Р
Ш Е Н
И Е
№ 2020 г.,
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Дванадесети състав, в публично заседание на двадесет и втори януари две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при секретаря Светлана
Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Д. Недева адм. дело № 2796 по
описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 186,
ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, във връзка с чл. 145
и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от „Бенита ойл“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Ц.О.“, ПИ 177 /срещу блок
109/, представлявано от управителя В.Е.С., чрез пълномощника адв.А. против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 335-ФК/16.09.2019 г. на началника на отдел „Оперативни
дейности“ Варна, в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на дружеството
е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ – запечатване на търговски
обект – бензиностанция „Бенита-8“, находящ се в гр. Р., ул. „Л.“ № **,
стопанисван от „Бенита ойл“ ООД, гр. Варна, и забрана на достъпа до него за срок от 14 /четиринадесет/
дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, буква „г“ и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
В
жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед,
поради постановяването й при допуснати съществени процесуални нарушения, в
противоречие с материалноправни разпоредби и при несъответствие с целта на
закона. Навеждат се доводи за неустановяване извършването на нарушение по чл.
186, ал. 1, т. 1, буква „г“ от ЗДДС, тъй като данните, даващи възможност за
определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в
проверения обект, са подавани към НАП, което е доказано от събраните по делото
доказателства. Сочи се, че от приложените служебни бонове „Нивомерна доставка“
и „Документална доставка“ за периода 01.08.2019 г. 27.08.2019 г. се установява,
че статусът е 0, което значи успешно изпращане, а съобщението е ОК, което
означава, че данните са получени в сървъра на НАП. Оспорва се срокът, за който
е наложена ПАМ, като се изтъква, че същият е немотивиран и нарушаващ принципа
на съразмерност, прогласен в чл. 6 от АПК. Аргументира се, че в конкретната
хипотеза целта на запечатването е допълнителна санкция, което противоречи на
законоустановената цел на административната принуда и съставлява превратно
упражняване на власт. Отправя се искане за отмяна на оспорената заповед за
налагане на ПАМ и за присъждане на направените по делото разноски – държавна
такса и адвокатски хонорар.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуален представител,
поддържа жалбата. Депозирани са писмени бележки, обосноваващи подробни
съображения за незаконосъобразност на издадената заповед за налагане на ПАМ. По
съществото на спора се отправя искане за отмяна на заповедта с присъждане на
сторените по делото разноски, включително такива за адвокатско възнаграждение.
Ответната страна оспорва жалбата, като в депозирани чрез процесуален
представител писмени бележки С.д. № 386/10.01.2020 г. изразява становище за
неоснователност на жалбата, поради което отправя искане за оставяне в сила на
оспорената заповед за налагане на ПАМ и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на НАП.
Съгласно разпоредбата на чл. 148 от АПК, административният акт може да
се оспори пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорването му по
административен ред, освен ако в кодекса или в специален закон е предвидено
друго. В случая, в ЗДДС не е предвидено задължително административно обжалване,
поради което жалбата е предявена
пред надлежен съд, от легитимирано лице, в законоустановения срок, като е
налице правен интерес от обжалването,
поради което е процесуално допустима за разглеждане.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
Административното производство по издаване на
обжалвания акт е започнало по повод извършена на 27.08.2019 г. съвместна проверка
от органа по приходите със служители на ОД на МВР, АМ и ДАМТН в търговски обект
– бензиностанция в гр. Р., стопанисван „Бенита Ойл“ ООД, гр. Варна. Резултатите
от проверката са обективирани в нарочно съставен протокол № 0388576/27.08.2019
г. /л. 15 – л. 17 от административната преписка/, в който не са констатирани
нарушения. Установено е, че разчетената касова наличност от фискалното
устройство е 3 950,77 лева, а действителната касова наличност е
2 980,40 лева. Със същия протокол са изискани документи, които са
представени от проверяваното лице.
На 03.09.2019 г. в офис на НАП - Р. е отново
извършена проверка на посочения търговски обект по смисъла на § 1, т. 42 от ДР
на ЗДДС – бензиностанция „Бенита-8“, находяща се в гр. Р., ул. „Л.“ № 126, стопанисван
от „Бенита Ойл“ ООД, гр. Варна. Проверени са разпечатаните Z отчети от
фискалната памет на КДФО на ЕСФП и при сравняването им с данните от Управленска
информационна система на НАП е установена разлика между доставено количество
гориво по документи и изпратени съобщения към НАП от нивомерната система за
период от 01.08.2019 г. до 27.08.2019 г. в размер на 278 220 литра. За
посочените количества търговецът е получател по 30 броя доставки. При тези
фактически установявания контролните органи от приходната администрация са
приели, че „Бенита Ойл“ ООД, гр. Варна, в качеството си на лице по чл. 3, ал. 2
от Наредба Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин /Наредба Н-18 от 13 декември 2006 г./, не предава на НАП по
установената дистанционна връзка на регистрираната в обекта ЕСПФ данни, които
дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за
съхранение в обекта за периода 01.08.2019 г. – 27.08.2019 г., с което е
нарушило реда и начина за подаване на данни в НАП по чл. 118 от ЗДДС. Прието е,
че с посоченото деяние дружеството е осъществило състава на нарушението по чл.
118, ал. 6 от ЗДДС.
За резултатите от проверката е съставен
протокол № 0388603/03.09.2019 година /л. 1 – л. 3 от административната
преписка/.
На 05.09.2019 г. „Бенита Ойл“ ООД, гр. Варна
е депозирало писмено възражение /л. 28 от делото/ срещу констатациите, отразени
в протокола за извършена проверка от 03.09.2019 г., към което са приложени
копия от разпечатките на нивомерната система и ЕСФП на бензиностанцията /л. 30
– л. 45 от делото/, от които е видно, че за всяка една доставка на гориво
търговецът е изпращал данните към сървъра на НАП. Видно от разпечатките,
приложени към възражението, при въвеждането им в ЕСФП на бензиностанцията не е
отчитана разлика между „НИВОМЕРНА ДОСТАВКА“ и „ДОКУМЕНТАЛНА ДОСТАВКА“. На
всички служебни бонове статусът между тези две показания е „0“, а отчетът за
изпратените към сървъра на НАП данни е „ОК“.
Приложени са и становища от „Партнер“ ООД /л.
29 от делото/ и „ЕНСИС“ ООД /л. 51 от делото/.
Управителят на „Партнер“ ООД –
сертифицираният обслужващ сервиз на търговски обект – бензиностанция
„Бенита-8“, находяща се в гр. Р., ул. „Л.“ № **, в становище сочи, че
нивомерната система на обекта реагира адекватно на промяната в обема на
горивото в конкретния резервоар и след приключването на доставката предава
данните към ЕСФП, която издава служебен бон за „Нивомерна доставка“ със статус
„0“ и състояние „ОК“, като последващото изпращане на данните от доставката към
сървъра на НАП за регистрация е удостоверено със служебен бон „Документална
доставка“, съдържащ изискуемите атрибути от документа за доставка със статус
„0“ и състояние „ОК“, което представлява гаранция за въвеждащия, че данните са
изпратени коректно. Посочено е, че ДФО съдържа изискуемите данни за продажби,
доставки, тотални броячи, показания на нивомерната система и т.н., като ДФО е
възможен за издаване само след коректно изпращане на данните от доставката към
сървъра на НАП.
Съгласно констатациите в становището на
„ЕНСИС“ ООД – дружеството производител на одобрения от НАП софтуер и доставчик
на ЕСФП, всички фискални бонове се предават в рамките на времето, изисквано в
Наредба Н-18 от 13 декември 2006 г.; всички продажби са записани във фискалната
памет и са изпратени към сървъра на НАП, като няма загуба на данни; всички
нивомерни доставки са записани в базата данни на обекта и за тях фискалният
принтер е отговорил, че са изпратени успешно към сървъра на НАП; всички отчети,
броячи и нива са коректно изпратени към ФУ и респ. към сървъра на НАП.
С писмо вх. № 21550/26.09.2019 г. /л. 52 от
делото/ „ЕНСИС“ ООД е уведомило „Бенита Ойл“ ООД, гр. Варна, че е извършена
профилактика и е инсталиран нов принтер, като старият е получен за проверка на
памет, броячи и буфери за принтер; КЛЕН и записи във фискална памет. В резултат
на направените тестове не е открита конкретна причина за неизпратени доставки.
Посочено е, че вероятна причина, ако е имало наличие на неполучени от НАП
нивомерни доставки, може да бъде извън функциите на фискалния принтер и да е
свързана с функционалността на връзката с НАП или самия сървър. Пояснено е, че
принтерът докладва само статуса на изпращането и издава съответните служебни
бонове, като в случая принтерът докладва статус „0“ и състояние „ОК“, което
означава успешно изпращане.
Въз основа на гореизложеното, възприемайки
изцяло констатациите на длъжностните лица, извършили проверката, и необсъждайки
възражението на жалбоподателя и приложените към него доказателства, приходният
орган издава обжалваната Заповед за налагане на ПАМ № 335-ФК/16.09.2019 г., в
която приема, че е налице основание за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1,
буква „г“ от ЗДДС.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата,
разгледана по същество, е основателна по следните съображения:
Оспорената по
съдебен ред заповед е издадена от компетентен орган – началник отдел
„Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, оправомощен
да налага принудителни административни мерки със Заповед №
ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. от Изпълнителния
директор на НАП /л. 22 от административната преписка/, с която е определено
именно началниците отдели
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП да издават
заповеди за налагане на ПАМ запечатване на обект по чл. 186 ЗДДС.
Производството е образувано за нарушение на
ЗДДС, свързано с неспазване на реда и начина за подаване на данни по чл. 118 в Националната агенция за приходите и за
този вид нарушения разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС предвижда налагането на глоба или имуществена санкция. Отделно,
разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС предвижда и налагането на принудителна
административна мярка – „запечатване на обект за срок до 30 дни“. Съгласно
чл. 186, ал. 1, т. 1, буква „г“ от ЗДДС принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби
или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за
подаване на данни по чл. 118 в
НАП. В нормата на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата, извършващи доставки/продажби
на течни горива от търговски обект, с изключение на лицата, извършващи
доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на Закона
за акцизите и данъчните складове,
да предават по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите и
данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в
резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива. В чл. 3, ал. 3 от Наредба Н-18 от 13 декември 2006 г. е предвидено, че това задължение се отнася
до лицата, които извършват продажби на течни горива, чрез средства за измерване
на разход, и че за тази цел като средство за измерване от одобрен тип се
използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен
изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на
метрологичен контрол. За да са налице предпоставките за налагане на ПАМ по чл.
186, ал. 1, т. 1, буква „г“ от ЗДДС, в доказателствена тежест на органа,
налагащ ПАМ, е да установи неспазване на реда и начина за подаване на данни по
чл. 118 от ЗДДС в НАП.
Правнорелевантният момент на дължимото
поведение в случая е подаване на данни по чл. 118 от ЗДДС в НАП. Събраните в
хода на административното производство доказателства не установяват
констатираното от приходния орган нарушение на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС.
Основателно е релевираното в жалбата възражение, че с оглед приложените по
делото становища от „Партнер“ ООД и „ЕНСИС“ ООД, дружествата отговорни за
поддръжката на ЕСФП на бензиностанцията, всички отчети, броячи и нива са
коректно изпратени към ФУ и респективно към сървъра на НАП. В представените от
обекта служебни бонове е видно, че ЕСФП издава служебен бон за „Нивомерна
доставка“ със статус „0“ и състояние „ОК“. Последващото изпращане на данните от
доставката към сървъра на НАП за регистрация е удостоверено със служебен бон
„Документална доставка“, съдържащ изискуемите реквизити от документа за
доставка със статус „0“ и състояние „ОК“, което от своя страна е индиция за
коректното изпращане на данните. Изрично е посочено, че ДФО съдържа изискуемите
данни за продажби, доставки, тотални броячи и показания на нивомерната система,
като издаването му е възможно само след коректно изпращане на данните от
доставката към сървъра на НАП. При извършената от „ЕНСИС“ ООД проверка на
принтера, от който са изпращани данните към НАП, е установено, че същият
докладва статуса на изпращането и издава съответните служебни бонове, като не е
открита конкретна причина за неизпратени доставки. Дружеството производител на
одобрения от НАП софтуер и доставчик на ЕСФП, е категорично, че вероятната причина,
при наличие на неполучени от НАП нивомерни доставки, е извън функциите на
фискалния принтер, а е свързана с функционалността на връзката с НАП или самия
сървър. По делото липсват доказателства за прекъсване на връзката между
нивомерната система и централното регистриращо устройство, при която работата
на ЕСФП се блокира и данъчният терминал изпраща автоматично генерирано
съобщение към НАП, както е разписано в чл. 39, ал. 9 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 година.
От гореизложеното
се налага обоснован извод, че не е установено противоправно поведение на
търговеца – адресат на оспорената заповед на налагане на ПАМ, което да
препятства достигането на информацията до НАП. В хода на проверката на органите
по приходите са предоставени изисканите документи. Видно от протокола за
извършена проверка на 27.08.2019 г. книгата за дневните финансови отчети за
2019 г. се води редовно и не е констатирана разлика в касовата и фактическата
наличност.
В действителност,
видно от представените по делото справки от Управленска информационна система
на НАП доставките по НИС са със стойност „0“, но това обстоятелство само по
себе си не води до извод, за неправомерно поведение на задълженото лице. По
делото липсват доказателства, че оспорващото дружество е допуснало самó да
не се предават данните от фискалното устройство към НАП. Напротив, от
съвкупната преценка на събрания по делото доказателствен материал, във връзка с
относимите към конкретния казус материалноправни разпоредби, извършена по-горе,
се налага обоснован извод, че неполучаването на данните, ако такова е налице,
не е по вина на търговеца, стопанисващ проверявания търговски обект.
Приложените на л.
24 – л. 26 от делото три броя наказателни постановление, само едно от които е
влязло в сила, са ирелевантни за процесния спор, тъй като нямат отношение към
налагането на процесната ПАМ.
От всичко изложено
дотук се налага се обоснован извод, че не е установено наличието на допуснато
нарушение на разпоредбата на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС, респ. неизпълнение на
задължение по буква „г“ на т. 1 от ал. 1 на чл. 186 от ЗДДС, а оттам и на
основание за издаване на процесната заповед за налагане на ПАМ. В тежест на
административния орган е да докаже обективната съставомерност на нарушението,
във връзка с което е издадена оспорената заповед за налагане на ПАМ. Ответникът
не е представил доказателства, които да установяват, че описаното в заповедта
нарушение е било действително извършено. Посоченото е основание да се приеме,
че издадената заповед е постановена в противоречие с приложимите материалноправни
разпоредби, което представлява основание за отмяната й от съда по смисъла на
чл. 146, т. 4 от АПК.
Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът
до обекта, където са установени нарушенията. Забраната за достъпа до обекта се
разпорежда паралелно със запечатване на обекта, поради което предпоставките за
постановената забрана за достъп до обекта са тези за налагането на ПАМ. Предвид
констатираната липса на предпоставките за прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, то следва да се приеме, че незаконосъобразна е и постановената
на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС забрана на достъп до обекта.
Гореизложеното
обосновава извод, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния
закон, поради което следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
При
този изход на спора, съгласно чл. 143,
ал. 1 от АПК на жалбоподателя следва да бъдат възстановени действително
сторените от него съдебно-деловодни разноски. В съдебно заседание по даване ход
по същество, жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, претендира
присъждане на направени разноски за един адвокат, като сочи, че е представено
пълномощно с договор за правна помощ. По делото обаче освен пълномощното не се
съдържат доказателства за извършено плащане във връзка със сочения договор.
Налице е единствено доказателство за заплатена от „Бенита Ойл“ ООД, гр. Варна
държавна такса за завеждане на делото пред Административен съд – Варна /л. 16
от делото/, поради което съдът приема, че този разход действително е извършен
от страната и подлежи на възмездяване по реда на чл. 143, ал. 1 от АПК.
С оглед
горното, съдът намира, че ответната страна следва да бъде осъдена да заплати в
полза на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 50,00 лева,
представляващи заплатена държавна такса за образуване на делото.
Водим от горното и
на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № 335-ФК/16.09.2019 г. на началника на отдел
„Оперативни дейности“ Варна, в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати в
полза на „Бенита ойл“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Ц.О.“, ПИ 177 /срещу блок
109/, представлявано от управителя В.Е.С. сумата в размер на 50,00 /петдесет/
лева, представляваща разноски по
делото.
Решението подлежи
на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните пред
Върховен административен съд.
СЪДИЯ: