Решение по дело №7064/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 261007
Дата: 21 юли 2021 г. (в сила от 24 март 2022 г.)
Съдия: Невена Иванова Ковачева
Дело: 20202120107064
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 261007                                        21.07.2021 г.                                               гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаски районен съд                                                         XXXVIII - ми граждански състав

На тринадесети юли                                                    две хиляди двадесет и първа година

в открито съдебно заседание в състав:

 

                                                                                              Председател: Невена Ковачева

                                                                                                           

Секретар: Станка Добрева

Като разгледа гражданско дело № 7064/2020 г. по описа на Бургаския районен съд,

докладвано от съдията Ковачева,

за да се произнесе, взе предвид следното:     

 

            Производството е образувано по искова молба на „Ателие дел кафе тероар” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България № 58, вх. С, офис 31, представлявано от управителя П.. Р.. К.., срещу Н.Т.П., ЕГН **********, адрес: ***. Иска се ответникът да заплати на ищеца сумата 1300,24 лева, представляваща обезщетение за вреда от липси на 71 бр. Дозети Brutale 50 бр. на стойност 1065, 4 бр. захар пакетче Three Bourbons 700 бр. 2 гр. на стойност 13 лева, 1бр. стек чаши 120сс вицове Brutale 50 бр. на стойност 2,20 лв. и 1 бр. стек чаши 250сс брандирани кристални стек 50 бр. на стойност 3,33 лв., причинена при изпълнение на служебните му задължения на заеманата отчетническа длъжност „продавач консултант” в склад в Бургас, установена при извършена ревизия за складова наличност на 10.08.2020 година, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба – 09.11.2020 г. до окончателното заплащане. Моли за уважаване на претенцията и присъждане на разноски.

Ответникът чрез процесуален представител е оспорил иска. Посочил е, че никога не й е поверявана техника и стока, нито се е разписвала за това. Тя не е била материално отговорно лице. Не е запозната с действащи правила и ред, по който следва да бъде извършено приемане и заприхождаване на стоки и материални ценности. Сочи, че не е уведомена за направена ревизия, същата не е извършена по установените за това правила.

Моли се съда да отхвърли претенцията и присъди на ответника разноски.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Съдът е приел за безспорно обстоятелството, че между страните е съществувало трудово правоотношение в периода 28.02.2020 г. – 19.08.2020 г., по силата на което ответникът е изпълнявал длъжността „продавач-консултант“ с място на работа в гр. Бургас.  В длъжностната й характеристика е отбелязано, че извършва обслужване на клиенти в техните обекти, като е лично и материално отговорен за поверените му автомобил, касов апарат, технически средства и машини за топли напитки, налични стоки, машини в обекти на клиенти и в поверения му склад.

Представени са приемо-предавателен протокол от 10.08.2020 г., в който са описани наличностите в склад, както и наличностите спрямо софтуер. Съгласно направената съпоставка между наличните количества и тези, които са зачислени, е установена разлика в количествата, която е на стойност общо 1083,53 лева без ДДС, а с ДДС – 1300,24 лева.

Изготвена по делото е съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е посочило, че инвентаризацията не е проведено по правилата, предвидени в закона, не е съставена сравнителна ведомост, извършените осчетоводявания на така наречените липси по вина на МОЛне са отразени със счетоводен запис, с който отговорното лице да бъде задължено със стойността на липсващите активи. Няма данни Н.П. да е приела стоки по опис при нейното постъпване, няма данни какви стоки е приемала в обекта и как е била задължена с тях. Вещото лице е посочило броя на липсващите количества стоки съгласно представената от ищеца справка за движението в склад Н.П. за периода 02.03.2020 г. – 10.08.2020 г.

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира следното:

Правната квалификация на предявения иск е чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ.

Съгласно посочената разпоредба работник или служител, на когото е възложено като трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности, отговаря спрямо работодателя за липса в пълен размер, заедно със законната лихва. Липсата представлява недостиг на материални ценности (в случая дозети Brutale, захар пакетче, стекове чаши), за която липса е въведена в закона презумпция, че е причинена от отчетника. Затова в настоящото производство наред с доказването на всички посочени факти от ищеца, съобразно разпределената в определението по чл. 146 ГПК доказателствена тежест работникът е следвало да обори презумпцията – че не е причинил липси или, ако има такива, че не ги е причинил виновно.

Действително Н.П. е била материалноотговорно лице, тъй като са й поверени стоки, които е следвало да продава на клиенти, като им ги доставя със служебен автомобил до техните магазини, видно от посоченото в длъжностната характеристика, разписана от нея. Съдът намира обаче, че в случая не се доказа по безспорен начин количеството стоки, които са били поверени на ищцата при постъпването й на работа, за да се направи категоричен извод за това дали при прекратяване на трудовото правоотношение липсват, или не количества от тях. Налице са и нарушения, неясноти и неточности при извършване на инвентаризацията, в резултат на която са установени процесните липси, съгласно заключението на вещото лице. С оглед на всичко гореизложено, съдът намира, че в случая не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответницата по реда на чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, тъй като се доказа безспорно, че инвентаризацията, при която липсите са установени, е била извършена при нарушаване на установените правила, което води до извода за недоказаност на сочените липси, т. е. в случая не може да намери приложение презумпцията за наличие на причинна връзка между действия на ответницата в качеството й на МОЛ на посочения склад и твърдените от ищеца липси. Ето защо предявеният иск следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан.

Предвид липсата на искане от страна на ответника за присъждане на разноски съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ иска на „Ателие дел кафе тероар” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България № 58, вх. С, офис 31, представлявано от управителя П.. Р.. К.., срещу Н.Т.П., ЕГН **********, адрес: ***, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 1300,24 лева, представляваща обезщетение за вреда от липси на 71 бр. Дозети Brutale 50 бр. на стойност 1065, 4 бр. захар пакетче Three Bourbons 700 бр. 2 гр. на стойност 13 лева, 1бр. стек чаши 120сс вицове Brutale 50 бр. на стойност 2,20 лв. и 1 бр. стек чаши 250сс брандирани кристални стек 50 бр. на стойност 3,33 лв., причинена при изпълнение на служебните й задължения на заеманата отчетническа длъжност „продавач консултант” в склад в Бургас, установена при извършена ревизия за складова наличност на 10.08.2020 година, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба – 09.11.2020 г. до окончателното заплащане.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./

Вярно с оригинала: ЕХ