Разпореждане по дело №411/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано по въззивната жалба Г. М. М. от гр. Р., У. и шест" №20 против решение №6400/20.12.2010г. по гр.д.№1379/2010г. по описа на Районен съд - гр. Р.. Сочи се, че атакуваното решение е неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Поддържа се, че предявеният иск не е доказан, поради което необосновано първоинстанционният съд го е уважил. Повтараят се възраженията, изложени в отговора на исковата молба, че договорът за наем е реален договор и съществуването на същия е обусловено от предаването на сумата, предмет на договора. Поддържа се, че такова предаване на сумата, описано в договора за наем между страните, не е съществувало, поради което не се дължи връщане на същата. Иска се отмяна на съдебния акт и отхвърляне на исковете.

В срока за отговор, не е депозиран такъв от ответника.

Страните не са направили искания за събиране на доказателства пред настоящата инстанция по реда на чл. 266 от ГПК.

Окръжният съд, като подложи на анализ по отделно и в съвкупност доказателствата, установи следното от фактическа страна :

Страните по делото са сключили договор за паричен заем от 01.12.2008г., по силата на който въззивникът е получил сумата в размер на 21 514 лева (11 000 евро) със задължение да я върне на въззиваемия в срок до 01.12.2009г. Страните по договора изрично са уговорили и 5% възнаградителна месечна лихва върху заетата сума. Заедно с изложеното, заемателят се е задължил при неспазване на срока за връщане на заема да заплати 10% лихва върху заетата сума за всеки просрочен ден, но не повече от 2000лева, ако не върне заетата сума на падежа 01.12.2009 г. Съгласно чл. 2 от сключения договор заемната сума е предадена от заемодателя на заемателя към датата на подписване на договора, а съгласно чл. 3 от договора предаването на заемната сума се е извършило на ръка. Видно от договора, а и този факт не се оспорва от страните, че той е подписан от страните по него и в скоби са изписани съответно имената им – К. З. и Г. М..

По делото е прието заключението на съдебно-счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните и правилно е прието за компетентно и пълно от районния съд. Вещото лице е дало заключение, че главницата по договор за паричен заем от 01.12.2008г. е в размер на 21 514 лв, а дължимото обезщетение съгласно чл. 4 от договора, т. е съгласно уговорената 5% месечна лихва, е 12 908.40 лв. Размерът на неустойката съгласно чл. 12 от договора е 2 000 лв.

Изложените факти налагат следните правни изводи :

Правилно първоинстанционният съд е квалифицирал предявените искове като такива с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415 от ГПК, вр. с чл. 410 от ГПК, вр. с чл. 240, ал.1, чл. 240, ал. 2 и 92 от ЗЗД.

Безспорно се установи в казуса, че между страните е възникнало правоотношение запълващо правната конструкция на договор за заем за потребление. Задлъжението, което е поел заемодателят по него е да предаде сумата от 21 514лв.(11 000евро), а заемателят да върне заетата сума в срок до 01.12.2009г. и да заплати възнаградителна лихва под формата на 5% месечно от заемната сума. Като компенсация, при неизпълнение от негова страна на задълженията му по договора в срок, е уговорена и неустойка. Тъй като договорът за заем за потребление е реален договор, за да се счита сключен следва заемодателят да е предал заемната сума. Обосновано районният съд е приел, че това е направено от заемодателя, тъй като по силата на чл. 2 от договора същият инкорпорира в себе си и разписка за предаване на сумата от 21 514лв. На основание посочената норма от договора, която съгласно чл.20а, ал.1 от ЗЗД има силата на закон между страните , те са приели, че подписването на договора е равнозначно и на подписването на разписка за предаване на заетата сума. Несъстоятелно е възражението на Г. М., че по силата на чл. 7 от договора К. З. е следвало да му издаде разписка за сумата. Посочената разпоредба урежда издаването на разписки, удостоверяващи връщането на заемната сума от въззивника, а не предавеното й от въззиваемия. Т.е. разпоредбата е относима към връщането, а не към предаването на заемната сума.

Настоящият състав приема като индиция за предаването на заемната сума и обстоятелството, че заемателят не се е възползвал от правото си по чл. 14, ал.2 от договора да го развали едностранно, ако заемателят не е изпълнил в срок задължението си да предаде заемната сума. Неупражняването на това право от заемателя е признание с конклудентни действия, че е получил заемната сума.

По делото не са представени доказателства, че заемателят е изпълнил своите задължения по договора за заем от 01.12.2008г. , а именно, че е върнал в срок до 01.12.2009г. сумата от 21 514лв., че е заплатил възнаградителна лихва за съответния период, както и че с оглед неизпълнение на горните си задължения е обезщетил заемодателя с неустойка в размер на максимално уговорения такъв от 2 000лв. С оглед на това и на мотивите, изложени от РРС, към които настоящият състав препраща на основание чл. 272 от ГПК, следва да се приеме, че исковете правилно са били уважение изцяло.

С оглед неоснователността на въззивната жалба, Г. М. следва да бъде осъден да заплати на К. З. сторените от последния разноски в настоящата инстанция в размер на 1 413лв.

Водим от изложеното и на осн. чл. 272 от ГПК, Благоевградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №6400/20.12.2010г. по гр.д.№1379/2010г. по описа на Районен съд - гр. Р..

ОСЪЖДА Г. М. М. от гр. Р., У. и шест" №20 да заплати на К. П. З. от гр. Р., У. №6 разноски за настоящата инстанция в размер на 1 413(хиляда четиристотин и тринадесет)лв.

ОСЪЖДА Г. М. М. от гр. Р., У. и шест" №20 да заплати по сметка на Окръжен съд - Б. още 40(четиридесет)лева държавна такса по въззивната жалба и 5(пет)лева за служебното издаване на изпълнителен лист.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му страните пред ВКС на Р България.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :