Р Е Ш Е Н И Е
№260929
19.10.2020 г. гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XXI граждански
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми юли две хиляди и
двадесета година, в състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при участието на
секретаря Малина Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 14897 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от Н.Г.А., ЕГН **********
против „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, с която е предявен
отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК.
В
исковата молба се твърди, че срещу ищеца било образувано посоченото изп. дело,
въз основа на издаден в полза на ответника изпълнителен лист по реда на чл. 242
и сл. ГПК /отм./ на 28.02.2008 г. от РС Пловдив, по ч.гр.д. № 3605/2008 г. С
него били присъдени следните суми: 987,28 лева – главница, представляваща
неплатена стойност на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2005 г. –
30.04.2007 г.; 192,27 лева– обезщетение за забава за периода 01.07.2005 г. –
14.02.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
25.02.2008 г. до окончателното погасяване и разноските в размер на общо 82,60
лв. Въз основа на този изпълнителен титул на 21.11.2008 г. било образувано
изп.дело.
Твърди се, че вземанията, включително акцесорните за
лихви и разноски, са погасени по давност, като се излагат подробни
съображения.
ИД било перемирано, т.к. не били поискани и извършени
изп. действия в срока по чл. 433, ал.1, т.8 ГПК. Тригодишната давност била
изтекла, считано от 22.02.2012 г. – момент, в който взискателят поискал от СИ
да предприеме всички действия по събиране на вземанията с молба, до 08.02.2019
г. – налагане на възбрана върху НИ. Предвид изложеното се моли предявеният иск
да бъде уважен в цялост. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен
отговор.
Признава, че изп. дело е образувано въз основа на
изп. титул. По изп. производство били извършвани редица действия, при което
нямало период на бездействие повече от 2 години и хипотезата на чл. 433, т.8 ГПК не била налице. Ищецът подал молба на 08.12.2008 г., с която признал
задълженията и поискал разсрочването им. Извършил множество доброволни
плащания, при което бил налице и отказ от изтекла погасителна давност, а иск за
недължимостта на погасените вземания бил недопустим. Моли се за отхвърляне на
иска. Претендират се разноски. Релевира се възражение за прекомерност на адв.
възнаграждение на насрещната страна.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на
чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1,
т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени
обстоятелствата, че: в полза на ответника срещу ищеца е издаден процесният
изпълнителен лист, с който са присъдени твърдените вземания; въз основа на него
е образувано изп.дело № …. /вж.
Определение по чл. 140 ГПК - № 1294/28.01.2020 г. – л.39-40/.
От
представения изп. лист от 28.02.2008 г. /л.70/ въз основа на несъдебно
изпълнително основание по чл. 237 и сл. ГПК /отм./ е видно, че в полза на
ответника са присъдени посочените в ИМ суми за главни и акцесорни вземания, в
т.ч. законна лихва върху главницата от 25.02.2008 г. до погасяването.
Представени
са писмените доказателства във връзка с образувания изпълнителен процес.
Въз
основа на ИЛ – ответникът е образувал ИД № …. на 21.11.2008 г /л.69/. Със
същата са възложени правомощия по чл. 18 ЗЧСИ. По делото са извършени справки
за имущественото състояние на длъжника -
ищец, връчена е ПДИ, наложени са запори, възбрани и пр.
Молбата
е изпълнително действие и прекъсва давността, предвид изричното възлагане по
чл. 18 ЗЧСИ /в този смисъл задължителните разяснения, дадени в ТР № 2/2013 г.
от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, т.10/. Впоследствие са извършени редица
справки за имуществото, като искането за тях и самото им осъществяване, не
представляват действия по изпълнението и не прекъсват давността, доколкото не
са част от динамичния фактически състав на никакъв предвиден в ГПК изпълнителен
способ. Изпращането на покана за доброволно изпълнение също не представлява
изпълнително действие и не прекъсва предвидената в закона давност /съобразно
ТР/.
С
молбата за образуване на изпълнителното производство взискателят е възложил на
ЧСИ да определя начина на изпълнението, съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Това обстоятелство обаче не
го освобождава от задължението да движи производството или да следи неговото
развитие. При наличие на подобно упълномощаване, срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, би могъл да се прекъсва с всяко изпълнително действие, което ЧСИ реши да
предприеме в изпълнение на възложените му правомощия.
От
материалите по ИД се установява, че след образуването, на 08.12.2008 г. /л.86/
е постъпила молба от длъжника, с която – моли да бъде разсрочено изпълнението
на задължението му по ИД, като се задължава да плаща по 170 лева месечно. Това
изявление представлява признание на дълга, което прекъсва давността,
съгл. чл. 116, б. „а” ЗЗД. Налице е едностранно волеизявление, с което
длъжникът пряко и недвусмислено заявява, че е задължен по изп. дело именно за
задълженията по него.
Следва налагане на запор върху МПС с акт на съд.
изпълнител от 12.12.2008 г. /л.88/. На 21.12.2010 г. е наложен запор върху
банкови сметки на длъжника в конкретно посочени две банки /л.108/. Видно от
постъпилите отговори от тях обаче – длъжникът не е бил техен клиент, нито е
имал открити банкови сметки и авоари, които да бъдат запорирани. Поради това и
съдът не приема, че се касае за годно да прекъсне сроковете на перемпцията и
давността действие по изпълнението, т.к. по никакъв начин не е било възможно да
интервинира в имуществената сфера на длъжника.
На 14.02.2012 г. от взискателя е поискано извършване
на справки за имущество /л.141/, като на 22.02.2012 г. /л.145/ постъпва молба
без правен ефект /отн. актуалния размер на задълженията
на ищеца с молба да бъде уведомен за тях/.
С
разпореждане на ЧСИ от 27.07.2015 г. /л.148/ е посочено „НАП публични“, след
което са извършвани отново справки за имущество, изпращани са съобщения и ПДИ,
а на 08.02.2019 г. е наложена възбрана на НИ.
От
анализа на изложените факти е видно, че ИД е перемирано, а процесните вземания
са погасени по давност.
Последното валидно изпълнително действие /по см. и на
разясненията, дадени в т.10 на ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС/
е от 12.12.2008 г., когато е наложен запор върху МПС на длъжника. След този
момент нито запорът на несъществуващи банкови сметки, нито последващи молби с
искания за справки и извършването им – могат да породят правни последици. ИД е
прекратено по силата на закона на 12.12.2010 г. /чл. 433, ал. 1, т.8 ГПК/ или
най – късно на 21.12.2012 г. /ако се приеме налагането на запора на б. см. за
годно изп. действие/. Дори по някаква причина да се приеме, че молбата от
14.02.2012 г. прекъсва срока /въпреки че в нея няма каквито и да е искания за
изп. действия или възлагане на ЧСИ/, то двугодишният срок е изтекъл на
14.02.2014 г. /разпореждането на ЧСИ за справки, което не е изп. действие е от
27.07.2015 г./.
Подаването
на следващи молби от взискателя, както и извършването на последващи действия от
съдебния изпълнител, вкл. – налагането на възбрани на имоти, запори и пр., не могат да породят правни последици,
тъй като не почиват на съществуващо
и валидно изпълнително производство.
Задължението
за заплащане на ползвана топлинна енергия представлява такова за периодично
плащане по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през
определен период от време еднородни задължения при ежемесечно отчитане на
ползваната топлоенергия, която следва да бъде заплатена
през месеца, следващ ползването й /ТР № 3 от 18.05.2012 год. на ВКС, ОСГК/.
С
посоченото по-горе ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, т.10, се
прие, че нова погасителна давност за вземанията започва да тече от датата, на
която е поискано или предприето
последното валидно изпълнително действие. Както се посочи
за последно такова съдът приема налагането на запор на МПС от 12.12.2008 г.,
като до предявяване на ИМ – 19.09.2019 г. тригодишната давност за вземанията е
изтекла /това е така, от което и да е от посочените действия - 21.12.2010 г., 14.02.2012, дори и от
27.07.2015 г., макар съдът да не приема да са годни такива по изпълнението/. Съобразно разпоредбата на чл. 119 ЗЗД,
с погасяването на главното вземане са се погасили и произтичащите от него
акцесорни вземания по изпълнителния титул.
Предвид
изложеното, съдът приема, че главните и акцесорни вземания по ИЛ са погасени по
давност, в резултат от изтекла тригодишна погасителна давност, считано от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. Искът е доказан
по основание.
Относно възраженията в ОИМ. Плащания
действително се установяват от ССЕ /кредитира се като ясно и компетентно
изготвена и неоспорена от страните/. Същите ще бъдат взети предвид при преценка
основателността на иска по размер.
Последното е от 28.07.2015 г. И от тази
дата и при становище за признание на задължения по ИЛ – до предявяване на ИМ -
19.09.2019 г. – давността отново е изтекла.
За отказа от давност – към първата молба
от 21.11.2008 г. давността не е изтекла, а с твърдените частични плащания не е
налице такъв за всички вземания по ИЛ, тъй като: според чл. 113 ЗЗД,
валиден отказ от субективното право на
погасителна давност може да се направи само след изтичането й, като отказът е винаги съзнавано волеизявление. Той може да бъде изричен и мълчалив, но от
съдържанието му трябва да може по несъмнен
начин да се направи извод, че длъжникът не
желае да се ползва от последиците на погасителната давност било относно
цялото парично задължение, било само за част от него. По тези причини не може
да има валиден отказ от погасителна
давност за цялото вземане при неиндивидуализирани по размер чрез тяхната стойност парични задължения. Това е така,
защото без такава определеност, не може да има валидно изразена воля за самото
съдържание на задължението, за което е изтекла погасителната давност.- Решение № 186 от 19.06.2013 г. на ВКС по гр.
д. № 927/2012 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Плащанията
касаят само част от задълженията, поради което не може да се приеме, че
обективират конкретно и недвусмислено изявление на длъжника за наличие на воля
за отказ от изтекла погасителна давност
по отношение на всички вземания по ИЛ, освен платените.
Относно
размера на иска – от заключението на ССЕ се установява, че длъжникът е
извършвал плащания в хода на изпълнението, като по сметка на ответника от ЧСИ
са преведени определени суми за погасяване на част от задълженията по ИЛ
/разноските от 82,60 лева, част от обезщетението за забава и 147,45 лева от
главницата/. Плащанията са извършени доброволно, вследствие на молбата за
разсрочване от 08.12.2008 г. /няма данни за наложени запори с постъпващи по тях
суми/, поради което следва да бъдат съобразени.
За
пълнота се посочва, че въпреки установените погасявания, предявеният иск е
допустим и ищецът има правен интерес от водене на процеса, поради
продължаващата висящност на изп. производство. Само при вече приключило
изпълнително дело /какъвто не е настоящият случай/ длъжникът би могъл да се
защитава срещу материалната му незаконосъобразност с осъдителен иск срещу
взискателя за връщане на платеното в резултат на незаконосъобразно проведения,
поради липса на изпълняемо право, изпълнителен процес /вж. Решение №
99/28.06.2012 г. по т.д. №667/2011 г. на II т.о. на ВКС/.
С
оглед изложеното и съобразно данните от ССЕ – след извършените погасявания,
неплатени са сумите от 839,83 лева – главница за периода 01.01.2006 г. –
30.04.2007 г.; 141,22 лева – обезщетение за забава за периода 02.03.2006 г. –
14.02.2008 г., ведно със законната лихва върху тази главница от 25.02.2008 г.
до погасяването. За тези вземания – искът е доказан по основание и размер
/сумите са погасени по давност и не се дължат/, като за разликата до пълните
претендирани размери и периоди – следва да бъде отхвърлен.
По отговорността за разноски:
С
оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на
двете страни по съразмерност, на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК. Ищецът е
направил искане и представил доказателства за плащане на 50,49 лева - ДТ и
претендира адв. възнаграждение от 900 лева, съгл. ДПЗС. Възражението за
прекомерността му е своевременно и основателно. Минимумът по чл. 7, ал.2, т.2
НМРАВ /в ред. към сключването на дог./ е в размер на 318,35 лева. Предвид
конкретната фактическа и правна сложност на делото, извършените процесуални
действия, с оглед защита интереса на страната, ангажираните доказателства и
явяването в о.с.з., които свидетелстват за проявена активност, съдът приема, че
справедливото и адекватно по стойност възнаграждение следва да бъде определено
на сумата от 450 лева. По съразмерност, на ищеца се дължат 389,02 лева.
Ответникът
също има право на разноски, представил е списък по чл. 80 ГПК и док. за плащане
на 180 лева – депозит ССЕ. Претендира се и юрк. възнаграждение в мин. размер от
100 лева, което следва да се присъди. По съразмерност се дължат 62,36 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че Н.Г.А., ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ на „ЕВН България Топлофикация”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. “Христо
Г. Данов” № 37 следните суми: 839,83 лева – главница, представляваща стойност
на топлинна енергия, доставена за периода 01.01.2006 г. – 30.04.2007 г.; 141,22
лева – обезщетение за забава за периода 02.03.2006 г. – 14.02.2008 г., ведно
със законната лихва върху тази главница от 25.02.2008 г. до погасяването, като ОТХВЪРЛЯ иска за - разликите над 839,83
лева – главница до 987,28 лева и за периода 01.05.2005 г. – 31.12.2005 г.; над
141,22 лева – обезщетение за забава до 192,27 лева и за периода 01.07.2005 г. –
01.03.2006 г., ведно със законната лихва върху отхвърлената разлика за главницата
от 25.02.2008 г. до погасяването, както и за разноските от общо 82,60 лева, за
които суми на 28.02.2008 г. е бил издаден изпълнителен лист от РС - Пловдив, по
ч.гр.д. № 3605/2008 г.
ОСЪЖДА „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 37 да плати на Н.Г.А., ЕГН **********, с
адрес: *** сумата от общо 389,02 лева
/триста осемдесет и девет лева и две стотинки/ - разноски по съразмерност в
настоящото производство.
ОСЪЖДА Н.Г.А., ЕГН **********,
с адрес: *** да плати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 37 сумата
от общо 62,36 лева /шестдесет и два
лева и тридесет и шест стотинки/ - разноски по съразмерност в настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
МП