РЕШЕНИЕ
№ 155
гр. Кюстендил, 24.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, VII-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Чавдар Андр. Тодоров
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРИНА АЛ. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от Чавдар Андр. Тодоров Административно
наказателно дело № 20241520200673 по описа за 2024 година
„****“ ****, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в
гр.**** обжалва наказателно постановление № 706350-F697162 от
08.06.2023г. издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“-София,
Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на
основание чл.185, ал.2 вр.чл.185, ал.1 ЗДДС е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ В размер на 500 лв.
Иска се отмяна на наказателното постановление, като се сочат
допуснати нарушения на процесуалните правила, евентуално наличие на
предпоставките по чл.28 ЗАНН. Претендира се присъждане на сторените
разноски за адвокат в хода на производство.
Административнонаказващият орган изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Като разгледа събраните по делото писмени и устни доказателства
при условията на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:
С АУАН №F697162/22.02.2023г. е привлечен към
административнонаказателна отговорност жалбоподателя, за това че при
извършена проверка на 15.02.2023г. в търгонски обект-магазин ****, находящ
1
се в гр.К., ул.**** е установено, че разчетената касова наличност от дневния
оборот от Интегрираната автоматизирана система за управление на
търговската дейност е в размер на 2763.96 лв., а фактическата наличност в
касата на обекта е в размер на 2328.96лв.Установената отрицателна разлика в
касовата наличност е в размер на 435.45 лв.Съгласно чл.33, ал.1 от Наредба Н-
18/13.12.2006г. извън случаите на продажби всяка промяна на касовата
наличност/начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/
се регистрира чрез операциите „служебно въведени/ или „служебно изведени“
суми.
От горното е видно, че жалбоподателят не е изпълнил задължението
си, извън случаите на продажби, да отбележи всяка промяна на касова
наличност чрез операцията „служебно изведени“ суми.
Посочена е и нарушената законова разпоредба-чл.33, ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006г.
При проверката от 15.02.2023г. е съставен констативен протокол, в
който е са отразени констатации за извършени нарушения, сред които и
описанато.
Въз основа на съставения АУАН на 08.06.2023г.. е издадено
атакуваното НП, в което са възпроизведени фактическите констатации по
АУАН и на основание чл.185, ал.2 вр.чл.185, ал.1 ЗДДС е наложено на
жалбоподателя административно наказание „имуществена санкция“ в размер
на 500 лв.Посочено е, че нарушението е извършено за първи път.Посочено е
също така, че са констатирани и други две нарушения-идентични по вид-
установена отрицателна разлика в касовата наличност на В. /08/ в размер на
180.02 лв. и установена положителна разлика в касовата наличност на К. /03/ в
размер на 137.41 лв., неотразени през фискалното устройство, за което са
образувани отделни административно наказателни производства.
Фактическата обстановка не се оспорва от жалбоподателя, като
същата се установи по делото от приложените писмени доказателства и
показанията на св.З. и И..
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
следното: Жалбата е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 ЗАНН срок, от
2
надлежна страна и срещу подлежащо на обжалване наказателно
постановление, поради което се явява процесуално допустима и следва да се
разгледа по същество.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за
това са следните:
В хода на административнонаказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обосноваващи
отмяната на атакуваното НП.
Извършеното нарушение се установи по делото от всички събрани
доказателства-показанията на разпитаните свидетели З. и И. са изцяло
еднопосочни и пряко кореспондират със съставения констативен протокол,
както и с представените и приети като доказателства по обяснения, снети в
хода на проверката.
В АУАН и в НП е посочена датата на извършване на проверката, което
е и датата на установяване на извършеното нарушение, което се осъществява с
форма на изпълнителното деяние бездействие и в този смисъл е извършено на
датата на установяването му-датата на проверката и на мястото на
извършването й-стописвания от жалбоподателя магазин с посочен адрес,
както и подробно описана системата за управление на търговската дейност.
В АУАН И НП е налице ясно описание на установеното нарушение и
обстоятелствата, при които е извършено, мястото на извършване и дата на
нарушението. Налице е единство между словесното описание на нарушението
и в акта и наказателното постановление и цифровото изразяване на същото с
посочването на нарушената норма на поведение – тази на чл. 33, ал. 1 от
Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.
Наказателното постановление е издадено и в съответствие с
материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13
декември 2006 година за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства извън случаите на продажби всяка промяна
на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и
извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно
3
въведени" или "служебно изведени" суми. За фискалните устройства, които не
притежават операциите по ал. 1, в книгата за дневните финансови отчети се
отбелязва всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и
извеждане на пари във и извън касата) в момента на извършването й с точност
до минута.
Несъмнено установен е и факта, че посочените средства не са били
регистрирани в него посредством операциия " Служебно изведени". В случая
сумата в касата е по-малка от тази съгласно ФУ, което означава, че изведена
сума не е отразена като такава. Констатираното деяние осъществява всички
признаци на нарушение по чл. 33 от Наредба № Н – 18/13.12.20106 година на
МФ, което е такова на формално извършване.
Разпоредба на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ
е част от установения ред за регистрация и отчетност, които са задължителни
за лицата, използващи фискални устройства. Всяка една разлика между
наличните и документираните средства препятства проследяването на
паричния поток в търговския обект и представлява нарушение на правилата за
регистрация и отчетност. Нормата има за цел създаване на условия за
съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното
фискално устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане
и извеждане на суми във всеки един момент. Именно това задължение не е
изпълнено от търговеца, поради което с деянието си е осъществил от
обективна и субективна страна състава на административното нарушение по
чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 на МФ.
Съдът прие, че наказващият орган правилно и законосъобразно е
издал атакуваното наказателно постановление. Същото съдържа всички
реквизити, посочени в разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН, в това число и
достатъчно подробно описание на нарушението. Спазени са всички
изисквания на процесуалния закон по установяването на нарушението,
съставянето на акта за установяване на административно нарушение,
правилно е приложен материалния закон като констатираните факти са
правилно подведени под правната норма на закона и квалифицирани като
нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н – 18 /13.12.2006 година на МФ.
Наказващият орган е изложил подробни мотиви относно
неприложимостта на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, които настоящият съд
4
споделя изцяло.
За пълнота на изложението настоящата инстанция също счита, че
случая не представлява " маловажен" по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Засегнатият
кръг обществени отношения, регулирани от ЗДДС и Наредба №Н-18/2006 г. на
МФ, обусловени от целта на закона, свързана с отчетността и проследимостта
на сделките с оглед осъществяване фискалната политика на държавата, е
изведен като специален, под особена закрила, под особен режим. Един от
приложимите критерии за разграничаване на отношенията, поставени под
особено засилен режим на защита, е критерият за конституционната
закрепеност на защитените блага и косвен признак е тежестта и
обременителността на предвидената санкция. Плащането на данъци,
установени със закон, е конституционно закрепено благо с разпоредбите на
чл. 60 от Конституцията на Република България, като дължимостта и размера
на тези данъци се определят според доходите и имуществото на задължените
лица, като последните биха могли да бъдат установени обективно, ако има
строга отчетност и проследимост на движението на паричния поток.
Фискалните правоотношения са особено значими и нарушенията, които ги
засягат, са с относително по-висока степен на обществена опасност от другите
административни нарушения, преценени в контекста на основната
гарантирана с разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г.
цел – да се осигури възможност за проследяване на паричния поток в
търговския обект чрез спазване на правила за регистрация и отчетност на
паричните средства. Самото деяние накърнява реда и правната сигурност на
данъчното документиране и отчитане, затруднява дейността на органите по
приходите и създава усложнения в отношенията на данъчните субекти от една
страна, и между тях и данъчните органи, от друга. В същото време дори
минимално предвидения размер на имуществената санкция за този вид
нарушения (500 лева към датата на нарушението/ сочи, че законодателят е
предвидил по- засилен режим на санкциониране с оглед особена защита на
съответния кръг отношения. При това положение, съдът приема, че
дружеството е нарушило обществени отношения, които се отличават с по-
висока степен на обществена опасност.
Предвид гореизложеното изложеното съдът счита, че чл. 28 от ЗАНН
е неприложим.
5
Съдът намери, че наказващият орган правилно е определил и наложил
административно наказание за конкретното нарушение на основание
санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2 ЗДДС във вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС,
тъй като нарушението не е довело до неотразяване на приходи и липсата на
настъпили от него вреди за фиска е ирелевантно. Нарушаването на правилата
относно отчетността на паричните суми в касовите наличности при работа с
регистрирани ФУ винаги застрашава обществените отношения, и във всички
случи подлежи на санкция. Наложената от наказващият орган санкция е в
минимален размер съобразно хипотезата на чл. 185, ал. 2 във вр. чл. 185, ал. 1
ЗДДС. Обжалваното наказателно постановление съдържа подробни мотиви
относно приложимата в случая санкционна разпоредба като правото на
защита на дружеството - жалбоподателя в настоящото производство не е било
ограничено, нито препятствано по какъвто и да е начин да разбере в какво
нарушение е обвинено.
Констатираните разлики в касовата наличност на три броя
каси/отделни фискални устройства/, съдът счита, че правилно е
квалифицирано като отделни нарушения, поради което и това възражение е
неоснователно.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
Потвърждава наказателно постановление № 706350-F697162 от
08.06.2023г. издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“-София,
Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на
основание чл.185, ал.2 вр.чл.185, ал.1 ЗДДС на „****“ ****, с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление в гр.С. е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд гр.
Кюстендил.
6
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
7