Р Е Ш Е Н И Е
№ 456/05.12.2019 г. гр.
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд Перник ІII-ти състав
В публичното заседание на шестнадесети
октомври две хиляди и деветнадесета година в следния състав:
Председател:
Рени Ковачка
Членове: Кристиан Петров
Роман Николов
секретаря Емилия Павлова, като разгледа
докладваното от член съдията Роман Николов, въззивно гражданско дело № 641 по
описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК във връзка с
чл. 317 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от
адвокат Н.М., в качеството й на процесуален представител на Д.П.С., с ЕГН: **********
майка и законен представител на Г.Х.И., с ЕГН: ********** непълнолетен със
съгласието на своята майка и С.Х.И., с ЕГН: **********, против Решение № 1291
от 08.08.2019 г. по гр. дело № 3103 по описа на Районен съд – Перник за 2019 г.
С обжалваното Решение Районният съд, е осъдил Х.С.И., с ЕГН: ********** да
заплаща на непълнолетното си дете Г.Х.И. увеличен размер на издръжка в размер
на 130 лв., като за разликата до пълния предявен размер 160 лв. месечно
отхвърлил иска като неоснователен и недоказан и за детето С.Х.И. в размер на
120 лв. месечно като за разликата до пълния предявен размер 140 лв. месечно,
отхвърлил иска като неоснователен и недоказан.
С въззивната жалба са
наведени доводи за неправилност на решението в атакуваната му част поради
необоснованост и нарушаване на материалния и процесуалния закон. Поддържа се,
че за да откаже да уважи предявения иск за увеличаване на първоначално
определената с
одобрена от съда спогодба по гр. дело № 7251 по описа на Районен съд Перник за *** издръжка, за частта над уважените от съда размери до претендираните с исковата молба, съдът не е извършил правилна
преценка за увеличените нужди на децата на които се дължи издръжка, съпоставени с възможностите на
лицето което дължи плащането на издръжката, в съответствие с нормата на чл.
142, ал. 1 от СК. Основното оплакване с въззивната жалба е за необоснованост на
обжалвания съдебен акт, тъй като съдът е дал вяра на обясненията на страните
дадени в съдебно заседание, без да извърши проверка за това доколко същите се
подкрепят от събраните по делото доказателства, като в този смисъл съдът
недопустимо е пренебрегнал събраните доказателства за релевантните за изхода на
делото факти.
Същевременно, навеждат се доводи че от събраните
доказателства по делото пред първоинстанционния съд, нуждите на децата в сравнение с периода на първоначалното присъждана
на издръжка са значително нараснали, поради което налице са основанията на
закона да се иска и да бъде присъдено увеличение на първоначално определената
от съда месечна издръжка.
Моли съда да отмени атакувания съдебен акт в
обжалваната му част, като постанови нов съдебен акт, с който да уважи предявените искове за пълния им размер претендиран с исковата молба по делото.
В предвидения по чл. 263,
ал. 1 ГПК двуседмичен срок за отговор по подадената въззивна жалба, не е
депозиран такъв от насрещната страна по жалбата.
Настоящият състав на ОС Перник, съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК,
извърши проверка за допустимост и валидност на обжалваното решение, като по
доводите наведени с въззивната жалба въз основа на събраните доказателства,
след като съобрази становищата на страните по делото, по вътрешно убеждение
съгласно чл. 12 от ГПК, прие за установено следното:
Производството по делото е образувано по молба депозирана пред РС Перник от Д.П.С., с ЕГН: ********** майка и законен
представител на малолетното дете С.Х.И., с ЕГН: ********** и Г.Х.И. ЕГН **********
непълнолетен със съгл. на Д.П.С., с ЕГН ********** майка и законен представител
всички на адрес ***, чрез адв. Н. М. *** срещу Х.С.И., с ЕГН: ********** *** с
правно основание чл. 150 СК, с която
моли съда да измени размера на присъдената вече издръжка за децата, като
увеличи същата за детето С.Х.И. от 95 лв. на 140 лв. месечно и за детето Г.Х.И.
от 110 лв. на 160 лв. месечно, платими от 1-во до 10-то число на настоящия
месец за който се дължи чрез майката и законен представител считано от подаване
на исковата молба 13.05.2019 г. до настъпване на законна причина за изменение
или прекратяването й.
Предявените искове за увеличаване
на дължимата месечна издръжка на непълнолетния Г.Х.И. от 110 лв. на 160 лв. месечно
и на малолетната С.Х.И. от 95 лв. на 140 лв., са с правно основание чл. 150, във връзка с чл. 142 и
чл. 143 от СК.
Исковата претенция е основава на доводи за
изменение на обстоятелствата при които е определена от съда първоначалната
месечна издръжка, тъй като от одобряването на Споразумението е изминал дълъг период от време, а нуждите на децата значително са нараснали с оглед на средствата
необходими, за
заплащане на спортни дейности (фитнес
тренировки на детето Г.) и
осигуряването на необходимите парични средства за дрехи, учебници и помагала.
В
срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор пред първата съдебна инстанция. В
съдебно заседание оспорва фактите и обстоятелствата по исковата молба, не
отрича задължението си за издръжка, но оспорва размерите като завишени.
Становището на Дирекция „Социално подпомагане“, Община Перник, дадено с писмен доклад пред първоинстанционния съд,
по реда на чл. 15, ал. 1 и следващите от Закона за закрила на детето, е съдът да
постанови Решение, с което да бъдат защитени в най-голяма степен правата и
интересите на децата, вземайки предвид всички събрани по делото доказателства.
По делото не е спорно, а се
установява и от събраните доказателства, че от съвместното си съжителство на Д.П.С. и Х.С.И. имат родени две деца – непълнолетния Г.Х.И.
и малолетната С.Х.И.. С протоколно
Определение от *** е одобрена спогодба по гр. дело № 7251 по
описа на Районен съд Перник за *** г., като
упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца са предоставени на майката Д.П.С., която и понастоящем се грижи за отглеждането и
възпитанието на децата си, които живеят при нея. На бащата Х.С.И.
е бил определен режим на лични контакти с децата, като е бил
осъден да му заплаща месечна издръжка в размер на 95 лв. за С.Х.И. и в размер
на 110 лв. за Г.Х.И., чрез тяхната майка и законен представител Д.П.С..
За учебната 2018/2019 г. Г.Х.И. е ученик редовно обучение в ***-ти клас в ***, а С.Х.И. е ученичка във ***-ри клас в ***. Децата след раздялата на родителите си живеят при майка си- в семейна къща на два етажа в гр. ***, заедно с дядо си по майчина линия,
като те обитават единия етаж.
Ответникът по предявените искове е баща на децата. От събраните
по делото писмени и гласни доказателства и от социалния доклад на Агенция
социално подпомагане, се установява, че Х.С.И. работи в
***, като нетното му трудово възнаграждение за периода от 01.01.2019 г. до
30.06.2019 г. е в размер на 4733.22 лв. или средно по 788.87 лв. на месец.
От писмените доказателства
по делото се установява, че Х.С.И. е изтеглила кредит в размер на 3000 лв., като по твърдения на ответника, следва да погасява същия чрез ежемесечни вноски, всяка в размер на 100 лв., за следващите 10 г. Твърди се от въззиваемият по делото, че няма
друго семейство и живее с майка си, която получава пенсия в размер малко под
200 лв.
Въз основа на събраните по
делото доказателства въззивният съд приема, че майката Д.П.С. работи в *** като ***, на безсрочен трудов договор, като нетното й трудово възнаграждение за
периода от 01.09.2018 г. до 30.04.2019 г. е в размер на 6857.50 лв. или средно
по 857.19 лв. на месец.
Въз основа на фактическите
изводи, които съответстват на тези направени от първоинстанционния съд,
въззивната инстанция разглеждаща делото, излага следните правни съображения:
Първоинстанционният съд е
бил сезиран с предявени искове за изменение
на съдебно определена издръжка по отношение на непълнолетния Г.Х.И.
и малолетната С.Х.И., родени през време на съвместното съжителство между Д.П.С. и Х.С.И. чрез увеличаване на размера от 95 лв. на 140
лв. месечно за С.Х.И. и от 110 лв. на 160 лв. месечно за Г.Х.И.
Предявеният иск е с правно основание чл. 150
във вр. с чл. 143 от СК, като същият е процесуално допустим. За лицето имащо
право на издръжка, за което такава е била вече определена по съдебен ред,
винаги съществува правната възможност да предяви иск пред съда за нейното
увеличение, в случай на промяна на обстоятелствата, при които е била определена първоначалната издръжка,
като този иск не се погасява по давност. Налице са и предпоставките за
надлежното упражняване на правото на този иск – активна и пасивна процесуална
легитимация и наличието на правен интерес за неговото завеждане пред съда.
Съгласно разпоредбата на
чл. 150 от СК, при изменение на обстоятелствата определената издръжка може да
бъде изменена или прекратена. Съдът следва да постанови решението си в
съответствие с трайната практика на ВКС, намерила израз в т. 8 от Постановление
№ 5/1970 г. на ВС, в което е застъпено становището, че за основателността на
иска с правно основание чл. 150 от СК (чл. 86 от СК отм.), е необходима обективното и трайно съществено
изменение на нуждите на издържаните или трайна съществена промяна във
възможността на задълженото да заплаща издръжката лице, като за изменение на
вече присъдената издръжка е достатъчно и наличието на една от алтернативно
посочените предпоставки.
Следователно съгласно чл.
154, ал. 1 от ГПК, в тежест на ищцовата страна е била тежестта за установяване
при пълно и главно доказване че е налице изменение на обстоятелствата, при
които е определена първоначално определената съдебна издръжка, да е налице
както увеличаване на нуждите и потребностите на искащия издръжка, така и
възможност на задълженото лице да я дава. В т. 19 на ППВС № 5/16.11.1970 г.,
запазило своето приложение, е направено тълкуване на понятието „изменение на обстоятелствата“. Посочено е, че „изменение на обстоятелствата“ по смисъла на чл. 86 от СК (отм.) ще има когато е налице трайно
съществено изменение в нуждите на издържания или трайна и съществена промяна
във възможностите на задълженото лице. Предпоставките са дадени при условията
на алтернативност, поради което е достатъчно наличието само на една от тях, за
да се приеме, че искът е доказан по своето основание.
В настоящия случай се касае за определяне на
издръжка на непълнолетно лице, навършило *** години
и малолетно дете на *** години, поради което
родителят дължи издръжка, независимо от възможността на детето да се издържа от
имуществото си, както и независимо от имущественото положение на самия родител.
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независими от това дали са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Правото на децата да получават издръжка от своите
родители е безусловно, като е достатъчно да е налице само качеството „ненавършило пълнолетие дете“, а размерът на издръжката съгласно чл. 142, ал. 1 СК се определя според нуждите на детето и
възможностите на родителя, който я дължи, т. е. родителите дължат в тези случаи
издръжка независимо от това дали са работоспособни и дали могат да се издържат
от имуществото си, както съобразно закона (чл. 143, ал. 1 СК), така и предвид трайната съдебна практика.
Безспорно е с оглед на изложеното че въз
основа на събраните по делото доказателства следва да се приеме че е настъпило
изменение в потребностите на децата Г.Х.И. и С.Х.И., свързани както тяхното физическо и психическо израстване, така и с оглед на духовните
нужди и ежедневните битови потребности. С нарастване на възрастта на
издържаното лице, поради изминалите близо пет години от определянето на предходната издръжка, са се увеличили
средствата, необходими за задоволяване на физиологичните, здравните,
образователните, културните и социалните им нужди, обуславящи правилното им отглеждане и възпитание. Тези условия в живота на децата, ведно с настъпилите социално -икономически промени (увеличаване на цените на стоките и услугите), макар и обективни и стоящи извън волята на
родителите на децата, неминуемо водят до извода за увеличаване на нуждата
от парични средства за издръжката на Г. и С., което обуславя извода за промяна в обективната обстановка във връзка
с издръжката необходима за децата. Освен
че е налице промяна в нуждата от увеличаване на съдебно определената преди
около 5 години месечна издръжка, налага се извода че
промяната в нуждите на децата са съществени и трайни и с тенденция да се
увеличават до навършването на пълнолетието на детето Г.Х.И.. Предстоят сериозни училищни занимания, подготовка
за кандидат студентски изпити, като с възрастта на детето нуждите от парични
средства ще се увеличават. По аргумент на основанията на чл. 150 от СК и поради
настъпило съществено и трайно изменение в нуждите на издържаното лице, предявените искове безспорно са основателни и същите следва да бъдат уважени.
Съгласно чл. 143, ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца,
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от доходите и
имуществата си. Осигуряването на алиментното парично задължение на
непълнолетното дете е единствената възможност да му бъде осигурена издръжка за
осигуряването на нормални условия за неговото отглеждане и възпитание, тъй като
за детето не съществуват други източници на доходи, поради което това
задължение е безусловно. Ето защо намаляването на имуществото на някой от
родителите, не го освобождава от задължението за осигуряване на издръжка на
непълнолетното му дете, като родителят е длъжен да осигурява средства за
препитание на всички свои деца, независимо от кой пореден негов брак са родени.
Ето защо позоваването на въззиваемия на липсата на възможност да заплаща издръжката в претендираните размери, поради липса на доходи, по никакъв начин не го освобождава от
задължението да осигури и заплаща издръжка на своето непълнолетно дете.
Според т. 5 на ППВС № 5/16.11.1970 г. „възможностите“ на лицето, което дължи издръжка следва да се определят от неговите
доходи, имотно състояние, възраст, образование, професионална квалификация,
трудоспособност. Според утвърдената съдебна практика лицето, което дължи
издръжка може да бъде освободено от това задължение само при „пълна, обективна и абсолютна невъзможност“ да дава издръжка. От доказателствата по делото не
може да се направи извод, че ответникът Х.С.И. се намира в абсолютна невъзможност да изплаща
издръжка на децата
си – няма данни същият да има заболявания, чието лечение да е свързано с допълнителни разходи
или да е налице друго обективно обстоятелство препятстващо изпълнението на
дължимото по закон алиментно задължение. Въззивният счита, за недоказано
изложеното от И. в съдебно заседание пред Районният съд, че плаща 100 лв. за
лекарства, тъй като същият не е ангажирал абсолютно никакви доказателства в
подкрепа на това твърдение.
С оглед на наведените с въззивната жалба
оплаквания и с оглед на изложените по- горе правни съображения за абсолютни
характер на задължението за изплащане на издръжка в настоящия случай,
въззивният съд
следва да определи каква следва да е тежестта на
всеки един от родителите при поемане на издръжката на техните син и дъщеря, както
и да извърши преценка за възможността на въззиваемия да поеме задължението за издръжка както за
присъдения от първоинстационния съд размер от 120 лв. за С. и 130 лв. за Г. (по отношение, на които липсва въззивна жалба и в тази част
първоинстанционното решение е влязло в законна сила), така и за остатъка от 20 лв. над уваженото от съда за С. и от 30
лв. за Г., до размера на претендираното от ищците с исковата молба.
Действащият СК не
установява горна граница за размера на издръжката, а само минимален размер на
същата – съгласно разпоредбата на чл.
142, ал. 2 СК минималния размер на издръжката за едно дете, в момента е 140 лв.
(1/4 от МРЗ, която към настоящия момент е в размер на 560 лв. съгл. ПМС №
320/20.12.2018 г.).
При определяне размера на издръжката от значение е
обстоятелството при кого от двамата родители е предоставено за отглеждане и
възпитание детето. При определяне размера на издръжката следва да се вземат
предвид усилията, които се полагат от родителя при ангажираността му във връзка
с отглеждането на детето. В същата насока е в решение № 280/28.09.2011 г. по
гр. дело № 1654/22010 г. на ВКС III г. о., решение 341/1.11.2011 г. по гр. дело
№ 147/2011 г. на ВКС III г. о., постановени по чл. 290 ГПК.
При извода за промяна на обстоятелствата от
обективна страна, обуславящи увеличаването на нуждите от издръжка на лицето
имащо право да получава такава, както и в имущественото състояние на лицето
което дължи изплащането на издръжка, настоящият въззивен състав анализира доказателствата, с оглед на
преценката си относно размера с който издръжката следва да бъде увеличена.
Съдът съобрази в тази насока нарастването на обичайните битови нужди на децата от храна, облекло, ученически пособия и вещи за
лични нужди. Така въззивният съд след като съобрази събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност счете, че необходимите средства
за задоволяване на нормалните нужди и интереси на детето, възлизат на около
500. 00 лв. месечно, като всеки от родителите може и следва да съдейства за
осигуряването на детето на тези средства за неговия живот, спорт и обучение.
При определяне на дела на всеки от родителите
за да бъде поета дължимата издръжка на детето, съдът съобрази че децата живеят при тяхната майка, на която е възложено от съда упражняването на родителските права по отношение
на родените от брака деца. В този смисъл тя е родителят върху който е непосредствената тежест за отглеждането и
издръжката на децата и за тяхното възпитание и формиране като личности. Липсата
на ежедневно присъствие на другия родител - бащата на децата при тяхното
отглеждане и възпитание, налагат нуждата той да поеме определена част от издръжката, необходима да се обезпечи
нуждите на децата според тяхната възраст, общо здравословно състояние и извънучилищни интереси,
социалната ангажираност и растеж. Касае се до едно безусловно, необратимо и
трайно състояние на нужда от издръжка, поради което не е възможно родителят при
който децата не живеят, да абдикира от тези свои родителски задължения и да остави тежестта
за издръжката изцяло върху другия родител, само заради това че на същият е
определено от съда прякото упражняване на родителските права. Нуждите на децата следва да бъдат задоволявани и от двамата родители,
тъй като законът предвижда, че осигуряването на средства и условия за
отглеждане и възпитание на непълнолетните деца е основно и безусловно тяхно
задължение. Съгласно чл. 27, т. 2 от Конвенцията за правата на детето,
родителите имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите
способности и финансови възможности условията за живот, необходими за нормалното
развитие на детето. Същата е ратифицирана от Р България и съставлява част от
вътрешното ни законодателство, като наред с разпоредбите на СК, задължава съдът
да следи за правата на децата като висша ценност за развитието на цялото ни
общество.
При разпределянето на дела
на родителите за поемането на издръжката на децата, настоящият въззивен състав извърши оценка най-вече на усилията на
двамата родители за да им
осигурят необходимите му средства за издръжка, които
да им
гарантират нормални условия за израстването им като пълноценни личности. Съдът отчита че
децата живеят при майка
си и основната тежест за тяхната издръжка се поема
именно от нея. Ето защо въззивният съд счита, че Д.С. следва да осигури на непълнолетното си дете Г.Х.И. част от необходимите му за месеца парични средства в
размер на 340 лв., както и в размер на 190 лв. за
малолетната С.Х.И. като поеме тежестта за тяхната издръжка и отглеждане.
На бащата следва да бъде възложена отговорността за
осигуряването на останалите 160 лв.,
необходими за месечната издръжка на непълнолетния му син и на останалите 140 лв. за месечната издръжка на малолетната му дъщеря. Въззиваемият е в трудоспособна възраст, няма данни същият да страда от заболяване, което да препятства
възможността и да престира работната си сила и да получава месечни доходи. Майката е положила усилия за да осигури средства за децата си. Такива усилия следва да
бъдат положени и от бащата, който е отговорен наравно с другия родител за нормалното израстване и възпитание на родените от съвместното им
съжителство деца. Безспорно е по делото че бащата реализира реални доходи, за осигуряването на
необходимите парични средства.
При изложените съображения
въззивният съд счита, че въззивната жалба е основателна и следва да бъде
уважена. Следва на основание чл. 271 от ГПК, първоинстанционното решение да
бъде отменено в частта му, в която съдът е отхвърлил предявените искове по чл. 150 от СК, за увеличаване на присъдената издръжка, над уважения от съда размер – 120 лв. до
претендираната с исковата молба сума от 140 лв.
за С.И. и 130 лв. до претендираната с исковата молба сума от 160 лв. за Г.И., като осъди бащата, да заплаща на непълнолетното си дете – Г.Х.И., още 30 лв. месечно и на малолетното си дете С.Х.И. още 20
лв., считано от датата на депозирането на исковата молба
по настоящото дело, до настъпване на причини водещи до изменение или
прекратяване на дължимата издръжка, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска.
Х.С.И.
следва да бъде осъден да заплати по сметката на ОС Перник, сумата от 72 лв. като допълнителна държавна такса във връзка с уважените искове по чл. 150 от СК.
Разноски на страните пред
въззивната инстация не се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 1291
от 08.08.2019 г. по гр. дело № 3103 по описа на Районен съд – Перник за 2019 г., в частта му, с която са отхвърлени исковете с правно
основание чл. 150 от СК за сумата над уважения от съда размер от 120 лева, до претендирания с исковата молба размер от 140 лева за детето С.Х.И. и за сумата над уважения от съда размер от 130 лева, до претендирания с исковата молба размер от 160 лева за детето Г.Х.И., И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Х.С.И., с ЕГН: **********
***, да заплаща ежемесечна издръжка на непълнолетното си
дете Г.Х.И.
ЕГН ********** със съгласието на Д.П.С., с ЕГН ********** майка и законен
представител и двамата с адрес ***, в
размер на още 30 лв. (тридесет лева), считано от 13.05.2019 г., до настъпване на обстоятелства, водещи до изменението или
прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Х.С.И., с ЕГН: **********
***, да заплаща ежемесечна издръжка на малолетното си дете С.Х.И., с ЕГН: ********** чрез Д.П.С., с
ЕГН: ********** майка и законен представител и двамата с адрес *** в размер на още 20 лв. (двадесет лева), считано от 13.05.2019 г., до настъпване на обстоятелства, водещи до
изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Х.С.И., с ЕГН: **********
***, да заплати допълнителна държавна такса във връзка с
предявения иск по чл. 150 от СК, в размер на 72 лв. по сметка на ОС Перник.
Решението е окончателно и
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1. 2.