалият е употребил преди и/или по време на работа алкохол и към момента на инцидента той е бил под влияние на алкохола. Сочат също така, че част свидетелите тях са били напълно наясно с това обстоятелство, респ. че са разбрали, че пострадалият е употребил алкохол към момента на инцидента. На база техните показания обаче не може да се направи категоричен и несъмнен извод за това подсъдимият Г. да е знаел, че пострадалият употребява алкохол на работното си място, респ. че е бил употребил такъв на инкриминираната дата. Не се установява той да е общувал и контактувал с пострадалия директно преди инцидента в този ден, да е имал пряк контакт с него, респ. някой да го е уведомил за състоянието на пострадалия. Същевременно всички свидетели сочат, че инструктажът е бил провеждан във фургон дълъг няколко метра където са присъствали всички работници и обективно не е било възможно в този момент подсъдимият да установи състоянието на пострадалия още по- малко дали именно той лъха на алкохол. Като и според показанията на част от свидетелите във фургона е миришело и на „стари и мръсни чорапи“, поради което и трудно е могло да се уловят и други миризми от конкретни работници.

Установено е също така, че след провеждането на периодичния инструктаж сутринта подсъдимият е заминал на оперативка и не е бил на обекта, поради което и не е имал пряко наблюдение над работниците, като не се установява той да е имал пряк контакт с пострадалия и след почивката в 10:00 ч., респ. да е имал повод да установи неговото състояние в този момент. Конкретните задачи, което е трябвало да изпълнява пострадалия са му били възложени от бригадира- св.Вл.Л., а не от подсъдимия, поради което и последният не е имал пряк и директен досег с пострадалия.

Всичко това сочи според съда по категоричен и несъмнен начин, че подсъдимият не е бил наясно със състоянието на пострадалия и с факта, че същият е бил употребил алкохол преди инцидента преди и по време на работа, независимо, че част от другите работници са усетили, че пострадалият лъха на алкохол и са имали и възможност да видят, че поведението му не е много адекватно.

В този смисъл и обясненията дадени от подсъдимия по този въпрос съдът намира за достоверни, а не за негова защитна версия, тъй като тя не се опровергава от другите събрани по делото гласни доказателства, обсъдено по- горе.

По другия спорен момент по делото- как точно е паднал пострадалия и дали е паднал от кота 4.60 м. директно на кота нула- т.е. на земята или първо е паднал на кота 3.24 м и оттам на земята, съдът счита, че същият не можа да бъде изяснен по делото. Никой, включително и св.С. не е видял лично това и поради което всичко изказано по този въпрос остава на плоскостта на предположенията и слуховете, в какъвто смисъл съдът възприе и показанията на разпитаните свидетели по този въпрос. Категорично единствено и само се установи, това което св.С. лично е видял, а именно, че пострадалият се е навел и се е подпрял на платната, които е искал да изтегли отдолу нагоре, след което е тръгнал да скача с десния крак от кота 4,60 м., насочвайки се към кота 3,24 м., но поради неустановени причини е „политнал” надолу, както сочи св.С. без да стана ясно дали е изгубил контрол под влияние на алкохола, дали тялото му е натежало, дали се е подхлъзнал или се е спънал някъде. Той не можа да посочи и да уточни дали пострадалият е паднал на кота 3,24 м и дали евентуално там някъде се е подхлъзнал или спънал, тъй като категорично заяви, че не е видял какво става с пострадалия след като последният е „полетял“ надолу, а само е чул силен шум от тупване на тялото му и когато е отишъл е видял същия паднал по очи на земята. Включително и вещото лице медик не може да посочи дали някоя от травмите на пострадалия е причинена от падане на същия на долното ниво, като уточни, че същите нямат специфични характеристики въз основа на които да бъдат определени и свързани с конкретни травмиращи повърхности.

Тези показания на св.С. обаче категорично сочат, че пострадалият е тръгнал целенасочено да преодолява парапета, който се е намирал на ниво кота 4,60 м. минавайки под единственото перило, което е било на ниво от около 90-100 см., а не е тръгнал да го прескача. Възраженията на защитата, че и това не било установено по делото, съдът не споделя. Всички свидетели сочат именно за този механизъм на произшествието, независимо, че пресъздават, това което са чули от св.С. непосредствено след инцидента. Това обаче означава, че още към онзи момент той е разказал именно това, а не е твърдял други обстоятелства и в този смисъл съдът счита, че показанията му, както и тези на останалите свидетели сочещи, че пострадалият се е промушил под парапета и се е опитал да скочи от кота 4,60 м. на кота 3,24 м. са достоверни и следва да бъдат кредитирани. Този именно механизъм на произшествието са разбрали в резултат на проведените беседи и св.С. и св.А., извършили проверка на обекта по повод на случая непосредствено след инцидента, което още веднъж сочи на достоверност именно на тази версия.

Единствено св.С. дава малко неясни и объркани показания по този въпрос, твърдейки различни неща досежно механизма на произшествието- показания, които и доколкото са производни и изолирани, съдът не кредитира.

Съдът не кредитира и показанията на св.С. по въпроса дали му е било съобщавано от св.Ж.Р. за проблеми с безопасността  на труда на обекта и за това, че не са извършени редица неща, които да гарантират тази безопасност и в частност, че по обекта има необезопасени контури, шахти, строителни клетки и стълбищни отвори. Нормално е в опит да защити себе си и да оневини собственото си поведение, св.С. да отрича да е бил запознат с наличието, както на проблеми, така и с докладите и констативните протоколи, изготвяни от св.Р. по повод на констатирани от нея нередности във връзка с безопасността на труда на обекта, още повече, и доколкото св.С. не е предприел никакви действия в тази насока, като дори и по време на разпита си пред съда отричаше да е имало нужда от предприемането на каквито и да е било действия в тази насока. Това е логично като се има предвид и обстоятелството, че от него е зависело кога и дали ще бъде доставен материала, който подсъдимият в качеството си на технически ръководител е бил поръчал, за да бъдат изградени колективни средства за защита на обекта. А, че той е бил поръчал такъв материал се установява, както от обясненията на подсъдимия, така и от показанията на св.Р. и на св.Р.. Видно е, че всеки един от отговорните лица се опита да прехвърли отговорността за доставката на този материал, съответно за изграждането на тези колективни средства за защита на другия, което сочи, че всеки един от тях макар и да е имал някакъв ангажимент към тази дейност, не е предприел всичко необходимо за да осигури своевременно тези материали, респ. за да се изградят въпросните колективни предпазни средства, както и за това да не се допуска работа на обекта до изграждането на такива.

По отношение показанията на разпитаните свидетели по другите въпроси съдът счита, че като цяло същите са еднопосочни, непротиворечиви и взаимно допълващи се като кореспондират както помежду си, така и със събраните по делото писмени доказателства, поради което и като цяло кредитира показанията на свидетелите с изключение на онези показания и на онези свидетели, които съдът има възможност да коментира по- горе по повод на конкретни въпроси. По същите съображения и доколкото не се опровергават, а напротив- подкрепят се от събраните по делото гласни и писмени доказателства, съдът кредитира като цяло и обясненията на подсъдимия Г..

Съдът възприе и кредитира в цялост и събраните по делото писмени доказателства, които счита, че също са еднопосочни, непротиворечиви и спомагат за цялостното и пълно изясняване на фактическата обстановка по делото, доколкото разбира се това е възможно.

Заключенията на изготвените експертизи съдът прие, че са обективни и компетентно изготвени, поради което също възприе в цялост. Що се отнася до въпроса дали сочените от вещите лица технически причини за настъпване на злополуката имат пряка и непосредствена причинно следствена връзка с настъпилия съставомерен резултат и дали подсъдимият може да носи отговорност за същия или не въпреки констатираните нарушения, допуснати от него, е правен въпрос, а не такъв на експертно становище. Ето защо и по този въпрос- има ли пряка причинно следствена връзка между допуснатите от подсъдимия нарушения на закона и настъпилия съставомерен резултат, съдът ще вземе становище при обсъждане на правните въпроси по делото. Това, което следва да се отбележи тук е само това, че и двете строително физични експертизи категорично сочат не само на какви условия и изисквания е следвало да отговарят колективните средства за защита на обекта, но и ясно заключават дали в конкретния случай тези изисквания са били спазени и дали изградените конкретни колективни средства за защита са били съобразени с изискванията на Наредба №2/2004 г.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

 

При така установената фактическа обстановка по делото, съдът прецени, че с действията си, подсъдимият Д.Т.Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.123, ал.1 от НК.

На първо място същият към инкриминирания момент- 24.11.2014 г. е заемал длъжността технически ръководител на процесния строителен обект- новострояща се строителна сграда, находяща се на административен адрес ул.*******, видно от сключения от него трудов договор №12-109/03.11.2014 г.

На следващо място безспорно по делото е, че на този строителен обект се е осъществявала правно регламентирана дейност- строително монтажни работи (СМР) и подсъдимият в качеството си на технически ръководител на обекта е имал задължението да изпълнява и контролира спазването на изискванията на Закона за безопасни условия на труд (ЗБУТ), съгласно изискванията на чл.26, ал.1, т.1 от Наредба №2/2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително монтажни работи.

Въвеждането на такива изисквания от законодателя се извежда от това, че тази дейност- строително монтажната е преценена да съставлява източник на повишена опасност, тъй като изпълнението й създава голям риск за увреждане живота и здравето на хора и на имущества.

В този смисъл подсъдимият е имал задължения по силата на закона и на длъжностната си характеристика във връзка с организацията, ръководството и контрола на правно регламентираната дейност, съставляваща източник на повишена опасност- в случая СМР.

От своя страна пострадалият М.И., който е работил на този обект като арматурист е изпълнявал пряко и директно тези СМР, също е изпълнявал правно регламентирана дейност, източник на повишена опасност.

Ето защо и за двамата- и за подсъдимия и за пострадалия са важали правилата, регламентирани в цитираната Наредба №2/2004 г. във връзка със спазване на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР.

Същевременно подсъдимият е притежавал и необходимата квалификация за изпълнение на заеманата от него длъжност, респ. за изпълнение на СМР- правно регламентирана дейност, съставляваща източник на повишена опасност. С други думи изпълняваните от него функции и задачи са спадали към дейност, която той е имал право да упражнява, така също и тези, свързани с провеждането на инструктаж на работниците и осигуряването и контрола по безопасността на труда на същите.

От своя страна, пострадалият който е бил назначен на длъжност арматурист на обекта в този ден е изпълнявал задачи конкретно възложени му и свързани с дейността, по повод на която той е бил нает на работа в дружеството и на мястото на работа, за което е бил сключен трудовия му договор, а инцидента станал с него е в работно време.

Освен, че е имал необходимата квалификация, подсъдимият е имал и достатъчно опит като технически ръководител, респ. достатъчно познания за изпълняваната дейност, тъй като е бил работил дълго време като такъв в различни дружества. Ето защо подсъдимият е имал, както достатъчно познания за дейността, така и достатъчно практически опит в същата. Същият е бил напълно наясно, че процесният обект не е бил обезопасен в достатъчна степен съгласно изискванията на закона. Именно и поради това седмица- две преди инцидента той е направил заявка за доставка на дървен материал за изграждане на парапети с цел обезопасяване на обекта, както и предприемането на други мерки в тази насока. За това сочат не само неговите обяснения, но и показанията на св.Р. и Р., които също заявиха, че именно подсъдимият е заявил доставка на дървен материал за изграждане на парапети и други колективни средства за защита.

Самият подсъдимият в обясненията си също посочи, че на всяка „оперативка” се е обсъждал въпроса за безопасността на труда на работещите на обекта, както и че именно той е поръчал инвентарни парапети за осигуряване на безопасността по обекта, както и че е било предвидено да се постави отново парапет и на кота 3,24 м след стягането на бетона. Видно е и от обясненията му, че той е бил напълно наясно, че мястото където е станал инцидента, поради височината на обекта представлява 100% опасност, ако не е обезопасено съобразно изискванията на закона, тъй като винаги съществува възможност някой да се подхлъзне и да падне.

Нещо повече- отново от неговите обяснения става ясно, че той е забранил на работниците да ходят на това място, тъй като е бил напълно наясно, че същото не е било обезопасено съобразно изискванията на закона- чл.60 и чл.61 от Наредба №2/2004 г. Така съгласно разпоредбата на чл.60 от Наредба №2/2004 г. „работи на височина се извършват при осигурена безопасност от падане на хора или предмети чрез подходящо оборудване, колективни и/или лични предпазни средства  (напр. ограждения, скелета, платформи и/или предпазни /защитни/ мрежи). Когато поради характера на работата използването на оборудването и средствата по ал.1 е невъзможно, се предвиждат подходящи възможности за достъп с използването на анкерирани защитни съоръжения или предпазни колани, захванати към устойчива и здрава конструкция. Съответно разпоредбата на чл.61 от Наредбата гласи, че „падането от височина се предотвратява чрез приспособления (съоръжения, ограждения), които са достатъчно високи и са изградени най- малкото от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце или чрез еквивалентно алтернативно решение”.

Всичко това сочи, че подсъдимият не само е притежавал необходимата квалификация и правоспособност за заемане на длъжността и за изпълнение на правно регламентираната дейност, представляваща източник на повишена опасност. Той е имал и познания за същата и достатъчно практически опит в същата, включително и по въпроса за осигуряване безопасността на труда във връзка с тази дейност.

С оглед на това факта, че подсъдимият в качеството си на технически ръководител е допуснал осъществяване на СМР на процесния обект, въпреки, че той не е бил обезопасен съобразно изискванията на закона- разпоредбите на чл.60 и чл.61 от Наредба №2/2004 г. сочи не на незнание от негова страна, а на немърливо изпълнение на осъществяваната от него дейност- т.е. на несъобразяване с установените правила за упражняване на дейността.

Това е така независимо и въпреки, че по делото не се установява на обекта да е имало изготвен план за безопасност и здраве в инвестиционния проект, съгласно изискванията на чл.9, ал.1 и чл.10, т.5 от Наредба №2/2004 г., от който план да могат да бъдат установени мерките и изискванията за осигуряване на безопасност и здраве за извършване на СМР, включително местата със специфични рискове, както и схемата на местата на строителната площадка, на които има специфични рискове. Отговорен за изработването на такъв план в конкретния случай е била св.Ж.Р. в качеството й на длъжностно лице по „здраве и безопасност при работа” в дружеството, осъществяващо СМР на процесния обект. Видно е, че същата многократно макар и да не е имало изготвен конкретно план, е съставяла констативни протоколи и сигнали до  управителя на дружеството, в които е отразявала какво следва да се предприеме за осигуряването на безопасни и здравословни условия на труд на обекта, както и че въпреки многобройните сигнали от нейна страна до момента на инцидента не са били взети необходимите мерки за обезопасяване на обекта съобразно изискванията на закона в цялост.

Ето защо и в случая отговорността за това на обекта да се осъществява СМР въпреки, че не е бил обезопасне изцяло съгласно изискванията на закона е изцяло в тежест на подсъдимия в качеството му на технически ръководител на обекта, който освен всичко има и задължение по закон да изпълнява и контролира спазването на изискванията на ЗБУТ (видно от разпоредбата на чл.26, ал.1, т.1 от Наредба №2/2004 г.). И в този смисъл той, а не св.Р. е проявил немърливо отношение към дейността, тъй като е допуснал до работа на обекта работници, въпреки че е бил напълно наясно, че обекта не е обезопасен съобразно изискванията на закона.

В този смисъл бе и становището на вещите лица, които бяха категорични, че техническият ръководител в качеството си на строителен специалист, който ежедневно се занимава със СМР има възможността и компетентността да прецени, доколко предписаните и реално съществуващите предпазни средства са достатъчни и има ли необходимост от изграждането на допълнителни такива. В конкретния случай видно и от обясненията на самия подсъдим той е бил напълно наясно, че наличните колективни предпазни средства не са достатъчни и следва да се предприемат действия за изграждане на допълнителни парапети, поради което и е поръчал доставката на дървен материал за изграждането на такива, респ. забранил е достъпа на работниците на мястото, където е станал инцидента, тъй като то не е било обезопасено съобразно изискванията на закона и на двете нива- на кота 3,24 м и на кота 4.60 м.

Същевременно всички вещи лица бяха категорични, че обезопасяването на обекта е необходимо да е налично до момента на приключване на СМР на целия обект, независимо дали в конкретна част от него на определен етап от С.то се извършват активни СМР или не, тъй като е възможен както достъп на външни лица до тези части, така през цялото време потенциално и реално оттам може да има движение на работна ръка и материали. Такъв е бил и настоящият случай. Мястото, където е станал инцидента към момента на същия- 24.11.2014 г.- т.н. южна част от обекта не е било място на активни СМР и работниците не са имали работа там. Подсъдимият е бил забранил достъпа на същите до това място, както и да работят с платната, които са били стоварени на ниво- кота 3,24 м. в тази част от обекта, тъй като те са били предназначени за друга част от същия, а не за тази, която се е изграждала в момента. Независимо от това обаче достъпа до тази част от сградата фактически не е бил ограничен по никакъв начин, респ. не е бил ограничен и достъпа до въпросните платна, а пострадалият и св.Г.С. въпреки забраната от страна на подсъдимия да работят с платната, струпани на кота 3,24 м. в южната част на сградата са решили да оразмерят и разрежат именно такова платно, за да го дадат на св.Б., който е поискал от св.Г.С. и от пострадалия да му съдействат в дейността.

Не е спорен момент по делото и това, че в южната част на сградата- на мястото на инцидента двете нива- кота 3,24 м. и кота 4.60 м. не са били обезопасени съгласни изискванията на чл.60 и чл.61 от Наредба №2/2004 г. – и на двете нива не е имало поставени предпазни парапети, които да са изградени от три отделни части, включващи две неподвижни устойчиви перила /горно и средно/ и неподвижна бордова дъска или цялостна система, състояща се от предпазни решетки, солидни дъски или системи за странична защита от три части с предпазни мрежи, парапети или аналогични подобни на тях. На нито едно от двете нива не била поставена и предпазна защитна мрежа.

Кое от тези колективни предпазни средства да бъде изградено на място е бил въпрос на избор, като според вещите лица комбинацията от двете предпазни средства- предпазен парапет заедно с предпазна мрежа в най- пълна степен би могъл да предотврати инцидента, настъпил на 24.11.2014 г. По закон обаче не е имало изискване за изграждането едновременно и на двете. Достатъчно е било изграждането или на парапет отговарящ на изискванията на Наредбата или на защитна мрежа, но не е имало пречка и за изграждането и на двете едновременно- т.е. на комбинация от двете.

По делото е безспорно установено, че към момента на инцидента-24.11.2014 г. на кота 3,24 м е имало изграден единствено бетонов борд с височина от около 50 см., а на кота 4,60 м. е имало поставен успоредно на плочата арматурно желязо на височина 90 см.- т.е. парапет, който обаче не е отговарял на изискванията на Наредбата, тъй като не е бил с изградени долно и средно перило.

С оглед на това категорично се установява, че от страна на подсъдимия в качеството му на технически ръководител на строителния обект, който и съгласни разпоредбата на чл.26, ал.1, т.1 от Наредба №2/2004 г. изпълнява и контролира спазването на изискванията на ЗБУТ е било допуснато нарушение на определени нормативно предвидени правила за упражняване на дейността и за осигуряване безопасността на тази дейност, а именно- нарушение на разпоредбите на чл.60 и чл.61 от Наредба №2/2004 г. сочещи на какви изисквания е трябвало да отговарят колективните предпазни средства, които е следвало да бъдат изградени на мястото на извършване на СМР, за които изисквания е отговарял именно подсъдимия.

Досежно другото сочено в ОА нарушение на правилата от страна на подсъдимия, а именно, че е нарушил разпоредбата на чл.24 от Наредба №2/2004 г. като не е отстранил от обекта пострадалия М.И., който е бил в нетрезво състояние, съдът намира, че по делото не се доказа по безспорен и несъмнен начин, че подсъдимият е допуснал и тава нарушение. Аргументите на съда за това бяха изложени при анализа на доказателствата по делото, въз основа на който съдът достигна до извода, че подсъдимият не е бил наясно с факта, че пострадалият е бил употребил алкохол и е бил в нетрезво състояние- нито към момента на извършване на периодичния инструктаж сутринта преди започване на работния ден, нито непосредствен преди инцидента с пострадалия. В този смисъл той не е имал знание за определени релеватни факти и обстоятелства, включени в състава на престъплението, за което е предаден на съд. При това положение незнанието на фактите и обстоятелствата от негова страна се явява извинителна за него грешка, като не се установява подсъдимият сам да се е поставил в това положение да не може да разбере за нетрезвото състояние на пострадалия. Никой не е уведомил подсъдимия за това, че пострадалият е употребил алкохол, а и към момента на извършване на инструктажа пострадалият е бил далеч от подсъдимия, като и с поведението си към този момент не е дал повод на подсъдимия да се съмнява относно състоянието си. Факта, че и други работници не са разбрали в какво състояние е бил пострадалия, като са научили за това, че е бил в нетрезво състояние едва след инцидента, сочи че подсъдимият също не е имал обективна възможност да разбере състоянието на пострадалия към момента на извършване на инструктажа на база поведението му, респ. че не е могъл да знае за това, още повече, че и никой не го е бил уведомил, че преди да дойде на работа пострадалият е употреби алкохол. От друга страна след инструктажа подсъдимият не е бил на обекта и дори и пострадалият да е имал неадекватно поведение в следствие употребата на алкохол, отговорен за отстраняването на пострадалия от работа е бил бригадирът, а не подсъдимият. Действително към момента на самия инцидент подсъдимият вече се е бил върнал на обекта, но законът не му вменява в задължение да проверява работниците периодично или инцидентно за състоянието им. Още повече, че към този момент както вече бе отбелязано конкретен поглед и наблюдение върху поведението на пострадалия е имал бригадирът- св.В.Л., който му е възложил и конкретните задачи за деня и който е следвало да прецени и състоянието му и който съгласно установеното по делото факти е могъл и да възприеме приема на алкохол от пострадалия ,докато е пътувал с него за работа в автомобила на св.М.А.. Св.Вл.Л. обаче логично отрича да е видял това обстоятелство, защитавайки себе си, но и категорично се доказва, че нито той, нито който и да е било друг е уведомил подсъдимия Д.Г. за състоянието на пострадалия и за употребения от него алкохол преди започване на работния ден и по време на почивката в 10 ч. Ето защо и съдът прие, че подсъдимият не е знаел за това обстоятелство и незнанието му не се дължи на непредпазливост от негова страна- т.е. той сам не се е поставил в невъзможност да установи това обстоятелство, а е останал в неведение на същото, поради бездействието на други лица, които въпреки, че са били наясно със състоянието на пострадалия и с факта на употребения от него алкохол не са уведомили за това техническия ръководител- подсъдимия Г.. Като в случая става въпрос най- вече за св.В.Л., който като бригадир е имал и конкретни задължения в тази връзка, вменени му със закона- т.е. имал е задължение по закон да следи за подобно поведение от страна на работниците.

С оглед на изложеното съдът прие, че твърдението в ОА за нарушение от страна на подсъдимия на разпоредбата на чл.24, ал.2 от Наредба №2/2004 г. не е доказано и поради това прие, че същият не следва да носи отговорност по това обвинение.

Още повече, че и независимо от обстоятелството, че нетрезвото състояние на пострадалия е безспорно установено по делото и съставлява грубо нарушение от негова страна на условията на труд, според съда по делото не е установено по категоричен и несъмнен начин наличието на пряка причинно следствена връзка между това нарушение на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат- смъртта на последния. Това е така, тъй като не се установява дали поведението на пострадалия и предприетите от него действия по скачане от кота 4.60 м. на кота 3,24 м., респ. падането му на кота 0.00 м. са в резултат на нетрезвото му състояние. Ето защо и дори и да се приеме, че подсъдимият е знаел за състоянието на пострадалия и за това, че той е бил употребил алкохол, то не може да се направи извод за наличие на пряка- причинно следствена връзка между неотстраняването му от работа от подсъдимия и падането му по време на извършваната от него дейност, доколкото и не се установява нито самото поведение на пострадалия, нито падането му да се дължат на употребения от него алкохол и на нетрезвото му състояние.

Извод в тази насока съдът прави и на база показанията на св.Г.С., който заяви, че той също би тръгнал да скача по същия начин, за да стигне до долното ниво, както и пострадалия, но единствено факта, че го е болял крака по неговите думи е била причината той да избере да слезе по стълбите вместо да скочи от горното на долното ниво, промушвайки се под арматурното желязо на ниво 90 см., от което е бил изграден парапета на кота 4,60 м.

Единственият очевидец на случилото се, е бил именно св.Г.С. и от неговите показания не може да се изведе категоричен и несъмнен извод за причината, поради която пострадалият е решил да скочи от горното на долното ниво и по- точно не може да се изведе категоричен извод, че причината за това е било нетрезвото му състояние. Отново и на база неговите показания не може да се изведе категоричен извод за това, че падането на пострадалия е станало в резултат на нетрезвото му състояние. Св.Г.С. в показанията си сочи, че е видял как пострадалия се е промушил под арматурното желязо, подпрял се е на платната, за който е бил тръгнал, като е тръгнал да скача надолу с десния си крак, а левият му е бил все още на плочата на кота 4,60 м., когато поради неустановени и неразбрани и от св.Г.С. причини пострадалият се е повлякъл надолу и се е изгубил от погледа му. Последният сочи, че не е разбрал дали пострадалият е загубил равновесие, дали се е подхлъзнал или тялото му е натежало и е политнал надолу, както и не е разбрал дали е паднал на долното ниво- на кота 3,24 м. и оттам спъвайки се или поради други причини е паднал на кота 0.00 м. или е паднал директно на кота 0.00 м.

В този смисъл по делото не се установява по категоричен и несъмнен начин причината, поради която пострадалият след като е тръгнал да скача от горното на долното ниво е паднал на кота 0.00 м., като в този смисъл не се установява и причината за това да е употребения от него алкохол, респ. нетрезвото му състояние.

Ето защо и съдът прие, че не може да се докаже по несъмнен начин наличието на пряка причинно следствена връзка между това поведение и състояние на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат- смъртта му в следствие на претърпения от него инцидент.

Същевременно по категоричен начин се установява пряката- причинно следствена връзка между така претърпения от пострадалия инцидент и получените от него травми в резултат на същия от една страна и смъртта на пострадалия близо месец по- късно след инцидента от друга. В тази насока вещото лице медик е категорично, че именно получените от пострадалия И. травми по време на инцидента и най- вече гръбначно мозъчната и гръдната травма са причина за настъпване смъртта на пострадалия на 22.12.2014 г.

Дали обаче нетрезвото състояние е в пряка връзка с поведението на пострадалия изразило се в преодоляване на парапета на кота 4,60 м., чрез промушване под него и с падането на пострадалия на кота 0.00 м., по делото може само да  се предполага, но не е установено по несъмнен начин. Ето защо и няма как това състояние на същия и допускането му в такова състояние на работа, респ. неотстраняването му от работа от страна на подсъдимия в качеството му на технически ръководител поради това му състояние да се приеме, че е в пряка връзка с настъпилия вредоносен резултат.

Без съмнение пряка и непосредствена причина за същия е самото поведение на пострадалия изразило се в опит да  скочи от кота 4,60 м. на кота 3,24 м., за да вземе платно, с което да работят заедно със св.Г.С., промушвайки се под арматурното желязо служещо за парапет на кота 4,60 м. и падането му като краен резултат на кота 0.00 м. Без съмнение също така става въпрос за умишлени действия от страна на пострадалия по преодоляване на наличните, макар и неотговарящи на изискванията на закона колективни средства за защита. Дори и да е имало изградени колективни средства за защита, които да са отговаряли изцяло на изискванията на закона, то при умишлено поведение от страна на пострадалия, насочено към преодоляване на същите, пак би могло да се стигне до трагичния инцидент.

Факта обаче, че колективните средства за защита не са отговаряли на изискванията на закона, е създало и предпоставки за това незаконосъобразно поведение на пострадалия, който не е тръгнал да прескача парапета отгоре, а се е проврял под него, тъй като са липсвали средната и долна летви на парапета и това е позволявало промушването му под арматурното желязо. Липсата на средната и долната летва в случая е създавало предпоставки и за това всяко лице, намиращо се на това място, ако се подхлъзне или по някаква друга причина изгуби равновесие да падне от това място, поради липса на прегради които да го спрат. 

Вярно е, че ако някой тръгне да са самоубива ( в каквато насока са доводите на защитата) нищо не може да го спре, дори наличието на предпазен парапет изграден съобразно с изискванията на закона. В случая обаче безспорно установено е, че поведението на пострадалия не е било насочено към това- т.е. не е искал да се самоубие, а е тръгнал да изпълнява възложените му задачи, макар и не по установения за това ред и начин. Единствената причина, която му е позволила да предприеме такова незаконосъобразно поведение е липсата на изградени на място съобразно с изискванията на закона колективни средства за защита, осигуряващи безопасни и здравословни условия на труд. Конкретната причина за падането на пострадалия категорично може да се приеме, че не е била желанието на пострадалия да скочи от кота 4,60 м. на кота 0.00 м. и в този смисъл не се установява той да е искал и да е имал намерение да падне на кота 0.00 м. Ето защо, макар и да е предприел умишлени действия по скачане и по преодоляване на наличния парапет, то причината за падането му не е била желание от негова страна да се самоубие падайки на кота 0.00 м. Причината за падането е неизяснена- т.е. не е установена по категоричен начин и може да се дължи както на загуба на равновесие на пострадалия, така и на подхлъзването му, така и на спъването му, а може и да е в резултат на невъзможността на същия да контролира и координира действията си, поради нетрезвото му състояние.

Наличието на съобразените със закона колективни средства за защита на конкретното място- било на парапет изграден съобразно с изискванията на закона, било на защитна мрежа или на комбинация от двете едновременно и на двете нива- на кота 4,60 м. и на кота 3.24 м., би предотвратило изобщо възможността на пострадалия да предприеме своето незаконосъобразно поведение по промушване под парапета, респ. дори и да беше сторил това щеше да предпази същия от падане на кота 0.00 м. без значение дали преди това е паднал на кота 3,24 м. и оттам а кота 0.00 м. или е паднал директно на кота 0.00 м.

Ето защо и липсата на което и да е било от тези колективни предпазни средства, респ. липсата на някое от тях на всяко едно от двете нива не само е спомогнало и е станало предпоставка пострадалият да предприеме своето незаконосъобразно поведение, но така също и да падне на кота 0.00 м. респ. да получи констатираните при него травматични увреждания довели до смъртта му. Наличието било на съобразен с изискванията парапет и/или мрежа, както на кота 4,60 м., така и на кота 3.24 м. (без значение дали преди да падне на земята пострадалият е паднал на кота 3.24 м.) би допринесло за предотвратяване на крайния съставомерен резултат- смъртта на пострадалия. И обратното- липсата на такива колективни предпазни средства- било на съобразен с изискванията на закона парапет и/или на предпазна мрежа, както на кота 4,60 м, така и на кота 3,24 м. е допринесло и е в каузална връзка с крайния съставомерен резултат- падането на пострадалия, получените от него травматични увреждания при това падане и настъпилата смърт на същия от тези увреждания. Извод, който следва и от това, че умишлените действия на пострадалия се изразяват само до скачането от негова страна- т.е. до предприетото от него преодоляване на парапета на кота 4,60 м., чрез промушване под него, а не и на умишлени действия от негова страна насочени към падане на същия на кота 0.00 м.- т.е. на земята. Последното е станало не по желание на пострадалия, а наличието на място на визираните в закона предпазни колективни средства и на двете нива едновременно, биха предотвратили не само предприемането на умишлените негови незаконосъобразни действия, но така също и биха предотвратили и нежеланото от него, но обективно настъпило падане на земята, поради загуба на равновесие, поради подхлъзване или поради друга неустановена по делото причина, като например нетрезвото му състояние и невъзможността му да контролира и координира действията си.

Всичко това сочи, че е налице пряка причинно- следствена връзка не само между поведението на пострадалия и извършеното от него незаконосъобразно действие по скачане от кота 4,60 м. на кота 3,24 м., за да вземе платно за работа, но и между липсата на надеждни и съобразени с изискванията на закона предпазни колективни средства за защита и на двете нива, отговорността, за което е била на подсъдимия в качеството му на технически ръководител на обекта. Обстоятелството, че пострадалият не е трябвало изобщо да бъде на това място; обстоятелството, че изобщо не е трябвало да пипа и да има досег с точно тези платна, респ. че е имало забрана от страна на подсъдимия да работят с тези платна, не изключва горния извод, тъй като макар и да е наредил на работниците да не ходят на това място на обекта и да не работят с тези платна, подсъдимият в качеството си на технически ръководител по никакъв начин не е ограничил и възпрепятствал физически достъпа на работниците до това място и до тези платна. Ето защо и макар да е действал в нарушение на дадени от подсъдимия инструкции и указания и с поведението си да е станал основна причина за настъпване на крайния резултат, пострадалият не е бил възпрепятстван да стори това фактически. Подсъдимият от своя страна не е направил всичко зависещо от него и което законът му вменява като задължение, за да осигури безопасността на обекта на това място и за да възпрепятства и възпре не само случайни падания от високо, но и умишлени действия не само на работниците, но и на всяко трето лице, което по някаква причина е решило да скочи от горното ниво на долното, промушвайки се под парапета, респ. не е предприел всички необходими мерки и не е осигурил изграждането на всички необходими колективни предпазни средства за защита, наличието на които, дори и едно лице да е решило да преодолее умишлено, биха предотвратили падането на същото на земята- т.е. на кота 0.00 м.

Без съмнение, ако едно лице е решило да се самоубива и/или самонаранява, скачайки от кота 4,60 м. на кота 0.00 м. по някаква причини, то никакви колективни предпазни средства за защита не биха го спрели. Наличието на такива обаче най- малкото биха затруднили подобно поведение, но в този случай подсъдимият не би могъл да носи отговорност, тъй като няма и задължение да предполага, предвижда и предотвратява с поведението си подобни умишлени действия на работници и на трети лица насочени към тяхното самонараняване или самоубийство.

Същият обаче е могъл да предвиди, че липсата на съответните колективни предпазни средства за защита може да доведе да падането на работници и трети лица от високо, респ. че създава предпоставки за незаконосъобразно поведение на същите изразяващо се в скачане от едно на друго ниво в опита на лицата да „съкратят“ пътя си от едното до другото ниво по време на работа. Извод, който следва и от показанията на св.Г.С., който сочи, че и той по принцип е действал по начина, по който това е направил и пострадалия И. и който очевидно е бил практикуван от работниците. Подсъдимият е могъл и е бил длъжен не само да предвиди, но и да предотврати едно такова незаконосъобразно изпълнение на задачите от страна на работниците, респ. бил е длъжен да предвиди, а оттук и да предотврати падането на същите в резултат на такова поведение, като осигури изграждането на съответните изискуеми се по закон колективни предпазни средства, което той в случая не е сторил и с това си поведение е допринесъл за настъпването на конкретния съставомерен резултат- падането на пострадалия на кота 0.00 м., при което последният е получил констатираните при него травматични увреждания и настъпилата в резултат на тях смърт на пострадалия на 22.12.2014 г.

В този смисъл е налице не само причинно- следствена връзка между поведението (бездействието) на подсъдимия по изпълнение на задълженията, които има по закон и настъпилият краен съставомерен резултат- смъртта на пострадалия. Налице е и виновно поведение на същия под формата на непредпазливост, тъй като подсъдимият е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на съставомерния вредоносен резултат, макар и в конкретния случай да не е предвиждал настъпването на конкретните общественоопасни последици.

Извод, който следва от факта, че подсъдимият е бил предприел вече действия насочени към изграждане на необходимите съобразно закона колективни средства за защита на обекта, бидейки напълно наясно със съществуващите опасности и с вероятността от подобни инциденти, като и поради това е забранил и на работниците да ходят в тази част на обекта. Тези действия на подсъдимия обаче не са били достатъчни и не съставляват цялостно изпълнение на  възложените му по закон задължения, тъй като той не е следвало да допуска работа на процесния обект до момента, до който той не е бил обезопасен по съответния ред.

За това, че подсъдимия е имал обективна възможност да предвиди едно такова поведение на работниците сочи и дългогодишния му опит, който е имал като технически ръководител и познанията в съответната област и материя.

Именно образованието, квалификацията и опита които е имал подсъдимият сочат на това, че той не само е могъл, но е бил и длъжен да предвиди настъпването на подобни инциденти.

Ако беше сторил всичко зависещо от него и бе изпълнил изцяло възложените му по закон задължения по осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд на конкретния строителен обект, не би се стигнало и до конкретния инцидент или най- малкото той би се развил по друг начин, а възможно и с други последици, тъй като би била отнета възможността на пострадалия да се промуши под арматурното желязо на парапета в опит да скочи от кота 4,60 м. на кота 3.24 м., а оттам и до падането на същия като краен резултат на кота 0.00 м. Дали, ако парапетът беше изграден съобразно изискванията на закона, пострадалият би предприел действия по прескачането отгоре на на парапета или не, това е само в сферата на предположенията и не би могло да се гадае какво би се случило тогава.

Категорично обаче наличието на парапет и/или мрежа и на двете нива би осуетило действията на пострадалия или дори и да не би ги осуетило, то поне би предотвратило настъпването на крайния резултат- падането му на кота 0.00 м. и получаването на констатираните при него травматични увреждания, респ. настъпилата в резултат на тях смърт на пострадалия. Като това важи за наличието на колективни средства за защита и на двете нива, без значение дали пострадалият е паднал първо на долното ниво и оттам на земята или е паднал директно на земята. Възраженията на защитата в тази насока съдът намери за неоснователни.

Ето защо и според съда подсъдимият не само е бил длъжен, но е имал и възможност да предвиди настъпването на обществено опасните последици от деянието си, както и реално е имал възможност да избегне настъпването на същите.

По изложените съображения, съдът прие, че са налице всички признаци както от обективна, така и от субективна страна на престъплението по чл.123, ал.1 от НК, за което е предаден на съд подсъдимият Д.Г., поради което и призна същия за виновен по така повдигнатото му обвинение  приемайки, че той е нарушил разпоредбите на чл.60 и на чл.61 от Наредба №2/2004 г., но не и тази на чл.24, ал.2 от същата наредба по съображенията изложени подробно по- горе.

Наличието на виновно поведение на пострадалия, респ. наличието на причинно- следствена връзка между неговото поведение с настъпилия съставомерен резултат не изключва и отговорността на подсъдимия, доколкото съдът прие, че поведението и на двамата- на пострадалия и на подсъдимия са в каузална връзка с крайния съставомерен резултат- смъртта на пострадалия. В този смисъл е налице съпричиняване на съставомерния резултат от двамата, който не би настъпил без виновното и независимо едно от друго поведение на всеки един от двамата- пострадалия и подсъдимия. Що се отнася до това, че поведението на пострадалия е в много по- голяма степен причина за крайния съставомерен резултат от това на подсъдимия, съдът счита, че следва да отчете това обстоятелство при индивидуализацията на наказанието на подсъдимия, а не на плоскостта на това дали се явява съставомерно или не неговото поведение.

 

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ:

 

При индивидуализация на наказанието на подсъдимия, съдът прие, че са налице следните смекчаващи отговорността му обстоятелства: същият е с чисто съдебно минало, с много добри характеристични данни, с дългогодишен трудов стаж и опит без данни за допуснати от него други дисциплинарни нарушения и без данни да са му налагани дисциплинарни наказания. Същевременно поведението на пострадалия е в много по- голяма степен причина за настъпването на крайния резултат от това на подсъдимия- т.е. степента на съпричиняване от страна на подсъдимия е много по- малка. Отделно от това подсъдимият е бил предприел мерки и действия по осигуряване безопасността на въпросното място- т.е. бил е предприел действия в тази насока, като до голяма степен обезопасяването на обекта и кога това ще стане не е зависело от него, а от други лица в дружеството, които е следвало да осигурят материала за това. В този смисъл същият не е бездействал изцяло за осигуряване безопасността на обекта, ето защо и това му поведение следва да бъде взето предвид в негова полза. Като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът взе предвид и това, че същият още от началото на производството е съдействал за разкриване на обективната истина по делото, като даде и обяснения пред съда. Като смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство съдът прие и липсата на отегчаващи такива.

С оглед на всичко изложено съдът прецени, че в случая са налице многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства и едно изключително такова, а именно- изключително високия принос на пострадалия за настъпване на крайния съставомерен резултат, поради което счете, че са налице предпоставките на чл.55, ал.1, т.1 от НК и наказанието на подсъдимия следва да бъде определено по този ред. Още повече и доколкото според съда подсъдимият не е личност с висока степен на обществена опасност и поради това и най- лекото предвидено в закона наказание за извършеното от него престъпление се явява несъразмерно тежко както с оглед личността на подсъдимия, така и предвид на извършеното от него деяние, което макар и да е в каузална връзка с крайния съставомерен резултат не се отличава в конкретния случай с висока степен на обществена опасност само по себе си.

Ето защо съдът наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода в размер на 10 /десет/ месеца, като прие, че то изцяло съответства на степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и на целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.

Предвид съображенията изложени по- горе досежно степента на обществена опасност на деянието и на дееца, както и с оглед на това, че подсъдимият не е осъждан, а наложеното му наказание е под 3 години лишаване от свобода, съдът прецени, че са налице предпоставките на чл.66, ал.1 от НК за отлагане изпълнението на така наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила. Съдът прецени, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия не се налага той да изтърпи ефективно така наложеното му наказание, доколкото не е личност с висока степен на обществена опасност, като счита, че дори самият факт на воденото спрямо него наказателно производство е съдействало за постигане на тази цел на наказанието.

Отново и с оглед ниската степен на обществена опасност на подсъдимия, а съдът прецени, че в случая не се следва на същия да бъде налагано и допълнително предвиденото за този вид престъпление съгласно разпоредбата на чл.160, ал.1 от НК наказание лишаване от права по чл.37, ал.1, т.6 и т.7 от НК.

 

ПО РАЗНОСКИТЕ:

 

Предвид изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди Д.Г. /със снета по делото самоличност/ да заплати разноски по водене на делото, направени на ДП в размер на 1307,83 лв. в полза на държавата, тези направени в хода на съдебното производство в размер на 309 лв.- в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на СГС, а така също и на основание чл.190, ал.2 от НПК по 5 лв. за всеки служебно издаден изпълнителен лист.

Така мотивиран съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                                                    Съдия при СГС: