№ 62
гр. В., 15.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:С.Ж.С.
Членове:Г.П.Й.
Н.Д.Н.
при участието на секретаря В.В.У.
като разгледа докладваното от С.Ж.С. Въззивно гражданско дело №
20241300500091 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на И. П. И. с
ЕГН********** с адрес: с.Б., общ.В., ул.”Шеста”№4, чрез адв.-пълномощник Десислава Г.
от АК-В., против Решение №72 от 30.01.2024год., постановено по гр. д. №2143/2023г. по
описа на РС-В. в осъдителната му част.
С обжалваното решение на РС-В. е осъдил жалбоподателя И. П. И. да заплаща на И.
И. П. с ЕГН ********** от гр. В., на основание чл. 144 от СК, месечна издръжка в размер на
150,00 /сто и петдесет/ лева, докато И. И. П. учи редовно в средно учебно заведение, но не
по-късно от навършване на двадесетгодишна възраст или до настъпване на обстоятелства
водещи до изменение на издръжката или нейното прекратяване, ведно със законната лихва
за забава върху всяка просрочена месечна вноска до окончателното й изплащане и е
отхвърлил иска в останалата част до пълния предявен размер от 500,00 лв., като
неоснователен и недоказан.
Осъдил е И. П. И. да заплати на И. И. П. с ЕГН **********, на основание чл. 149 вр.
чл. 144 от СК, издръжка за минало време от 01.10.2023г. до 30.10.2023 г. включително в
размер на 150,00 /сто и петдесет/ лева, ведно със законната лихва за забава от датата на
подаване на исковата молба - 31.10.2023 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил
иска в останалата му част до пълния предявен размер от 500,00 лв. като неоснователен и
недоказан.
1
Осъдил И. П. И. да заплати на адвокат Надежда В. от АК - В., процесуален
представител на ищцата, сумата в размер на 210,00 лв. - адвокатско възнаграждение на чл.
38, ал. 2 от ЗА, определено съразмерно на уважената част от исковете.
Осъдил е И. П. И. да заплати по сметка на Районен съд - В. държавна такса в размер
на 188,00 лева, както и 5,00 лв. (пет лева) в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
В частта с която са отхвърлени предявените искове до пълния предявен размер
решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Поддържа се във въззивната жалба, че обжалваното решение в осъдителната част е
незаконосъобразно и неправилно.
Жалбоподателят излага, че не били налице изисквания визирани в чл.144 от СК.
Ищцата не била доказала всички кумулативни предпоставки за уважаване на исковете: 1)
че ответникът е родител; 2) нуждата от издръжка за конкретния период; 3) че учи
редовно в средно учебно заведение за предвидения срок на обучение, като „записан“ не
означавало, че учи. Ищцата следвала да докаже, че посещавала редовно училище и няма
отсъствия.; 4) материалните възможности на ответника да дава издръжка в
претендиралия размер за релевантния период. По делото било доказана единствено първата
предпоставка, че е родител-баща на ищцата.
Твърди, че представил доказателства, че е в невъзможност да дава издръжка. В тази
насока посочва, че е безработен, не извършвал дейност като ЕТ „И.-И. И.“, има финансови
задължения към НАП. На 23.01.2024г. бил опериран от херния в
МБАЛ,,Св.Н.Чудотворец“ЕООД-гр.Л. и му предстояла нова операция от същия вид. След
претърпяната хирургична интервенция следвала промяна и категоризиране на трудовата му
активност.
Излага, че ищцата не била доказала, че: извършва дейност и реализира доходи.
Счита, че твърдението на ищцата за съжителството му семейни начала с жена на име
М. не било доказано с годни доказателствени средства. Разпитаните по делото свидетели –
баба и чичо били заинтересовани от изхода на делото.
Излага, че от свидетелските показания по делото било установено, че нуждите на
ищцата били задоволени, била материално обезпечена - има имущество-апартамент и МПС,
майката на ищцата работи в чужбина и изпраща парични средства, подпомагана е
финансово и от бабата по майчина линия. Ищцата живее самостоятелно в собствено
жилище и си има приятел, който работи.
Иска се от съда да отмени решението в обжалваната част и отхвърли предявените
искове на ищцата за издръжка . Представя писмени доказателства:1.Епикриза от
хирургично отделение при Многопрофилна болница за активно лечение
„Св.Н.Чудотворец“ЕООД-гр.Л. от 24.01.2024г-копие;2.Удостоверение обр.УП-2 с изх.№2 от
31.01.2024г. на М. А. ЕООД- гр.В.-копие;3.Удостоверение обр.УП-3 с изх.№3 от
2
31.01.2024г. на М. А. ЕООД- гр.В.-копие;4.Удостоверение изх.№1/31.01.2024г. на М. ЕООД-
гр.В. за получен брутен доход за периода от 13.04.2020г. до 03.11.2023г.-копие;5.Трудов
договор №002/13.04.2020г.-копие. Не прави доказателствени искания. Отправя искане за
присъждане на разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, по делото не е постъпил писмен отговор от ответника
по жалбата И. И. П..
В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят И. П. И., черз
процесуалния си представител адв.Д.Гроздавова пъддържа жалбата и пледира за
уважаването ѝ.
Въззиваемата И. И. П., чрез адв.Н.В., оспорва жалбата пледира за потвърждаване на
първоинстанционното решение, иска присъждането на разноски.
В проведеното о.с.з. пред въззивната инстанция на 10.04.2024г., като ново
доказателство, по смисъла на чл.266 ГПК, е приета представената с ВЖ Епикриза на И. П.
И. от хирургично отделение при МБАЛ „Св.Н.Чудотворец“ЕООД-гр.Л. от 24.01.2024г,
останалите доказателства, като преклудирани са върнати на жалбоподателя.
В.ският окръжен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства
и доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното :
Жалбата е подадена от надлежна страна и е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, явява се
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Делото е образувано по искова молбата на И. И. П. от гр. В. против И. П. И. от с. Б.,
общ. В., с която са предявени искове по по чл. 144 СК и по чл. 149 от СК. По предявеният
иск с правно основание чл. 144 СК ищцата е заявила искане за осъждане на ответника да
заплаща месечна издръжка в размер на 500,00 лева от подаване на исковата молба -
31.10.2023г. до отпадане или изменение на основанието за плащането , заедно със
законната лихва при просрочие.
По иска с правно основание чл. 149 вр. чл. 144 от СК е отправила искане за осъждане
на ответника да заплати издръжка за минало време за периода от 01.10.2023г. до
31.10.2023 г. – до подаване на исковата молба в размер на 500,00 лева, ведно със законната
лихва върху сумата,считано от подаване на исковата молба в съда.
Наведените от ищцата обстоятелства по предявените искове са: ответникът е неин
3
баща. До навършване на пълнолетие на 28.09.2023 ответникът заплащал месечна издръжка
от 100лв., въз основа на влязло в сила решение от 26.05.2011 г. по гр. дело № 205/2011 г. по
описа на РС – В., след което спрял да я заплаща. Ищцата е пълнолетна но не е завършила
средното си образование и е ученичка в 12 клас в Професионална гимназия по туризъм
„Михалаки Георгиев“ - В.. Нуждата от средства за издръжка не е отпаднала, а се е
увеличила- нараснали са разходите за облекло, учебници, храна и лекарства. Има
заболяване, за което извършва разходи за закупуване на лекарства. Посещавала курсове по
биология и химия, тъй като иска да продължи образованието си във висше учебно
заведение.
Твърди, че ответникът е в трудоспособна възраст, има доходи и заплащането на
издръжка няма да представлява затруднение за него.
Ответникът е депозирал отговор на ИМ, с който е оспорил предявените искове. Навел
е твърдения, че е в невъзможност да дава издръжка на пълнолетната си дъщеря – нямал
финансови средства, бил безработен, имал задължения към НАП, не извършвал дейност като
ЕТ „И.-И. И.“.
Пред настоящата инстанция страните не спорят по следните обстоятелства,
установени в първоинстанционното производство: Жалбоподателят е родител-баща на
ищцата. След навършване на пълнолетие на ищцата на 28.09.2023г. ответникът не дава
издръжка. Ищцата е ученичка в 12 клас, редовна форма на обучение в Професионална
гимназия по туризъм „Михалаки Георгиев“ – В.. Ищцата страда от Астма с преобладаващ
алергичен компонент“, установено с Експертно решение № 0779 от зас. № 090 от 16.05.2022
г. на ТЕЛК към МБАЛ „Св. Петка“ АД гр. В., на ищцата са определени 50 % трайно
намалена работоспособност за срок от 2 години до 01.05.2024 г.
По делото са събрани и гласни доказателства по искане на ищцата.
Свидетелят Ц.В.М. – баба на ищцата по майчина линия, заявява че се грижи за
ищцата от тригодишна, живеят в едно домакинство в с.Д. и в гр.В. на квартира. Преди около
шест години майката на ищцата заминала на работа в чужбина, за да обезпечи нужните
средства. Майката на ищцата с кредитни средства закупила апартамент, също така изпраща
и пари за издръжката на И.. Свидетелката заявява, че тя работи на МРЗ, като чистачка и
също отделя средства за издръжка на ищцата за храна и лекарства,разходи по
домакинството. Ищцата има нужда от издръжка, защото все още ходи на училище, последна
година е и предстои бал, има заболяване за което доплаща за нужните лекарства.
Ответникът, като баща, не се интересувал от ищцата единствено заплащал по 100лв. за
издръжка до навършване на пълнолетието на ищцата. Сочи, че ответникът - бащата имал
финансови възможности да дава издръжка на ищцата, същия бил автомонтьор.
Съжителствал на семейни начала с жена на име М..Познава съжителката на ответника,
виждали са я с ищцата преди години при осъществена среща и били изгонени от нея.
Другата дъщеря на свидетелкатаЮ. и ответника били семейни приятели и ежегодно ходели
на почивка със съжителката М. в Турция. В имот на съпругата си М. в с.Новоселци
построили къща. Имуществото и бизнеса, които развивал се водел на името на съжителката
4
му – М..
Свидетелят М.В.Б.-брат на майката на ищцата, заявява, че с ответника са в
приятелски отношения, същият се занимавал с ремонт на мотоциклети и мотопеди, като
свидетелят е работел във фирма на ответника. През м.октомври 2023г. се срещнал с
ответника и същият му споделил, че си е купил къща в с.Новоселци, общ.В., където
преместил сервиза си, а преди сервиза бил в гр.В.. В.-майката на ищцата от години работи в
Испания и изпраща пари на ищцата, закупила апартамент и кола, заплатила шофьорските
курсове на ищцата. Ежемесечна финансова помощ на ищцата оказват майката и бабата -
свид.Ц.М..
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, същите са за факти и
обстоятелства пряко и непосредствено възприети от свидетелите, от друга страна техните
показания кореспондират на останалите доказателства по делото.
Видно от приложената по делото справка от Служба по вписванията - В. за
вписвания, отбелязвания и заличавания по персонална партида № 41484 за лицето И. П. И.,
същият притежава недвижим имот в с. Б., общ. В., представляващ дворно място, ведно с
построената в него двуетажна масивна жилищна сграда от 80 кв.м., масивен гараж и
стопански постройки. От същата справка се установяват извършени продажби на поземлени
имоти през 2007 г.
По делото е приложена справка от Търговския регистър от която се установява, че
дружеството „М.“ ЕООД, ЕИК ******** е със седалище и адрес на управление: с.
Новоселци, общ. В., ул. „Гено Тачевото“ № 35 и управител М. П. К.. Основната дейност на
дружество е търговия с мотоциклети и части за тях, техническо обслужване и ремонт на
мотоциклети.
По делото е представена справка от 20.11.2023 г. за общите задължения на И. П. И.
към НАП. От същата е видно, че задълженията, плащанията по които подлежат на
разпределение от публичен изпълнител, са в размер на 6569,76 лева - главница и 5902,81
лева - лихва, общо 12472,57 лева.
От представената справка за история на осигуряването като самоосигуряващо се лице
от ТД на НАП - Велико Търново е видно, че ответникът е прекъснал дейност на 01.04.2013 г.
Представена е справка изх. № 05388233010323/20.11.2023 г. от НАП за подадено
уведомление по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда от „М.“ с. Новоселци, общ. В., ЕИК
********, за прекратяване на трудовия договор на И. П. И. от 20.11.2023 г.
От представената Епикриза на И. П. И. от хирургично отделение при МБАЛ
„Св.Н.Чудотворец“ЕООД-гр.Л. се установява, че същият е бил на болнично лечение през
периода 22.01.2024 до 24.01.2024г, когато е изписан в добро общо състояние. Проведена е
оперативна интервенция на 23.01.2024г. с окончателна диагноза: херния ингвиналис
синистра.
5
С оглед на така установената фактическа обстановка, В.ският окръжен съд
намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по всички останали въпроси той
е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност на въззивното
решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в случаите, когато прилага
материалния закон, определяйки сам точната правната квалификация на предявените искове
и на насрещните права и възраженията на страните. Вън от това той проверява само
посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата
процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации
на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената задължителна съдебна
практика, обективирана в решения на Върховния касационен съд, постановени по реда на
чл. 290 ГПК: решение № 57 от 12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от
10.11.2011 г. по гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. №
1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията относно правомощията на
въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към
нея от тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася
служебно само по въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на
първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на същото -само за
приложението на императивни материалноправни норми и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили
пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските
права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище; като
по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от релевираните във въззивната жалба
основания и в рамките на заявеното с нея искане за произнасяне от въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и допустимо –
постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност,
от надлежен състав и в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в
писмена форма и е подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в
преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество и при така установената по делото
фактическа обстановка въззивната жалба се явява неоснователна, поради следните
съображения:
Предявените искове са за издръжка на пълнолетно дете, ненавършило
двадесетгодишна възраст, учащо редовно в средно учебно заведение по чл.144 от СК и по
чл. 149 вр. чл. 144 от СК за присъждане на издръжка за минал период, считано от 01.10.2023
г. до 31.10.2023 г.
6
Съгласно чл. 144 от СК, родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако
учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до
навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна
възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си
или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени
затруднения.
Обстоятелствата във връзка с повдигнатия спор са изяснени в първоинстанционното
производство. РС-В. е извършил задълбочен анализ на събраните доказателства поотделно и
в съвкупност и е достигнал до фактически изводи, които изцяло се споделят от въззивната
инстанция:
Не се спори, че ищцата е навършила пълнолетие низходяща на ответника, която все
още не е навършила 20-годишна възраст. Не се спори, че през учебната 2023 г/2024г. ищцата
е записана и е ученичка в XII клас, редовна форма на обучение в Професионална гимназия
по туризъм „Михалаки Георгиев“ гр. В.. Не се установява ищцата да има доходи или
имущество, от които да се издържа. По делото няма данни –писмени доказателства
закупеният от майката на ищцата апартамент да е собственост на ищцата, а дори да е, то
имота в случая задоволява битовите нужди и не генерира доход. Освен това, установено е,
че ищцата има заболяване „Астма с преобладаващ алергичен компонент“, като е
определена 50 % трайно намалена работоспособност за срок от 2 години до 01.05.2024 г. В
случая ищцата все още не е в състояние да работи, доколкото ежедневно е ангажирана с
учебния процес, а от друга страна, с оглед заболяването, не би могла да извършва всякаква
трудова дейност.
Въз основа на изложеното може да бъде направен извод, че са налице следните
елементи от хипотезата на чл. 144 от СК: ответникът е родител на ищеца, ищцата е
навършила пълнолетие, учи в редовна форма на обучение в средно учебно заведение и все
още не е навършила двадесет годишна възраст, ищцата не може да се издържа от доходите
си или от използване на имуществото си.
Спорен пред настоящата инстанция е въпросът относно възможността на ответника
да дава присъдената с обжалваното решение месечна издръжка за минал и бъдещ период в
размер на по 150лв. месечно.
Настоящият състав намира, че въззивникът /ответникът/ може да дава присъдената с
обжалваното решение издръжка от 150лв., която като стойност е незначителна.
По делото от жалбоподателя не се оспорва установеното от свид.М.Б. обстоятелство,
че е във фактическо съжителство с управителката на „М.“ ЕООД М. П. К., че същият е
монтьор и има сервиз за ремонт на мотоциклети и мотопеди, който преместил от гр.В. в
с.Новоселци, където закупил със съжителката си недвижим имот и построили нова къща.
Извода е, че осъществява дейност от която генерира доход и е придобил имущество.
От представеното по делото Уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ до НАП е видно, че
трудовото правоотношение на ответника с „М.“ ЕООД е прекратено на 20.11.2023 г. Видно
7
от първоинстнационното дело на същата дата му е връчен препис от исковата молба. По
делото не са ангажирани доказателства за основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение, като това може да се дължи и на поведение поставено в зависимост от
волята на ответника, вкл. с оглед черпене на изгодни правни последици от настоящото дело.
Следва да се отбележи, че по делото не са представени доказателства за регистрация в
Дирекция „Бюро по труда“ като лице, търсещо работа и съответно няма данни да е подал
заявление за отпускане на обезщетение за безработица. Жалбоподателят няма задължения за
наем или кредити, както и няма алиментни задължения към други низходящи, като по
делото не са и наведени твърдения в тази насока. Публичните задължения на жалбоподателя
касаят минал период, като не се установява дали неплащането им касае
неплатежоспособност на ответника или други съображения. Установи се, че притежава
недвижим имот в с. Б., общ. В., представляващо дворно място, ведно с построената в него
двуетажна масивна жилищна сграда от 80 кв.м., масивен гараж и стопански постройки,
видно от справката от Служба по вписванията гр. В..
До датата на последното съдебно заседание по делото от жалбоподателя не се
ангажираха доказателства същият да не е възстановен от извършената рутинна оперативна
интервенция. От приложената по делото експертиза се установява, че същият е престоял три
дни в болничното заведение и е изписан в добро общо състояние.
Предвид изложеното по-горе, настоящата инстанция счита, че РС-В. правилно е
преценил в съвкупност събраните по делото доказателства въз основана на които е
достигнал до извода, че за жалбоподателя-родител не съставлява особено затруднение да
заплаща на ищцата определената с решението издръжка. В случая ВРС правилно е
определил размера на присъдената издръжка, като е съпоставил нуждите на ищцата и
възможностите на ответника. Възможността на жалбоподателя-ответника се извежда от
съвкупния анализ на ангажираните доказателства, същият има имущество, квалификация –
монтьор на мотоциклети и мотопеди, която му позволява да генерира доходи и без надлежна
търговска регистрация в поддържан от него сервиз, начина на жИ.т.
По тези съображения окръжния съд приема оплакванията във въззивната жалба за
неоснователни, като възприема изцяло изложените в обжалваното решение мотиви, които се
основават на събраните по делото доказателства и нормативната уредба залегнала в СК,
поради което решение в обжалваната част ще следва да бъде потвърдено, като
законосъобразно и обосновано. На основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на
първоинстанционния съд.
По отношение на разноските пред въззивната инстанция.
При този изход на делото въззивникът ще следва да понесе сторените разноски за
въззивната инстанция от въззиваемата страна в размер на 450лв. – изплатено адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 02.04.2024г.
8
По изложените съображения, В.ският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 72/30.01.2024г., постановеното по гр.д.
№2143/2023г. по описа на Районен съд – В..
ОСЪЖДА И. П. И. с ЕГН ********** от с. Б., общ. В., да заплати на И. И. П. с ЕГН
********** от гр. В., сумата в размер на 450лв. – изплатено адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция.
На основание чл.280,ал.3,т.2 от ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9