эР Е
Ш Е Н
И Е
№ гр.Малко Търново 21.08.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
МАЛКОТЪРНОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в открито заседание на четиринадесети август
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Чанко Петков
като разгледа докладваното от съдия Петков гр.дело № 55 по описа за 2019 год. на съда,
за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е образувано
по искова молба от Р.Б. А**
срещу М.Н.И. с
правно основание чл. 143 от СК, за присъждане
издръжка на детето **в размер на 170
лева месечно, считано от датата
на подаване на исковата молба – 16.04.2019 г., до настъпване
на законни причини за нейното
изменяване или прекратяване
, ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска до окончателното й изплащане, както и за осъждане на бащата М.Н.И. да заплати на детето
**чрез нейната майка и законен представител
издръжка за минал период от
**г., ведно със законната
лихва до окончателно изплащане на задължението.
Ищцата се явява в съдебно
заседание лично и с процесуален представител,
който поддържа исковата претенция.
За ответника се явява в съдебно заседание защитник, който
е преупълномощен от назначения особен
представител на ответника, като моли съда издръжката да бъде към минимума.
Процесуалният представител
на ищцата обосновава исковата претенция на следните фактически твърдения: Страните живели на съпружески
начала от м.**., им се родило детето **припозната от бащата М.Н.И.. На 10.04.2019г., ответникът напуснал семейното жилище и
заминал за чужбина с друга жена, като заявил по
телефона, че не го интересува нито
ищцата, нито детето и смята да живее окончателно
в Испания с другата жена. От момента на раздялата досега
единствено майката полагала грижи за детето и нейните родители, като бащата се
е дезинтересирал от него и не бил участвал по никакъв
начин в издръжката му. Майката живеела в дома на бащата на детето **. Моли
ответника да бъде осъден да заплати издръжка на детето ** **в размер на 170
лева месечно, считано от датата
на подаване на исковата молба – 16.04.2019 г., до настъпване
на законни причини за нейното
изменяване или прекратяване
, ведно със законната лихва върху
всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане, както и за осъждане на бащата М.Н.И. да заплати на детето **чрез нейната
майка и законен представител издръжка
за минал период от **г., ведно със законната
лихва до окончателно изплащане на задължението.
В
предоставения по чл. 131 ГПК срок, ответникът по исковата молба не е депозирал
отговор, не е изразил становище по допустимостта и съществото на предявения
иск; по обстоятелствата, на които се основава; не е изложил възражение срещу
исковата претенции и обстоятелствата, на които същия се основава, както и не е
посочил доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, не
е представил писмени доказателства, с които разполага. На основание чл. 133 ГПК
и предвид липсата на данни по делото, че пропускът се дължи на особени
непредвидени обстоятелства по смисъла на цитирания текст, съдът приема, че
ответникът по иска е загубил възможността да упражни тези си права в хода на
предстоящото разглеждане на спора.
Съдът, след като взе предвид
допуснатите и приети по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Страните нямат сключен
граждански брак. Живели са
на съпружески начала в с. З** в дома на бащата на детето, като от съвместното им съжителство имат едно родено
дете **родена на *** г. -
Удостоверение за раждане на ** **издадено
въз основа на акт за раждане
№ **. По делото са ангажирани гласни доказателства посредством разпит
на свидетеля **– живущ ***. От показанията
се установява, че на **г. бащата
на детето е напуснал семейното жилище и от тогава нито веднъж не е идвал да види детето,
като непосредствени грижи за детето осъществява майката, подпомагана от родителите си, според възможностите им.
От справка за осигурителен
доход на ответника, писмо изх. №
12/29.05.2019г справка извлечение от НАП за дохода на ответника се установява, че е работил и е бил социално осигурен.
От приетият по делото социален доклад изх. № ПР
/Д-А-Ц/10-001/13.05.2019 г., по описа на Д ”СП” – гр.
Царево, се установява, че детето
живее с майката в жилище , което
е собственост на бащата на детето – М.И. . Жилището е в добро състояние,
обзаведено с всички необходими вещи и ел. уреди за едно домакинство. Хигиенно –
битовите условия са добри. Ответникът живее и работи в чужбина, поддържат контакти по телефона и
социалните мрежи с майката на детето. Майката е в платен отпуск за отглеждане
на детето до една годишна възраст и получава 560лв. месечно, както и месечни
помощи за деца по реда
на чл.7 ал.1 от ЗСПД по 40лв. месечно
от ДСП-Царево.
Съдът, въз основа на установеното, като съобрази становищата на страните
и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения,
преценени поотделно и в съвкупност, извежда следните правни изводи:
По иска с
правно основание чл. 143, ал. 2 СК.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни
и дали могат да се издържат
от имуществото си, като размерът
на издръжката се определя според
нуждите на детето, което има право на издръжка
и възможностите на лицето, което я дължи – арг. чл.
142, ал. 1 СК. Нуждите на лицата, които
имат право на издръжка, се
определят от обикновените условия на техния живот, а общественото
положение на задълженото лице и размерът на доходите
му не следва
да водят до присъждане на
издръжка в размери, които стимулират към обществено неполезен начин на живот, към
лукс или за използване средствата
за цели извън
издръжката. Родителят/родителите или другите
лица, отговорни за детето, имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките
на своите способности и финансови възможности условията за живот, необходими за
развитието на детето. Съгласно Конвенцията за правата на детето задължението на родителя е не само
по отношение на задоволяване на неговите първостепенни физически потребности,
но и по отношение задоволяването на неговите умствени, духовни, морални и
социални потребности, във връзка с осигуряване на развитие на детето.
От събраните по делото писмени доказателства не се установява размерът на получаваните от ответника доходи, но бащата е в
трудоспособна възраст, не страда от заболявания, които да го възпрепятстват да осъществява обичайните трудови дейности. Нуждите на детето, съобразно твърденията в исковата молба, са в рамките
на нормалните за възрастта
на детето разходи. Детето ** е на седем месеца. За да определи размера на месечната издръжка
за детето, съдът прецени потребностите съобразно неговата възраст от средства за прехрана, облекло,
занимателни пособия и други консумативни разходи от първостепенна необходимост за правилното му
отглеждане и възпитание.
Съдът намира, че задължение
и на двамата родители е да гледат
и издържат децата си, а когато гледането се осъществява изключително и само
от единия родител, както е в случая, то другият родител следва да компенсира с увеличен размер на издръжката.
При така преценените потребности на детето и възможностите на страните, съдът определя обща месечна издръжка на детето
в размер на 240.00 лв, от която
бащата следва да плаща 150.00 лв, като разликата следва да се поеме от майката. Приоритетното парично участие на бащата е обусловено от факта, че в тежест на майката е самостоятелното непосредствено
полагане на грижите за отглеждането
и възпитанието на детето и осигуряване
на елементарните им жилищно-битови потребности.
Началният момент на дължимост на издръжката
е 16.04.2019 г .тъй като
се касае за определяне на
първоначална издръжка.
По иска с
правно основание чл. 149 СК.
В
разпоредбата на чл. 149 СК е предвидена възможността да се претендира издръжка
и за минал период. Това касае случаите при първоначално определяне размера на
дължимата издръжка, когато не е била престирана
такава, съобразно право по закон. Възможността да се търси издръжка „за минало
време“ обхваща периода, за който такава издръжка не е определена, като
законодателят е ограничил този период до една година преди предявяване на иска
за определяне на издръжка. От събраните по делото доказателства не се установи
ответникът да е осигурявал издръжка на детето през процесния
минал период – 18.12.2018 г. – 16.04.2019г. (датата на завеждане на исковата молба). За
установяване на това обстоятелството ответникът дължи пълно и главно доказване,
което същият не е провел в настоящото производство. По делото не бяха оспорени
и твърденията на ищцата, че грижите по отглеждането на детето са били поети от
нея. При тези доказателства съдът приема за установено липса на престирани издръжка и грижи, дори и чрез фактически
действия, от страна на ответника за целия период – 18.12.2018 г. – 16.04.2019г. (датата на завеждане на исковата молба)., поради
което счита, че искът за издръжка за минало време се явява основателен до размер от 140 лева месечно или общо 560.00лв. (петстотин и
шестдесет) лева. Съдът отчете
обстоятелството, че ответникът няма алиментни
задължения към други лица, както и, че за процесния
период социално-икономическите условия в страната са се променили, но не
особено, поради което детето е имало необходимост от издръжка в размер на 200
лв., от която бащата следва да плаща 140.00 лв, а
разликата следва да се поеме от майката.
Относно
разноските
На основание
чл. 78 ал. 1 ГПК ответникът следва да понесе сторените и претендирани
от ищцата разноски по делото, които съгласно доказателствата по делото са в
размер на 400.00 лв. (четиристотин) лева, представляващи изплатено
възнаграждение на адвокат (Договор за правна защита и съдействие 00000002376).
С оглед
назначаването на особен представител на
ответника, последният дължи в полза
на МТРС
сумата от 300.00 лв. -
заплатено възнаграждение на особения представител на ответника
от бюджета на Районен съд – Малко Търново.
При този
изход на делото, относно искът, с правно основание чл. 142, ал. 1 СК, предвид,
че е иск за периодични платежи за неопределено време, дължимата държавна такса
е в размер на 4 % върху сборът на платежите за три години – арг.
чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК вр. чл. 1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК или 216 лева, а относно
искът, с правно основание чл. 149 СК - 4 % върху цената на иска, но не по –
малко от 50 лева - арг. чл. 1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК или 50 лева.
Следователно в тежест на ответника следва да бъдат възложени за плащане в полза
на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС М.Търново, общо
сумата 266 лева и 5 лева такса в случай на служебно издаване на изпълнителни
листи, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Съгласно чл.
242, ал. 1 предл. 1-во ГПК съдът постановява
предварително изпълнение на решението.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА М.Н.И., с
постоянен адрес *** и настоящ адрес ***,
да плаща в полза на
малолетното
дете ** **ЕГН:********** родена
на ***г. в гр.Бургас, чрез нейната майка и законен представител Р.Б.А. с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 150.00 (сто и петдесет) лева, считано
от датата на подаване на исковата молба – 16.04.2019 г., ведно със законната лихва
за всяка просрочена вноска до настъпване на
законно основание за нейното изменение
или прекратяване, на основание чл. 143, ал. 2 СК.
ОСЪЖДА М.Н.И., с
постоянен адрес *** и настоящ адрес ***,
да плати в полза на малолетното
дете ** **ЕГН:********** родена на ***г. в гр.Бургас, чрез нейната майка и законен представител
Р.Б.А. с ЕГН **********, сумата от 560.00 (петстотин и
шестдесет) лева, представляваща издръжка за периода от 18.12.2018
г. – 16.04.2019г.., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба
16.04.2019г., до окончателното й изплащане, на основание
чл. 149 СК.
ОСЪЖДА М.Н.И., с постоянен адрес *** и настоящ
адрес ***, да плати в полза на Р.Б.А. с ЕГН
**********, разноски за платено възнаграждение
за защита и съдействие от адвокат, в размер от 400
(четиристотин) лева, за
което има представен списък по чл. 80 ГПК.
ОСЪЖДА ОСЪЖДА М.Н.И., с
постоянен адрес *** и настоящ адрес ***,
да плати в полза
на Държавата, към бюджета на
съдебната власт, по сметка на
РС Малко
Търново, общо сумата 266
лева (двеста шестдесет
и шест) лева, представляваща държавна такса по исковете за
издръжките, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК от Тарифа
за държавните такси събирани от съдилищата по
ГПК, както и
5.00 лева такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
ОСЪЖДА ОСЪЖДА М.Н.И., с
постоянен адрес *** и настоящ адрес ***,
да плати в полза
на Държавата, към бюджета на
съдебната власт, по сметка на
РС Малко
Търново, сумата от 300/триста /лв. - заплатено
възнаграждение на особения
представител на ответника от
бюджета на Районен съд – Малко
Търново.
Постановява предварително изпълнение
на решението, в частта относно присъдените издръжки, на основание
чл. 242, ал. 1 ГПК.
Препис от настоящото решение да се
връчи на страните заедно със съобщението за постановяването му, на основание
чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Бургас, в двуседмичен срок от връчването му на страните, на
основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
Районен съдия: