№ 35883
гр. София, 05.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело
№ 20231110126173 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба вх. №
31994/02.12.2022 г. на ОС - Пловдив, подадена от ФИРМА срещу ФИРМА.
Предявени са иск с правно основание чл. 134, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 195, ал. 1, пр.
2 ЗЗД за упражняване правата на лизингодателя ФИРМА за намаляване на
продажната цена по Договор за покупко-продажба на автомобил марка
*******, модел ****, сключен между ФИРМА и ФИРМА със сумата 13397,43
лева и иск за осъждане на ФИРМА да заплати на ФИРМА сумата 13397,43
лева – дължима на основание извършено от съда намаляване на цената по
Договор за покупко-продажба на автомобил марка *******, модел ****.
В изпълнение на задължителните за настоящия състав указания, дадени
с Определение № 10470/03.07.2024 г., постановено по в.ч.гр.д. № 10592/2023 г.
по описа на СГС, ЧЖ-I-Г състав, съдът е дал възможност на ищеца да
обоснове правен интерес от предявяване на иска.
С оглед на изложените в исковата молба и молбата-уточнение
твърдения, съдът намира, че предявеният искове са недопустими, тъй като не
е налице интерес от предявяване на исковите претенции и е налице
противоречие в твърденията, с които ищецът е обосновал активната си
процесуална легитимация в процеса.
В уточняващата молбата се излага, че по силата на клаузите на чл. 12.1
от Договора за финансов лизинг претенциите за недостатъци, гаранционно и
извънгаранционно обслужване се уреждат директно между
лизингополучателя и оторизираната сервизна организация респ. доставчика на
база пълномощно издадено от лизингодателя. Това твърдение обаче не
кореспондира с формулирания петитум, с който ищецът на практика
поддържа, че се явява процесуален субституент в процеса, действащ от името
на собственика на лизинговата вещ ФИРМА и търси осъждане не в своя полза,
а в полза на лизингодателя.
Отделно от гореизложеното съдът намира, че предявеният иск е
недопустим, тъй като от твърденията на ищеца не може да се изведе интерес
от предявяване на иска като процесуален субституент по делото на ФИРМА.
1
От разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ГПК е видно, че законодателят не допуска
възникването на процесуална субституция по уговорка на страните. След като
тази уговорка противоречи на императивната забрана въведена в
процесуалния закон, същата е негодна да породи право на иск в полза на
страната, която се позовава на нея, респективно заявяването на подобна
претенция по съдебен ред е недопустимо. В случая липсват твърдения за
процесуална суброгация, а изложените не сочат и на предявен косвен иск по
чл. 134 ЗЗД. Активната процесуална легитимацията по чл. 134 ЗЗД следва да
се основава на изложени изрични твърдения на ищеца, че има
неудовлетворено вземане спрямо титуляря на заявеното при условията на
субституция право. В конкретния случай нито исковата, нито уточняващата
молба съдържат фактически твърдения ищецът да има конкретно
неудовлетворено вземане към ФИРМА, чието право се домогва да предяви в
производството пред районния съд (твърди се, че при евентуално
благоприятно решение такова може да възникне след водене на отделен
процес). Не съставлява надлежно такова неудовлетворено вземане твърдяното
непарично вземане по придобиването на правото на собственост на
лизинговия обект след изплащане на лизинговата цена. Следователно в
процесния казус ищецът – лизингополучател не може да се легитимира и като
процесуален застъпник за лизингодателя по реда на чл. 134 ЗЗД.
Не на последно място, съдът счита, че възможността предявяване на
последващи искови претенции за намаляване на цената по договора за лизинг
не обосновава надлежен правен интерес от водене на делото. За да е налице
правен интерес, едно евентуално благоприятно за ищеца решение следва
постигне директно целена защита на накърненото благо и да избегне воденето
на каквито и да е други последващи искови производства. Не е налице пречка
иск за намаляване на цената да бъде предявен от ищеца срещу насрещната
страна по договора за лизинг и настоящото производство категорично не е
предпоставка за допустимост на същия.
Предвид гореизложеното, предявените искове се явяват недопустими,
респективно производството по делото следва да бъде прекратено на
основание чл. 130 ГПК.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК искова молба вх. №
31994/02.12.2022 г. на ОС - Пловдив, подадена от ФИРМА срещу ФИРМА И
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 26173/2023 г. по описа на СРС, 77
състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок от съобщаването му страните.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3