Р Е
Ш Е Н
И Е № 82
гр.П., 07.06.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Поповският районен съд,в публично
заседание на двадесет и девети май през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР ТОМОВ
при секретаря М. А., като разгледа
докладваното от съдията АНД № 101 по описа за 2019 г. на ПпРС, за да се произнесе взе предвид
следното:
Административнонаказателното производство по чл.59 и сл. ЗАНН е
образувано по жалба на Средно училище
„В. Л.“ гр.О., представлявано от директора Б.П.Б., против НП № 25-2503414/19.04.2019
г. на директора на дирекция “Инспекция по труда” гр.Т., с което и на основание
чл.416,ал.5, във вр. с чл.415в,ал.1 от КТ, на ЮЛ е наложена имуществена санкция
в размер на 300 лв. (триста лева) за това, че ”при
извършена проверка на 13.03.2019 г. на изисканите и представени от работодателя
СУ“В.Л.“ гр. О. документи по осъществяване на трудовите правоотношения, в т.ч.
трудови досиета на наетите работници, вкл. документи по режима на ползване на
отпуск, е установено следното: Посоченият работодател не е уведомил писмено в
срок не по-късно от 31.01.2019 г. работника Е. И. И. ЕГН-**********, за размера
на платения годишен отпуск, който има право да ползва през календарната година,
вкл. отложен или неизползван от предходни календарни години. Е. И. И. е нает на
работа по силата на трудов договор № 5/25.09.2018 г. на длъжност „учител по
математика в гимназиален етап“, при условията на пълно работно време. До
приключване на проверката, работодателят не е представил документи, от които да
е видно, че е уведомил за това писмено посоченият работник. Нарушението е
извършено от работодателя на 01.02.2019 г. в предприятието в гр.О., същото е
констатирано на 13.03.2019 г. при проверка на представените документи в офиса
на работодателя в гр.О. ”- нарушение
по чл.37а от Наредба за работното време, почивките и отпуските (НРВПО, Обн.,ДВ, бр.6/1987 г.).
В жалбата се оспорва извършеното нарушение, като се посочва, че
длъжностното лице отговарящо за изготвяне на уведомленията за ползван отпуск се
намира в дългосрочен отпуск по болест. Нарушението е отстранено своевременно,
поради което се явява незначително и това е следвало да бъде отчетено от
наказващия орган. В с.з. жалбоподателят, чрез директора Б. поддържа жалбата и
моли НП да бъде отменено.
Въззиваемата страна – Дирекция „ИТ“ гр.Т., редовно призована, представлявана
от директора Г. оспорва изцяло жалбата, моли съда да я остави без уважение като
неоснователна и потвърди изцяло издаденото НП.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 и сл. ЗАНН и
е процесуално допустима. На
13.03.2019 г. служители от дирекция „ИТ” гр.Т. посетили СУ „В. Л.“ в гр. О.,
където извършили проверка. При проверката били изискани и проверени трудовите
досиета на работещите в училището, бил проверен колективния трудов договор,
правилника за вътрешния трудов ред и подадените заявления за отпуск през 2017,
2018 и 2019 г. Внимателният анализ на
документацията, извършен от гл.инспектор Н.К. и ст.юк
Р.Х. показал, че в проверените трудови досиета на работниците М. П., А. Д., Р.
И., Е. И. и П. Т. липсва писмено уведомяване за размера на платения годишен
отпуск. Били констатирани и други несъществени нарушения на трудовото
законодателство. На работодателя била връчена призовка по реда на чл.45,ал.1 от АПК да представи допълнително в офиса на Д“ИТ“ Т. документи и след като такива
били представени, на 29.03.2019 г. директорът на СУ“В.Л.“ Б.Б.
***, къде му бил връчен протокол за извършената проверка /приложен по делото/,
който той подписал без възражения. На същата дата били съставен и АУАН №
25-2503414 /приложен/ за нарушение по чл.37а от Наредбата за работното време,
почивките и отпуските, касаещ неуведомяването на работника Е. И. И. Актът бил
предявен и връчен на директора Б., който
се запознал с него и го подписал с отбелязване, че допълнително ще депозира
документи във връзка с уведомяване на посочения работник; посочил също, че
пропуска се дължи на продължително отсъствия на болен служител. С писмо
регистрирано с вх.№ 19032494/08.04.2019 г. работодателят уведомил Д“ИТ“ Т., че
на 14.03.2019 г. е уведомил срещу подпис работника Е. И. И. за размера на
платения годишен отпуск, който има право да ползва през 2019 г., вкл. отложен
или неизползван от предходни календарни години. При тези обстоятелства АНО
приел, че преписката не съдържа данни за настъпили вредни последици за
работника Е. И. И. доколкото нарушението е отстранено, респ. касае се за
маловажен случай на нарушение по чл.37а от Наредбата, което следва да бъде
санкционирано по реда на чл.415в,ал.1 от КТ. При тези обстоятелства било
издадено и атакуваното в настоящия процес НП № 25-2503414/19.04.2019 г.,
връчено лично на директора на СУ на 24.04.2019 г.
Фактическата обстановка беше установена от съда след
преценка на показанията на актосъставителя Н.К., св.Р.Х.,
св.Р.Е., както и от приложените и приобщени по делото по реда на чл.283 от НПК
писмени доказателства. Същата не се оспорва от жалбоподателя видно от
наведените доводи.
При
така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира, че
жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Съдът констатира, че при реализиране на
административнонаказателната отговорност не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, водещи до опорочаване на производството по налагане на
административно наказание. Обжалваното НП е издадено от компетентен орган и в
съответствие с административнонаказателно-процесуалните правила и съобразяване
с материалния закон – предвид и обстоятелството, че съгласно чл.16,ал.4,т.2 от Устройствения
правилник на Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" (Обн,ДВ,бр.6/29.01.2014 г.) именно “Директорът
на дирекция "Инспекция по труда: … осъществява правомощия на
административнонаказващ орган по смисъла на чл.47, ал. 2 от ЗАНН …”. Изложените в АУАН и НП фактически констатации
са обосновани и се подкрепят от доказателствата по делото.
Нормата на трудовото законодателство по чл.37а от НРВПО, за
нарушаването на която е наказано СУ „В.Л.“ гр.О. най-общо създава задължение на
работодателя в началото на всяка
календарна година, но в срок не по-късно от 31 януари, да уведоми писмено всеки
работник или служител за размера на платения годишен отпуск, който има право да
ползва през календарната година, включително отложен или неизползван от
предходни календарни години. Следователно
за всеки един от работещите в СУ е следвало да бъде изготвено писмено
уведомление, което след това срещу подпис да му бъде връчено. В конкретният случай, при извършване на
проверката на място на 13.03.2019 г. е
било констатирано, че по отношение на 6 работника в СУ това задължение не е
изпълнено, при което е било дадено задължително предписание в срок до
08.04.2019 г. работодателят да изготви уведомленията по чл.37а от НРВПО. Още в
деня, следващ проверката 14.03.2019 г. работодателят е изпълнил даденото
предписание, за което и преди издаване на НП надлежно е уведомил АНО. Ето защо съдът от една страна прие за доказано, че
работодателят формално не е изпълнил задължението си да уведоми работника Е. И.
по реда на чл.37а от НРВПО до 31.01. на текущата година, а от друга страна е
сторил това, но на 14.03.2019 г.
Видно от
съобразителната част на атакуваното НП,административнонаказващият орган при налагане на наказанието се е
съобразил изцяло с разпоредбата на чл.415в,ал.1 от КТ не само формално, а
реално е обсъдил всички относими към нарушението обстоятелства и е преценил,че
не е налице маловажност на извършеното нарушение, което следва да бъде
санкционирано с имуществена санкция, определяема в размерите по чл.415в,ал.1 КТ. Принципно правилно наказващият орган е отчел, че се касае за нарушение, от
което не са произтекли вредни последици за работниците в обекта на контрол и го
е квалифицирал във връзка чл.415в,ал.1 от КТ. Тази разпоредба предвижда
наказуемост с имуществена санкция от 100 до 300 лв. за работодател допуснал
нарушение по КТ, което е отстранено веднага след установяването му и от него не
са произтекли вредни последици за работници и служители. Отчитайки всички
относими към нарушението обстоятелства, съдът намира, че размера на наложената
имуществена санкция следва да бъде намален към специалния минимум от 100 лв.
Това е така, тъй като няма данни ЮЛ да е санкционирано за предходни нарушения
на трудовото законодателство при други проверки от дирекция „Инспекция по
труда”, което показва, че се касае за нарушение с изключително ниска степен на
обществена опасност, което е незабавно отстранено след даденото задължително
предписание и преди изтичане на срока и от него не произтичат каквито и да било
вредни последици. Ето защо съдът намира, че имуществената санкция на ЮЛ макар и
наложена за маловажен случай на нарушение по КТ, следва да бъде определена при
изключителен превес на смекчаващите обстоятелства и намалена към специалния
минимум от 100 лв. В заключение съдът намира за
необходимо да напомни на АНО, че когато определя по-тежко по размер наказание е
задължен подробно да анализира съвкупността от обстоятелства изчерпателно
изброени в чл.27,ал.2 от ЗАНН. Това задължение на АНО е дължимо от него ПРЕДИ
да наложи наказанието и в негова тежест е да докаже, че посочените
обстоятелства са изследвани, респ. отчетени, и че наложения размер на наказанието е съобразен с
тях /виж в т.см. и р.№ 118/16.09.2016 г. по кнахд № 96/2016 г. на ТАС/. В
конкретният случай липсват обективни данни преди издаване на НП Директорът на
дирекция „ИТ” Т. да е спазил задължението си по чл.27,ал.2 от ЗАНН доколкото
липсват каквито и да било мотиви относно например кои отегчаващи вината
обстоятелства приема в преценката си за налагане на по-тежко наказание в
максимален размер от 300 лв. Недопустимо
е волята на АНО да се предполага от съда и да се допълва за пръв път с негови
собствени констатации. Ето защо съдът намира, че имуществената санкция за
извършеното от работодателя СУ „В.Л.“ гр.О. за нарушение по чл.37а от НРВПО да
бъде намалена до възможният минимум от 100 лв. /сто лева/, което е размер
напълно съответстващ на степента на обществена опасност на нарушението и
неговия нарушител.
Водим от горното и на основание чл.63,ал.1
от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯВА НП № 25-2503414/19.04.2019 г.
на директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Т., с което на Средно училище
„В. Л.“ гр.О., ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.О., обл.Т., ул.“Б.“№**, представлявано от директора Б.П.Б., за
нарушение по чл.37а от НРВПО е наложена имуществена санкция в размер на 300
лв., като НАМАЛЯВА размера на наложената
имуществена санкция на 100 лв. /сто
лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Търговищки
административен съд на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава
дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: