Р Е Ш Е Н И Е
№ 650 09.12.2019 г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, І-ви въззивен състав,
в открито
съдебно заседание, проведено на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета
година,
в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА - ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Н. УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
Секретар:
Таня Кемерова
като разгледа
докладваното от съдия Атанас Атанасов в.гр.д. № 1525 по описа на съда за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се води по реда на чл.258
от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.
Образувано е по
въззивна жалба на М.С.С. и С.Г.С.,***,
представлявани от адв.Н.М. против решение № 927/24.06.2019 г., постановено по
гр.д.№ 4305/2017 г. по описа на Старозагорски районен съд.
С обжалваното решение
първоинстанционният съд е уважил предявеният от Е.С.П. *** срещу М.С.С. и С.Г.С. ревандикационен иск по
чл.108 от ЗС, като е признал за установено по отношение на ответниците, че
ищцата е собственик на ½ идеална част от недвижим имот – гараж с площ от
23,03 кв.м., находящ се в гр.Стара Загора, бул.“Патриарх Евтимий“ № 155 ,
ет.-1, гараж 15 и представляващ самостоятелен обект с идентификатор №
68850.514.98.1.155 по КККР на гр.Стара Загора, намиращ се в сграда № 1,
разположена в ПИ с идентификатор № 68850.514.98 и ги е осъдил да й предадат
владението върху тази идеална част от имота, както и да й заплатят
съдебно-деловодни разноски в размер на 1 656,43 лв.
Решението е било постановено
при участието на К.И.К. *** и Д.З.Н. *** като трети лица - помагачи на страната
на ответниците М.С.С. и С.Г.С. и при встъпване на третите лица в процеса да
помагат на подпомаганата страна.
Решението се обжалва като
неправилно и незаконосъобразно.
Излагат се оплаквания за
неправилност и необоснованост на правните изводи на първоинстанционния съд, че Е.С.П. се легитимира като собственик на
процесната ½ идеална част по силата на възмездно придобиване на
недвижимия имот по време на брака й с К.И.К. и съвместния й принос по силата на
законовата презумпция.
Твърди се и неправилност и
необоснованост на изводите на СтРС за недоказаност на възражението на ответниците
/сега въззивници/ за придобиване на имота по давност от техния праводател К.И.К..
Претендира се отмяната на
първоинстанционното решение и постановяването на ново, с което предявеният иск
бъде отхвърлен, а на въззивниците бъдат присъдени направените разноски.
В законоустановения срок не е постъпил отговор от въззиваемата Е.С.П..
В откритото съдебно заседание въззивниците
се представляват от пълномощник-адвокат, чрез когото поддържат жалбата и
пледират за уважаването й, както и за присъждането на разноски.
Третото лице-помагач К.И.К. се явява
лично и пледира за уважаване на жалбата на подпомаганата от него страна.
Третото лице-помагач Д.З.Н. – не се
явява и не се представлява.
Въззиваемата се представлява в
откритото съдебно заседание от пълномощник-адвокат, чрез когото оспорва жалбата
и пледира за потвърждаване на обжалваното решение, както и за присъждането на
разноски.
След
запознаване със становищата на страните и въз основа на събраните
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с
предявен от Е.С.П. против М.С.С. и С.Г.С. ревандикационен
иск по чл.108 от ЗС за признаване за установено по отношение на ответниците, че
ищцата е собственик на ½ идеална част от недвижим имот – гараж с площ от
23,03 кв.м., находящ се в гр.Стара Загора, бул.“Патриарх Евтимий“ № 155 ,
ет.-1, гараж 15 и представляващ самостоятелен обект с идентификатор №
68850.514.98.1.155 по КККР на гр.Стара Загора, намиращ се в сграда № 1,
разположена в ПИ с идентификатор № 68850.514.98 и осъждането им да й предадат
владението върху тази идеална част от имота.
Ищцата е изложила твърдения,
че недвижимият имот е бил придобит през време на брака й с К.И.К. чрез
обезщетяването им по реда на чл. 100 от ЗТСУ отм./ с отстъпено право на строеж
за същия, а заплащането е било извършено със средствата от детските влогове на
децата й.
С решение от 16.07.2004 г.
бракът й с К.И.К. бил прекратен чрез развод, като двамата се разбрали да
отдават гаража под наем, а парите да дават за лекарства и лечение на бащата на К.К.
– Иван К.И..
Впоследствие след смъртта на
Иван К.И. парите от наема получавал само К.И.К., въпреки че наемателката –
ответницата М.С.С. знаела, че имота е съсобствен и била поканена от ищцата да й
дава половината от наема.
През м.ІХ.2016 г. ищцата
установила, че К.И.К. е продал на М.С.С. целия гараж, а от момента на
продажбата двамата ответници – съпрузи владеели и нейната ½ идеална част
без основание.
С отговорите си на исковата молба и двамата ответници са оспорили исковете като
неоснователни като са въвели две основни възражения – че имотът е бил придобит
в индивидуална собственост от К.И.К., т.к. с него е бил обезщетен за отчужден
му недвижим имот – лична собственост, а евентуално, че ответниците са придобили
собствеността по силата на давностно владение за периода от м.юли 2004 г. до настоящия
момент, присъединявайки към своето владение, започнало от датата на договора за
покупко-продажба, и владението на своя праводател К.И.К., който владял целия
имот като свой за времето от прекратяване на брака му с ищцата чрез развод до
продажбата на гаража.
Третото лице – помагач Д.З.Н. е оспорил иска, като е изтъкнал същите
възражения, а именно,че имотът е бил придобит в
индивидуална собственост от К.И.К. по силата на обезщетяването му за отчужден
имот –негова лична собственост или по силата на давностно владение, т.к. от
2006 г. единствено К.И.К. владеел имота само за себе си.
С обжалваното решение
първоинстанционният съд е уважил предявения иск, като е приел, че гаражът е бил
придобит през време на брака на ищцата и К.И.К. в режим на СИО, която след
прекратяване на брака се е трансформирала в обикновена съсобственост при равни
квоти.
Възражението на ответниците за придобиване на имота по силата на
давностно владение съдът е намерил за неоснователно, т.к. е приел, че владение
ответниците са осъществявали едва от 2016 година.
По отношение на твърдяното владение от страна на техния
праводател К.И.К. съдът е приел, че след прекратяване на брака си с ищцата
същия е владял собствената си ½ идеална част от имота, а е бил държател
на ½ идеална част на Е.С.П., т.к. не е предприел действия, с които да
обърне държането си във владение.
Въззивният съд намира, че въз основа
на събраните в първоинстанционното производство доказателства фактическата
обстановка правилно е била установена от Старозагорски районен съд, поради
което на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на обжалваното решение в
тази им част.
От събраните
в първоинстанционното производство доказателства е установено, че със заповед №
СД – 230/03.10.1986 г. на ОбНС – гр. Стара Загора на основание чл.98 от ЗТСУ е
бил отчужден съсобствен недвижим имот на Надка Христова Семова и К.И.К., всеки
от които е притежавал по ½ идеална част.
Отчужденият
имот е бил оценен общо на 10 224,19 лв., или по 5 581,53 лв. за всеки от
собствениците, като е следвало К.И.К. да бъде обезщетен с едно тристайно жилище
при доплащане без приложение на чл.90 от ЗТСУ и един гараж съгласно чл.82, ал.3
от ЗТСУ.
С
допълнителна заповед СД – 124/14.06.2988 г. на ОбНС – гр. Стара Загора К.И.К. и
Е.С. Костова са били обезщетени с апартамент с площ от 93,66 лв. с обща цена от
30676 лв., а на гърба на заповедта е направено отбелязване на 03.06.1992 г., че
жилището е платено.
С
допълнителна заповед СД - 121 от
14.06.1988 г. на основание чл.100 от ЗТСУ К.И.К. е бил обезщетен с гараж и
склад с обща цена 7031 лв., а на гърба на заповедта е направено отбелязване на
09.06.1992 г., че гаражът е платен.
Размерът
на обезщетението за отчуждения от К.И.К. недвижим имот е 5581,53 лв., а
стойността на отстъпения като обезщетение апартамент е била 28453 лв. /след
коригиране на първоначалната стойност от 30676 лв./, а на гаража е била 6999
лв. /след коригиране на първоначалната стойност от 7031 лв./ . При това положение е следвало да бъде
доплатена сума от 29 870,47 лв., отразяваща стойностите след корекциите, а
на гърбовете на заповедите по чл.100 от ЗТСУ били налице заверки, съответно от
03.06.1992 г., че апартаментът е изплатен, и от 09.06.1992 г., че гаражът е
изплатен. За цялата жилищна сграда имало издадено разрешение за ползване от
20.12.1994 г.
Събрани са гласни
доказателства, от които се установява, че съпрузите са доплащали за имотите, с
които са били обезщетени.
С първоначално подадената
декларация по чл.14 от ЗМДТ на 21.04.1998 г. гаражът е бил деклариран като
съсобствен между К.И.К. и Е.С.П. и като такъв е бил деклариран и до датата, на
която е бил продаден от К.К. на М.С..
Бракът между К.К. и Е.П. е
бил прекратен на 14.09.2004 г., а след прекратяването му въззиваемата не е
упражнявала фактическа власт върху гаража.
Според показанията на св.
Галя П. и св.Стефан Стефанов бившите съпрузи се били разбрали да го отдават под
наем, като средствата от наема предоставяли на бащата на К.К. – Иван К.И..
Налице са доказателства, че
за периода от 2009 г. до 2013 г. Иван К.И. е отдавал под наем гаража на „Све-Флекс
България“ ЕООД, чийто собственик на капитала е С.С., а за периода от 2013 г. до
продажбата му гаражът е бил отдаван под наем на „Све-Флекс България“ ЕООД от К.К..
На 02.06.2016 г. К.И.К. е
продал на М.С.С. процесния недвижим имот и оттогава имотът е предаден във
фактическата власт на М. и С. Спирови.
Въз
основа на така установените факти съдът направи следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав намира, че въззивната жалба е редовна, т.к.
отговаря на законовите изисквания за съдържание и приложения и е допустима,
т.к. е подадена от процесуално
легитимирано лице с правен интерес от въззивно обжалване, срещу подлежащ на
инстанционен контрол съдебен акт, в предвидения в закона срок за обжалване.
В рамките на правомощията си при извършената въззивна проверка на
обжалваното решение, съдът намира същото за валидно и допустимо, а по същество за
правилно, по следните съображения:
Безспорно установено по делото е, че към момента на придобиване на
процесния гараж Е.П. и К.К. са били в брак, а имуществените им отношения са
регулирани от Семейния кодекс от 1985 г. /отм./.
Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 от СК /отм./ вещите и правата
върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на
брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи
независимо от това, на чие име са придобити.
Лични на съпрузите са вещите и правата върху вещи, както и паричните
влогове, придобити преди брака или макар и през време на брака, ако са
придобити по наследство или дарение.
Лични са и вещите и правата върху вещи, придобити през време на брака
изцяло с лично имущество.
Съгласно задължителната съдебна практика, обективирана в ППВС № 5/1972
г., относима и към настоящия казус, ако срещу индивидуален имот на единия
съпруг, отчужден по реда на чл. 55в ЗПИНМ,
бъде отстъпен друг имот и стойността на двата имота е равна или тази на
отчуждения имот е по-голяма от тази на отстъпения, ще е налице пълна
трансформация, поради което съпругът-собственик на отстъпения имот, запазва
индивидуалното си право на собственост върху придобития по този начин нов имот,
макар това да е станало през време на брака.
Когато срещу отстъпения в тези
случаи имот следва да се доплати известна разлика и това стане през време на
брака, съответната на тази разлика част от собствеността на отстъпения имот
(жилище) се включва в съпружеската имуществена общност, макар отстъпеният имот
да е придобит изцяло на името на съпруга, чийто индивидуален имот се обезщетява
по реда на чл. 55в ЗПИНМ.
В случая е бил отчужден личен имот на съпруга К.К. на стойност от
5 581,53 лв., но отстъпените в обезщетение жилище и гараж са били на
стойности, надхвърлящи стойността на отчуждения личен имот, а заплащането им
безспорно е станало през време на брака.
По делото липсват доказателства срещу отчуждения имот К.К. да е бил
обезщетен именно с гаража, поради което както правилно е приел районният съд
следва да се приеме, че плащанията на цените на апартамента и гаража са
съобразно съдържанието на отчуждителната заповед, т.е. за апартамента при
доплащане на разликата между стойността му и стойността на отчуждения имот, а
за гаража – със заплащане на цялата цена.
При това положение въззивният съд също приема, че процесният гараж е
бил придобит от Е.П. и К.К. и режим на съпружеска имуществена общност /СИО/, а
с прекратяването на брака им се е прекратила и СИО и между тях е възникнала
обикновена съсобственост при равни квоти.
Ето защо като е продал целия гараж на въззивницата С.К.К. се е
разпоредил с повече права отколкото самия той е притежавал, а именно ½
идеална част, колкото е придобила С. по силата на договора за покупко-продажба.
Неоснователно е и позоваването на въззивниците на придобивна давност.
Самостоятелна фактическа власт върху имота те са установили считано от
02.06.2016 г., като претендират че са присъединили към своето владение и
владението на своя праводател К.К., който от 2004 г. до продажбата единствен е
упражнявал фактическата власт и е ползвал гаража само за себе си.
С ТР № 1/06.08.2012 г. по т.д.№ 1/2012 г. на ОСГК на ВКС е прието, че презумпцията на чл.69 ЗС
се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато
съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването.
В
случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа
власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите,
намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е
упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл.79 ЗС.
Когато
обаче съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи
вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите
съсобственици и презумпцията се счита за оборена, а ако се позовава на
придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за
собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите
съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си.
Своята фактическа власт върху гаража през 2004 г. като съсобственик К.К. е установил на
основание, което не изключва владението на другия съсобственик Елена П., поради
което той е бил владелец на своята идеална част и държател на идеалната част на
бившата си съпруга.
Предвид това той е следвало да предприеме действия, с които да
манифестира на Елена П., че е започнал да владее за себе си против нейната
воля, т.е. да отблъсне нейното владение.
В конкретния случай по делото не е доказано несъмнено, че К.К. е
предприел подобни действия, тъй като е установено единствено, че въззиваемата фактически
не е ползвала гаража.
Фактът, че целия имот е бил ползван единствено от К.К. обаче не сочи
сам по себе си да е отблъснал владението на другата съсобственичка и да е
започнал да владее само за себе си.
От писмените доказателства е установено, че от 2009 г. до 2013 г.
бащата на К. – Иван И. е отдавал гаража под наем, а от 2013 г. до 2016 г.
самият К.К. го е отдавал под наем.
Налице са обаче гласни доказателства, че гаражът е бил отдаван под наем
със съгласието на Елена П., а парите от наема са били предоставяни на бащата на
К.К. – Иван И. за закупуването на лекарства.
Налице са и доказателства, че за времето от 1998 г. до 2016 г.
гаражът е бил деклариран като съсобствен
между К.К. и Елена П..
При това положение не може да се приеме, че това представляват
действия, с които К.К. е манифестирал спрямо другия съсобственик намерението
си, че владее целия имот само за себе си.
Дори обаче действията да се приемат за такива, то съобразно
доказателствата началния период на своене може да бъде отнесен към 2009 г.,
поради което към датата на предявяване на иска през 2017 г. десетгодишния
давностен срок не е изтекъл.
По изложените съображения
въззивният съд намира, че оплакванията във въззивната жалба са неоснователни, а
обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Относно разноските:
При този изход на делото на основание чл.78, ал.3 от ГПК въззиваемата Е.П.
има право на разноски, като с оглед на представените доказателства за платено
адвокатско възнаграждение следва да й се присъдят разноски в размер на
1 250 ,00 лв.
Водим от изложените мотиви и на основание чл.271, ал.1, предл.І – во от ГПК и чл.272 от ГПК Старозагорски окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 927/24.06.2019 г., постановено
по гр.д.№ 4305/2017 г. по описа на Старозагорски районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК М.С.С., ЕГН
– ********** и С.Г.С., ЕГН – **********,*** да
заплатят на Е.С.П., ЕГН – **********, с адрес: ***
сумата от 1 250,00 лв. / хиляда двеста и петдесет лева/ -
съдебно-деловодни разноски пред въззивната съдебна инстанция.
Решението е постановено при участието на К.И.К. ***
и Д.З.Н. *** като трети лица - помагачи на страната на М.С.С. и С.Г.С.,***.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд
в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.