МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА НА СГС, НО, IV –ТИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ ПО ВНАХД 1962/2017
ГОД.
С присъда от 07.12.2016 година, постановена
по НАХД 377/2015 година, Софийски районен съд, НК, 94- ти състав е признал
подсъдимият С.П.С. за невиновен в това, че на 11.12.2013 година около 08:00
часа в гр. София, кв. „********“, на тревна площ на около сто метра от № 83 А,
е проявил жестокост към гръбначни животни - домашен любимец, порода „немско
овчарско куче“, собственост на Д.Й.С.и домашен любимец, също порода „немско
овчарско куче“, собственост на В.Г.М., като с произведени изстрели от лично
ловно оръжие - малокалибрена пушка, марка „CZ”, модел
„452”, калибър 22lr,
със сериен №В 134891, причинил противозаконно смърт по особено мъчителен начин
и с особена жестокост на домашен любимец порода „Немско овчарско куче”,
собственост на В.М.и тежко увреждане на прешлен от гръбначния стълб, с
последвала настъпила смърт по особено мъчителен начин и с особена жестокост на
домашен любимец, порода „Немско овчарско куче”, собственост на Д.С., като е
налице причинно-следствена връзка между предизвиканите наранявания и смъртта на
двете животни, като смъртта и в двата случая е причинена по особено мъчителен и
жесток начин и със средство, опасно за живота на хора или животни - застрелял
ги с ловно оръжие - малокалибрена пушка, марка „CZ”, модел
„452”, калибър 22lr
със сериен № В
134891 - престъпление по чл.325б ал.2 т.2
вр. ал.1 от НК.
Срещу така постановената присъда е
подаден протест от прокурор от СРП и допълнително писмено изложение към него,
като са изложени доводи, че събраните по делото доказателства по категоричен
начин установяват, че подсъдимият е извършил престъплението, за което е
обвинен. Твърди се, че първоинстанционният съд е интерпретирал неправилно,
едностранчиво и противоречиво голяма част от свидетелските показания. Предлага
се подсъдимият да бъде признат за виновен и респективно да му бъде наложено
справедливо наказание.
Срещу протеста и допълнителното изложение към него е
постъпило възражение от адв. И.М. – защитник на подсъдимия С., с което моли
същите да бъдат оставени без уважение като неоснователни.
В разпоредително заседание, проведено
09.05.2017 година, въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК, след проверка на
материалите по делото прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не
се налага разпит на подсъдимия, на свидетели и вещи лица.
В съдебно заседание прокурорът заявява,
че поддържа протеста и изложението към него, като моли след преценка на
доказателствата в тяхната съвкупност, подсъдимият да бъде признат за виновен и
да бъде отменен първоинстанционния съдебен акт.
Защитникът на подсъдимия – адв. М., заявява,
че протестът е неоснователен и моли решението на СРС да бъде оставено в сила.
Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото
доказателства, взе
предвид разпоредбите на закона
и
извърши цялостна проверка на атакуваната присъда в съответствие с изискванията на чл.314 от НПК, намери
за установено следното:
От
фактическа страна:
Подсъдимият С.П.С. е роден на *** година
в гр. Р., българин, български гражданин, с висше образование, неженен,
неосъждан, работи във фирма „Скания България“ ЕООД, живущ ***. Подс. С. освен
всичко друго бил и ловджия. Същият притежавал законно две пушки - гладкоцевно
ловно оръжие, марка „Верней Карон“, кал.12, сериен № 919360 и малокалибрена
пушка, марка „CZ“,
модел „452“, калибър 22lr,
със сериен № В134891. Сред съседите си бил известен с това, че редовно стреля в
квартала по домашни животни – гълъби и кучета.
Св.Д.С. бил собственик на немско
овчарско куче на възраст около две години и половина с името „Р.“, а св. В.М.–
на немско овчарско куче, на възраст около три години, с името „Д.“. Двамата
отглеждали домашните си любимци в гр.София, кв.“********“.
На инкриминираната дата, 11.12.2013
година, около 08:00 часа, св.С.извел домашния си любимец на разходка, като го
пуснал да си играе в полянка, намираща се в гр.София, кв. „********” срещу №**.
По същото време в тревната площ било и кучето на св.М., което свободно се
разхождало, без неговия стопанин. Двете кучета си играели, когато изведнъж се
чули два последователни изстрела от малокалибрена пушка, възпроизведени от
подс. С.. Същият, намирайки се в своя дом в гр.София, кв. „********” № 87 и
притежавайки малокалибрена пушка, марка „CZ“, модел „452“, калибър 22lr, със сериен № В134891, видял двете
играещи си кучета на тревната площ, при което решил да стреля по тях, без да
има някаква конкретна причина. Първо било покосено кучето „Д.“, а след това и „Р.“.
Непосредствено след изстрелите двете кучета паднали на земята, като започнали
да скимтят. Кучето „Д.“ починало веднага, а „Р.“ започнало да се влачи в опита
си да се изправи.
Непосредствен очевидец на случилото се
освен св.С., единият от собствениците на кучетата, станал и св. И. М.. Същият
по това време бил в къщата си в гр.София, кв. „********” № 91, когато чул
първия изстрел и пищенето на кучето „Д.“, последвано от неговото падане, след
това възприел и втория изстрел и падането на кучето „Р.“. Св.М. възприел, че изстрелите
идват от къщата на подс.С., както и че са изстреляни от малокалибрена флоберкова
пушка. Веднага след инцидента св.С.отишъл до къщата на подс. С., като поискал
обяснение за случилото се от него, тъй като и друг път го бил виждал да стреля
през прозореца на къщата му по животни – гълъби и кучета. Подс. С. се показал
на прозореца, но отрекъл да е стрелял по кучетата. Пред пристигналите на място
полицейски служители свидетелите С.и М. заявили, че кучетата са застреляни именно
от подс.С.. Последният бил арестуван, като били иззети и притежаваните от него
ловни оръжия - ловна пушка марка „ Верней Карон“, кал.12, сериен № 919060 и
малокалибрена пушка марка „CZ“,
модел „452“ , калибър 22lr
със сериен номер В 134891.
Впоследствие двете кучета били откарани
в клиника за домашни любимци „Вива Вет“, като на кучето, собственост на
свидетеля М. била направена аутопсия, за която бил изготвен протокол, в който
било посочено, че се установяват отворени рани в областта на гръдния кош,
двустранно и кръвотечение от устата, не бил открит проектил. За кучето,
собственост на Д.С., с име „Р.“ е била изготвена епикриза, от която са видни
травматичните увреждания, раната от огнестрелното оръжие, както и наличието на
проектил в канала между 7- ми и 8- ми гръден прешлен. Била извършена операция,
при която проектилът бил отстранен. И
двата документа са били издадени на името на св. Д.С., тъй като той оставил
кучетата в клиниката. Ветеринарният лекар предал на свидетеля С.1 брой жълт
диск, поставен в хартиен плик с надпис „Р., НОК, 2,5 год. 11.12.2013 г.“, един
брой протокол за аутопсия от 11.12.2013 година, както и един брой проектил с
неправилна форма, изваден от тялото на кучето „Р.“ и поставен в прозрачен
полиетиленов плик с надпис „Р.“. Посочените вещи, свидетелят С.предал на
следващия ден – 12.12.2013 година на разследващия полицай по досъдебното
производство с протокол за доброволно предаване.
Тъй като състоянието на кучето,
собственост на свидетеля С.не се подобрило, той помолил негов познат
ветеринарен лекар - К.П.за помощ. П.прегледал
кучето и констатирал, че смъртта му е неизбежна предвид получените наранявания,
след което го ефтанизирал, като не е съставил документ, тъй като бил пенсионер
и не практикувал професията.
Известно време след инцидента подс.С. заявил
пред св.С., че въпреки, че не е стрелял по кучето му, ще поеме всички разноски
по неговото лечение, като заплатил сумата от 150 лева на него самия, атака също
и сумата от 200 лева на ветеринарната клиника, отделно от това му обещал, че ще
му плати и за ново куче.
В хода на досъдебното производство са
били назначени три експертизи. От заключението на изготвената ветеринарна
експертиза става ясно, че наранявания на двете кучета са причинени от твърди
чужди тела /проектили/, попаднали в телата им, като е налична
причинно-следствена връзка между предизвиканите наранявания и смъртта на кучето
„Д.“.
Съгласно заключението на изготвената
балистична експертиза, представеният като веществено доказателство по делото проектил
е изстрелян през цевта на изследваната пушка, марка „CZ“, модел „4542“, калибър 22 rl със сериен номер 134891,
собственост на подс.С.. Експертът дава становище, че през цевите на
представените пушки са произвеждани изстрели след последното им почистване.
От изготвената физико-химична експертиза
става ясно, че от иззетите на 11.12.2013 година обтривки от ръцете на
подсъдимия С. Самулиов не е констатирано наличие на вещества, влизащи в състава
на бездимните барути.
По
доказателствата:
Съдът прие описаната фактическа
обстановка по делото въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, а
именно: показанията на свидетелите Д.С. /лист 25, 26 от ДП, включително
приобщени на осн. чл. 281, ал.4,вр. ал.1от НПК/, В.М., И. М./лист 28 от ДП,
включително приобщени на осн. чл. 281, ал.5,вр. ал.1от НПК/, Д.Б./лист 29 от
ДП/, И.И./лист 30 от ДП/, А.Л./лист 31 от ДП/, К.П./лист 34 от ДП/, обясненията
на обвиняемия С.С./лист 22, лист 27 от ДП, както и дадените в хода на с.пр./,
протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум към него /лист 8-15
от ДП/, протокол за освидетелстване /лист 17 от ДП/, протокол за доброволно
предаване на ловни оръжия / лист 18 от ДП/, протокол за доброволно предаване на
един брой диск, един брой проектил и един брой протокол за аутопсия/ лист 49 от
ДП/, справка за съдимост / лист 60 от ДП
и лист 7 от с.д./, копия от заявление за
закупуване на оръжие /лист 67 от ДП и лист 69 от ДП/, разрешение за закупуване
на оръжие/лист 68 от ДП /, разрешение за
съхранение на оръжие/ лист 66 от ДП/, ловен билет/лист 72 от ДП –гръб/, членска
карта /лист 72 от ДП/и удостоверение за подборно ловуване/ лист 72 от ДП /,
справка от ветеринарна клиника „Вива Вет“ / лист 99 от ДП /, протокол за
аутопсия /лист 100 от ДП /, епикриза /лист 101 от ДП/, ветеринарна експертиза
/лист 45-47 от ДП/, балистична експертиза /лист 36 -42 от ДП/,физикохимична
експертиза /лист 54-56 от ДП/.
Съдът кредитира изцяло първоначалните
показания на св.М., съобразно които изстрелите с категоричност са дошли от
къщата на неговия съсед - подс.С. и са били произведени от малокалибрена
флоберкова пушка, както и че познава останалите му съседи и знае, че никой от
тях не притежава оръжие.
В същата насока са и депозираните
първоначално показания на св.С., който заявява, че непосредствено след
случилото се е отишъл и е поискал обяснение от подс.С. за стрелбата по
кучетата, като основният му мотив за това бил, че и друг път го е виждал да
стреля от къщата му по животни – гълъби и кучета, които съдът също кредитира.
В подкрепа на тази сюжетна линия са и
депозираните показания от пристигналите на място полицейски служители –
свидетелите И.И. и А.Л., от които става ясно, че именно подс.С. е стрелял по
кучетата. Тази информация е била дадена от свидетеля-очевидец И. М..
Авторството на деянието се доказва и от изготвените
по делото ветеринарно-медицинска и балистична експертиза. От тях става ясно, че
причината за тежкото увреждане и смъртта на двете кучета са наранявания,
причинени от твърди чужди тела /проектили/, попаднали в телата им, както и че намерения
в тялото на едното куче проектил е изстрелян именно през цевта на изследваната
пушка, марка „CZ“,
модел „4542“, калибър 22 rl
със
сериен номер 134891, собственост на подс.С..
Софийски градски съд счита, че
доказателствената съвкупност по делото по категоричен начин установява
изложената в обвинителния акт фактическа обстановка, според която именно
подсъдимият С.С. е проявил жестокост към
гръбначни животни, като е произвел изстрели от лично ловно оръжие и по този
начин е причинил противозаконно смърт на домашен любимец порода „немско овчарско
куче“, собственост на В.М.и тежко увреждане на прешлен от гръбначния стълб на
домашен любимец, също порода „немско овчарско куче“, собственост на Д.С..
По делото не се спори, че на
инкриминираната дата и място свидетелят Д.С. е разхождал кучето си на име „Р.“,
порода „немска овчарка“ в близост до дома си, на поляна в гр.София, кв. „********“
, където било и кучето, порода „немска овчарка“, собственост на В.М.. Не се
спори и за това, че уврежданията, които са били причинени на двете кучета, са
именно вследствие на изстрели от пушка. Основният спорен момент е дали тези
изстрели са били произведени от подс.С., тоест относно авторството на деянието.
Съдът намира, че по делото са налице
достатъчно доказателства, от които да може да се направи несъмнения и
категоричен извод за това, че изстрелите, покосили двете кучета, са били
произведени именно от подс.С..
Доказателства в тази насока са на първо
място показанията, дадени от свидетеля-очевидец на деянието И. М.. Разпитан на
досъдебното производство, непосредствено след извършването на деянието, на
11.12.2013 година, същият заявява, че е възприел посоката, от която са дошли
изстрелите, а именно от къщата на подс.С., както и покосяването на двете кучета.
В подкрепа на тези твърдения е и самото поведение на св.С., собственик на едно
от застреляните кучета, който също така е възприел, че изстрелите идват от къщата
на подс.С., в резултат на което е отишъл пред нея и е поискал обяснение за
случилото се от подс.С.. Съдът кредитира изцяло тези показания, като намира, че
същите са логични, последователни и подкрепени от останалите доказателства по
делото и най-вече изготвените по делото експертизи /балистична и
ветеринарномедицинска/, от които става ясно, че двете кучета са били простреляни,
както и че проектилът, намерен в едно от кучетата, е изстрелян именно от
флоберовата пушка на подс.С.. В тази насока е извадения от кучето, собственост
на св.С., проектил, приложен по делото като веществено доказателство, както и
рентгеновите изследвания, от които е видно, че в тялото на кучето действително
е налице чуждо тяло.
В допълнение на всичко това са и
установените по делото факти, че подс.С. и друг път е стрелял от своята къща по
животни – гълъби и кучета, както и заявеното от св.М. пред полицаите,
непосредствено след инцидента, че именно подс.С. е човекът, който е стрелял по двете
кучета.
Предвид известната промяна в позициите
на посочените по-горе двама свидетели – М. и С., съдът намира за необходимо да
отбележи, че приема за достоверни показанията, дадени непосредствено след
инцидента, тъй като тогава е логично възприятията им да са най-пресни и
неповлияни от странични обстоятелства, а освен това и в този им вид, се
подкрепят от наличните по делото обективни доказателства.
Съдът не приема за достоверни и
обективни показанията им, претърпели промяна в позицията досежно това, че подс.С.
и друг път е стрелял по животни, както и че на инкриминираната дата именно той
е възпроизвел изстрелите. Съдът намира, че по делото са налице достатъчно
индиции за въздействие от страна на подс.С. в насока промяна позицията на
свидетелите. Установено е, че същият е подпомогнал финансово св.С.и му е обещал
облаги, като по този начин се е надявал да спечели неговото доверие, а от там и
да предизвика промяна в неговата позиция. Именно вследствие на тези действия съдът
си обяснява променената позиция в показанията на св.С.и на св.М.. Ето защо
съдът не дава вяра и не кредитира тези техни показания и приема, че подс.С. е
именно лицето произвело изстрелите, наранили двете кучета, съобразно дадените първоначално
от тях показания.
Съдът дава вяра и на показанията на
свидетелите – полицейски служители И., Б., Л.и П., като счита същите за
обективни и незаинтересовани от изхода на делото, също така и съответни на
останалия събран и приобщен по делото доказателствен материал.
Съдът не кредитира обясненията, дадени
от подс.С., съобразно които същият не е стрелял по кучетата, тъй като същите се
опровергават от останалите доказателства и най-вече от изготвените експертизи,
съобразно които нараняванията са именно от огнестрелно оръжие и в частност от
пушката на подс.С. /по отношение на кучето „Р.“/.
Що се касае до приобщеното по делото
веществено доказателство – проектил, изваден от кучето „Р.“, съдът намира, че
не са налице допуснати процесуални нарушения. Вещественото доказателства, ведно
с протокола за аутопсия на кучето „Д.“ и диск от рентгенови изследвания на
кучето „Р.“, е било предадено на водещия разследването от св.С.с протокол за
доброволно предаване още на следващия ден, след като е било получено от
лекарите. Тоест налице е яснота, както относно намерения проектил в кучето,
така и относно начина, по който същият е придобит и предаден от св.С.. Тоест
липсват съмнения относно достоверността на приобщеното веществено
доказателство, както и относно връзката му с пушката, ползвана от подс.С..
Необосновано е възражението на защитата, че проектилът
неправилно е приобщен по делото. Протоколите за доброволно предаване са вид
писмени доказателствени средства и за тях са приложими общите правила на НПК,
посочени в чл.127 - чл.131 от НПК. Следва обаче да се прави разлика между
протоколите за доброволно предаване като писмени доказателствени средства за
извършеното действие по разследването и приобщените чрез тях към
доказателствената съвкупност веществени доказателства. Веществените
доказателства /според описателната дефиниция в чл.109 от НПК/ са реални
материални предмети, които са били предназначени или са послужили за извършване
на престъплението, върху които има следи от него или са били негов предмет,
както и всички други предмети, които могат да подлежат за изясняване на
обстоятелствата по делото. Ето защо веществените доказателства са автономен
носител на информация, която стига до участниците в процеса чрез тяхното
прилагане към делото /чл.110, ал.2 от НПК/ във всички случаи, когато това е
възможно. Законодателят детайлно е уредил хипотезите, когато приобщаването на
веществените доказателства става опосредено, чрез веществени доказателствени
средства /чл.125 - чл.126 от НПК/. Протоколите за доброволно предаване /за
разлика от другите писмени доказателствени средства и веществените
доказателствени средства/ не възпроизвеждат доказателства, а само им дават
процесуална легитимация, като установяват връзката на материалния факт
/вещественото доказателство/ с обстоятелствата по делото. Веществените
доказателства могат да бъдат приобщени както чрез писмени доказателствени
средства като протоколи за оглед, за претърсване или изземване, така и чрез
веществени доказателствени средства като фотоснимки, диапозитиви, планове,
схеми и др.. Възможни са и хипотези, когато те се представят от свидетели или
обвиняем и тогава ръководещият процеса орган дължи постановяване на съответен
акт, в който да отрази извършеното процесуално действие на прилагане.
Събирането на веществени доказателства може да се осъществи чрез различни
доказателствени способи. Доброволното предаване, макар да не е посочено изрично
в чл.136 от НПК, практически е насочено към попълване на доказателствената
съвкупност, поради което не може да отрече неговата принадлежност към
действията по разследването, когато е осъществено в рамките на наказателното
производство. Ето защо протоколирането му остава в границите на чл.127 - чл.133
от НПК.
С оглед гореизложеното, настоящият състав приема, че процесното
веществено доказателство – проектил, правилно е приобщено към доказателствения
материал по делото, тъй като е доброволно предадено от св.С., а оспорваният
протокол за доброволно предаване съдържа информация за предадената вещ,
достатъчна за сравнение с описанието, което тя е получила при последвалото
процесуално-следствено действие балистична експертиза, като освен това, също
чрез свидетелските показания на св.С., приложените писмени доказателства –
приемо-предавателен протокол, епикриза, протокол за аутопсия, справка от
ветеринарна клиника „ВиваВет“ и диск със запис на рентгеново изследване, се
установява връзката на предадените обекти с обстоятелствата по делото и това,
че именно св.С.ги е държал. С други думи по делото е установена по несъмнен
начин връзката между наличното веществено доказателство и обстоятелствата по
делото, както и начинът, по който същото е било придобито и предадено от св.С..
По делото липсват каквито и да е било доказателства, от които да може да се
направи извод за манипулиране или подмяна на процесния проектил.
По отношение на кучето „Д.“ съдът
намира, че предвид непосредствеността в изстрелите, тяхната последователност и
посока, е налице достатъчна убедителност в това, че и то е било простреляно
именно от пушката на подс.С..
Настоящият съдебен състав счита и трите
направени по делото експертизи за обективни, компетентни, пълни и като такива
ги кредитира изцяло.
От
правна страна:
Съдът, като прецени всички
доказателства, релевантни за делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с
деянието си подс.С. е извършил от обективна страна престъплението по чл.325б ал.2 т.2 във вр. с ал.1 от НК, а именно, че
на 11.12.2013 година около 08:00 часа в гр.София, кв. „********”, на тревна
площ, на около сто метра от №**, проявил жестокост към гръбначни животни -
домашен любимец порода „Немско овчарско куче”, собственост на Д.Й.С.и домашен
любимец порода „Немско овчарско куче” собственост на В.Г.М., като с произведени
изстрели от лично ловно оръжие малокалибрена пушка марка „CZ” модел
„452”, калибър 221г със сериен №В 134891 причинил противозаконно смърт на
домашен любимец порода „Немско овчарско куче”, собственост на В.М.и тежко
увреждане на прешлен от гръбначния стълб с последвала настъпила смърт на
домашен любимец порода „Немско овчарско куче”, собственост на Д.С., като
деянието е извършено със средство, опасно за живота на хора или животни -
застрелял ги с ловно оръжие малокалибрена пушка марка „CZ” модел
„452” калибър 221г със сериен №В 134891 и по особено мъчителен за домашен
любимец порода „Немско овчарско куче”, собственост на Д.С. начин.
Безспорно извършеното от подс.С. се
субсумира под правната норма на чл.325б НК. Стрелбата по кучета с ловна пушка
несъмнено е проява на жестокост към гръбначни животни, каквито се явяват
застреляните домашни любимци. От друга страна е налице настъпила смърт, както и
тежко увреждане, в причинна връзка с извършеното от подс.С., поради което е
налице съставомерност на деянието от обективна страна.
Съдът намира, че в случая са налице
квалифициращите признаци – деянието да е извършено със средство, опасно за
живота на хора или животни, тъй като в случая е използвана пушка, на публично
място, като опасността от увреждане на други хора или животни, предвид обсега
на действие на оръжието, е била реална. Налице е и втория квалифициращ признак,
а имено тежкото увреждане на кучето „Р.“ е да е причинено по особено мъчителен
за животното начин. От изготвената ветеринарно-медицинска експертиза, а и от
останалите доказателства по делото става ясно, че кучето приживе е изпитвало
силни болки, свързани с нараняванията в гръбначния му стълб.
Съдът намира, че подс.С. следва да бъде
оправдан за това да е причинил смъртта на кучето „Р.“, тъй като се установи, че
смъртта е била предизвикана изкуствено и не е настъпила по естествен начин,
поради и което не може да се приеме, че е налице причинна връзка с извършеното
деяние, тоест налице е прекъсване на причинно-следствения процес, което
обуславя и липсата на съставомерност за този престъпен резултат.
Не са налице и останалите квалифициращи
признаци, а именно деянието по отношение на кучето „Д.“ да е причинено по
особено мъчителен начин или с особена жестокост. Особено мъчителен начин е
налице тогава, когато са причинени изключителни страдания. В случая липсват
доказателства за такива преживявания, напротив налице са доказателства, че
смъртта е настъпила бързо и незабавно. По отношение на особената жестокост е
необходимо деецът да е проявил особена ярост, жестокост, отмъстителност и
садизъм, каквито в случая не се забелязват. Действително деянието се отличава
със своята коравосърдечност и безчовечност, но съдът намира, че в случая липсва
признака особена жестокост, като характеристика на дееца.
При осъществяване на престъплението
подсъдимият е действал с пряк умисъл, като
е съзнавал общественоопасния характер на деянието и е желаел
настъпването на общественоопасните последици – смъртта на едното куче и тежкото
увреждане на другото. Съзнавал е и обстоятелството, че причинява смърт и тежко
увреждане с ловно оръжие, използването на което създава пряка опасност за
живота и здравето на хора и животни. Причините за извършването на
престъплението се коренят в незачитане на установения правов ред в страната и в
ниската му правна култура, като настъпилият общественоопасен резултат е в пряка
и причинна връзка с виновното му поведение.
Съдът счита, че следва да се
приложи разпоредбата на чл. 78а от НК
спрямо подсъдимия, като се признае за виновен по предявеното му обвинение по
чл. 325б ал.2, т.2 във вр. с ал.1 от НК и се освободи от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание в максимален размер от
5 000 лева, тъй като са налице предпоставките, визирани в раздел четвърти
от глава осма на НК.
При определяне на размера на
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, следва да се прецени
неговата обществена опасност, както и тази на извършеното престъпление, а така
също и подбудите за неговото извършване. Касае до личност със завишена степен
на обществена опасност, предвид обстоятелството, че същият и друг път е стрелял
по животни на публично място и с това е създал реална предпоставка от засягане
на живота и здравето не само на животните, по които е стрелял, но и на самите
хора, обитаващи този жилищен квартал. На следващо място следва да бъде отчетена
и завишената степен на обществена опасност на самото деяние – причинена е освен
смъртта на едното животно, така също и тежко увреждане на друго такова, от
която впоследствие е настъпила смърт, макар и не пряко. Тоест налице е усложнен
престъпен резултат, който изисква по-строго санкциониране. Всичко това,
съчетано с завишената обществена опасност на подобен род деяния, които в
последно време придобиват все по-честа изява и публичност, и предизвикват
огромното неодобрение на обществото, изисква да се подходи по-строго, като се наложи
максимално предвидената санкция. Нещо повече, в случая няма как да не бъде
отчетено и обстоятелството, че деецът е извършил деянието без реална причина,
тоест задоволявайки собствените си потребности и нужди, отчитайки неговите
подбуди за извършването на деянието. Не на последно място следва да бъде
отчетено и това, че се касае до животни, които са били в сравнително млада
възраст, тоест жизнеспособни и са принадлежали на хора, които са се грижили за
тях, тоест става дума за домашни любимци, поради което е налице засягане и на
интересите на техните притежатели.
СГС приема, че така определеното
наказание е справедливо, съответства на обществената опасност на деянието и на
дееца и чрез него ще бъдат постигнати целите на наказанието, визирани в чл. 36
от НК.
Предвид изхода на делото и на основание
чл. 189, ал.3 от НПК, в тежест на подсъдимия са и направените по делото
разноски в размер на 185,42 лева.
Мотивиран от гореизложените съображения,
СЪДЪТ постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.