О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр.
София, 19.06.2020 год.
Софийският окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав, в закрито заседание на деветнадесети юни
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
Б. ГАЩАРОВА
като разгледа докладваното от младши съдия Гащарова ч.гр. дело
№ 33 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 248 от ГПК.
Постъпила е
молба с вх. № 1466/17.02.2020 г., от П.Й. П. и от Й.Д.П., чрез пълномощника адв. Б.С. – САК, за допълване на определение №
94/05.02.2020 г., в частта за разноските. Молителите сочат, че въззивният съд е потвърдил обжалвания съдебен акт, с който
на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК е постановено връщане на въззивна жалба с вх. № 1076/20.08.2019 г. на жалбоподателя срещу решение № 130/31.07.2019
г. по гр.д. № 807/2013 г. по описа на РС-Елин Пелин. Твърдят, че съдът не се
произнесъл по разноските, направени от ответниците по
частната жалба, въпреки че е бил сезиран с това искане в отговора на частната
жалба с дата 13.01.2020 г.
Препис от
молбата е бил връчен на насрещните по делото страни. Постъпил е отговор от Л.Й.И.,
в който изразява становище, че молбата е неоснователна.
След преценка на събраните по делото доказателства
във връзка с доводите на страните, съдът намира за установено следното:
Молбата, с оглед
изискванията за редовност, е процесуално допустима - подадена от надлежна
страна, в срока по чл. 248, ал. 1, предл.
първо от ГПК
и определението на въззивния съд не съдържа нито
мотиви, нито диспозитив по отношение на разноските.
С разпореждане от 07.11.2019 г., постановено по гр. д. № 807/2013 г. по
описа на РС – Елин Пелин, на основание чл. 262, ал.
2, т. 2 от ГПК, е постановено връщане на въззивна жалба с вх. №
1076/20.08.2019 г. на жалбоподателя Л.Й.И., срещу
решение № 130/31.07.2019 г. по гр. д. № 807/2013 г. на същия съд.
Разпореждането на първоинстанционния съд е
обжалвано от жалбоподателя с частна жалба, вх. частна жалба с вх. № 1576/2019
г., пред Окръжен съд-София.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК, ответниците по
жалбата
П.Й. П. и Й.Д.П., чрез процесуалния си представител – адв.
Б.С. – САК, са изразили становище, че частната жалба е
недопустима и неоснователна. В депозирания отговор се съдържа искане за
присъждане на сторените от тях разноски, представляващи платено адвокатско
възнаграждение за изготвяне на отговора по чл. 276, ал. 1 от ГПК, в размер на
по 100 лева. Приложени са договор за правна защита и съдействие (л. 28-31 от
в.гр.д.№ 33-20).
Останалите ответници не са взели становище.
Въззивният съд, с
определение № 94/05.02.2020 г. е потвърдил разпореждане от 07.11.2019 г.,
постановено по гр. д. № 807/2013 г. по описа на РС – Елин Пелин.
При
така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна
страна:
Разгледана по
същество, молбата е основателна, поради следните съображения.
Съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт,
с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася по
искането за разноски.
По настоящото
дело ответниците П.Й. П. и Й.Д.П. са подали отговор
на частната жалба, в който са изразили становище, че частната жалба е
недопустима и неоснователна, като изрично е направено искане да им бъдат
присъдени разноските за тази инстанция. Към отговора е приложен договор за
правна защита и съдействие № 860249 от 13.01.2020 г., сключен между П.Й.П. и адв. Б.С., съгласно който е договорено и заплатено
възнаграждение на пълномощника в размер на 100 лева, за подаване на отговор на
частната жалба. Приложен е и договор за правна защита и съдействие № 8602509 от
13.01.2020 г., сключен между Й.Д.П. и адв. Б.С.,
съгласно който е договорено и заплатено възнаграждение на пълномощника в размер
на 100 лева, за подаване на отговор на частната жалба. Тези разноски за
адвокатско възнаграждение са сторени от ответниците
след като им е била връчена частната жалба депозирана от Л.Й.И., с указания от първоинстанционния съд, че могат да подадат отговор на
жалбата в срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК.
Частната жалба
депозирана от Л.Й.И. не е уважена, но съдът е пропуснал да се произнесе за
разноските, поради което те следва да бъдат присъдени допълнително по реда на чл. 248 ГПК.
Воден от горното
Софийският окръжен съд, на основание чл. 248, ал. 1 и чл. 78, ал. 3 ГПК
О
П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА определение № 94/05.02.2020
г., постановено по ч. гр. д. № 33/2020 г. на Софийския окръжен съд, в следния
смисъл:
ОСЪЖДА Л.Й.И., ЕГН: **********,
с адрес: *** заплати на П.Й.П., ЕГН:
**********, с адрес: ***, сумата от 100 (сто) лева, представляваща направени
разноски за адвокатско възнаграждение по ч. гр. д. № 33/2020 г. по описа на
Софийския окръжен съд.
ОСЪЖДА Л.Й.И., ЕГН: **********,
с адрес: *** заплати на Й.Д.П., ЕГН:
**********, с адрес: ***, сумата от 100 (сто) лева, представляваща направени
разноски за адвокатско възнаграждение по ч. гр. д. № 33/2020 г. по описа на
Софийския окръжен съд.
Определението да се връчи на: Л.Й.И.,
П.Й.П. и Й.Д.П..
Определението може да се обжалва
пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчване на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.