№ 5352
гр. София, 23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-6 СЪСТАВ, в публично заседание
на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Гергана Ж. Троянова
при участието на секретаря Антоанета Н. С.а
като разгледа докладваното от Гергана Ж. Троянова Гражданско дело №
20221100112795 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.49
вр. чл. 45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) от М. С. С. /ищец/ срещу
„Столичен автотранспорт“ ЕАД /ответник/, както следва:
иск по чл.49 вр.чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 35000.00 лева
за причинени неимуществени вреди – болки и страдания от травматично
увреждане, причинено на 11.12.2017г. в гр.София, поради виновното и
противоправно поведение на служител на ответника-водач на автобус, пътуващ
по линия № 111, който рязко задействал спирачната система на превозното
средство, в резултат на което пътуващият в автобуса ищец загубил равновесие и
получил счупване на дясна раменна става, ведно със законната лихва от датата на
деликта - 11.12.2017г., до окончателното плащане;
иск по чл.49 вр.чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени
имуществени вреди от деликта в размер на 1311.50 лева – разходи за лечение,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
05.12.2022г., до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че е претърпял вреди при инцидент на 11.12.2017 г., около 8.30-
8.40 ч., в гр.София, при който, докато пътувал в автобус по линия № 111, който се
движел по ул. „Добринова скала“ в посока от бул. „Царица Йоанна“ към бул. „Захари
С.“, получил многофрагментарно счупване на големия трохантерен масив на дясната
раменна кост с предно долно изкълчване на дясна раменна става, тъй като водачът на
автобуса предприел рязко намаляване на скоростта на движение, в резултат на което
ищецът изгубил равновесие, залитнал напред по посока на движението и се подпрял с
дясна ръка на левия ред стъкла на превозното средство, при който натиск било
получено увреждането. Пояснява, че непосредствено след инцидента бил отведен от
колега в болнично заведение в кв. „Ботунец“, а оттам бил насочен към ВМА, където
бил приет за лечение. Твърди, че на 13.12.2017г. счупването било наместено по
1
оперативен път с поставяне на тубуларна плака с два винта и бил изписан на
15.12.2017г. Заявява, че след зарастване на счупването провеждал продължителна
рехабилитация, но близо 11 месеца не бил трудоспособен, през което време се нуждаел
от чужда помощ при посрещане на ежедневните си нужди, а това се отразило
неблагоприятно на психическото и емоционалното му състояние. Счита, че
отговорност за обезщетяване на вредите носи ответника като работодател на виновния
водач на автобуса, който предприел поведение, което е застрашило здравето и живота
на пътниците и в пряк резултат от което поведение ищецът е претърпял увреда.
Предвид изложеното, предявява иск за присъждане на обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от телесното увреждане в
размер на 35000.00 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането, както и
обезщетение за нанесени имуществени вреди в размер на 1311.50 лева – разходи за
лечение. Претендира разноски.
Ответникът оспорва механизма на получаване на увреждането, като акцентира,
че това счупване може да е резултат и от друг инцидент, тъй като няма данни, че е
следствие на виновно и противоправно поведение на водач на автобус № 111, нито има
данни, че пострадалият е пътувал именно в автобус по тази линия в деня на инцидента.
Евентуално поддържа, че вредите са били обезщетени по реда на чл.200 КТ от
работодателя на ищеца, ако увреждането е било прието за трудова злополука, или по
реда на КЗ, ако е била заведена щета пред застраховател или Гаранционен фонд (ГФ).
В хода на устните състезания заявява възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от ищеца с твърдение, че същият не се е държал за предназначените за това
осигурителни тръби и места за захващане в автобуса, което е и причина за загуба на
равновесие. Възражението е направено извън срока по чл.131 ГПК, поради което не
може да бъде част от предмета на делото. Претендира разноски.
При проверка на материалите по делото, съдът намира следното от фактическа
страна:
Доказва се от приложена епикриза от Клиниката по ортопедия и травматология
при ВМА – София, че ищецът е постъпил по спешност за лечение на 11.12.2017г., като
на 13.12.2017г. е било извършено оперативно наместване на счупен туберкулум с
поставяне на тубуларна плака с два броя винтове, а на 15.12.2017г. е бил изписан от
болничното заведение с предписание за последваща медикаментозна терапия, във
връзка с което по делото са представени рецепти от 15.12.2017г. и от 05.01.2018г.
От приети 10 броя болнични листове и 3 броя експертни решения се установява,
че М. С. е бил нетрудоспособен в периода 11.12.2017г. – 31.10.2018г., като посочената
в документите диагноза и в този смисъл причина за констатираната нетрудоспособност
е именно счупването на дясната раменна кост.
От приложено експертно решение от 24.07.2020г. е видно, че ищецът е с трайно
намалена работоспособност, поради счупване на горния край на раменната става, а
също и поради ендопротезиране на лявата раменна става, което от друг инцидент.
Видно от приложени постановления на прокурор при СРП от 14.02.2018г. и от
08.08.2019г., по случая е било образувано досъдебно производство № 11065/2018г. на
СРТП-ОР-СДВР, пр.пр.№ 7822/2018г. на СРП, за извършено транспортно
2
престъпление, което е било спряно, поради неустановяване на извършителя.
За доказване на обстоятелството, че ищецът е пътувал в автобус № 111 на
столичния градски транспорт е приложена абонаментна карта и касов бон за заплащане
на превоз по тази линия за периода 27.11.2017г. – 26.12.2017г.
За изясняване на факти и обстоятелства относно инцидента по делото е
приобщена преписката, образувана по отправено искане на ищеца до Гаранционен
фонд (ГФ) за обезщетяване на вреди от деликт, изразяващ се в рязко спиране на
автобуса от водача му в нарушение на правилата за движение по пътищата.
Претенцията е основана на твърдението, че деликвент е водач на неустановено
превозно средство – автобус. Видно от писмо на „Столичен автотранспорт“ ЕАД до
ГФ, в диапазона 08.30-9.00ч. по линия на автобус № 111, са се движили шест автобуса,
които са индивидуализирани с регистрационен номер, като за всеки от тях към
11.12.2017г. е бил валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“. За инцидента не е имало подаден сигнал, съответно съставен акт за
транспортна злополука – така в писмо на ответника до ГФ от 27.08.2019г., към което е
приложено сведение за работата на масовия градски транспорт от 11.12.2017г. В
подкрепа на твърдението са представени и застрахователните полици. Видно от писмо
отговор на ГФ до ищеца от 15.10.2019г., ГФ е отказал удовлетворяване на претенцията,
като се е позовал на това, че между собственика на автобусите, обслужващи линията -
„Столичен автотранспорт“ ЕАД, и „ЗАД ОЗК – Застраховане“ АД, са били сключени
договори ГО, поради което пострадалият няма основание да търси репариране на
вредите от Фонда.
Видно от приетите съдебни решения, претенцията на М. С. срещу ГФ е била
отхвърлена като неоснователна с решение по гр.д.№ 330/2020г. на СГС, потвърдено с
решение по в.гр.д.№ 1363/2021г. на САС. Въззивното решение не е било допуснато до
касационно обжалване съгласно определение по т.д.№ 731/2022г. на ВКС, поради
което съдебният акт е влязъл в сила на 16.11.2022г.
За доказване на имуществените вреди са приети като доказателства разходни
документи на обща стойност 1311.50 лева за закупени лекарства, медицински
консумативи, изследвания, потребителски такси и престой в болнични заведения.
Във връзка с възраженията на ответника, че ищецът вече е бил обезщетен за
вредата от работодателя си, ако същата е била приета за трудова злополука, респ. от
застраховател по валиден договор за застраховка „Трудова злополука“, по която е
застраховано лице, по делото са представени: писма от Софийския районен съд и от
Софийския градски съд относно липса на образувани съдебни дела със страни ищеца и
работодателя му „С.-**“ ЕООД, съответно „Б.“ ООД, както и разпореждане по чл.55
КСО, видно от което за ищеца е декларирана само една трудова злополука, която е от
2010г., т.е. не е свързана с процесното събитие.
3
Разпитан е свидетеля И.Т., който е заявил, че в деня на инцидента е чакал ищеца
в близост до автобусната спирка на автобус № 111 в ж.к. „Люлин“, откъдето заедно
пътували с личния автомобил на свидетеля до работата им в кв. „Кремиковци“. Сочи,
че когато М. С. се качил в колата се оплакал от болки в рамото, които се засилвали,
поради което го закарал в поликлиниката на кв. „Ботунец“, от където ищецът бил
изпратен в друга болница. Пояснява, че от М. знае, че е паднал в автобуса, защото
водачът натиснал рязко спирачка. Признава, че обективно не е било възможно да е
очевидец на падането, както и че не е видял нищо необичайно, докато е чакал автобуса.
Разпитан е свидетеля К.В. – майка на ищеца, която е посочила, че намерила сина
си във ВМА, тъй като той й се обадил, че е пострадал, докато е пътувал в автобус по
линия № 111, при което тръгвайки към вратата за слизане, шофьорът натиснал рязко
спирачка и сина й се подпрял на стъклото на автобуса в опит да се задържи. Посочва,
че когато видяла сина си, той бил пребледнял, изпитвал болки, дори колабирал, заради
което го превеждала в болницата с инвалидна количка. Заявява, че при преглед било
установено счупване и било взето решение да бъде опериран. Сочи, че след операцията
е ходила всеки ден при него да го обслужва, тъй като не можел да се обгрижва сам
около три месеца, след което започнал рехабилитация и въпреки това и до днес се
оплаквал от болка в засегнатото място.
Приета е съдебна автотехническа експертиза, вещото лице по която е приел, че
непосредствено преди инцидента водачът на автобуса се е движел със скорост около 30
км/ч, като преминавайки по бул. „Добринова скала“ в посока от бул. „Царица Йоанна“
към бул. „Захари С.“ и в района на бл.350 в ж.к. „Люлин“ по неизвестни причини е
предприел аварийно спиране със спирачно закъснение, по-голямо от необходимото за
комфортното превозване на пътниците, т.нар. комфортабилно спиране, при което
ищецът, като пътник, е загубил равновесие и в опит да предотврати падане се е
подпрял с дясната си ръка в интериора на автобуса. Така приетия механизъм е на база
твърденията на ищеца. Експертът е обосновал извод, че няма технически причини за
инцидента, а същият се дължи на субективните действия на водача на автобуса и на
самия пътник, тъй като водачът е можел да спре плавно, съответно пътникът е можел
да се държи за обособено място за захващане в автобуса, което би препятствало
извеждането му от равновесие дори и при рязко спиране при установената скорост от
30 км/ч.
Приета е съдебно-медицинска експертиза, вещото лице по която, след преглед
на медицинската документация и след извършен личен преглед, е дал заключение, че
при пострадалия било установено счупване на големия трохантерен масив на дясната
раменна кост с предно-долно изкълчване на дясната раменна става, наложило
имобилизация за 4-5 седмици и последващ възстановителен режим при липса на
натоварване на крайника за 11 месеца при обичаен срок за възстановяване от такава
4
травма 3-4 месеца. Към настоящия момент вещото лице посочва, че ищецът е напълно
възстановен, че не е свален остеосинтезния материал и че са налице субективни
оплаквания от болки при натоварване и при промяна на времето. Уточнява, че
движенията на дясната раменна става се осъществяват в пълен обем, както и че е
налице белег от хирургичната операция, който е видим. Съгласно заключението,
травма от такъв характер може да настъпи по начина, описан в исковата молба, а
приеманите медикаменти, извършените изследвания и възстановителни процедури са в
причинно-следствена връзка с увреждането и необходими за възстановяването.
Съдът, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, прави
следните правни изводи:
Разпоредбата на чл.45 ЗЗД визира отговорност за вреди, причинени виновно
другиму и ангажира отговорността за всяко противоправно поведение, непосредствена
последица от което са търпени от пострадалия имуществени и/или неимуществени
вреди. При вреди, произтичащи от непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното. В случай, че вредите са настъпили при или по повод
изпълнението на възложена работа, отговорността е на възложителя и тя е обективна.
Достатъчно е да се установи противоправно поведение на негов служител,
осъществено при или по повод възложена работа, в пряка причинно-следствена връзка
с което да са настъпили вреди за друго лице, без да е необходимо да се установява кой
конкретен служител е действал в нарушение на задълженията си, респ. бездействал,
неизпълнявайки вменени му задължения. В тази връзка на ищеца е било указано, че
носи тежестта да докаже твърдените имуществени и неимуществени вреди, причинени
му от лице, на което ответникът е възложил определена дейност, обстоятелството, че
вредите са причинени от противоправно действие или бездействие на това лице,
осъществено при изпълнение на възложената работа, вина на дееца, причинната връзка
между конкретното действие или бездействие на деликвента и вредите. Ответникът е
имал тежестта да обори презумпцията на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД за вината на водача на
автобуса, както и да докаже наведените възражения, че ищецът е бил обезщетен за
вредите по друг ред.
При анализ на събраните доказателства, съдът намира за установено, че на
11.12.2017г. ищецът е бил хоспитализиран, поради оплаквания от остри болки в
областта на дясното рамо, които били последица от счупване на дясна раменна кост с
предно-долно изкълчване на дясната раменна става, както и че счупването е наложило
оперативно наместване с остеосинтезни материали. Доказано е също от представените
медицински документи и от приетата съдебно-медицинска експертиза, че страданието
е било продължително, поради затегнат оздравителен процес – 11 месеца при обичайно
необходими 4 месеца за пълно възстановяване от увреждането. Установи се също, че
макар оздравителният процес да е приключил благоприятно с пълно възстановяване на
5
обема движения на ставата, все още пострадалият изпитва болки при промяна във
времето или при продължително натоварване на увреденото място. Търпените силни
болки и страдания от травматичното увреждане са доказани със събраните гласни
доказателства. От показанията на майката на ищеца се доказва, че счупването на
водещата ръка на ищеца го е препятствала да се обслужва сам, което наложило тя да се
грижи за него първите три месеца, че търпените болки и ограничения му се отразили
неблагоприятно, че болки ищецът усещал и понастоящем. От показанията на неговия
приятел и колега се установи, че на сутринта на 11.12.2017г., когато ищецът слязъл от
автобус по линия № 111 при бл.350 в ж.к. „Люлин“, М. С. споделил, че се ударил в
страничните стъкла на автобуса, тъй като водачът рязко спрял и го извел от
равновесие, в резултат на което залитнал и се подпрял на стъклото с дясната ръка.
Същият свидетел е категоричен, че болката е била силна и интензивна, поради което
спешно потърсили помощ в най-близкото лечебно заведение. Тези показания на
свидетелите относно търпяната болка съдът кредитира като непротиворечиви,
последователни, дадени от лица, близки на ищеца, които именно поради това са имали
преки и непосредствени възприятия относно търпените болки от травматичното
увреждане. Интензитетът им в първите месеци се установява от показанията на
свидетеля В.; продължителното възстановяване в рамките на 11 месеца се доказва от
приложените болнични листове; необходимостта от щадене на ставата - в
предписанието, съгласно експертните решения; нуждата от прием на лекарства,
болничен престой, възстановителни процедури и изследвания за провеждане на
правилното лечение и размера на разходите за това – с приетата СМЕ.
Не се установи за инцидента да са били подадени данни от пострадалия до
работодателя, съответно от работодателя до ТД на НОИ София-град, за отразяване на
събитието като трудова злополука – липсват декларации в този смисъл, както и
разпореждане на НОИ. Не се доказа извършено плащане на обезщетение за вреди от
такава трудова злополука от страна на работодателя или по договор за застраховка
„Трудова злополука“, по която ищецът да е бил застраховано лице. Претенция за
обезщетяване на вредите от събитието не са били заявени пред съда срещу
работодателя (така съгласно данните от НОИ и удостоверенията от СРС и от СГС). С
оглед горното, претенцията срещу работодателя на деликвента се явява допустима. По
същество обаче съдът приема, че същата е недоказана.
По делото не е спорно, че линията на автобус № 111 се е обслужвала от водачи,
назначени на договор при ответника, т.е. „Столичен автотранспорт“ ЕАД се явява
възложител на работата, която тези лица са осъществявали на 11.12.2017г. – превоз на
пътници. Не се доказа обаче пълно и главно вредата да е в причинно-следствена връзка
от противоправно поведение на водач на автобус № 111. Макар твърдения механизъм
на увреда да е житейски логичен, то по делото не са събрани никакви други
доказателства, извън изявленията на ищеца, че счупването на рамото е станало в
6
резултат на предприето рязко спиране от страна на водача на автобуса. Такава маневра
не е възприета от свидетеля Т., макар същият да е престоявал в близост до спирката,
докато е чакал ищеца. За инцидента не е било съобщено на водача на автобуса,
съответно няма отразяване на такова събитие в сведението за работата на масовия
градски транспорт за 11.12.2017г., който документ е част от преписката по
приобщената към делото щета, образувана пред ГФ. Няма съставен акт за транспортна
злополука, не е установен водача, предприел маневрата, няма посочен очевидец на
инцидента, няма иззети видеозаписи от камерите на автобусите, обслужвали линията
във времевия диапазон, когато се твърди да е възникнал инцидента, въпреки че
пътуващите по нея автобуси са били идентифицирани с регистрационен и инвентарен
номер. Макар житейски оправдано да е поведението на ищеца, който при такава
злополука не е допускал тежко увреждане и не е известил водача на автобуса, то
същият е следвало да съобщи поне на работодателя си, за да се декларира злополуката
като трудова, какъвто характер на практика има, като липсата на декларация от
работодателя, респ. на разпореждане по чл.55 КСО от ТП на НОИ не препятства
пострадалия да търси обезщетение по реда на чл.200 КТ по съдебен ред. За
отправянето на такова уведомление няма приложени доказателства, че да се упреква
работодателя в неизпълнение на задълженията си по КСО. Съдът не би могъл да
предполага осъществено от служител на ответника противоправно поведение,
изразяващо се в нарушаване правилата за движение по пътищата, от което да е
настъпило травматично увреждане на ищеца. За да бъде ангажирана отговорността на
„Столичен автотранспорт“ ЕАД не са достатъчни предположения. Необходими са
доказателства, макар и косвени такива, които в своята съвкупност да обосновават
извод, че твърдения механизъм на увреждане е доказан. В случая, липсват такива
доказателства. Показанията на свидетелите не установяват деликт. Механизмът на
получаване на увредата им е бил съобщен от пострадалия ищец. Въз основа на
анамнеза са и записите в болничните листове и в епикризата. Заключението по
автотехническата експертиза също се гради на твърденията в исковата молба. Ето защо,
съдът приема, че исковата претенция е недоказана. Липсва проведено пълно и главно
доказване на твърдяното противоправно поведение на служител на ответника,
изразяващо се в безпричинно, неправомерно до степен на опасно за пътниците рязко
задействане на спирачната система на автобуса. Предположението, че вероятният
механизъм на увреда е соченият от ищеца не оправдава вменяването на противоправно
поведение у наетия от ответника водач на автобус при липса на данни за това, а оттук –
ангажирана на гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя.
По разноските
При този изход на спора по делото ищецът следва да заплати направените от
7
ответника разноски по делото. Тази последица произтича от обстоятелството, че макар
освободен от разноски в процеса, ищецът винаги е задължен за разноските на
насрещната страна при отхвърляне на исковата претенция.
Сторените от ответника разноски са 6040.13 лева, от които 6025.13 лева реално
заплатено адвокатско възнаграждение и 15.00 лева такси за съдебни удостоверения. По
отношение на разхода за адвокатско възнаграждение ищцовата страна е навела
възражение, че е прекомерно. Съдът, съобразявайки НМРАВ и обстоятелството, че
адвокатското дружество, на което е възложено представителството на ответника, е
регистриран по ЗДДС субект, съгласно приложените фактури, намира, че на страната
следва да признае като разход сумата до 4265.90 лева адвокатски хонорар, като при
така направената редукция общият размер на разходите, които се възлагат в тежест на
ищеца възлизат на 4280.90 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският градски съд, Първо гражданско
отделение, I-6 състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като недоказани, предявените от М. С. С., ЕГН **********, с
адрес: гр.София, ул. ****, със съдебен адрес: гр.Велико Търново, ул. ****, офис 1 (чрез
адвокат Р. Р.), срещу „Столичен автотранспорт“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище:
гр.София, ул. ****, искове с правно основание чл.49 вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на
сумата 35000.00 лева - обезщетение за причинени неимуществени вреди от
травматично увреждане, причинено на 11.12.2017г. в гр.София, поради виновното и
противоправно поведение на служител на ответника-водач на автобус, пътуващ по
линия № 111, ведно със законната лихва от 11.12.2017г. до окончателното плащане,
както и за заплащане на сумата 1311.50 лева – обезщетение за имуществени вреди,
представляващи разходи за лечение, ведно със законната лихва от 05.12.2022г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, М. С. С., ЕГН **********, да заплати
на „Столичен автотранспорт“ ЕАД, ЕИК ****, сумата от 4280.90 лева – разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8