№ 92
гр. Русе, 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ивайло Ас. Йорданов
при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева
като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно
наказателно дело № 20214520202488 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. Р. ИВ., чрез адв. М.В., подадена срещу
наказателно постановление № 000347/26.10.2021г., издадено от Началник
отдел „Контрол и правоприлагане” в Национално тол управление (НТУ) към
Агенция „Пътна инфраструктура“ град София, с което на жалбоподателя на
основание чл. 179, ал. 3, вр. чл. 139, ал. 6 ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 300 лева, за нарушение по чл. 139, ал. 6 ЗДвП.
С жалбата се ангажират твърдения, че жалбоподателят не е извършил
визираното в наказателно постановление нарушение и същото е
незаконосъобразно и неправилно, поради издаването му в нарушение на
разпоредбите на материалния и процесуалния закон. Във връзка с тези
оплаквания, се инвокират доводи, че наказателното постановление е издадено
в нарушение и противоречие на разпоредбите на чл. 53 ЗАНН и чл. 28 ЗАНН,
както и чл. 139, ал. 6 ЗДвП, вр. чл. 179, ал. 3 ЗДвП и нарушава разпоредбите
на чл. 189е, ал. 3 ЗДвП, вр. чл. 10, ал. 2 ЗП. Моли се да бъде постановено
решение, с което да бъде отменено обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява и не
изпраща представител. Депозирано е писмено становище, в което не се
1
оспорва, че на посочените в НП дата и час жалбоподателят е управлявал
МПС, за което не е била заплатена пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП,
като се твърди, че на 16.06.2021г. същият е извършил плащане по сметка на
АПИ БГ ТОЛ, като се е възползвал от предвидената в чл. 189е, ал. 3 ЗДвП, вр.
чл. 10, ал. 2 ЗП възможност и е заплатил компенсаторна такса, като с това се е
освободил от административнонаказателна отговорност, предвид
разпоредбите на чл. 189е, ал. 5 и ал. 6 ЗДвП. С оглед извършеното плащане,
дори и да се приеме, че същото не съдържа всички реквизити, а именно номер
на АУАН, то същото е постъпило от името на нарушителя, по сметка на АПИ
БГ ТОЛ и следва да се приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Органът, издал наказателното постановление, чрез процесуалния си
представител, заема становище за неоснователност на депозираната жалба и
моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна и да бъде
потвърдено изцяло, обжалваното наказателно постановление като правилно,
обосновано и законосъобразно. Релевират се подробни доводи за доказаност
на нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната
отговорност на нарушителя, както и за липсата на допуснати съществени
процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаването на НП.
Излагат се подробни съображения, за неоснователност на релевираните с
депозираната жалба доводи, касаещи неправилно приложение на материалния
закон и допуснати нарушения на процесуалните правила. Излагат се
съображения, касаещи липсата на предпоставките за приложението на чл. 28
ЗАНН, както и за липсата на предпоставките за приложението на чл. 189е, ал.
3 ЗДвП.
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща
представител.
Жалбата изхожда от активно процесуално легитимирано лице, адресат
на издаденият електронен фиш, депозирана е в преклузивния срок за
обжалване и касае подлежащ на съдебен контрол електронен фиш, поради и
което същата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество досежно нейната основателност.
По допустимостта на жалбата
Жалбата изхожда от активно процесуално легитимирано лице, адресат
на издаденото наказателно постановление, депозирана е в преклузивния срок
2
за обжалване и касае подлежащо на съдебен контрол наказателно
постановление, поради и което същата се явява процесуално допустима и
следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.
Съдът‚ след като извърши служебна проверка на обжалваното
наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84
ЗАНН, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната взаимна връзка и зависимост, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Административнонаказателното производство срещу жалбоподателя е
започнало със съставянето на АУАН № 000347 от 15.06.2021г., на основание
чл. 167а, ал. 2 ЗДвП, за това че на 15.06.2021г., в 09,49 часа е управлявал
извън населено място лек автомобил Опел Сигнум, с рег. № Р 99 13 КВ, с
обща техническа допустима максимална маса до 3,5 тона по път І-5, 25+914
км. (път 5:05/52-05/5001-5), включен в обхвата на платената пътна мрежа, без
да е заплатил пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП, за дата 15.06.2021г., с което
е прието, че е осъществил състав на нарушението по чл. 139, ал. 6 ЗДвП.
АУАН е бил подписан от санкционираното лице без възражения.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и оспореното
наказателно постановление № 000347 от 26.10.2021г., с фактическо описание
и правна квалификация на деянието, идентични с тези съдържащи се в АУАН
като на жалбоподателя, на основание чл. 179, ал. 3, вр. чл. 139, ал. 6 ЗДвП е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300 лева, за
нарушение по чл. 139, ал. 6 ЗДвП.
Посочената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните в хода на производството гласни, писмени и веществени
доказателства и доказателствени средства.
Не са налице противоречия в доказателствената съвкупност по делото,
което от своя страна да налага, излагането на подробни мотиви кои
доказателства съдът приема и кои отхвърля, както изисква разпоредбата на
чл. 305, ал. 3 НПК, доколкото както гласните, така и писмените доказателства
и доказателствени средства се намират в корелативно единство и безспорно
3
подкрепят приетите за осъществили се в хода на
административнонаказателното производство факти, включени в предмета на
доказване съгласно разпоредбата на чл. 102 НПК.
Въз основа на така установеното от фактическа страна и извършената
оценка на събраните в хода на производството гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства, съдът намира, че следва да бъдат
изведени следните изводи.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване
императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими
за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.
57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа
на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в
самото наказателно постановление, са намерили отражение всички обективни
признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на
жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са
субсумирани фактите, установени от органът издал наказателното
постановление и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Не е налице
противоречие между приетите за установени факти, нормата под която
същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е
ангажирана отговорността на санкционираното лице.
По изложените мотиви неоснователни се явяват твърденията с жалбата,
че при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
От събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства
и извършената оценка на същите, поотделно и в тяхната взаимна връзка и
зависимост, следва да бъде изведен единственият възможен извод, а именно
че на посочените в АУАН и НП дата и час, жалбоподателят е управлявал
посоченото ППС без да е заплатил пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП, за дата
15.06.2021г., с което е осъществил от обективна и субективна страна състава
на нарушението по чл. 139, ал. 6 ЗДвП.
Тези факти освен, че се оспорват от жалбоподателя, но едновременно с
това същите еднозначно се установяват, както от гласните, така и от
4
писмените и веществени доказателства и доказателствени средства по делото.
Спорен е въпросът дали са налице предпоставките на чл. 189е, ал. 3
ЗДвП, предвид заплащането на компенсаторна такса и дали следва да се
приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 189е, ал. 4 ЗДвП В случаите, при които
таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата се заплаща след връчване на
акта за установяване на административно нарушение, нарушителят следва в
платежното нареждане да посочи номера на акта за установяване на
административното нарушение.
От представеното от жалбоподателя извлечение от сметка не се
установява, същият да е заплатил компенсаторна такса във връзка със
съставения му АУАН, на дата 16.06.2021г., тъй като представеното от него
платежно нареждане, не отговаря на изискванията на чл. 189е, ал. 4 ЗДвП, тъй
като не съдържа номера на АУАН и не може да установи, че извършеното
плащане, касае именно това нарушение, а не се отнася за заплащане на
компенсаторна такса, във връзка с друг АУАН, за друго нарушение,
извършено от жалбоподателя.
Съдът е лишен от възможността да изиска от Банка ДСК извлечение от
сумите постъпили към АПИ БГ ТОЛ, доколкото тази информация касае
операции по сметка на клиент на банката, поради и което същата
представлява банкова тайна, съгласно чл. 62, ал. 2 ЗКИ и разкриването й, се
извърша в нарочно производство, по искане на лимитативно посочените лица
по чл. 62, ал. 7 ЗКИ и не може в настоящото производство съдът да събере
тази информация по искане на жалбоподателя.
От представеното от наказващия орган извлечение, съдът приема за
безспорно установено, че в случая е заплатена компенсаторна такса, но на
21.09.2021г., а не на 16.06.2021г., както се твърди от страна на жалбоподателя,
поради и което наказателното постановление не е било издадено в нарушение
на чл. 189е, ал. 6 ЗДвП.
Правилно административнонаказващият орган е приел, че случаят не е
маловажен и не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Съгласно легалната дефиниция, съдържаща се в § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН,
„Маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо
лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или
юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или
5
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на
задължение от съответния вид.
В конкретния случай с извършването на самото нарушение – движение
по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без заплатена винетна
такса са причинени вреди на Републиканския бюджет, тъй като не е била
заплатена дължимата за това такса. По делото не се установиха едно
изключително или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
които да разкриват по-ниска степен на обществена опасност на нарушението,
в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.
Обстоятелствата, че след съставянето на АУАН жалбоподателят е заплатил
винетна такса, не е обстоятелство, което да сочи маловажност на
нарушението, доколкото се отнася за бъдещо изпълнение на задълженията на
жалбоподателя, произтичащи от закона и неизвършване за в бъдеще на
състава на нарушението, за което е наказан. Плащането е извършено едва
след установяване на нарушението от компетентните органи и липсват
доказателства, въз основа на които да се обоснове и най-общ извод, че е било
налице поведение на жалбоподателя, преди установяване на нарушението, за
изпълнение на неговите задължения за заплащане на винетна такса. Не
представлява такова обстоятелство и заплатената впоследствие
компенсаторна такса, тъй като същата е била заплатена три месеца след
нарушението и само по себе си това обстоятелство не може да обоснове
извод, за маловажност на нарушението. Необоснованото приложение на чл.
28 ЗАНН не би постигнало целите на генералната превантивна функция на
наказанието и не би въздействало възпиращо и предупредително към
останалите членове на обществото.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 5 ЗАНН,
във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, във вр. с чл. 143 от АПК следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. чл. 58д, т. 1
ЗАНН‚ съдът
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 000347/26.10.2021г.,
издадено от Началник отдел „Контрол и правоприлагане” в Национално тол
управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“ град София, с което
на В. Р. ИВ., ЕГН: **********, с адрес ***********, на основание чл. 179, ал.
3, вр. чл. 139, ал. 6 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 300 (триста) лева, за нарушение по чл. 139, ал. 6 ЗДвП.
ОСЪЖДА В. Р. ИВ., ЕГН: **********, с адрес *********** ДА
ЗАПЛАТИ на АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ , гр. София,
бул. „Македония“ № 3, сумата в размер на 100 (сто) лева, представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в
14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7