РЕШЕНИЕ
№ 324
гр.
Перник, 29.08.2019 г.
Окръжен
съд Перник, Гражданска колегия, в закрито заседание на 29.08.2019 г., IІI-ти
въззивен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Димитър Ковачев
ЧЛЕНОВЕ:
Роман Николов
МЛ.
С-Я: Кристина Костадинова
като
разгледа докладваното от съдия Николов в.ч.гр.д. № 463 по описа за 2019 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 437 и сл. от ГПК.
Подадена е жалба от Европейски политехнически университет (ЕПУ), гр.
Перник, чрез процесуалния си представител адв. А.М. от АК София
срещу Постановление от 23.04.2019 г. на Б.И. – Държавен съдебен изпълнител при
Районен съд Перник, с което като длъжник по изпълнително дело № 20141720401114 по описа на
Съдебно-изпълнителна служба при Районен съд Перник за 2014 г. са му възложени
дължими такси и разноски в размер на 240 лв. По изложените в жалбата оплаквания се иска въззивния съд да отмени
обжалваното постановление като неправилно и незаконосъобразно.
Взискателят в изпълнителното
производство Д.Ц.Д. е изразил становище за неоснователност на жалбата.
Съгласно чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният
изпълнител е представил мотиви, в които посочва, че обжалваното Постановление е
в съответствие със закона.
Окръжен съд Перник, след като прецени събраните по делото
доказателства и тези съдържащи се в приложеното ксерокопие на изпълнително дело
№
20141720401114 по описа на
Съдебно-изпълнителна служба при Районен съд Перник за 2014 г., намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, от лице –
легитимирано да обжалва, както и е подадена против акт на съдебен изпълнител,
подлежащ на обжалване съгласно чл. 435, ал. 1 от ГПК. Изложеното прави жалбата
процесуално допустима, поради което същата следва да бъде разгледана по
същество.
Изпълнително дело №
№
20141720401114 по описа на
Съдебно-изпълнителна служба при Районен съд Перник за 2014 г. е образувано по молба на Д.Ц.Д. по издаден в негова полза изпълнителен
лист по гр. д. № 2438 по описа на Районен съд Перник за 2014 г. срещу Европейски политехнически университет, които са били осъдени да платят на Д. сумата от 5035.89
лв., главница, лихви и разноски.
На 10.12.2014 г. до
длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, връчена на 05.01.2015 г.
Установява се, че след получаване на поканата, длъжникът не е депозирал
възражение, поради което съдебния изпълнител е наложил запор на банкови сметки
и е насрочил опис на движими вещи. Въз основа на наложените запори са завърнали
писма, от които се установява, че по посочените сметки има предходни запори и
няма средства, които да бъдат превеждани по изпълнителното дело. На 19.03.2015
г. бил насрочен опис на движими вещи, на който не се явили нито взискателя,
нито длъжника. С молба от същата дата взискателят Д. уведомил съдебния
изпълнител, че поради заболяване не може да се яви, като моли да се извърши
цялостно проучване на имуществото на длъжника. Такова проучване е извършено от
съдебния изпълнител, но взискателя не поискал предприемане на изпълнителни
действия. Такива са поискани от Д. с молби от 03.11.2016 г., когато взискателя
поискал да се наложи запор на банкови сметки и МПС собственост на длъжника. С
разпореждане от 17.11.2016 г. ДСИ наложил запор на 2 МПС, а със запорни
съобщения от 21.11.2016 г. наложил запори на банкови сметки с титуляр ЕПУ в
няколко банки. След тези действия на съдебния изпълнител до датата на
постановяване на обжалваното постановление – 23.04.2019 г. други искания от
взискателя и съответно извършвани действия от ДСИ не са предприемани.
С обжалваното
постановление от Държавният съдебен изпълнител е определил размера на дължимите
такси и разноски по изпълнителното дело, като е посочил, че същите възлизат на
сумата от 240 лв. и се дължат от длъжника Европейски политехнически университет.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е допустима
и разгледана по същество основателна.
Съгласно чл.
79, ал. 1, т. 1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника,
освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433. В разпоредбата на
чл.
433, ал. 1 ГПК са изчерпателно посочени хипотезите, при наличието на които
изпълнителното дело се прекратява с постановление. Тълкуването на нормата
налага извода, че изброяването им е свързано с първоначалното несъществуване
или последващо отпадане на условията за законосъобразно провеждане на
започналия изпълнителен процес. Първоначалната липса на изпълнително основание
поначало е пречка за неговото образуване, а отпадането му - за неговото
продължаване, което налага извода, че с настъпването на основанията, визирани в
цитираната норма, прекратяването на изпълнението, схванато като изпълнително
правоотношение настъпва по силата на закона. Постановлението на съдебния
изпълнител само прогласява настъпването на някое от визираните в чл.
433, ал. 1 ГПК основания, то има декларативно, а не конститутивно действие.
Значението, придадено му от закона налага извода, че постановлението на
съдебния изпълнител не е условие за прекратяване на изпълнението и поради това
неговото настъпване не е предпоставено от издаване на постановлението. (в този
см. Решение № 31 от 9.09.2010 г. на ВКС по т. д. № 400/2009 г., II т. о., ТК).
Съгласно трайната
съдебна практика и задължителните указания, дадени в т. 10 от Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, давността се
прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ, а именно – насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. Указано е също така, че кредиторът следва да поддържа висящността на
изпълнителния процес със свои действия като внася съответните такси и разноски
за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него
изпълнителен способ. Съгласно същото тълкувателно решение, не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.
Видно от материалите
по делото, последното изпълнително действие по делото е извършено на 21.11.2016
г. – налагане на запор на банкови сметки. По изпълнителното дело липсва искане
на взискателя за извършване на други изпълнителни действия. Поради това и след
изтичането на двугодишния преклузивен срок по чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство е прекратено. При това
прекратяването настъпва по закон с изтичането на срока, а съдебният изпълнител
само констатира с постановление това прекратяване, в какъвто смисъл е и
константната съдебна практика.
Когато
изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК, всички процесуални действия, извършвани от съдебния
изпълнител вече няма да са валидни. Причината за това е, че те се обезсилват по
право и губят с обратна сила своето процесуално и материално значение. Извършените след 22.11.2018 г. действия по
изпълнителното дело след неговото перемиране са ирелевантни,
защото се явяват направени по прекратено по силата на закона дело, поради което
те са незаконосъобразни и не могат да породят своите последици.
Като незаконосъобразно, обжалваното Постановление следва да бъде
отменено и в този смисъл, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Постановление
от 23.04.2019 г. на Б.И. – Държавен съдебен изпълнител при Районен съд Перник, постановено
по изпълнително дело № 20141720401114 по
описа на Съдебно-изпълнителна служба при Районен съд Перник за 2014 г. като незаконосъобразно.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:__________________
ЧЛЕНОВЕ:__________________
__________________